ИСТОРИЯ

Регионалният исторически музей в Русе осъществява своята културна дейност
на територията на област Русе.

Музеят е открит през януари 1902 г. като музейна сбирка към мъжката гимназия “Княз Борис I”. Сбирката прераства в градски музей през 1937 г. Музеят става държавен през 1949 г. През 1952 г. е обявен за окръжен музей, а от юли 2000 г. е регионален. Фондът на музея съдържа 130 000 бр. културни ценности. Развива своята дейност по отношение на опазването и експонирането на движимите културни ценности, материалното и нематериално културно наследство, проучването на историята и природата на Североизточна България.

Сега Регионален исторически музей – Русе представя седем експозиции, от които три на открито – Римска крепост Сексагинта Приста, Ивановски скални църкви и Средновековен град Червен.

През 1904 г. археологическата сбирка, описана, систематизирана и подредена от братя Карел и Херменгилд Шкорпил, официално е обявена от Министерството на просвещението за Археологически музей при реалната мъжка гимназия “Княз Борис” в Русе. Паралелно с него започва съществуването си и Природонаучен музей, за което главна заслуга има учителят по естествознание Васил Ковачев. Това поставя основите на музейното дело в Русе.

1910 г. проф. В. Златарски разкопава църква № 1 в средновековен град Червен
1914 г. К. Шкорпил публикува първа книга от поредицата “Материали за археологическата карта на България” под заглавие “Опис на старините по течението на р. Русенски Лом”
– 1921-1922 г. Под ръководството на Р. Попов, зав. Праисторическия отдел на Археологическия музей в София, Димитър Костов провежда разкопки на Селищната могила в Русе.
– 13.02.1922 г. е учредено Русенското археологическо дружество
– 1934 г. по повод 50-годишния юбилей на Мъжката гимназия “Княз Борис” музеят представя нова експозиция със следната структура: Праисторическа епоха, Римска епоха, Тракийска епоха, Средновековна епоха,Нумизматичен отдел, Старопечатни книги и Етнографски отдел.
– 1937 г. Училищната музейна сбирка става Градски музей под ръководството на общината и е настанен в един от салоните на Доходното здание
– 1949 г. Музеят е одържавен под името Народен музей
– 1950 г. Започва консервацията на стенописите в скалната църква при с. Иваново
– 1952 г. Музеят става Окръжен
– 1953 г. Окръжният музей открива археологическа експозиция
– 1958 г. Открита е експозиция “Баба Тонка”
– 1959 г. Открита е експозиция на отдел “Природа”
– 1965 г. скалните църкви при с. Иваново, средновековен град Червен и пещерата Орлова Чука са обявени за музейни резервати, а през 1979 г. стенописите при “Църквата” са обявени за паметник от световно значение в листата на ЮНЕСКО
– 1971 г. е закрита експозицията на отдел “Природа”
– 1978 г. са открити Пантеон на възрожденците и къща “З. Стоянов”
– 1979 г. за своя 75-годишен юбилей Русенският музей е награден с орден “Кирил и Методий” – І степен
– 1981 г. Окръжният музей е преименуван в “Дирекция културно-историческо наследство”
– 1984 г. открита е експозиция “Бунт на русофилите” в къща “Т. Кърджиев”/действаща до 1990 г./
– 1987 г. открита е експозиция “Градски бит и култура от края на ХІХ и началото на ХХ в”
– 1994 г. открита е експозиция “Семейство Обретенови” с материалите на закрития за дългосрочен ремонт музей “Баба Тонка”
– 2000 г. Русенският музей е със статут на Регионален исторически музей
– 2001 г. в Пантеон на възрожденците е осветен параклис “Св. Паисий Хилендарски” и открита документална експозиция за храма “Вси светии” и построяване на Пантеон на възрожденците
– 2002 г. открита е археологическата експозиция Сексагинта Приста
– 2007 г. открита е обновената сграда на Историческия музей, с поместената в нея експозиция „Археология“
– 2014 г. открит е Екомузей с Аквариум в обновената сграда на Окръжното инженерство на ул. „Етър“ № 3
– 2014 г. в Историческия музей се открива експозицията „Русе и войните“, открива се Лапидариум, обновяват се археологическите експозиции
– 2015 г. открива се музей „Баба Тонка“ в обновената къща на Никола Обретенов
– 2021 г. завършва реконструкцията на Пантеон на възрожденците

История на сградите на музея

Исторически музей
Постоянната експозиция на Историческия музей е разположена в сградата на Окръжното управление, изградена през 1882 г. от австрийския архитект Фридрих Грюнангер. На фасадата с римски цифри е отбелязана годината на построяването и името на първия български княз Александър I. През 1946 г., след смяната на политическата и обществената власт в страната, сградата е предоставена на Русенския окръжен съд. От 2007 г., след пълно преустройство, в сградата е настанен Русенският исторически музей. Официалното откриване на обновената сграда е на 23 септември 2007 г.

Екомузей с аквариум
Открит е на 28 септември 2014 г. в обновената сграда на Окръжното инженерство. Сградата е построена в началото на 20-ти век за нуждите на техническите служби на общината. Проектът е на Едуард Винтер – градски инженер на Русе по това време.

Пантеонът на възрожденците
Паметник-костница на 453 национални герои – дейци на църковното движение, просветители, четници от четите на Филип Тотю, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Христо Ботев, участници в Априлското въстание, опълченци. Построен е на мястото на съборената през 1975 г. църква. Открит е на 28 февруари 1978 г. по случай 100-годишнината от Освобождението на България. Пантеонът на възрожденците е включен в 100-те национални туристически обекта.

Музей на градския бит
Музеят отваря врати през март 1987 г. Разположен е в къщата, популярна сред русенци като Къщата на Калиопа – по градската легенда за тайната любов между съпругата на пруския консул и управителя на Дунавския вилает. Строена е през 60-те години на 20-ти век и до Освобождението тук е консулството на Прусия. През 1881 г. къщата става собственост на търговеца и деятел за църковна независимост Стефан Камбуров.

Музей „Баба Тонка“
Музеят е открит на 2 юни 1958 г. в къщата на Никола Обретенов, син на Баба Тонка. Къщата е строена през 1907 – 1908 г. и в нея живеят Никола и съпругата му Димитра, дъщеря им Тонка със съпруга си Нико Просеничков и двете им деца Лиляна и Милкана. След февруари 1992 г. къщата е върната на наследниците, а експозицията е разположена в Къща музей „Захари Стоянов“. След реконструкция, на 3 март 2015 г. музеят „Баба Тонка“ отново отваря врати.

Музей „Захари Стоянов“
Музеят отваря врати за посетители през март 1978 г. по повод 100 години от Освобождението на България. Разположен е в къщата, построена от съпругата на починалия революционер и публицист Захари Стоянов и дъщеря на Баба Тонка Обретенова, Анастасия. Строена е през 1898 – 1899 г. по проект на архитекта Георг Ланг. Захаринка Захари Стоянова, дъщерята на Захари и Анастасия, предоставя къщата за музей.