Експозицията представя вдъхновяваща интерпретация на античните мозайки – своеобразни „килими“ от камък с разнообразни форми и цветове, създадени от мраморни фрагменти, изкусно подредени в интериора на римски домове и обществени сгради. Подобни образци на изтънченото римско изкуство са открити на множество места по българските земи и представляват културно наследство с изключителна стойност. Съхраняването им обаче изисква значителни ресурси и грижи, тъй като често са изложени на открито в труднодостъпни райони, а пренасянето им в музейна среда е сложно и в много случаи невъзможно.
Темата за античната мозайка отдавна вълнува Катя Лекова – химик и университетски преподавател, но и отдаден ценител на класическото изкуство. Вдъхновена от идеята за съхраняване на тези ценни шедьоври на античността, тя посвещава години на проучване, фотографиране и творческо пресъздаване на откритите фрагменти. Чрез собствена техника художничката пренася изображенията върху стъкло, като едно от основните предизвикателства в работата ѝ е постигането на устойчивост и високо качество на творбите.
Изложбата включва 33 картини, създадени с алкидни бои върху стъкло, всяка от които е ръчно изработена по авторска методология, целяща максимално дълготрайно съхранение на изображението. Проектът вече е представян в редица културни институции, сред които Регионалните исторически музеи в Стара Загора (2023) и Поморие (2022), Софийска галерия (2019), както и галерия „България“ в Рим (2024).
Основната мисия на изложбата е да популяризира богатството на българското културно наследство, като насочи вниманието към раннохристиянските римски мозайки, открити, реставрирани и експонирани в български музеи и институции при спазване на международните стандарти за опазване.
Експозицията може да бъде разгледана в Историческия музей в Русе до 16 май.
„Тази изложба е пътуваща и е с мисия да популяризира римските мозайки, разкрити по нашите земи. Започнах съвсем случайно да рисувам и да пресъздавам римски мозайки от подове върху картини. Първата пресъздадена мозайка е от Малката базилика в Пловдив, а първата изложба беше през 2019 г. в старинен Пловдив. През 2021 г. исках да направя експозиция и в Малката базилика, но COVID-пандемията тогава попречи”, казва авторката Катя Лекова.
Катя Бадинска-Лекова е завършила Химико-технологичния университет, София през 1965 г. (магистър по химическо инженерство). През 1973 г. е доктор по науки в областта на инструменталния анализ в органичната химия. От 1985 г. е доцент в същата област. От 1996 до 2016 г. е преподавател в Югозападния университет „Н. Рилски“, Благоевград. Катя Лекова е автор на повече от 60 научни публикации, една книга и 7 патента. Участва активно в научни форуми в България и чужбина, свързани с анализа и контрола на различни химикали и продукти. Член е на Съюза на учените в България, Съюза на хранителната промишленост и др. Катя започва да рисува в началото на 70-те години на 20-ти век, а първата ѝ изложба с маслени бои е през 1981 г. в София. След това продължава с пастели, а по-късно използва алкидни бои върху стъклени повърхности. Картини на Катя Лекова са в частни колекции в България, Австрия, Чехия, Германия, Англия, САЩ и др. Тя се вдъхновява не само от процеса на рисуване, но и от фотографията, пътуванията, музиката и най-вече от семейството си.

Тя е подготвена от уредниците в отдел „История на България XV–XIX век“ на Регионален исторически музей – Русе.
Изложбата представя синтез от свидетелства на участници в Априлското въстание, публикации от периодичния печат (както от издания, свързани с официалната османска власт, така и от български емигрантски вестници в Румъния), както и от най-ранните историографски изследвания, посветени на епохата на Възраждането. Чрез прецизно подбрани цитати от епохата се създава усещане за „глас“, „отглас“ и „ехо“, които пресъздават събитията от въстанието, случили се географски далеч от региона на Русе.
Свидетелствата в изложбата са обособени в три основни раздела:
„Гласове“ – разкази за изявени участници във въстанието, представени през спомените на техни съратници. Героите са групирани по двойки според сходства в съдбите им или в ролята, която изпълняват по време и след въстанието.
„Периодичен печат“ – преглед на отразяването на събитията в местния, емигрантския и чуждестранния печат. Наред с официоза на Дунавския вилает – в. „Дунав“, са включени и откъси от издания, списвани от българи в Румъния (Браила, Плоещ, Гюргево, Букурещ), базирани на достигналата до тях информация.
„Памет“ – свидетелства от мемоарни издания на поборници и общественици, публикувани скоро след Освобождението, които поставят събитията в по-широк исторически контекст.