Отдел „Археология”

Отдел “Археология” е най-старият и най-големият в Регионалния исторически музей – Русе. Той е пряк наследник на Археологическата музейна сбирка, създадена през 1904г. към Русенската мъжка гимназия “Княз Борис” и е основата, върху която възниква и успешно се развива по-късно музейното дело в Русе. Отделът обединява научните раздели “Праистория”, Тракийска археология”, “Античност”, “Средновековие” и “Нумизматика”. Във връзка с провеждането на редовните археологически разкопки на Русенската селищна могила, започнали през 1948 г. и откритите множество археологически експонати, музеят поема статут на Градски музей от 01.01.1949 г. с цел необходимостта откритите праисторически находки да бъдат показвани на широката общественост в специално за целта предназначена сграда.
Фондът му наброява близо 30 000 предмета, които представят най-важните черти в облика на материалната и духовна култура на Русенския край до края на ХІV в. Сред тях са праисториеска идолна пластика и керамика, тракийското сребърно съкровище от Борово, тракийски накити, колективна находка от тракийски шлемове от Хотанца, предмети на бита и въоръжение от римската епоха, накити от периода на Първото българско царство (VІІ-ХІв.), сребърно съкровище от с. Баниска (ХІІІв.), релефни керамични икони от Червен (ХІVв.), стенописи от средновековни скални манастири, много колективни монетни находки и др.
Археологическите проучвания заемат важно място сред дейностите на Русенския музей. Техният летопис е поставен в началото на ХХ век, когато започват разкопките на Русенската селищна могила (1904 г.) и средновековния град Червен (1910 г.). През следващите години са изследвани археологически обекти при селата Стърмен, Батин, Кривина, пещерата Орлова чука при с. Пепелина, Копривец, Борово, Брестовица, Полско Косово, Бабово, Русенската селищна могила, Пейчиново, Николово, Красен, Табачка, Тръстеник, Иваново и други. Разкопките на някои от тези обекти продължават десетилетия и те стават определящи за развитието на българската археологическа наука. В тях вписват имената си К. и Х. Шкорпил, В. Златарски, Д. Костов, Г. Георгиев, Н. Ангелов, Н. Джамбазов, Ж. Въжарова, В. Хензел, Св. Конрад, Й. Херман, К. Вахтел, Г. фон Бюлов, В. Велков, В. Димова, С. Георгиева, К. Кънчев, Д. Иванов, В. Попов, Л. Вагалински, Д. Станчев и др.
Продължение на тези традиции са разкопките през последните години на селищните могили при селата Кошарна и Бъзовец, античните обекти при селата Мечка и Батин, римското светилище на Диана при с. Кошов, античния и средновековен некропол при крепостта Тегра до с. Мартен, късноантичната крепост при с. Сваленик, както и на Сексагинта Приста и Червен. Те се провеждат от археолозите на Регионален исторически музей – Русе С. Йорданов, Д. Чернаков, В. Върбанов, Д. Драгоев, С. Великова и Н. Русев.
Русенските археолози участват активно и в разкопките на археологически обекти извън територията на Русенска област при Каменово (Разградско), Юнаците (Пазарджишко), Поморие (Бургаско), Гиген (Плевенско), Овча могила (Търновско), Силистра, Абрит, Крушари и Шабла (Добричко), Кочериново (Благоевградско), Крън (Старозагорско), Велико Търново и др.
Успоредно с археологическите разкопки, отделът осъществява и постоянни теренни обхождания и наблюдения, резултатите от които попълват археологическата карта на България. Осъществяват се и дейности за контрол на състоянието на археологическите паметници, за тяхното опазване, консервация и реставрация. Отделът подготвя и експонира голям брой изложби в град Русе и други селища на страната, както и в чужбина. Отделни експонати се представят и в експозициите на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, на Националния исторически музей в София и др. Към настоящия момент в отдела работят, трима доктори, други изявени специалисти. Резултатите от тяхната дейност са публикувани в множество издания.

Уредници: