Той е притежание на Едварт Лебикян и е използван за домашни прожекции. Читалища, клубове и места, в които е имало подвижни кина, са се снабдявали с киноленти по заявка, изпълнявана от съществуващото тогава Държавно предприятие „Разпространение на филми“ – Горна Оряховица, а пратките пристигали в специални кутии чрез Български държавни железници.
Дарението включва и оригинален звукоусилвател, предназначен за машината.
Едварт Лебикян и неговият брат Хачик Лебикян са запалени кинолюбители, а страстта им към киното и фотографията се формира от баща им. В края на миналата година двамата братя дариха на музея стъклени плаки за Латерна магика, като показаха и прожекционният апарат, с който в миналото са гледали тези изображения. Впоследствие той също стана притежание на музея.

Изданието е плод на дългогодишните научни търсения на автора в сферата на словесния фолклор, вярванията и митичните образи.
„Самодивата в българския фолклор“ на д-р Стефана Йорова е първото цялостно монографично изследване по темата. Книгата разглежда самодивата като жив фолклорен образ с неговите трансформации в миналото и съвременността. Митичната женска фигура има различни превъплъщения. Самодивата, която гради чуден град „ни на небе, ни на земя“, е важен посредник между божествения и човешкия ред. Девойките орисници предричат съдбата, познават всички билки и могат да даряват или отнемат здраве по своя воля, борят се с юнаци, надиграват се и се надсвирват с тях, а ако загубят облог или бъдат лишени от своите дрехи, те се превръщат и в техни съпруги. Книгата съдържа събрани, подредени и анализирани народни песни, приказки и разкази за самодиви, събирани от теренната работа на д-р Йорова пред последните пет години.
Изследването се състои от три части, като в първата са описани традиционните представи и образи – антропоморфни и зооморфни, както и къде, кога се срещат самодиви, кой може да ги чуе и види, как да се предпазим от тях. Втората част описва техните функции според каталога на приказничните сюжети и според фолклорните песни. Третата част разгръща съвременните измерения на вярата в самодивите като част от „необяснимото“, което съпътства човешкия живот. Книгата представлява първото цялостно изследване върху този специфичен демонологичен персонаж, който, оказва се, вълнува хората вече хилядолетия.
Стефана Йорова е учен, доктор по етнология, етнограф в Русенския музей. Професионалните ѝ интереси са в сферата на митологията, фолклора и социалната психология. Изследва човешкото отношение към свещеното и времето, творческия процес и взаимодействията между език и култура.