Начало2022-01-27T13:31:52+00:00

Новини

2701. 2022

Втори етап от теренните изследвания на първомартенската обредност в русенско

27 January 2022|

Приключи вторият етап от теренните изследвания на първомартенската обредност в русенско

Виж повече

Сподели в facebook

2601. 2022

Сборник „Местни общности, културни наследства и музеи“

26 January 2022|

Публикуван е сборникът „Местни общности, културни наследства и музеи“ за онлайн изтегляне.

Виж повече

Сподели в facebook

Новини

2701. 2022

Втори етап от теренните изследвания на първомартенската обредност в русенско

27 January 2022|

Приключи вторият етап от теренните изследвания на първомартенската обредност в русенско

Приключи вторият етап от теренните изследвания на първомартенската обредност в русенско, които имаха за цел да установят устойчиви практики и съвременни тенденции в отбелязването на празника Баба Марта. Проведени бяха поредица от интервюта с майстори на мартеници, бивши учители в детски градини, читалищни работници, самодейци, художествени ръководители и жени, превъплътили се в образа на Баба Марта, които споделиха знания, умения, опит, спомени и емоции от досега си с още живата традиция на пожелания, правене и подаряване на мартеници. Проучването бе извършено на територията на градовете Русе, Борово и Тутракан и селата Писанец, Ряхово, Ново село, Средна кула и обхвана периода от началото на `40-те до края на `80-те години. Респондентите, мъже и жени на различни възрасти и с разностранни професии, разказаха как са посрещали Баба Марта като деца, а след това вече и като родители и работещи хора, какви са специалните обреди, които се извършвали в семейството, как са изглеждали мартениците през годините, откъде са се купували или как са се изработвали, какви са сценариите за празничния ден, как се облича Баба Марта и какви са нейните пожелания.
Необходимостта от проучването на първомартенската обредност е продиктувана от динамиката в развитието на обществото и степента на влияние, които съвременните процеси оказват върху нея. Мартеницата и първомартенската обредност са вписани в представителната листа за нематериално културно наследство на човечеството към ЮНЕСКО, а в България те са оценявани като един от най-ярките маркери на етнична идентичност. В научните разработки до този момент, погледът е насочен единствено към традиционните форми, докато съвременни модели – продукт на градската култура, не са обект на интерес. Културните практики обаче се развиват и се нуждаят от регистрация на съвременните и миналите им форми. Освен това в българските музеи липсват мартеници, които са определени като културни ценности. В тях присъстват такива, които са правени от самите музейни специалисти или от деца в работилници за мартеници. Целта на специалистите от русенския музей да съхранят паметта за развилите се през ХХ в. традиционни културни модели, свързани с първомартенските празнични практики. Стремежът е да се остойности материалното и нематериалното културно наследство чрез различни форми на репрезентация и интерпретация.
Освен интервюта, в музея са получени и дарения от мартеници и картички, които вече са описани и подготвени за изложба, която ще се открие в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей на 1-и март. Паралелно с това се изготвя тече и процес на дигитализация и изготвянето на дигитален каталог на мартениците, който ще бъде качен на сайта на русенския музей, а показаните в него образци ще бъдат широко достъпни и за последващи научни проучвания. Ще бъде заснет и видео продукт, онагледяващ техниките за създаване на мартеници.
Дейностите по проучването на мартенската обредност са част от проект „Мартеници и съвременни първомартенски практики – дигитализация и споделяне“, който русенският музей ще успее да реализира с помощта на Програма „Културно наследство“ на Национален фонд „Култура“. Ръководител на проекта е етнографът на музея Искра Тодорава, а консултант е проф. д-р Николай Ненов. Екипът включва още музейните специалисти Десислава Тихолова, д-р Стефана Йорова, Силвия Трифонова-Костадинова и Биляна Тодорова.

Виж повече
2601. 2022

Сборник „Местни общности, културни наследства и музеи“

26 January 2022|

Публикуван е сборникът „Местни общности, културни наследства и музеи“ за онлайн изтегляне.

Той съдържа статии, разработени въз основа на доклади в научна конференция с международно участие с едноименно заглавие. Тя е организирана в рамките на проект „Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (ДН20/12 от 20.12.2017). Проектът се изпълнява от изследователски екип от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (базова организация), Нов български университет, Регионален исторически музей – Русе, Регионален исторически музей – Сливен. Съставители на сборника са Валентина Ганева-Райчева, Ирена Бокова, Николай Ненов. Редакционната колегия е в състав Валентина Ганева-Райчева, Ирена Бокова, Ирена Тодорова, Искрен Великов (секретар), Наталия Рашкова, Николай Ненов, Николай Сираков. Рецензенти са проф. д-р Владимир Пенчев и доц. д-р Оксана Минаева.
Директорът на Регионален исторически музей – Русе проф. д-р Николай Ненов участва в сборника със статията „Образи на наследството и мотиви в археологически експозиции на музеите в Сливен и Русе“. Другите специалисти от музея в Русе, които имат участие със статии са д-р Искрен Великов – „Образи на наследството и мотиви в музейните репрезентации: музеи на Възраждането“, Силвия Трифонова-Костадинова – „Интерпретация на наследството – учебни помагала и музейни политики“ и Искра Тодорова – „Мартеници в музейните интерпретации“.
В текстовете се дискутират процеси и дейности по осмисляне на символни, икономически и социални аспекти на наследствата, проблеми на ценностно преосмисляне и трансформации на местни културни ресурси в наследства, за ролята на живите наследства в музейните практики и политики, създаването на нови образи, послания и продукти на местни наследства и др. Проблематиката има за цел да допринесе за развитието на познанието за взаимовръзките общности – наследства – музеи и тяхното обвързване с идеи за местно развитие и повишаване качеството на живот, с музейните политики и практики към наследството, с отношенията между заинтересованите страни – институции, местни общности, културни предприемачи. Сборникът е двуезичен – статиите са публикувани както на български, така и на английски език.
Сборникът може да бъде изтеглен от тук: http://iefem.bas.bg/mestni-obshtnosti-kulturni-nasledstva.html

Виж повече

Исторически календар 2021 г.

Проекти

  • 1340 г. от мирния договор, с който Византия признава юридически съществуването на новата българска държава на Балканите и България получава легитимност в междудържавните отношения – 681 г.

  • 210 г. от Русчушкото сражение. Командващият руската армия ген. Михаил Кутузов с 15-хиляден отряд и незначителни жертви разгромява 60-хилядната турска армия, след което нарежда укрепленията на русенската крепост да бъдат разрушени – 22 юни 1811 г.

Виж повече

Исторически календар

Проекти

  • 3 март – 143 г. от Освобождението на България

  • 3 март – 143 г. от Освобождението на България

  • 3 март – 143 г. от Освобождението на България

  • 3 март – 143 г. от Освобождението на България

  • 3 март – 143 г. от Освобождението на България

Виж повече

Контакти

Адрес:
7000 РУСЕ, пл. „Aл.Батенберг” 3, ПК 60

Телефон:
+359 82 825 002

Мейл:
pr@museumruse.com
pr.museumruse@gmail.com

Контакти

Адрес:
7000 РУСЕ, пл. „Aл.Батенберг” 3, ПК 60

Телефон:
+359 82 825 002

Мейл:
pr@museumruse.com
pr.museumruse@gmail.com

Go to Top