Регионален исторически музей – Русе получи приза „Музей на годината“ за 2021 г. Отличието бе присъдено за номинацията „Разкази за Средновековието“ – обновените зали „Червен“ и „Духовност“ в сградата на пл. „Ал. Батенберг“ 3 и създаването на образователен модул.
Кандидатурата на русенският музей „Разкази за Средновековието“ обхвана два проекта, които културният институт реализира през миналата година – „Разказ за Средновековието със средствата на Новата музеология. Редизайн на експозиция „Иваново-Червен“, който бе реализиран по повод 800 години от създаването на Скалния манастир „Св. Архангел Михаил“ край Иваново“, подкрепен от Министерството на културата и „800 години Ивановски скални църкви: Ломският отшелник“, финансиран по програма „Култура“ на Община Русе. Първият проект обнови залите „Червен“ и „Духовност“. Концепцията и реализацията са на д-р Искрен Великов и археолога Светлана Великова. В рамките на втория проект бе създаден образователен модул и помагало, посветено на личността и делото на Св. Йоаким и значението на Ивановските скални църкви. Авторството и реализацията на идеята са дело на уредника Евгени Георгиев.
Русенският музей кандидатства за Наградите „Наследство“ за първи път. В категорията „Образователни инициативи“ отличието е присъдено на „Регионален исторически музей „Стою Шишков“, Смолян, за събитието: „Музейни игри на родолюбието“. В категорията „Събития и работа с публики“ призът е даден на Държавен културен институт Къща музей „Панчо Владигеров“, София със събитието: „SYN(es)THESIS“.

Френските монахини-сионки се установяват в Русе и основават девическия колеж с пансион, след като през 1897 г. русенският католически епископ Хенрих Дулсе търси съдействие от Конгрегацията „Notre Dame de Sion“, (създадена в Париж през 1843 г.). През същата година съществуващото от 1874 г. в Русе към катедралния храм католическо училище, се предава на „Notre Dame de Sion“. Първите възпитателки – сионки са от Галац и Яш. На 13 май 1987 г. започва обучението на 50 ученички. Преподава се на френски, немски и български език. „Notre Dame de Sion“ поддържа в града девически католически пансион „Notre Dame de Sion“ и девическо католическо училище-екстернат “Sancta Maria”.
През 1908 г. е построена върху земя, закупена от Никополската католическа епархия специално здание за пансиона на „Notre Dame de Sion“. Сградата (днешната Профилирана английска гимназия “Гео Милев“) е по проект на архитект Мариано Пернигони и се намира в „Алеите“ в Русе. Според проекта сградата е трябвало да има П-образна форма, но е изпълнено само едното крило и главната фасада е останала асиметрична. Френският девически пансион е бил заграден с висока ограда. Разполагал е с най-добрата за времето материална база – класни стаи, спални, стаи за самоподготовка, физкултурен салон, шивални и перални. Дворът е бил добре оборудван с игрища и дори е имало пързалка през зимата. Разполагали са с лаборатории по физика и химия. „Notre Dame de Sion“ е осигурявал добри условия за живеене, обучение и прекарване на свободното време на ученичките.
Основаването на екстерната се свързва с името на Дамиян Теелен. Девическото католическо училище “Sancta Maria” е признато от Министерството на Народното просвещение през 1918 г. Към екстерната се обособяват също така детска градина и начално училище. През 30-те години обучението е разширено с гимназиална програма. В училището „Санта Мария“ са приемани деца в забавачница, в отделения и прогимназия. Гимназиалният курс на обучение завършва със сертификат, валиден както в България, така и във Франция. През 1932 г. училището се премества в построената за целта сграда на ул. „Борисова“. Днес в сградата му се помещава Професионалната гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“.
Възпитанието и обучението на ученичките във френското училището е било поверено на монахини-сионки. Момичетата са живеели под надзора на калугерките-французойки, спазвайки желязна дисциплина, етикет и поведение. Освен момичета католички в училището са приемани и православни, еврейки и мюсюлманки. Почти всички дисциплини са изучавани на френски език. Учебниците и наръчниците са доставяни от Франция. Всеки месец ръководството на колежа провеждало общо събрание. На него са присъствали ученичките, учителите, директорът, понякога и католическия епископ. Всеки учител по класове докладвал за успеха и поведението на своя клас и според заслугите учениците получавали панделки: широки за отлични резултати и тесни – за послушание и старание. Лентите били с различни цветове в зависимост от класа. Ако е извършено някакво нарушение, панделките били отнемани.
Колежът и гимназията са затворени през 1948 г. заедно с останалите чуждоезични колежи в България, съгласно Закона за чуждите училища в България и „Notre dame de sion“ напуска страната.