Двама френски изследователи посетиха Регионален исторически музей – Русе,
във връзка с проект за нов прочит в корпус на всички латински и гръцки надписи,
свързани с войници в римската армия през късноримския период (4 век) в Дунавските и
Балканските провинции. За целта проучвателите ще посетят различни музеи в
България, Румъния и Сърбия. Идването им в Русе е свързано с три надгробни плочи от
русенския музей – едната е в Лапидариума на Историческия музей, втората е изложена
в Римска крепост „Сексагинта Приста“, а третата е вградена в стена на сградата,
известна като Къщата на Иван Стоянов (Соларя) на ул. „Княжеска“ № 5. Паметните
плочи са инвентирани във фонд „Античност“ на Регионален исторически музей – Русе.
Водещият специалист от проучвателите е Дан Дана. Той е изследовател в CNRS,
Лион (Център HISOMA “Histoire et Sources des Mondes Antiques”, UMR 5189).
Интересите му са в сферата на античната епиграфика и ономастика на тракийското
население през римската епоха. Вторият експерт е Максим Емион. Той е изследовател
от Университета в Шамбери, Франция. Предстои публикуването на всички надписи,
когато ще станат ясни стотици имена от миналото, които ще отбележат произхода на
римските войници в тази част на света.

Жури в състав проф. Николай Ненов – етнограф и музеолог, Искра Тодорова – етнограф и Биляна Тодорова – етнограф и културолог, определиха победителите. Първото място бе за НЧ „Просвета Червен 1928“ и Клуб на пенсионера „Калето”, които представиха „Боговица“ – обреден хляб, който се слага на трапезата на Бъдни вечер, Погача с пресен квас за Месни Заговезни, който се поднася на кръстник и Обреден хляб за „бяла“ жътва. Второто място отиде при НЧ „Просвета 1915“ от кв. Долапите. Групата за изворен фолклор с ръководител Снежана Атанасова представи сватбени, коледни и гергьовденски хлябове, Еньовденска самодивска погача и Обреден хляб за Трифон Зарезан. На трето място са НЧ „Възраждане 1924“ и Клуб за занаяти „Султан“ от Попово, които приготвиха сватбени хлябове. Наградените получиха плакети със символа на фестивала и грамоти.
В първото издание на Фестивала на обредния хляб се включиха десет участници от етнографските групи на хърцоите и капанците. Те представиха традиционни обредни хлябове, характерни песни и разкази за ритуали.
Журито беше впечатлено от живите символи върху хлябовете и съвременните интерпретации на древните знаци. Обредният хляб е част от нематериалното културно наследство, тъй като и присъства в множество празници и днес и е важен не само за специалистите, но и за всички нас.
На територията на Средновековния град участниците извиха кръшни хора, включиха се в образователния модул за изработване на обредни хлябове от тесто с помощта на щампи с характерни изображения и се снимаха за спомен. Специално за събитието на Червенската кула за първи път бе монтиран стереоскоп с 3D изображение-възстановка на Замъка на Червенския болярин и Архиепископската църква.
Организатор на Фестивала на обредния хляб на Средновековния Червен е Регионален исторически музей – Русе.