Студенти от специалност „Български език и История“ в Русенския университет в продължение на две години се срещнаха и интервюираха русенски историци по специален въпросник, като така се осъществи приемственост между поколенията. В разказите има биографични моменти, признания към учители, изкушения и любими теми, както и исторически събития, разказани от очевидци. До голяма степен това превръща четивото в свидетелски разкази за Русе, а не само за конкретни научни изследвания.
За разлика от първите изследователи, създали истории за града през 30-те г. на ХХ век – по спомени или по натрупана информация, след 70-те г. на ХХ век се формира едно цяло поколение, което е обучено в университети, ползва публикувани извори и стъпва на солидна основа в своята работа. В никой друг момент в Русе не е имало толкова много професионалисти, отдадени на историята. Точно тези хора издирват нови документи, свидетелства и факти, които се разнообразяват след края на комунизма, с което обогатяват както документалната база, така и проучванията на русенската история. На всички тях дължим детайлното изследване на изворите за местната история, вписването на локалното в национален контекст, обобщения и анализи на събраната информация по разнообразни теми, чрез които се изгражда корпуса на русенската история.
Настоящият сборник излиза в чест на 30 години от основаването на Факултет „Природни науки и образование“ на Русенския университет. Книгата е издание на Русенския музей и може да се намери в неговия магазин за сувенири. Ръководител на студентския екип е проф. д-р Николай Ненов, който е съставител и редактор на книгата.

Тези събития ще ни върнат векове назад в края на Античността.
Двете събития представят част от резултатите на научен колектив от България и Румъния, който работи по проект на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тема „Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през ІV-VІІ в.)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН по договор № КП-06-Н60/10 от 17.11.2021 г. В рамките на този проект, през 2022 г. екипът работи и в Регионален исторически музей – Русе.
В изложбата са представени различни страни от живота на хората около границата по Долния Дунав, реката, отделяща римския подреден свят от „варварското“ безредие-и-беззаконие. Тази представа, за реда против хаоса, е с универсални измерения, но е изключително добре разработена в много текстове от епохата на Римската (елино-римската) цивилизация.
Границата/граничната зона е по презумпция сложно пространство, защото там се срещат, конфронтират или сливат стари и нови култури, местни и мигриращи общности. Тези процеси стават още по-трудни за проучване и осмисляне, когато се случват в период на пълно „пренастройване“ на обществената система. Точно такова време е това на прехода между Античността и Средновековието (IV–VII в.). През този период в земите между долното течение на р. Дунав и Черно море се наблюдават съществени трансформации вследствие на Великото преселение на народите и на ускорената християнизация в региона, „заплели“ – като последица – дори общите корени на нашата европейска християнска цивилизация. Двете долнодунавски римски провинции Скития и Втора Мизия първи поемат ударите на вълните на нашествениците (вестготи, хуни, остготи, алани, авари, славяни, българи). Успоредно с това процесът на християнизация в тези две провинции протича с рядък драматизъм: никъде другаде християнството не „стартира” с пролятата мъченическа кръв на 21 светци в Мизия и около 150 в Скития, обхват без аналог в Югоизточна Европа и рядко явление в тогавашния християнски свят. Забележително е, че и последвалите процеси на дехристиянизация в течение на VII-то столетие протичат с почти същия интензитет и са съпроводени от не по-малко фундаментални етно-демографски и политически сътресения, свързани с формирането на Дунавска България на Аспарух.
Краткият картинно-словесен разказ, поместен върху 12 постерни табла, улавя неравния пулс на живота в земите на Долния Дунав в преломните времена преди средата на VII в. Тръгвайки от идеята за границата, зрителят ще се „разходи“ из големите градски центрове и пътищата, които ги свързват. Те ще го отведат до древни храмове и светилища, за да съпреживее настъпващия край на отмиращите езически култове през целия IV в. Непосредствено след това ще усети заряда на налагащото се християнство през V–VI в. в неговите две лица: в града – чрез примера на раннохристиянския център Залдапа (община Крушари, Добричка област) – с великолепните монументални базилики, огромни крипти и епископска резиденция, но и в скалната пустош – с изсечените в недрата ѝ скромни манастирски обители, някои от които наследници на стари трако-римски светилища. Освен това зрителят ще открие новите импулси в художествения живот и духовните послания на формиращото се християнско изкуство. В края на предложената разходка ще се запознае с родени в тези земи личности, които са влияли върху съдбата на Римската империя и с работата на изследователите, споделили своите наблюдения в тези пана.