Участие в XVIII издание на традиционното за град Русе състезание взеха ученици от 6 основни и средни училища в Община Русе, които мериха сили в две възрастови групи: 5-7 клас и 8-11 клас в категориите “Есе” и “Мултимедийна презентация”. Събитието се организира от Народно читалище „Гоце Делчев 2009“ – Русе, Регионален исторически музей – Русе и Сдружение „Воеводи“.
Компетентно жури в състав Ренета Рошкева, зам. директор на Регионален исторически музей – Русе (председател на журито), д-р Росица Георгиева, Искрен Веселинов, Магдалена Трифонова, Юлиян Гюрчев и Траян Тотев оцени представянето на участниците, които се бяха готвили усърдно по разнообразни теми, свързани с миналото на град Русе и Русенския край.
В тазгодишното издание се включиха ученици от СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“, СУ „Васил Левски“, ОУ „Отец Паисий“, ОУ „Братя Миладинови“, АЕГ „Гео Милев“ и ПГПТ „Атанас Ц. Буров“.
В категория „Есе“ от първа възрастова група първо място получи шестокласничката Мина Мехмедова от СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ с темата си за „Стефка Евстатиева – златният глас“. Второто място в категорията получи Иван Минчев от СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ – „Русе – град на първите неща и първият метален кораб“. На трето място беше класирана Лорета Георгиева от VI клас на СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ с темата „Русе – люлката на първия професионален театър“. Поощрителна награда получи Искренна Кирякова от ОУ „Отец Паисий“ за есето си „Къщата на градския бит“.
В същата категория от втора възрастова група първо място получи Радост-Йоана Любенова, Х клас на СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ с темата „Първата корабостроителница в България“. На второ място беше класирано есето „Хор Родина – гласът на традицията и духа“ на единадесетокласничката Ева Касабова от АЕГ „Гео Милев“.
В категория „Мултимедийна презентация“ от първа възрастова група бяха отличени:
• първо място – учениците от VII клас на СУ „Васил Левски“ Емир Зюлкяр и Делян Пенев – „Русчук като имперска лаборатория на модерността“;
• второ място – учениците от ОУ „Васил Априлов“ – Костянтин Хлусов и Теодор Конакчиев – „Известни русенки „извън сянката на историята““;
• трето място си поделиха два екипа, а именно: Мариана Стоянова, М. Ангелова, М. Димитрова, Р. Капнилов и М. Анастасова от ОУ “Братя Миладинови” с презентация „Известни български спортисти, родени в Русе“ и Димана Коева, Полина Манушкова, Симона Иванова от VI „в“ клас на СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ с „Първият плаващ басейн-ресторант в България“.
• Поощрителна награда бе връчена на Максим Стоянов и Мартино Енчев от VI „а“ на ОУ „Отец Паисий“ за презентацията „Паметникът на моряка и българският флот“.
В същата категория от втора възрастова група бяха отличени на първо място Ева Касабова и Християн Колев от АЕГ ,,Гео Милев” за „Исторически преглед на дейността на Русенската търговско-индустриална камара” и на второ място – Евелина Сабриева и Даниел Тодоров от ПГПТ „Атанас Ц. Буров“ – Русе за „Книжарят Иван Грозев Русинов“.
Освен призови грамоти, всички отличени получиха и парични награди.

Негов автор е Даниела Костова, творец, живеещ в САЩ, който от години е почитател на Екомузея и следи отблизо неговата активност. Събитието е част от програмата на Фестивал за съвременно изкуство на Художествена галерия – Русе.
“Екологичен барок” е фасадна интервенция, която активира зазиданите прозорци на Русенския екомузей с образи, комуникиращи климатично напрежение. Тези архитектурни отвори стават драматична сцена – там, където погледът е спрян, се появяват големи детски фигури с гнездящи щъркели върху главите им. Косите им се превръщат в барокови прически, натрупващи отпадъци и тежест (на времето).
Децата не са просто декоративен елемент, а свидетели и носители на моралната и генерационна тежест на климатичната промяна. Те са будни, уязвими и категорични, понякога мълчаливи, понякога гневни. В тези „слепи прозорци“ бъдещето се материализира, поставяйки под въпрос самата архитектура на настоящето. Вместо да спира погледа, изображението го ангажира и активира мисълта.
Косите на детските фигури са едновременно скулптурни форми и терен за натрупване – там гнездят щъркелите, които заедно с традиционните клонки, носят пластмасови сламки и отпадъци, символ на човешката дейност. Гнездото се превръща в архив на антропоцена – барокова излишност, но от пластмаса и консуматорски отпечатъци, а не от злато и дантели.
Щъркелът, дълбоко вкоренен в българската културна памет като символ на завръщане и плодородие, тук се превръща в символ за разклатен екологичен баланс. Миграционните модели се променят, местообитанията се сриват, тревожността за това, което ще се случи утре е навсякъде. Ако щъркелът не се върне, губим не само природния ред, но и културния ритъм.
Децата стават временни домакини на изчезващи видове, поставени в рамките на архитектурните отвори, които някога са били прозорци към света. Те активират не само фасадата на достолепната сграда, но и вътрешното, невидимо отвън съдържание на Екомузея, като го свързва с проблемите на деня.
„Екологичен барок“ е разказ за свят, в който визуалната показност и натрупване на излишества (прически и отпадъци), контрастират с ограничената перспектива и крехкото равновесие на природата. В тази интервенция децата и щъркелите се срещат в общата си тревога – едните като бъдеще, другите като природен компас, в метафора за свят, който се бори да не загуби посоката си.
Арт-проектът е с временен характер. Почистването на изображенията става само с вода.