Новини2021-07-06T12:00:48+01:00

НОВИНИ

406. 2024

“Лято в музея” 2024 г.

4 June 2024|

От днес (04.06.2024 г.) започва записването за инициативата на Регионален исторически музей – Русе „Лято в музея”.

В нея могат да се включат деца от първи до пети клас. Заниманията ще се провеждат на три етапа: 24-28 юни; 15-19 юли и 26-30 август от 09.30 до 13.00 ч. в сградата на Историческия музей. Максималният брой на участниците в група е 15. Записването се извършва на телефон 0886072085 и продължава до запълване на бройките. Таксата за участие е 10 лв. на ден.
„Лято в музея” е част от образователната програма на Регионален исторически музей – Русе. С помощта на музеен педагог децата научават любопитни факти за историята на града, за емблематични места и личности, разкриват тайните на археологията. Програмата включва още творчески занимания, съвременни интерактивни игри. Целта е децата да се запознаят с музейните пространства, да се забавляват и същевременно да придобиват нови знания.

2805. 2024

XVI ДЕТСКА НОЩ В МУЗЕЯ

28 May 2024|

01.06.2024 г., събота
Програма

17.00 – 19.00 ч. – „Водни обитатели“ – образователно занятие с музеен педагог
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Ателие за изработка на отливки от глина (мамут, пещерна мечка, амонит, мида)
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – „Търсачи на съкровища“ – образователна игра в музея
Исторически музей

17. 00 – 18.30 ч. – „Като опълченците“, “ Национално дружество „Традиция“
Зала „Русе и войните“, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Творческа работилница на Сдружение „Еквилибриум“
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – „Да изработим съкровище“ – печат от домашен пластилин
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Състезание за водоплаващи птици с плавници
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Части от историята – сглобяване на пъзели Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – „Герданът на Калиопа“ – уъркшоп за изработка на бижута от мъниста
Лапидариум, Исторически музей
17.00 – 19.00 ч. – „Тракийската принцеса войн“ – Работилница със сламки
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. „Строеж на кули“
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – „Да се облечем в история“
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Настолни игри от Античността
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 – „Закрилникът на Русе“ – ателие за рисуване на икона с образа на св. Георги
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Изработване на мамут от хартия
Лапидариум, Исторически музей

18.00 – 19.00 ч. – „На чай с Калиопа“, селфи сесии
Зала „Русе“, Исторически музей

19.00 – 20.00 ч. – Концерт китара, Музикална школа „Къщата“
Зала „Княз Александър I“, Исторически музей

20.00 – 21.00 ч. – „Грешен дявол“, представление на „Камила тийн“, с главен художествен ръководител Илия Деведжиев
Зала „Княз Александър I“, Исторически музей

1405. 2024

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА НОЩ В МУЗЕЯ

14 May 2024|

18 май 2024
17.00 – 24.00 ч.

ПРОГРАМА

Исторически музей

Занимания за деца
17.00 – „Да се облечем в историята“ – посетителите влизат в образа на римски легионери с помощта на характерното за Римската империя военно облекло.
Място: Лапидариум, зад Историческия музей

17.00 – „Герданът на Калиопа“ – музейна работилница за работа с мъниста, реализирана от етнографите на музея
Място: Лапидариум, зад Исторически музей

17.00 – „Търсачи на съкровища“ – образователна игра в музея
Исторически музей

17.00 ч. – Да си изработим мамут от хартия – работилница за деца под ръководството на музейни педагози
Място: Лапидариум, зад Исторически музей
17.00 – „Търсачи на Екомузейни съкровища“ – образователна игра в музея
Място: Екомузей с аквариум

Презентации
18.00 ч. – „Археологически проучвания на праисторическа селищна могила Бъзовец през 2023 година“, презентация на д-р Димитър Чернаков, отдел „Археология“,
Място: зала „Княз Александър I“

19.00 ч. – „Римски храм в местността Манастира в село Широково“, презентация на Деян Драгоев, отдел „Археология“
Място: зала „Княз Александър I“

21.00 ч. – „Пространства на изкуството от окопите“, презентация на новата изложба в Музей на градското всекидневие, представена от Десислава Тихолова, отдел „Етнография“
Място: зала „Княз Александър I“

Разкази за наследството
18.20 ч. – Ивановските скални църкви – композиция, картини, интерпретации, презентация на Евгени Георгиев, уредник
Място: Зала „Духовност“

20.15 ч. – Каничка от щраусово яйце – йерархии и власт, презентация на проф. Николай Ненов
Място: зала „Сексагинта Приста“

Изкуство в музея
19.30 – Русе Филм представя: Кале Широково – видеопродукция за крепостта край с. Широково. Разкази на оператора Пламен Личев и археолога Деян Драгоев
Място: зала за работа с деца
20.00 ч. „Музикални етюди“ – изпълнения на ученици от китарните класове на НУИ „Проф. Веселин Стоянов” с ръководител Антон Йовчев
Място: зала „Княз Александър I“, Исторически музей

21.30 ч. Дракус в музея – ужас, мистерии, фентъзи. Представят писателите Явор Цанев и Владислав Атанасов
Място: зала „Княз Александър I“, Исторически музей

22.35 ч. „Текстът в криво огледало“ – театрален пърформънс на Деведжиев и куклените приятели
Място: зала „Княз Александър I“, Исторически музей

Музеят и неговите публики:
18.30 ч. – Представяне на изложба с пирографии „Личности и история“ на Николай Николов
Зала „Русе“, Исторически музей

20.00 ч. – Непознатият командир на Дунавската флотилия – представя Ренета Рошкева, Регионален исторически музей – Русе
Фоайе, Исторически музей

22.00 ч. – Родословно дърво на Левски – разказ за музейно дарение, направено от Евгени Алексиев
Зала „Русе“, Исторически музей

Екомузей с аквариум

Природни наследства и пейзажи

19.30 ч. – “Пещера „Орлова чука“ – благоустрояване и приятно място за „развлечение“ – предизвикателства за опазване на убежището и прилепите! Съвременни проблеми – влияния, заплахи, тенденции”. Представя Красимир Киров, отдел „Природа“
Място: Екомузей с аквариум, ет. 2, пред макета на пещерата Орлова чука

20.30 ч. – „Природа в риск“ – интерактивна образователна изложба в подкрепа на Световната конвенция за международна търговия с редки и застрашени видове растения и животни. Представя Венцеслав Петков, отдел „Природа“, Регионален исторически музей – Русе
Място: зала за временни изложби

22.00 ч. – Представяне на филмовата поредица „Добри практики при устойчивото управление на горите“ на WWF – България
Място: Екомузей с аквариум – Русе, ет. 2, зала Минерали

2304. 2024

Презентация на проучвания, свързани с промените в климата на България през последните 30 години

23 April 2024|

Гост на Регионален исторически музей – Русе тази седмица ще е гл. ас. д-р Владимир Власков от Националния институт по Геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките.

Той ще представи свои проучвания свързани с промените в климата на България през последните 30 години, а фокусът на презентацията ще попадне върху проявите на компенсаторен механизъм в температурния режим, който се наблюдава в години с ясно изразен по-студен или по-горещ от средностатистическите норми сезон. Втората тема, която ще разгърне Владимир Власков, е свързана с влиянието на войните върху формирането на климата. Ще бъдат представени данни за необичайни валежни есенни и студени зимни месеци във военни периоди.
Ще ви очакваме в четвъртък, 25 април, от 18.00 ч. в Историческия музей!

1504. 2024

Презентация на резултатите от археологическото проучване на Кале Широково през 2023 г.

15 April 2024|

На 18 април, четвъртък, от 18 ч. в Историческия музей уредникът в отдел „Археология“ при Регионален исторически музей – Русе Деян Драгоев ще представи резултатите от археологическото проучване на Кале Широково през 2023 г.

Късноантичната и средновековна крепост е разположена на естествено защитен скален нос при сливането на реките Баниски и Черни Лом. С целево финансиране на Министерство на културата и Община Две могили в периода 2020 – 2023 г. е проучена значителна част от укрепителната система на късноантичния обект. В хода на археологическото проучване е установено едновременното изграждане на двете успоредни крепостни стени – основна с прилежащите ѝ кули и спомагателна стена (протейхизма). Разкритата фортификация смайва със своите размери и техника на градеж. Документираната широчина на основната крепостната стена е от 3,50 до 4,80 м, а на протейхизмата – 2,80 м. Изградени са от големи до два метра в дължина каменни блокове, върху които има множество знаци, поставяни от древните майстори каменоделци. През 2023 г. археолозите с помощта на доброволци и ученици от Математическа гимназия „Баба Тонка“, организирани в „Лятна школа по археология Кале Широково“, успяват да проучат входа на протейхизмата, охраняван от две плътни триъгълни кули и каменната стълба, отвеждаща до бойната платформа. Установено е местоположението и на входа на основната крепостна стена, който ще бъде главната цел на проучването през настоящия сезон.
През 2023 г. са проучени и няколко средновековни структури и жилища, които показват, че терена на по-ранната крепост е бил плътно застроен и обитаван по времето на Българското средновековие.

904. 2024

Работна среща по проект #RomansWineDanube се проведе в унгарския град Ниредхаза

9 April 2024|

Работна среща по проект #RomansWineDanube събра участници от 13 държави в унгарския град Ниредхаза.

Партньорите, сред които е и Регионалният музей в Русе, планират да направят по-видими туристическите места по Дунав, представящи римско наследство. Необичайно, но комерсиализацията и геймификацията ще се използват активно, за да се достигне до нови потребители. Проектът предвижда надграждане на съществуващите фестивали, като Римски пазар на Сексагинта Приста, както и създаване на нови фестивали в Печ и Зайчар. Всички инициативи са обвързани и с темата за виното, като основен символ на античната култура. Проектът е разработен в подкрепа на европейският културен маршрут “Пътят на римските императори и Дунавският път на виното”.
Прилагането на концепциите за туристически хъбове, разработването на поддестинации и създаването на широки мрежи от партньорства, представи проф. Горан Петкович от Белградския университет по време на работната среща. Русенският музей ще използва този модел, за да повиши видимостта и знанието за римското наследство в региона. Ще бъде търсена връзка между античната крепост “Сексагинта Приста” и долината на река Русенски Лом, като паралелно с това ще бъдат установени контакти и ще се насърчават взаимодействия между местни власти, културни институти и различни общности.
“Римските императори и Дунавския път на виното за теб” е важен пътеводител в света на римското наследство бе представен по време на работната среща в Ниредхаза. Водачът има над 300 страници и описва двете основни направления – по Дунав, от Хърватия до България и по Адриатика. Нашата страна е представена от Русе и Сексагинта Приста, с текст на д-р Искрен Великов.
„Съдържанието включва планиране на пътуване, проучвания и нови обиколки, създадени от професионални туроператори. Въпреки че основният акцент е върху римското присъствие и винените региони, важен елемент от историята са градовете, които дават своя ценен принос за представянето на различни форми на културно наследство“, споделя в пътеводителя проф. Николай Ненов.
Екземпляри от водача ще бъдат налични в Туристическия информационен център в Русе, в регионалната библиотека и музея.
This text supported as part of #RomansWineDanube, an Interreg Danube Region Programme project co-funded by the European Union.

2103. 2024

Нов експонат в зала “Блатна екосистема” на Екомузей с аквариум

21 March 2024|

В зала “Блатна екосистема” на Екомузей с аквариум вече е поставен препариран млад къдроглав пеликан.

Екземплярът е намерен преди месец в безпомощно състояние от рибари по Дунав и предаден в Регионалната инспекция по околната среда и водите. Въпреки усилията на специалистите, птицата не оживява. Тогава от екоинспекцията предават тялото й на музея.
Препараторът на музея Христо Христов обработва пеликана, а с помощта на реставратора на музея Даниел Кънчев се нанасят необходимите цветове по торбата на птицата. Експонатът е позициониран в близост до възрастен пеликан, при което може да се забележат разлики в оперението и в цветовете, отличаващи половозрелия екземпляр от младия. Птицата е разположена в диорамата “Блатна екосистема”, на първия етаж на Екомузея.

1503. 2024

Изследване по археоботаника, извършено на Сексагинта Приста

15 March 2024|

Излезе от печат изследване по био-археология, с акцент върху археоботаниката от ямното поле на Сексагинта Приста.

Древното светилище на траките се състои от ями, в които са полагани предмети и храна, като са извършвани и ритуали. При архелогическите разкопки са открити разнообразни органични находки, които са запазени и дадени за изследване. С помощта на процес на водна флотация, са установени отлагания от органични находки, като овъглени семена, плодове, дървесина, останки от готвена зърнена храна (каша), люспи от риби и мекотели. Тези изследвания показват широк спектър от храна, употребявана в тракийския и римския период на древната крепост, а любопитство буди сухата зърнена храна, която са яли римските войници. Тя представлява нещо като съвременните протеинови блокчета, които дават много енергия. Рибата като храна и жертва в ритуалите също е позната. Уловът на риба по това време също е много разпространен, а добрите умения на древните риболовци личат по останките на различни есетрови риби.
В изследването по био-археология участват учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН (гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски, гл. ас. д-р Стефан Казаков и доц. д-р Ивайло Дедов), от Русенския музей (д-р Върбин Върбанов) и от Тракийския Университет в Стара Загора (доц. д-р Дияна Владова).
Изследването е публикувано в престижното международно списание Environmental Archaeology (реферирано в Q1 на Web of Science) със заглавие “Растителни останки и какво още? Екологична археология на късноелинистическите ями от Сексагинта Приста, Северна България ” и може да бъде достъпно на страницата на списнието ( https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/14614103.2024.2322865?src=exp-la) , което е и официалният печатен орган на едноименната асоциация (Association of Environmental Archaeology).
За осъществяването на експеримента екипът на изследването благодари и на г-н Николай Комбев, дългогодишен служител на Русенския университет “Ангел Кънчев”, който участва в изработването на флотационната система, използвана за обработването на седиментните проби.

1103. 2024

Презентация за реликварийни камери в запазените олтарни маси на пещерните църкви по Ломовете

11 March 2024|

Презентацията ще се състои в четвъртък, 14 март, от 18.00 ч. в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей. Уредникът Евгени Георгиев ще говори за реликварийни камери в запазените олтарни маси на пещерните църкви по Ломовете.

Възможностите за оформление и местоположение на реликварийни камери в пещерни църкви са съобразени с това, че храмовете не са създадени чрез изграждане, а напротив, чрез отнемане на скала и дооформяне на естествените карстови форми. Почитането на светите реликви е много важно проявление на религиозността и те са усилено търсени и присъствали, а и досега присъстват в храмовете. Вграждането на свети мощи при освещаването на пещерна църква и наличието на други реликви е по подобие на зиданите храмове, сходно е структурирането на култовото пространство, но доколкото това е възможно и позволява наличието на монолитна скала. Презентацията предлага коментар на реликварийни камери разположени в запазени до днес олтарни маси и по-конкретно примерите са от долината на Ломовете, където концентрацията на пещерни християнски обители е изключително голяма. Очевидно тези манастири се налагат като основен характеризиращ белег на облика на средновековната култура в разклонената ветрилообразна скална речна мрежа.

503. 2024

Презентация за последните открития в „Черквата“ на Ивановския скален манастир

5 March 2024|

В четвъртък, 7 март, от 18,00 часа в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей проф. д-р Пламен Павлов и д-р Александър Стойков ще представят последните открития в „Черквата“ на Ивановския скален манастир.

Последните открития в „Черквата“ на Ивановския скален манастир са включени в доклад, изнесен от д-р Стойков на Международната научна конференция „Евтимиеви четения“, състояла се във Великотърновския университет на 18 и 19 януари 2024 г.
„Черквата“ в Ивановския скален манастир е била изсечена около 1233 г., за да съхранява най-голямата светиня в християнския свят – личната дреха на Христос.
Презентацията на д-р Александър Стойков е посветена на реконструкция на сцената „Възнесение Христово“ от западната стена на наоса в „Черквата“ в нейния автентичен вид и на нейните отражения в историята на скалната църква и на целия манастир.
Автентичният вариант на сцената „Възнесение Христово“ е включвала 17 фигури: Христос и възнасящите Го ангели, дванадесетте апостола, св. Богородица и архангел Михаил. Днес по-голямата част от тези фигури липсват. Оцелели са само фигурите на Христос, възнасян от два ангела в средата на втория живописен пояс, св. Богородица в поза Оранта в центъра и три фигури на апостоли в южния край на първия пояс.
Присъствието на всички апостоли е задължително за сцената „Възнесение Христово“, тъй като докато се възнася, Христос пророкува пред апостолите, че на Петдесетница те ще се пръснат по целия свят, за да основат Христовата Църква. Това прави сцената една от най-важните в цялата храмова иконография, чиято цялост не може да бъде нарушавана.
Реконструкцията на автентичната сцена показва, че първоначално е съществувал само наосът на „Черквата“. Почти цялата му западна стена е била заета от сцената „Възнесение Христово“. Липсващите днес 9 апостола и архангел Михаил са били изобразени върху скална стена на мястото, на което сега се намират широкия проход и прозореца между наоса и нартекса.
Между двете групи апостоли е била оформена скална ниша с ширина между 0,78 и 0,89 м. Тази ниша е представлявала западна апсида, в която е била съхранявана много ценна реликва.
Вида на тази реликва е показан чрез съседната сцена „Подялба на Христовите дрехи“. Всички храмове през средновековието са били длъжни да обозначават притежаваните от тях реликви чрез надписи и чрез изображения. Сцената „Подялба на Христовите дрехи“ е служела за етикет на реликвата, съхранявана в западната апсида на „Черквата“. Важната роля на тази иначе маргинална сцена, е ярко подчертана от нейните размери, които са най-големите за цялата западна стена. Тази сцена има по-големи размери дори от сцената с възнасянето на Христос.
При разпъването му на кръста в Йерусалим, Христос е носел две дрехи – туника и хитон. Туниката е била разделена между пазачите, а за хитона те са хвърлили жребий, тъй като не са можели да го разделят.
През средновековието хитонът на Христос е бил една от най-ценните реликви, съхранявани в императорската катедрала „Света София“ в Константинопол. Той е бил пазен в сребърно ковчеже, завит в червен плат.
Как част от една от най-важните реликви на християнския свят се е озовала в наоса на „Черквата“?
Около 1233 г. в Търново е бил свикан събор, който е трябвало да вземе решение за завръщане на България към православието. Това е било едно от условията за това важно действие, поставени от екзарха за западните византийски земи митрополит Христофор в писмо до Йоан II Асен от 1232 г. Съборът е изпратил в Никея св. Йоаким Ивановски – основател на Ивановския скален манастир, където той е бил ръкоположен от никейския (константинополски) патриарх Герман II.
През 1233 г. най-ценните реликви на Константинопол са били изнесени в Никея, за да не попаднат в ръцете на френските рицари, завладели византийската столица през 1204 г. Очевидно безценната реликва на част от Христовия хитон е била дадена на св. Йоаким в Никея като сакрален дар, имащ за предназначение да съпътства обръщането на България към православието.
Единственият пласт живопис в наоса на „Черквата“ и проектираната заедно с него западна апсида предполагат, че безценната реликва вече е била в манастира, когато е започнало планирането на „Черквата“. Тоест – „Черквата“ най-вероятно е била изсечена, за да съхранява една от най-ценните реликви в целия християнски свят. Огромна е вероятността някъде, може би през втората половина на 1233 г., наосът на „Черквата“ да е бил осветен именно с тази реликва. Това означава, че наосът на „Черквата“ е бил оформен като своеобразен трезор за фрагмента от Христовата дреха. Не случайно за тази цел е било избрано вътрешно помещение, към което няма пряк подход. Местността около „Черквата“ е била подготвена като крепост. Единствената пътека към храма е била прекъсната от дълбок скален ров, върху който е имало изграден подвижен мост. Всичко това датира наоса на „Черквата“ най-рано към втората половина на 1233 г., евентуално първата половина на 1234 г.
Изсичането на нартекса и есонартекса от цар Йоан (IX) Александър (1331-1371) в средата на XIV век, при което е била унищожена значителна част от сцената „Възнесение Христово“, е станало възможно единствено, ако неимоверно ценната Христова реликва вече не се е намирала в наоса на „Черквата“. Кога и къде е била пренесена тази най-ценна християнска вещ, не е известно.
Днес сцената „Подялба на Христовите дрехи“ и сюжета с възнасянето на Христос от сцената „Възнесение Христово“ във втория пояс живопис, следите от тримата апостоли в най-южния ъгъл на първия пояс, съседната фигура на св. Богородица Оранта и особено северният кант от нейната скална колона, който всъщност е бил южен кант на западната апсида, са единствените оцелели материални свидетелства не просто за присъствието в скалната църква на вероятно най-ценната християнска реликва, а за каноничния ред, по който България се е завърнала към православието през 1235 г., и за главната роля, която е изиграл в тази духовна революция Ивановският скален манастир.

1906. 2024

Научна конференция “Природонаучните музеи в XXI век”

19 June 2024|

По повод навършването на 70 години от създаването на отдел „Природа“ и 10 години от откриването на експозицията на Екомузей с аквариум – Русе, Регионален исторически музей – Русе организира научна конференция на тема „Природонаучните музеи в XXI век“.

Конференцията ще се проведе в периода 19 – 21 юни 2024 година в Екомузей с аквариум. Тематичните направления са добрите практики и перспективи за развитие, наука и природа в музея – постижения, проекти и идеи.
Участници в научната конференция са специалисти от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките, Общински културен институт с Научно-образователен детски център “Музейко”, Природен парк „Беласица“, Българска фондация „Биоразнообразие“, Регионалните музеи в Плевен, Благоевград, Бургас, Русе и Природонаучен музей – с. Черни Осъм.
В рамките на конференцията участниците ще имат възможност да посетят Археологическите резервати Средновековен град Червен и Ивановски скални църкви.
В последния ден от конференцията участниците ще могат да посетят смесената гнездова колония на о-в Мишка. Плаването по река Дунав е организирано със съдействието на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“.
Програма на конференцията можете да видите тук.

1806. 2024

Изложба, посветена на 70 години от построяването на Дунав мост

18 June 2024|

Изложба, посветена на 70 години от построяването на Дунав мост, ще бъде открита в сряда, 19 юни, от 10.00 ч.

Изложбата включва десет пана, разположени на оградата на Лапидариума – двора на музея. Това е съвместен продукт на музеите в Гюргево и Русе по повод знаменитата годишнина.
Изложбата представя разказ за необходимостта от свързване и общуване между хората на двата бряга на голямата река още от Римско време и от периода на Османската империя. Проектирането на първия мост при Русе и Гюргево е от 1870 – 1875 г. Той трябва да свързва железопътните линии на Букурещ и Гюргево с тези на Варна и Русе, което ще осигури връзка между Букурещ и Варна, между Европа и Османската империя. Документите, съхранявани в румънските и турските архиви обаче показват, че преговорите между държавните институции от двете страни се провалят.
Свързаността на териториите от двете страни на Дунав след обявяването на Руско-Турската война се случва с понтонни мостове, първият от които е изграден при Зимнич – Свищов. След това такива са направени и при Русе, Никопол и Бръшлен. Целта е да се улесни достъпността на руската войска. През Балканската война са създадени понтонни мостове при Бекет – Оряхово, Турну Мъгуреле – Никопол и при Корабия – Гиген, а по-късно отново при Свищов – Зимнич и Русе – Гюргево. През Втората световна война германците строят мост, а по-късно и съветските войски правят съоръжения при Русе и Батин. Първата постоянна връзка е фериботът Русе – Гюргево през 1941 г.
В периода 1941 – 1954 г. са правени още два опита за изграждане на свързващи съоръжения. Първият е дело на утвърдени компании от Германия и Дания с помощта на румънски инженери, а вторият е във времето на Втората световна война с подписването на българо-румънско споразумение, контролирано от Германия, но и тази концепция не се реализира.
Идеята за Дунав мост е подновена през 1945 г. чрез Съвета за икономическо сътрудничество на страните от Източния блок. През 1950 г. се взема решение за построяването на мост между Русе и Гюргево. Година по-късно в Букурещ е подписан Протокол за сътрудничество. Същата година в Москва е взето решение за техническата част от проекта, като са предоставени оборудване и логистика от СССР, Чехословакия, Унгария и Полша. Съоръжението носи името Мост на дружбата. Изпълнението започва през 1952 г. По най-големия мост в Европа по това време работят едновременно 5 000 души. Построен е за смесено движение – двулентов път и железопътна линия. Има 37 части и обща дължина от 2224 м. В центъра е снабден с подвижен отвор, който позволява преминаването на високи плавателни съдове с височина до 29 м.
Архитектурното оформление на моста е дело на екип от по двама румънски и двама български архитекти, ръководени от арх. Георги Овчаров. Проектът е замислен като триумфална врата от двете страни на моста. Колоните трябвало да се извисяват в пространството, да бъдат монументални, тържествени. Смъртта на арх. Овчаров през 1953 г. става пречка за осъществяването на замислената художествена цялост. Голяма част от елементите остават нереализирани. Такива са каменните орлови глави за покрива, като оригинален модел на такава глава е запазен в Русенския музей.
Мостът е открит на 20 юни 1954 г. като в средата се срещат председателите на министерските съвети Румъния и България – Георге Георгиу-Деж и Вълко Червенков. Двамата прерязват лентата на новото съоръжение в присъствието на официални делегации от Унгария, Полша, Чехословакия, начело със СССР.
Строителството на Дунав мост променя облика на градовете от двете страни на Дунав и съдейства за по-голямата свързаност, икономически и културен подем. Изложбата приключва с идеята за създаването на втори мост при Русе – Гюргево.

Допълнителна информация:
През 19 век има голяма необходимост от влакове, които да свързват Европа с Ориента. Липсата на мостове над Дунав и прекъсването на железопътните мрежи, превръщат опита да се прекоси Дунав в приключение.
Липсата на мост променя и маршрута на легендарния Ориент Експрес. Той започва да пътува от Париж до Константинопол през Виена, Будапеща и Букурещ през 1883 г. Пътниците слизат на гарата в Гюргево и след това с кораби са превозвани в Русе, откъдето продължавали да пътуват с влак до Варна. И тук тяхното приключение с влак спирало, тъй като южно от Дунав не можели да ползват същите луксозни вагони. От Варна те са превозвани с кораб до Константинопол, заради липса на мост при Гюргево и Русе, както и заради липса на железопътна връзка между Русе и Константинопол. Така Ориент Експрес променя маршрута си и намира алтернативен железен път през Белград и София.
Снимките са от фонда на отдел „Най-нова история“ на Регионален исторически музей – Русе

1006. 2024

Изложбата „СВЕТЪТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН“ гостува в Историческия музей

10 June 2024|

Изложбата „СВЕТЪТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН“ ще бъде открита в зала “Русе” на Историческия музей на 13 юни, четвъртък, 18,00 часа от нейния автор, дългогодишният журналист в Би Би Си – Лондон, Димитър Димитров.

Изложбата показва множество рисунки, картини, снимки и текстове на оригиналните езици с превода им на български, хронологично от времето на Кримската война, – когато рисунка на две български момчета (станали по-късно офицери), спасени от английски войници се появява в седмично списание – до Втората световна война.
Между двете световни войни се появяват редица хвалебствени репортажи в западните издания за Българската трудова повинност.
Представено е и отразяването на „българското въстание“ от 1903.
Има и тематични пана като „Българският воин – джентълмен“ и „Жертвоготовност за България“.
Изложбата се базира на книгите от поредицата СВЕТЪТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН, и на книгата СВЕТЪТ ЗА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ.
Българологът Димитър Димитров е създател и на поредицата СВЕТЪТ ЗА БЪЛГАРКАТА, в която има и любопитно описание на „Русенски дами от старо време“.
Димитър Димитров е работил в Българската редакция на Би Би Си – Лондон от 1980 г. до нейното закриване. Там създава и води седмичната Историко-политическа програма. Той е първият кореспондент на Би Би Си в България след 10 ноември 1989 г. Автор е на книгите „Съветска България“ – 1 и 2 том, по документи от архива на Форин офис.
Създател е и на книгата „ПРОЧЕТЕ ЛИ И ГЪРБА?“, представяща различни аспекти на живота в България посредством кореспонденции на гърба на пощенски картички от края на 19 век до средата на 20 век.

406. 2024

Международен ден на лешоядите 2024 г.

4 June 2024|

Русенският музей ще отбележи Международния ден на лешоядите. Събитието ще се проведе в събота, 08 юни, от 10.30 ч. в Лапидариума на музея.

Реализира се в партньорство с Сдружение с нестопанска цел „Зелени Балкани“ – гр. Стара Загора (СНЦ „Зелени Балкани“).
Акцент в тазгодишното издание е опазване на лешоядите от заплахи. Най-честите от тях са свързани с разпространението на отрови, сблъсък с далекопроводите и стрелба по птиците. Специални гости на събитието ще са експертите от Спасителен център за диви животни Зелени Балкани, гр. Стара Загора, които освен интересни факти за лешоядите, ще представят в детайли заплахите за лешоядите и хищните птици в България. Д-р Руско Петров, ветеринарен лекар, Оперативен управител на Спасителния център за диви животни, ще запознае присъстващите със забележителните обитатели на Центъра – домашната кукумявка Блага и мишелова на Харис – Хари.
И тази година за малките посетители на музея са организирани образователни ателиета за изработване на макети и маски с образа на египетски лешояд, интерактивни предизвикателства, познавателни игри, викторина.
Международният ден на лешоядите се отбелязва от 2006 година като начин да се подчертае значимата роля на вида. Известни като „санитарите на природата“, лешоядите заемат ключова роля в борбата с разпространението на заразни болести по животните и хората.
В миналото в България са гнездили четири вида лешояди – брадат, черен, белоглав и египетски. Днес брадатият лешояд не се среща в страната.
Популацията на египетския лешояд на Балканите за последните 30 години е намаляла с повече от 80%. Основните заплахи за вида са унищожаване на местообитанията му, безпокойство и бракониерство, поставяне на отрови, както и необезопасени електрически стълбове.
При неблагоприятни метеорологични условия празникът ще се проведе в сградата на Исторически музей, пл. Александър Батенберг №3.

2805. 2024

Международен ден на лешоядите

28 May 2024|

Русенският музей ще отбележи Международния ден на лешоядите. Събитието ще се проведе в събота, 08 юни, от 10.30 ч. в Лапидариума зад Историческия музей.

Реализира се в партньорство със Сдружение с нестопанска цел „Зелени Балкани“ – гр. Стара Загора (СНЦ „Зелени Балкани“).
За да се докоснат посетителите до дивата природа, д-р Руско Петров – ветеринарен лекар и оперативен управител на Спасителния център за диви животни, ще ги запознае отблизо със забележителните обитатели на Центъра – домашната кукумявка – Блага и мишелова на Харис – Хари.
Блага има нелека съдба, попада в Центъра, след като е намерена ранена. Днес тя е постоянен обитател на Центъра, който се „грижи“ хората да разберат повече за дивите животни, чрез разказа на нейните гледачи, като направи хората съпричастни към съдбата на бедстващите животни. Има ролята на посланик за опазване на видовете и местата, в които се срещат. Кукумявката има важно значение за градската екосистема, като „контролира“ числеността на гризачите в населените места.
Мишеловът Хари е средно голяма граблива птица, която естествено обитава югозападните САЩ на юг до Чили и централна Аржентина. Популярен вид е сред соколарите и се развъжда изкуствено в Европа. Попада в Центъра, като птица, конфискувана от частен дом. Хари помага на специалистите на Центъра, чрез публични прояви за промяна в мисленето на хората във връзка с опазването на природата.

905. 2024

Изложба на РИМ – Русе гостува в Софийски фестивал на науката

9 May 2024|

Мобилна изложба за заплахите от търговията със застрашени от изчезване растителни и животински видове ще бъде представена на Софийски фестивал на науката в периода от 9-ти до 12-ти май.

Фестивалът се организира от Фондация „Красива наука“ и ще се проведе в София Тех Парк. Фондация „Красива наука“ организира фестивали на науката, проекти и други инициативи за подобряване връзката на неспециализирани аудитории с постиженията на фундаменталната, приложната наука и технологии в България и по света.
Концепцията за изложбата е на уредниците от отдел „Природа“ на Регионален исторически музей – Русе – Венцеслав Петков и Красимир Киров. Експозицията „Природа в риск. Интерактивната образователна изложба в подкрепа на Световната конвенция за международна търговия с редки и застрашени видове растения и животни“ е реализирана от Регионален исторически музей – Русе с подкрепата на Министерството на културата.
Уникалната по своя характер изложба е направена от 41 дървени модула, които изграждат презентационна стена. Касетите служат, както за експозиционна мебел, така и за поставяне на интерактивни дисплеи и табла. Изложбата илюстрира опасностите за защитените растителни и животински видове от безконтролното им използване в следствие на нерегламентираната търговия с тях. Тя насочва вниманието към предпоставките за намаляване популацията на някои представители на флората и фауната в световен мащаб.
През 2019-а година Министерството на околната среда и водите предостави на музея в Русе три палта с кожа на защитени видове – видра и бенгалска котка и три чифта обувки от крокодилска кожа. Артикулите са конфискувани по реда на Закона за биологичното разнообразие, регламентите на Европейския съюз и Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора – CITES. Тези експонати са основното ядро за създаване на изложба, която да постави фокус върху нерегламентирани форми на притежание на растителни и животински видове, както и върху формиране у посетителите на щадящо отношение към природата.
Изложбата показва екзотични артефакти от фондовете на отделите „Природа“, „Етнография“, „Нова история“ и „Най-нова история“ на Регионален исторически музей – Русе. Експонатите образуват тематична колекция с примери от цял свят, която притежава рядко многообразие. Всички те изграждат последователен музеен разказ, който дава възможност да се представят проблеми, рискове и форми на отношение към животинското многообразие.
Експозицията спечели Награда за автор на концепция за мобилна изложба, в категория Самостоятелни изложби в рамките на Национален форум „Панаир на музейните изложби 2022 г.“. До сега изложбата е гостувала в регионалните музеи от Търговище, Плевен, Петрич, историческите музеи в Тутракан и Бяла Черква, както и в Природонаучен музей – Черни Осъм. Показвана е и в Регионалната инспекция по околна среда и води – Велико Търново.

1104. 2024

Oткриване на изложбата „Разкази от окопите. Българският Тренч Арт“

11 April 2024|

В понеделник, 15 април, от 18.00 ч. в Музей на градското всекидневие (Къщата на Калиопа) ще бъде открита изложбата „Разкази от окопите. Българският Тренч Арт“.

Концепцията и реализацията са дело на Десислава Тихолова, етнограф в Русенския музей.
Изложбата „Разкази от окопите. Българският Тренч арт” представя артефакти от 35 музея в България с идеята да ги направи видими и различими като обекти на световно културно наследство, да акцентира върху значимостта им на свидетелства за войната, да разчете посланията за травмата от всеки военен конфликт или изолация и нейното преодоляване чрез креативността на човешкия дух.
Изложбата проследява началото на културното явление, като се обръща към артефакти, сътворени в затворите на османската империя след Илинден-Преображенското въстания. С развитието на бойните действия от Балканските и Първата световна война, се появяват и изделия от окопите. Специфика за българското явление е, че предметите се изработват целенасочено за благотворителни изложби, за продажби и събиране на дарения за пострадалите от войната. Разбира се има и множество предмети, които остават като сувенири, спомен от бойното поле.
В образите, създадени върху предметите, се откриват елементи от националната пропаганда, сред които са знамена, карти, призиви, емблеми, гербове, които символизират националната държава. Сред украсата виждаме старобългарска плетеница, заимствана от средновековни ръкописи, която художниците, които съпровождат армията, предават на обикновените войници.
Предметите често са от всекидневието на войниците, при което откриваме множество пепелници, запалки, табакери, поставки за кибрит и държачи за цигари. Това е така, тъй като цигарата е новост, моден продукт, който се разпространява масово сред мъжете, събрани на едно място. До този момент масово пушенето се случва с лула. Чаши, лъжици, канчета, подноси също се изработват, тъй като са обвързани с всекидневното хранене и пиене. Възможността да се пишат писма до дома, което масово не се случва често в мирно време е основание да се произвеждат мастилници, преспапие, лампи, рамки за снимки.
Вазата за цветя е друг моден атрибут, който се появява често, тъй като формата на гилзите от снаряди ги предполага. Тяхната форма дава възможност за създаване на по-големи рисунки и по-богато съдържание. Войнишките чаши са втората голяма група метални предмети сред различните модели на окопното изкуство. Употребявани като ракиени чаши, по тях се пишат надписи като „Наздраве“ и „Спомен от войната“.
Паметта за местата на битки и героизъм е изписана чрез топосите на селища, отвоювани и оставени отново извън пределите на родината – Дойран, Добри дял, Добро поле, завоят на Черна, Яребична. Топосите, изписани по предметите, чертаят граници на българското самосъзнание, изплакват мъката по „Майка България”.
Предметите изобилстват от символи на войната и на държавността – кръстове за храброст, царска корона, лавров венец, лъв, българско знаме, войник в атака, герб, топове, конници. Изображенията представят модели на собствено българско съзнание и чувство за принадлежност към възродената държава.

904. 2024

Представяне на книгата „Половин век под земята“ на Алексей Жалов в Екомузей

9 April 2024|

На 11 април 2024 г. (четвъртък) от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Половин век под земята“ на Алексей Жалов. Събитието ще се състои в залата за временни изложби на Екомузей с аквариум.

„Половин век под земята“ е увлекателен разказ за пътя на автора от пещерняк-любител до професионалист със съществен принос към българската спелеология. Тези страници са изпълнени с паметни открития, опасни прониквания и неуморни изследвания на впечатляващи пещери по цялото земно кълбо. Историята вплита в себе си разкази за емблематични събития като експеримента за престой под земята в продължение на 62 дни и спускането в световноизвестните пещерни кладенци Епос и Проватина в Гърция. Изпълнени с емоции са разказите за проучването на редица пещерни райони и пещери в България, Албания, Гърция, Виетнам, Иран, Куба, Китай, Косово.
На фона на споделените подземни истории изпъкват имената на много познати и непознати фигури, които по един или друг начин са оставили светла диря в историята на пещерното дело и спелеологията в България. Смелите приключения на тези подземни Колумбовци смайват, вдъхновяват и разкриват красотата на един загадъчен и вълнуващ свят.
Алексей Жалов е роден през 1953 г. в София. Възпитаник е на Националната спортна академия „Васил Левски“. Работи 34 години в Българската федерация по пещерно дело (спелеология) – повечето от тях като заместник-председател. Отделно членува в пещерни клубове „Алеко“ и „Хеликтит“, София. Придобил е многобройни спелеоложки специализации у нас и в чужбина, и се изявява като изтъкнат и желан преподавател, организатор и изследовател. Участвал и ръководил е множество национални и клубни експедиции у нас и на 3 континента, където е изследвал над 1000 пещери. Автор е на 9 книги и на над 400 популярни и научни статии на тема „спелеология“ у нас и в чужбина. Инициира създаването и ръководи дълги години Балканския спелеоложки съюз. Член-основател е на Българското пещерно дружество. Заемал е и отговорна позиция в Европейската федерация по спелеология.

304. 2024

Поредно дарение на музея направи Славейко Петров

3 April 2024|

Славейко Петров е наследник на стар местен род и приятел на музея. Той предостави везна, която някога е получил от русенска аптекарка.

„Тази везна я имам от преди четиридесет години поне, тя ми беше подарък от една възрастна жена, фармацевт. На времето аптеките правеха някои от лекарствата си сами, за което им трябваха прецизни аптекарски везни. Тази е лабораторна, полска, от Познан. Смесваха прахчета тогава, правеха мазила или пък само дозираха лекарствата, при това с милиграми – ето, вижте пинсетата и тези малки пластинки, с тях се отбелязваха грамчета и части от тях.
Тази везна е служила точно за това, но кой ти прави вече лекарства, то всичко идва от заводи с поточни линии. Възрастната аптекарка прецени, че аз ще оценя този жест и ще опазя везната, защото най-лесно е да се изхвърли на боклука, което за жалост е обичайна практика… През всички тия години аз я съхранявах опакована в кашон, за да се предпази от атмосферни влияния. И ето сега дойде момента да си намери мястото в експозицията на мерки и теглилки в Екомузея“.
С последните дарения на кантари, колекцията от мерки и теглилки на музея наброява вече 70 броя.

2103. 2024

Представяне на книгата на доц. д.н. Мартин Иванов – “Бившите хора” на концлагерна България” в Историческия музей

21 March 2024|

На 22 март в 18.00 часа в зала „Княз Александър „I на Регионалния исторически музей – Русе ще се състои представянето на книгата на русенеца доц. д.н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България“. Книгата ще бъде представена от доц. д-р Михаил Груев.

Авторът изследва съдбите на близо половин милион жени, мъже и деца, които след 9 септември са преследвани с обвинението, че са били част от стария „монархофашистки“ режим. С течение на времето т. нар. „бивши хора“ са принудени върху руините на предишния си живот да изградят своите нови биографии и да оцелеят.
Тази адаптация и трудното им битие в новата комунистическа държава са в центъра изследването.
Авторът доц. Мартин Иванов е историк и юрист, бивш председател на Държавна агенция „Архиви“, дипломат. Той има повече от 200 научни публикации върху социалнтата и стопанска история на България.

Go to Top