Посетителите ще могат да разгледат мащабни 3D принтирани експонати, пресъздаващи семена и костилки от българската флора в човешки ръст (1–2 м). Всяка творба е придружена с информация за нейното наименование, местообитание, разпространение и любопитни факти, свързани с представения растителен вид.

Откриването на изложбата ще се състои в понеделник, 13 юли, от 18:00 ч. в Екомузей с аквариум. През целия следобед авторът на проекта Николай Маринов ще бъде в музея, за да се срещне с посетителите и да разкаже повече за тези впечатляващи „скулптури на природата“ и идеята зад тях.

Изложбата „Скулптури на природата: Голямото начало“ се реализира по Програма „Създаване и/или разпространение – малки проекти“ 2025 на Национален фонд „Култура“.

Ще ви очакваме!

Тя се опира на дългогодишно проучване на рибарските общности по реката, въз основа на което са формирани културните наследства, обвързани с темата. За пръв път у нас се проследяват измеренията на рибарските общности – извън историята им и класическата етнография, която описва лодки, мрежи, техните названия и начини на изработка. Поставен е акцент върху начин на живот, който е остойностен и представен като основа, върху която се проектира нематериално културно наследство, разгледано като знания, умения и културни практики, свързани с риболова и река Дунав.
Рибарите са тези, които ловуват с лодка и мрежи, както са го правили дедите ни от хилядолетия. Дунав е мястото на изява на техните знания, умения и културни практики, но едновременно с това са важни и местата, на които рибарите принадлежат. Те са част от градския наратив и от културната парадигма на всяко едно място по реката. Те познават брега и реката, както и нейните острови, променливи заливни места, появяващи се, изчезващи животински видове и разказват за тях.
Рибарите и тяхната дейност принадлежат към домодерната култура, която пряко зависи от природните цикли и е подчинена на сезоните. Едновременно с това разказите на рибарските общности представят групата в настоящето като част от зависимите от околната среда, от индустриализация и урбанизация, от войни и замърсявания, от регламенти и забрани.
Проучването за рибарите и техните културни наследства дава възможност да се погледне към измеренията на река Дунав и нейното непрекъснато конструиране и въобразяване в последните две столетия, при което са намерени множество свидетелства и примери за превръщането й в ценност. С експонирането на изложби и музейни експозиции по Дунав, чрез последяване на знанието за острови и места на памет по реката, са очертани процесите на антропологизиране на реката.
Безспорно приносен елемент в проучването е формулирането на културния пейзаж по Дунав като елемент от местните културни наследства, който стъпва на знание и практики, притежавани от рибарските общности, но се гради и върху паметта за места и хора, които са обвързани в своите изяви с формите на културен пейзаж.
Текстът се разгръща върху познанието на отделните места от Силистра до Видин, като стъпва върху 126 интервюта, събирани през различно време. Тези свидетелства също са публикувани в книгата, за да покажат общото знание за риболова, за реката, за места и пейзажи, за музейни активности, които подкрепят процесите на разпознаване и споделяне на наследства.
Честит Ден на река Дунав!