Представена е късната праистория в Русенския регион. Тя обхваща периода между VII – IV хилядолетие пр. Хр. и включва новокаменна епоха (неолит), каменно-медна епоха (халколит) и преходен период към бронзовата епоха. Изложените експонати разказват за живота и смъртта на най-ранните земеделци и скотовъдци.

През новокаменната епоха (VI – V хил. пр. Хр.) настъпва коренна промяна в живота на човека – т. нар. “Неолитна революция” утвърждава земеделието и скотовъдството като нова форма на икономически живот, изразен в прехода от присвояването към производството. В тази връзка се развива изработването на сечива от камък и кост, както и изнамирането на първия изкуствен материал – керамиката и направата от него на съдове и други предмети за всекидневието. Практикува се също лов и събирателство, които имат по-малък дял в осигуряването на прехраната. Вследствие от стопанските промени вече е изоставен номадския начин на живот и e заменен с трайна уседналост на населението. Селищата се разполагат върху естествено защитени места близо до водни източници. Сградите са изграждани от глина и дърво. Резултат от начина на живот са и древните култове за плодородие и благоденствие и изработването на обредни вещи за това – малка пластика. Мъртвите са погребвани в обитаемото жилищно пространство. В русенския край наолитни обекти са проучвани при селата Копривец и Борово.

През каменно-медната епоха (V хил. пр. Хр.) бързото развитие на производителните сили се проявява в усъвършенстването и специализирането оръдията на труда от камък, кремък, кост и рог, в разцвета на добива и обработка на мед и злато и внедряването на медните оръдия на труда. Добиването и обработването на метал дава тласък за развитието на занаятите и разменната търговия. Откритите предмети от рядка суровина, каквито са мед, злато, нефрит, мрамор, черупки от мидата Spondylus, са белег за престиж за притежателите им и свидетелство за най-ранното социално разслоение. От продължителния уседнал живот на едно място селищата придобиват вид на широки плоски могили. Сградите се изграждат от същите материали, както през неолита, но са вече с по-големи обитаеми площи. Има данни за двуетажни постройки. Във връзка със зачестили военни конфликти се появяват първите укрепления на селищата, както и оръжия за близък и далечен бой.

Зараждането на представата за задгробния живот става причина мъртвите да са погребвани вече в обособени за целта места – некрополи (градове на мъртвите). През втората половина на халколита погребалният обред е уеднаквен за Югоизточната част на Балканския полуостров. Починалите се трупополагат в плитки ями в свито положение (хокер) с ориентация спрямо глава изток – североизток.  Погребенията в рамките на селищата са още използвана практика, но се извършват само при извънредни обстоятелства (Русенската селищна могила).

Във връзка със захлаждане на климата и степна инвазия високоразвитите общества на Балканите губят своя културен облик в края на Петото хилядолетие. Това дава основание на някои проучватели да ги нарекат „Несъстоялата се цивилизация“.

Проучвани обекти от халколита в Русенския край са селищните могили при Русе, Кошарна, Бъзовец, Червен, скалният комплекс Водна – Тъмно.