Експозицията е своеобразна панорама на рекламното дело в България от началото на 20 век до края на Втората световна война. На 37 тематични табла могат да се видят репродукции на около 900 реклами. Те обхващат всички области от всекидневието на българина в посочения период. Показани са реклами от вестници, списания, афиши, брошури. Представени са не само най-големите компании като AEG, Krups, Siemens AG, които предлагат своята продукция на българския пазар, но и по-малки фирми в областта на кинкалерията, модата и други. Показани са реклами, описващи градския живот в страната по онова време, но и такива, свързани със селото. Любопитно е графичното оформление, което е съвсем различно от днес, а някои от рекламите са шедьоври с хумористичен привкус на посланията. По-ранните реклами са рисувани, а по-късно навлиза и черно-бялата фотография. Друг специфичен елемент е съдържанието – старите реклами акцентират върху продукта – какво представлява сам по себе си и неговите качества.
Целта на изложбата е да подкани публиката да усети духа на епохата от началото на ХХ век.
Изложбата е дело на Държавен архив – София. Осъществена е със спонсорството на AEG.

Научният форум се провежда в периода 30 ноември – 3 декември. Панелната сесия е озаглавена “Български мигрантски истории в контекста на колонизацията и деколонизацията: културни идентичности между Изтока и Запада”, организирана от Асоциацията по българистика и приета от АСИЕИ за годишната им конференция през 2023 г. В рамките на събитието г-жа Тихолова ще представи темата „Случаят „Еберхард Унджиян” – от семейна миграция към мобилност”. Познатият на повечето русенци Еберхард Унджиян – биолог, изследовател, публицист, преводач и бивш музеен служител в отдел „Природа”, публикува своята автобиография в Известията на Регионален исторически музей Русе. Този текст, заедно с текстовете на две интервюта относно житейските му пътища и препятствия, конструират специфичен мигрантски модел, който задвижва механизми на мобилността и културната адаптация в една винаги нова (чужда) среда. Роден в Германия от баща арменец и майка германка, той емигрира в България в годините на Втората световна война, където попада в съвършено различна среда – „трябваше да уча три езика – арменски, защото съм дошъл в арменско семейство, български, защото е езикът на държавата и френски, защото е езикът на търговията. И изобщо всички от семейството говореха френски”, разказва спомените си Унджиян.