Експозицията представя вдъхновяваща интерпретация на античните мозайки – своеобразни „килими“ от камък с разнообразни форми и цветове, създадени от мраморни фрагменти, изкусно подредени в интериора на римски домове и обществени сгради. Подобни образци на изтънченото римско изкуство са открити на множество места по българските земи и представляват културно наследство с изключителна стойност. Съхраняването им обаче изисква значителни ресурси и грижи, тъй като често са изложени на открито в труднодостъпни райони, а пренасянето им в музейна среда е сложно и в много случаи невъзможно.
Темата за античната мозайка отдавна вълнува Катя Лекова – химик и университетски преподавател, но и отдаден ценител на класическото изкуство. Вдъхновена от идеята за съхраняване на тези ценни шедьоври на античността, тя посвещава години на проучване, фотографиране и творческо пресъздаване на откритите фрагменти. Чрез собствена техника художничката пренася изображенията върху стъкло, като едно от основните предизвикателства в работата ѝ е постигането на устойчивост и високо качество на творбите.
Изложбата включва 33 картини, създадени с алкидни бои върху стъкло, всяка от които е ръчно изработена по авторска методология, целяща максимално дълготрайно съхранение на изображението. Проектът вече е представян в редица културни институции, сред които Регионалните исторически музеи в Стара Загора (2023) и Поморие (2022), Софийска галерия (2019), както и галерия „България“ в Рим (2024).
Основната мисия на изложбата е да популяризира богатството на българското културно наследство, като насочи вниманието към раннохристиянските римски мозайки, открити, реставрирани и експонирани в български музеи и институции при спазване на международните стандарти за опазване.
Експозицията може да бъде разгледана в Историческия музей в Русе до 16 май.
„Тази изложба е пътуваща и е с мисия да популяризира римските мозайки, разкрити по нашите земи. Започнах съвсем случайно да рисувам и да пресъздавам римски мозайки от подове върху картини. Първата пресъздадена мозайка е от Малката базилика в Пловдив, а първата изложба беше през 2019 г. в старинен Пловдив. През 2021 г. исках да направя експозиция и в Малката базилика, но COVID-пандемията тогава попречи”, казва авторката Катя Лекова.
Катя Бадинска-Лекова е завършила Химико-технологичния университет, София през 1965 г. (магистър по химическо инженерство). През 1973 г. е доктор по науки в областта на инструменталния анализ в органичната химия. От 1985 г. е доцент в същата област. От 1996 до 2016 г. е преподавател в Югозападния университет „Н. Рилски“, Благоевград. Катя Лекова е автор на повече от 60 научни публикации, една книга и 7 патента. Участва активно в научни форуми в България и чужбина, свързани с анализа и контрола на различни химикали и продукти. Член е на Съюза на учените в България, Съюза на хранителната промишленост и др. Катя започва да рисува в началото на 70-те години на 20-ти век, а първата ѝ изложба с маслени бои е през 1981 г. в София. След това продължава с пастели, а по-късно използва алкидни бои върху стъклени повърхности. Картини на Катя Лекова са в частни колекции в България, Австрия, Чехия, Германия, Англия, САЩ и др. Тя се вдъхновява не само от процеса на рисуване, но и от фотографията, пътуванията, музиката и най-вече от семейството си.

Заповядайте на 27 март в 18:00 ч. в Регионален исторически музей – Русе, за да си поговорим за приключенията в „Съкровището на сибилата“ и да се запознаем с авторите на романа.
ЗА КНИГАТА:
„Съкровището на сибилата” е сред книгите, които се четат на един дъх. Защото разказва за откриването на най-ценното съкровище в света – толкова голямо, че всички ще вземат от него, но то никога няма да свърши. За съществуването му се говори в загадъчен древен ръкопис, чието съдържание узнават Пол и Ида – деца на археолозите, ръководещи разкопки близо до Неапол. Жадувайки да се окичат с лаврите на велики откриватели, те смело се впускат по следите на това тайнствено съкровище. Пътят към него обаче ще ги отведе в едно друго време, където старогръцките митове и легенди са реалност. Двамата приятели ще попаднат на кораба на аргонавтите, в храма на забравените и пренебрегнатите божества, в подземното царство на Хадес. Ще участват в открадването на Златното руно, ще се срещнат с магьосницата Медея, с прочутия певец Орфей, със сибилата Амалтея. Ще наблюдават борбите на Язон с медноногите бикове и с омагьосаните драконови зъби, както и подвизите на Херакъл срещу Лернейската Хидра, човекоядните коне на цар Диомед и триглавото куче Цербер…
Ще открият ли Пол и Ида ключа за съкровището, което може да промени света? И готово ли е човечеството да получи този безценен дар? Само читателите на този фантастичен роман ще научат правилния отговор.
ЗА АВТОРИТЕ:
Димитър Драганов e професор по класическа археология и антична нумизматика. Специализирал е в Оксфорд. Член e на Английското кралско нумизматично дружество (от 1991 г.) и почетен член на Румънското нумизматично дружество. Автор е на осем научни книги и на множество публикации. Носител е на редица национални и международни награди, сред които „Златен век“ и Наградата от Световния нумизматичен конгрес в Глазгоу, Шотландия (2009 г.).
Жана Янкова е археолог и дългогодишен музеен специалист. Участвала е в археологически разкопки в България и Италия. Автор е на книгите „Средновековният Ямбол и неговата славна история“ и „Александър“ (за детството и юношеството на Александър Македонски).

Специален акцент е Коледния пазар и зимната пързалка, както и Коледуването – в центъра на Русе и в селата Пиргово и Мечка. Маскарадът също е важен за региона – представен е Джамалът от Кошов и Кукове от Старо село. Сред кулинарните емблеми са Торта Гараш и Дунавската рибена чорба. Къщата на Калиопа и Историческия музей са посочени като места, които описват духа на Русе.
Кампанията се реализира в страни със 100 милиона население, ръководена от Дунавския компетентен център – DCC в Белград. Партньор на проекта е Регионален исторически музей – Русе.

Той е основал манастира с щедро дарение на цар Иван Асен II и е пръв негов игумен. На по-късен етап е утвърден за първи ръководител на възобновената в Търново легитимна Българска патриаршия. На 18. 01. 2026 г. се навършват 780 години от неговото успение.
Богослужението ще се отслужи в т.нар. „Голямата църква“ в м. „Писмата“, която е от първата половина на XIII в. – времето на св. Йоаким, цар Иван Асен II и основаването на манастира. Желаещите да участват (топло облечени) трябва да се съберат при разклона в с. Иваново за Ивановските скални църкви (до бензиностанцията) в 13 ч. Началото на литийното шествие ще бъде съобразено с това до къде е разчистен пътя и достъпен за автомобили.
Снимката е от богослужението през 2025 г.

– Откриване на изложбата „Подводната вкаменена гора“
– Представяне на книгата „Антарктида – история, природа, българските полярници“ с автори проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова.
Очакваме ви на 7 януари от 14.00 ч. в Екомузей с аквариум!
—————————————————–
Изложбата представя мултидисциплинарно проучване на феномена „Подводна вкаменена гора“ в Созополския залив. Природната забележителност показва останки на някогашна гора от блатни кипариси, вкаменени през отминали геоложки епохи и запазени до днес на дъното на Черно море, на 18 м. дълбочина в района на град Созопол и островите „Св. Иван“ и „Св. Петър“. Изложбата е дело на учени от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Националния природонаучен музей при БАН.
Специален гост на откриването ще е проф. Христо Пимпирев, участник в подводната експедиция, довела до установяването на Подводната вкаменена гора. Той ще представи и книгата си „Антарктида – история, природа, българските полярници“ в съавторство с Иглика Трифонова. Изданието съдържа три части и предлага историческа информация от откриването на континента до най-новите сведения от експедициите през годините, които достигат до юли 2025 г. Представена е и българската база, учените и творците, които работят на Антарктида и са част от световната история в изследването на ледения континент.

Професионалното направление е 3.1. Социология, антропология и науки за културата. Процедурата по защита на дисертационния труд с тема „Рибари по Дунав. Наследства и културен пейзаж“ се проведе днес в Нов български университет, програма „Антропология“. Седемчленно жури от четири университета и институти на БАН обсъдиха научния труд и гласуваха положително.
Дисертационният труд представя изследване върху рибарските общности по река Дунав, тяхното културно наследство и културния пейзаж, който те създават, спира се на образите на наследството и начините на представянето им. Към момента у нас няма друго изследване на дунавските рибарски общности, както и анализ на културните наследства. Приносни в текста са темите за културния пейзаж, неговото пораждане и употреби, както и връзката между местните рибарски общности като носители на наследството и предизвикателствата на музейните репрезентации.
Изследването не е моментна снимка на рибарските общности по Дунав, а вглеждане в начин на живот, който включва познаване и употреби на природната среда и е съсредоточен върху представянето на наследени практики, знание и умения, които стоят в основата на локално културно наследство. То цели изучаване на рибарските общности по Дунав, представяне на техните културни наследства и възможностите за споделянето им чрез форми на интерпретация или обучения в неформална среда. Изследването се разполага между етнология и антропология, от една страна, и музеология, от друга, като надгражда както описанията и техните анализи, така и формите на запазване, споделяне и предаване на културното наследство, включително културния пейзаж и образите на Дунав и рибарите в паметта, в белетристиката и употребите им.
Текстът се опира на 126 интервюта с рибари по долен Дунав, както и на множество теренна работа, поради което са проследени както фестивали, така и всекидневни културни практики. Изследването съдържа и научно-практически елементи, тъй като създава визия и обща политика за опазване и развитие на нематериалното културно наследство на рибарските общности, както и възможностите за неговата интерпретация.
През 1999 г. Николай Ненов защитава дисертация по фолклористика „Българската хайдушка епика – потекло и развитие“ пред Специализирания научен съвет към ВАК в БАН и става доктор, през 2000 г. в Института по етнография – БАН става научен сътрудник за нуждите на Русенския музей. От 2007 г. е старши научен сътрудник/ доцент, като процедурата минава през същия институт на БАН. До тогава издава книгите „Русе – портрет на века“, 2000, „Тутракан – разкази и етническа памет“, 2002, „Табачка – теренни материали и проучвания“, 2004, „Летописът на свещеник Кирил и фолклорът на село Беляново“, 2006. От 2015 г. е професор по музеология и етнология, Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН, като се хабилитира с книгата „Общуване с наследството. В търсене на музейни траектории“, 2016.
Междувременно проучва проблеми на градската етнология, набелязани с книгите „Pentru un viitor impreuna/ За едно общо бъдеще“, Humanitas, Bucuresti, 2009 (в съавторство с Мариана Конович), „Страдание и Спасение. Паметта за еврейските общности в Русе, Шумен и Варна“, Европейски пространства 21, 2015. Разработва и теми върху всекидневие и празници през социализма, разкрити чрез изследванията „Албумът на КОХУ. 1967“, (в съавторство с Д. Иванова), 2014; „33 албума от социализма“ (в съавторство с Д. Иванова и И. Великов), 2016. Впоследствие се ангажира с музеоложки проекти, ярък пример сред които е книгата „100 експоната от героичното време“.

Основен акцент в експозицията е виртуалната разходка из две от възстановените антични пещи, която пренася посетителя в атмосферата на древното керамично производство и позволява да се наблюдава процесът отвътре – както никога досега. В изложбата са включени оригинални артефакти, комбинирани с мултимедийни елементи, които обединяват история, археология и съвременна визуализация.
Изложбата е резултат от проекта „Създаване на мобилна интерактивна изложба за Античен керамичен център – Павликени“, финансиран от Министерство на културата по Сесия за финансиране на проекти в областта на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии, тема 2: „Дейности по представяне на музеите и движимото културно наследство във временни или мобилни експозиции“.

Главна атракция сред експонатите ще бъде „Татунчо“ – обредното животно, което гони злите духове, заедно с уникалния реквизит на обичая – маски от кратуни, дървени саби, възглавници от овча кожа. На монитори ще бъдат представени разказите на днешните участници в джамалрската група, както и видеопродукти от творчески работилници, които показват работата на местните с млади хора за предаване на знанието за маскарадната игра. В продължение на 14 дни посетителите ще могат да се докоснат до оригиналните атрибути на обредната игра „Джамал“ и да се снимат с магичното животно „Татунчо“.
В зала „Княз Александър I“, веднага след откриването на изложбата, ще бъде показан премиерно филмът „Джамал от Кошов“, който ни среща с разказвачите на преживяни вълнения и истории за приемственост – забележителни хора, които пазят и предават паметта за живото човешко съкровище.
Изложбата и филмът са дело на Продуцентска компания „Персей“. Партньори в осъществяването на концепцията са Народно читалище „Просвета – 1928“ с. Кошов, Регионален исторически музей – Русе и Регионално управление на образованието – Русе. Проектът става възможен с финансовата подкрепа на Национален фонд култура, програма „Културно наследство“ 2024.
Проектът „Джамал от Кошов. Живо човешко съкровище“ опазва и популяризира нематериалното културно наследство, като се обръща към маскарадната игра Джамал – елемент от системата „Живи човешки съкровища“ на България, вписан през 2010 г. Съхранява знанието на живите носители на наследството – джамаларите от село Кошов, община Иваново, област Русе и местните общности от Русенското Поломие. Реализирани са теренно проучване, етноложки филм, изложба. Насърчени са млади хора да разбират, оценяват и популяризират нематериалното наследство, като участват в работилници, създават и разпространяват тяхно собствено дигитално съдържание. Проектът надгражда и развива партньорства с музеи, организации и институции, отговорни и етични към наследството и неговите носители. Чрез създадените видеопродукти популяризира в дигиталното пространство неповторимите истории от българския автентичен фолклор.

Печатното издание включва над 250 страници, разделени в шест основни глави. Може да се обобщи, че книгата съдържа близо 360 първи неща, случили се в Русенско в периода от 20-те години на XIII век до днес. Едно от първите описани събития в книгата е основаването на най-големия скален манастир лавра у нас „Св. Архангел Михаил“, наричан още „Ивановски скални църкви“ от монаха Йоаким, който в последствие става и първият търновски патриарх.
Книгата детайлно показва приноса на русенци в глобален, национален и местен план, с което доказва значението на всеки от фактите и конкретните дейности. В архива на доц. Колев са отбелязани над 4000 исторически събития, от които той е подбрал най-важните 352, богато илюстрирани с повече от 300 снимки, факсимилета и графики. Историците посочват, че книгата на доц. Колев внася ред в десетилетните хаотични търсения на различни поколения изследователи, краеведи и журналисти. Във времето темата за приносите на Русе в национален план е изкушавала мнозина, поради което опитите да се формулират тези приноси са многобройни и постоянни. Те, от своя страна, пораждат понякога клишета и градски митове. В приложенията към книгата си, доц. Колев развенчава 33 събития, погрешно сочени за русенски премиери.
Научен редактор на книгата е директорът на Регионален исторически музей – Русе проф. д-р Николай Ненов. В предговора си той отбелязва: „Като историк на техниката доц. Атанас Колев се е подготвял с години, за да се впусне със съзнание и отговорност в историята на Русе. Към нея той поглежда не като към последователен разказ за събития, а през призмата на научната методология. С помощта на дедукцията, подобно на стар криминалист, авторът се взира в детайлите, търси подробности и доказателства, за да верифицира всяко едно свое твърдение. Това превръща неговото изследване в научно проверен текст, с който и в бъдеще историците ще се съобразяват“.
Доц. д-р Атанас Колев е роден през 1943 година в село Виноград, Велико Търново. Завършил е машинно инженерство в Техническия университет в София. Преподавал е в Русенския университет. Автор е на редица научни трудове и изследвания в своята област, но също и на много исторически и литературни публикации, посветени на миналото и културната история на дунавската ни столица, на бележити личности, сред които централно място заема писателят Змей Горянин (1905 – 1958), едно значимо име в периода между двете войни. Днес доц. Колев е председател на Русенско общество за културно и историческо наследство „Змей Горянин“.

Той представя експонати от едноименната изложба, посветена на явлението, познато още като „български стил“ – изява на националното художествено мислене чрез формите на модерното изкуство, вплело в себе си фолклор и елементи от византийското и българското средновековие като етнична традиция. Автори на изданието са етнографите на музея Николай Ненов, Искра Тодорова и Десислава Тихолова.
Каталогът е структуриран в няколко раздела, презентиращи различните проявления на стила „Български Модерн“. В раздела „Дрехи“ са показани сценични костюми на Милка Иванова, известна русенска пианистка от 30-те и 40-те години на ХХ в. Те са изработени от коприна и вълна с характерни мотиви, както и облекло – рокли, ризи, нощници с типична бродерия. В частта „Аксесоари“ са представени ръчно изработени колани, дамски чантички и обувки с избродирани шевици. „Тъканите“ и „Обзавеждането“ на дома, в които Българският Модерн също има своите рефлексии, предлагат завеси за прозорци, калъфки за декоративни възглавници, карета, тишлайфери, салфетки, както и етажерка, иконостас, закачалка за дрехи. Безспорен интерес буди богато орнаментиран полилей от метал от 30-те години на ХХ в., направен от четири чифта пафти и със запазен електрически проводник за крушките. Към момента не е известно да съществува друг такъм полилей от пафти. В частта „Предмети от всекидневието“ могат да бъдат видени множество кутии – за пури, за цигари, за тоалетни принадлежности, за бижута, за макари и конци, кутии за моливи, пудриери, а също така и подноси, чаши, лули, кобилици, ваза, ножове за писма, мастилници и попивателни за мастило, албуми и папки. Последният раздел е посветен на предметите за украса като бъклици, вази, чинии и сувенири с характерна шевица. Показани са също и предмети, реплики на стила „Български Модерн“, създадени през по-късен период.
В уводната си част каталогът представя информация за сецесиона в неговите интернационални форми и появата на национални такива, термините за описание на българския стил и неговите проявления в литературата изкуството, архитектурата, занаятчийството, та дори и в образованието и модата.
Каталогът „Българският Модерн – между европейските стилове и културното наследство“ е важна част за запазване и разказване на местното наследство. Каталогизирането на изложби е обичайна практика в световните музеи, защото благодарение на изданията, изложбите продължават своя живот и разгръщането на своите концепции, дори и след физическото разваляне на експозицията.
Каталогът и едноименната изложба „Българският Модерн – между европейските стилове и културното наследство“ станаха възможни с подкрепата на Министерство на културата.

Тя е подготвена от уредниците в отдел „История на България XV–XIX век“ на Регионален исторически музей – Русе.
Изложбата представя синтез от свидетелства на участници в Априлското въстание, публикации от периодичния печат (както от издания, свързани с официалната османска власт, така и от български емигрантски вестници в Румъния), както и от най-ранните историографски изследвания, посветени на епохата на Възраждането. Чрез прецизно подбрани цитати от епохата се създава усещане за „глас“, „отглас“ и „ехо“, които пресъздават събитията от въстанието, случили се географски далеч от региона на Русе.
Свидетелствата в изложбата са обособени в три основни раздела:
„Гласове“ – разкази за изявени участници във въстанието, представени през спомените на техни съратници. Героите са групирани по двойки според сходства в съдбите им или в ролята, която изпълняват по време и след въстанието.
„Периодичен печат“ – преглед на отразяването на събитията в местния, емигрантския и чуждестранния печат. Наред с официоза на Дунавския вилает – в. „Дунав“, са включени и откъси от издания, списвани от българи в Румъния (Браила, Плоещ, Гюргево, Букурещ), базирани на достигналата до тях информация.
„Памет“ – свидетелства от мемоарни издания на поборници и общественици, публикувани скоро след Освобождението, които поставят събитията в по-широк исторически контекст.

Проучването стъпва върху непубликувана досега информация от търговски тефтери и кондики, съхранявани в архива на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, единадесет държавни архива и тридесет и шест исторически музея, прегледани лично и на място от автора.
„Събраните в това изследване дълги ценови серии позволяват с по-голяма увереност да са потърсят отговорите на важни въпроси, свързани с миналото ни през епохата на Българското възраждане. Например – заражда ли се национален пазар преди Освобождението? Или – какъв е вещният свят, заобикалящ възрожденския българин, какви са потребителските му предпочитания, нови моди и стари традиции. Появата и навлизането на нови стоки, при това не само вносни (като кафето, памучното платно, алафрангата), но и автохтонни (напр. постепенната замяна на виното с ракията или на грубата аба с относително по-финия шаяк). Без съмнение цените и заплатите представляват важен градивен материал за реконструкция на стопанските динамики и за подобряване, дори удължаване назад във времето, на съществуващите оценки за брутния вътрешен продукт. Представените тук сурови цифрови данни, надявам се, биха могли да послужат и за отговори на много друг въпроси – от макроикономиката през ежедневието чак до стандарта на живот.
Всички таблици обхващат и първите осем години след Освобождението, за да се „застъпят“ с много по-стройните ценови редици, събирани от нашата статистика след 1887 г. За да се хвърли мост между двата формално отделени исторически периода – османски и княжески, наред с оригиналните стойности в грошове (на ока, лакът, аршин, метикал и пр.) съм представил всички цени и в левове (франкове) спрямо въведената през 1888 г. метрична система.“ (проф. М. Иванов)

Събитието ще бъде водено от доц. д-р Мира Душкова и Теодора Бакърджиева.
Изданието събира поредица от проучвания, свързани с миналото на жените в крайдунавския град, участието им в обществения живот от Възраждането до наши дни, като обхваща проблематика, която все още не е достатъчно представена в научните среди.
Книгата е с обем от 480 страници, съдържа над 30 статии и повече от 280 изображения. В нея са представени личностите на жени, родени или свързали живота си с Русе по един или друг начин – Димитрана Иванова, Екатерина Каравелова, Рада Петрова, Стоянка Драгнева, Евгения Димитрова, Леокадия Регутенко, Хилда Искович, Анастасия Обретенова, Екатерина Манчева, Мария д-р Бисерова, Станка Икономова, Недялка Гатева, Райна Гатева. Представени са и женските дружества „Стопанка“, „Добродетел“, „Закрила“, „Любов към родината“, „Милостив кръст“, „Славянка“. Изследвани са теми за жените в благотворителността, в медицината, в спорта, в образованието. В част от разработките присъстват и мъжете, защото е трудно да си представим историята, без тях.
„Жените винаги са били равностойна част от миналото на човечеството, но векове наред официалната „История” е представяла единствено миналото на царе, папи, патриарси, пълководци, т.е. тя е била история на мъжката линия. Жените, дори най-заслужилите представителки на женския пол, остават неизвестни за поколенията“, казва авторката.
Ренета (Даскалова) Рошкева е историчка, завършила специалност „История и теория на културата” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Повече от тридесет години работи в Регионалния исторически музей в Русе и изследва различни аспекти на историята на жените и взаимоотношенията между половете на прехода от традиционната към модерната епоха. Авторка на „Албумът Искович” (Русе, 2022), съавторка с Румян Ганчев на „Жива традиция” т. I и II (Русе, 2013 и 2018) и с Надежда Цветкова „Училището на Notre Dame de Sion в Русе (1897 – 1948)” (Русе, 2008).

От 23 февруари до 27 февруари от 9.30 ч. до 17.00 ч. всяко дете ще може да си изработи мартеница. Темата тази година е посветена на мамута. Работилницата ще бъде като допълнителна атракция за посетителите на музея. Децата, които посетят Екомузея през седмицата 23 – 27 февруари, ще могат да изрежат шаблон от филц под формата на мамут, към който да прикрепят и мартеничката.

Желаещите да се включат в работилницата за мартенички заплащат единствено входна такса за музейния обект.

„Реките на времето“ разказва за съдбите на два рода, преживели Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, както и за ужасите, сполетели „бившите хора“ в лагерите Куциян и Белене. Всяка представена история в романа е истина, основаваща се на реални спомени и документи от семейството на автора. Пътищата на главните герои се преплитат с тези на някои от най-славните личности от началото на века като Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров-Майстора. Пред читателя оживява цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето – от омнибусите и глъчката на София от началото на ХХ век, през трамваите, заведенията и старите улички – до еднопосочния влак с крайна дестинация Белене.
„Реките на времето“ е много повече от разказ за съдбите на два рода. Вплетено в страниците на романа е миналото на националната памет. По думите на историка Стефан Иванов „най-голямата ценност на романа е, че се опитва да пренася ценностите и душевното богатство на една изгубена България в днешното безчестно време“.
„… Реките на времето“ е майсторски написана книга, която се чете като откровение. Тя е реквием за едно отминало и неповторимо време на страдание и възторг, за поколение, градило с ентусиазъм и вдъхновение една България, смачкана от ботуша на комунистическите издевателства и възкръснала за нов живот, но осакатена и без необходимите устойчиви житейски ориентири… Романът напомня пъстър калейдоскоп, пъзел, класьор с грижливо подбрани случки и истории с вкусен ретро аромат, с неподправен патос и умело поддържана интрига и образна система. Героите на сагата не само заживяват свой собствен живот, но и стават привлекателни като пример на подражание за благодарния читател. „Реките на времето“ е важен и необходим опус за днешното ни време и ярко достижение на българската историческа проза…“.
/Борислав Гърдев/

„… Наративите в тази книга текат в сложна времева структура. Така че ти в нито един момент не си само в едно време. Влиза се по различни пътеки. Както казва Борхес, движиш се по разклонените пътеки на текста. И романът е белетристично постижение, защото успява да създаде тази градина с разклонени пътеки на текста…“.
/Георги Лозанов/
Авторът на романа Евгения Кръстева-Благоева е доцент, доктор на науките и преподавател в Департамент „Антропология“ на Нов Български университет.

След като очарова зрителите в Художествената галерия в Созопол и Историческия музей в Свиленград, международната художествена изложба The Art of Zhen Shan Ren – в превод „Изкуството на Истинност, Доброта, Търпение“, продължава своето турне в България с първа експозиция за 2026 година в град Русе.

За изминалите 20 години, откакто е създадена, изложбата „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ е обиколила над 900 града в повече от 50 държави на 5 континента. Инициативата е получила подкрепата на много известни личности и утвърдени институции, като творбите са излагани в Европейския парламент, както и в парламентите на Обединеното кралство, Канада, Австралия, Камарата на представителите на САЩ.

„Изкуството на Джън-Шан-Жен“ е художествена изложба на автори с обща мисия, от различни националности и стилова принадлежност. Тематиката на творбите е затрогващо лична и разкрива вътрешния духовен свят на художниците, вдъхновени от традиционната китайска практика за личностно подобрение Фалун Дафа, известна още като Фалун Гонг. Платната, предимно в неоренесансов художествен стил, изобразяват реални истории, предадени от разнородната група художници от цял свят, обединени от практикуването на традиционното китайско учение. Творбите, с висока художествена стойност, разказват на зрителя за силата на духа и способността на човешкия род да посреща и да устоява на действията на злото. В същото време, творците, създали изложбата, заявяват своята позиция за утвърждаване на универсалните принципи – истинност, доброта и търпение, както и в защита правата на човека, разобличавайки потъпкването им в съвременен Китай с фокус върху продължаващото вече 26 години безпрецедентно по мащаб и жестокост преследване на Фалун Гонг в комунистическата държава.

Създаването на „Изкуството на Джън-Шан-Жен“

Идеята за създаването на изложбата е на скулптора и художник, професор Кунлун Джан. Проф. Джан е бивш директор на Института по скулптура към Института по изкуствата в Шандун, Китай, както и директор на Института по изследване на скулптурата в същия град. Проф. Джан практикува популярната в Китай система за самоусъвършенстване, Фалун Гонг, която се основава на принципите Истинност, Доброта, Търпение (в превод на китайски език: Джън, Шан, Жен) и включва пет медитативни упражнения. Правителствено проучване посочва, че към 1998 г. между 70 и 100 милиона души се занимават с практиката в Китай. Комунистическият режим вижда във Фалун Дафа идеологическа заплаха. Причината е, че духовната практика, освен да осигурява здравословно подобрение, съживява традиционните китайски ценности на стремеж към високи морални стандарти и на вяра в божественото. Те са напълно противоположни на проповядвания от комунизма атеизъм, който отрича божественото и идолизира единствено лидерите на комунистическата партия. Комунистическият режим на Китай започва да преследва хората, които практикуват Фалун Дафа, а професор Джан е един от тях. По време на преследването той е бил подложен на жестоки психически и физически изтезания в лагерите за принудителен труд в Китай. По-късно, като имигрант в Канада, той успява да възстанови здравето и силата на духа си чрез свободно практикуване на Фалун Гонг. Тогава проф. Джан решава да обедини други художници, чиито преживявания са сходни с неговите, и такива, които споделят неговата кауза. Всички те чувстват вътрешна необходимост да подкрепят с изкуството си хората в Китай, станали жертва на „нова форма на геноцид“ само заради убежденията си, като разобличават преследването на Фалун Дафа в Китай, което продължава и до днес.
„Изкуството на Джън-Шан-Жен“ в парламентите

Представяна в парламентите на Австралия, Обединеното кралство, Канада, САЩ и Европейския съюз, изложбата дълбоко докосва политици и обществени фигури, които признават художествената ѝ сила и моралната ѝ смелост. Картините показват не само духовната красота на Фалун Гонг, но и тежкото преследване, което практикуващите продължават да преживяват в Китай, включително свидетелства за насилствено отнемане на органи от живи последователи на духовното учение.

Бившият държавен секретар на Канада, Дейвид Килгор, депутати от Обединеното кралство, канадски парламентаристи и американски конгресмени споделят своите потрес и възмущение от жестокостта, разкрита чрез изкуството – жестокост, която често остава невидима за света. В парламента на Обединеното кралство депутатът Андрю Джордж, който финансира представянето на изложбата, заяви „много държа да се уверя, че разширяваме обхвата на нашите знания“, като също сподели, че изложбата е изключително силна и въздействаща и че парламентът е „демократична представителна камара на Обединеното кралство, така че би трябвало да можем да получаваме информация, която може би в други парламенти в други части на света просто не получават”.

Гласът на самите художници подсилва мисията на изложбата:

„Всички ние сме Фалун Гонг практикуващи. Вдъхновението ни идва от нашето самоусъвършенстване. Имаме голямото желание чрез изкуство ни да споделим със зрителите красотата на самоусъвършенстването във Фалун Гонг, да разобличим бруталното преследване на Фалун Гонг от китайския комунистически режим и да покажем безкомпромисната смелост на практикуващите, изправени пред лицето на преследването. Искаме хората, чрез въздействието на традиционните художествени форми, да се върнат към нормалните човешки ценности и праведна вяра“.

Изложбата в парламентите изисква от своите зрители не просто съпричастност, а будност и отговорност. Тя призовава законодателите да „държат очите си отворени“, да разпознаят истината зад репресиите и да предприемат стъпки за тяхното прекратяване. В тази мисия изкуството става свидетел, обвинител и мост към човешката съвест, която може да спре несправедливостта.
Впечатление на зрителите на „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ в България

До момента изложбата „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ е гостувала в България на локации с отлична репутация като: галерийното пространство на Софийската филхармония в концертен комплекс „България“; Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора; Художествената галерия „Балчик“ и Държавния културен институт „Двореца“ в Балчик; галерия „Пловдив“ и галерия „Тракарт“ в Пловдив; галерия „Графит“ във Варна, галерия „Богориди“ в Бургас; Висшето училище по мениджмънт в Добрич, Замъка „Влюбен във вятъра“ в Равадиново; Художествената галерия в Созопол; Историческия музей в Свиленград.

Изложбата „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ представя на зрителите седем теми: от духовното начало през красотата и просветлението, открити чрез практиката за самоусъвършенстване Фалун Дафа, до несправедливото, продължаващо и днес преследване, от друга страна през мирната съпротива към теми за кармичното възмездие, спасение и в крайна сметка до момента на избор.
В унисон с традицията на китайските будистки и даоистки изкуства, както и със западните духовни учения, уникалната изложба се стреми да издигне изцелителната сила на морала и добродетелността. Много от посетителите споменават за усещане на вътрешен мир, спокойствие и красота, които са изпитали, гледайки въздействащите творби. Други откриват ново чувство за споделена човечност и искрено състрадание, когато съзерцават картините, разказващи истински преживени истории.
Колекцията от близо 45 картини, които са на разположение за представяне в България, е съставена от висококачествени репродукции на платна, основно маслена живопис в неоренесансов стил.

Изложбата ще гостува в Историческия музей на гр. Русе от 16 януари до 16 февруари 2026 г. и ще очаква своите гости всеки ден от 9:00 до 18:00 часа в зала „Русе“.
След гр. Русе изложбата ще посети Художествената галерия в гр. Ихтиман; ДКИ „Двореца“ в гр. Балчик; Планетариума в гр. Смолян; Художествената галерия в гр. Горна Оряховица; галерия „Nova Art Spacе“ в гр. София, както и още градове в страната.

Повече информация за изложбата можете да намерите на интернет страниците: https://zhen-shan-ren-art.bg/ и http://zhenshanren.com/, както и във фейсбук: Изкуството на Джън-Шан-Жен | Facebook. Видео за световното турне на изложбата можете да видите от тук: https://www.ganjingworld.com/s/myeNp20388.

Изданието събира поредица от проучвания, свързани с миналото на жените в крайдунавския град, участието им в обществения живот от Възраждането до наши дни, като обхваща проблематика, която все още не е достатъчно представена в научните среди.
Книгата е с обем от 480 страници, съдържа над 30 статии и повече от 280 изображения. В нея са представени личностите на жени, родени или свързали живота си с Русе по един или друг начин – Димитрана Иванова, Екатерина Каравелова, Рада Петрова, Стоянка Драгнева, Евгения Димитрова, Леокадия Регутенко, Хилда Искович, Анастасия Обретенова, Екатерина Манчева, Мария д-р Бисерова, Станка Икономова, Недялка Гатева, Райна Гатева. Представени са и женските дружества „Стопанка“, „Добродетел“, „Закрила“, „Любов към родината“, „Милостив кръст“, „Славянка“. Изследвани са теми за жените в благотворителността, в медицината, в спорта, в образованието. В част от разработките присъстват и мъжете, защото е трудно да си представим историята, без тях.
„Жените винаги са били равностойна част от миналото на човечеството, но векове наред официалната „История” е представяла единствено миналото на царе, папи, патриарси, пълководци, т.е. тя е била история на мъжката линия. Жените, дори най-заслужилите представителки на женския пол, остават неизвестни за поколенията“, казва авторката.
Ренета (Даскалова) Рошкева е историчка, завършила специалност „История и теория на културата” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Повече от тридесет години работи в Регионалния исторически музей в Русе и изследва различни аспекти на историята на жените и взаимоотношенията между половете на прехода от традиционната към модерната епоха. Авторка на „Албумът Искович” (Русе, 2022), съавторка с Румян Ганчев на „Жива традиция” т. I и II (Русе, 2013 и 2018) и с Надежда Цветкова „Училището на Notre Dame de Sion в Русе (1897 – 1948)” (Русе, 2008).

Процесът по описване на вещите, тяхното категоризиране и включването им в регистър, известен още като идентификация, е задължителен според българското законодателство. Той е регламентиран в Наредба Н-9 на Министерство на културата от 12 април 2012 г. за реда за създаване и управление на обществените колекции. Читалищата разполагат със сбирки от предмети, осмислени като местно наследство, но много малко от тези наличности са регистрирани и имат статут на „обществена колекция“. Това обаче е задължително условие, за да могат тези сбирки да съществуват, да са легални и да бъдат показвани. Идентификацията е процес, който трябва да бъде иницииран от организации или частни лица и да се извърши от музея. Заради липсата на време, знание и средства, това не се случва, поради което Русенският музей поема инициативата, за да създаде добри практики и да насърчи създаването на колекции, съобразени с националното законодателство.
Първият терен, на който работиха музейните специалисти бе село Тетово. Заедно със специалистите в читалището, етнографите на Русенския музей селектираха предмети от наличната сбирка, които бяха описани, заснети на място, а в момента тече процес по изготвянето на експертни заключения за всяка вещ и инвентарни номера, както и вписването в инвентарни книги, които ще останат в читалището. В тях ще могат да се допълват всички нови предмети, които местните хора решат, че трябва да станат част от обществената им колекция. През идентификация ще преминат вещи от наличните сбирки и в селата Кацелово, Долна Студена, Юпер (Разградско), Ценово, Попина (Силистренско), Обретеник и град Сеново. С помощта на музея населените места ще се сдобият с обществена колекция по смисъла на закона, а предметите от нея вече няма да могат да бъдат използвани на сцена в читалищната самодейност, заради променения им статут.
Процесите по идентификация и създаване на колекции са част от начините за опазването на културното наследство. Като част от дейностите по споделяне на това наследство, музейните експерти ще дадат насоки и ще консултират читалищата как да покажат тези сбирки така, че помещенията, в които се разполагат, да се превърнат в приветливи експозиционни пространства, според наличните възможности. Читалищата и сега разполагат с площи, в които показват наличните предмети, но много често те стоят без ясна концепция, без тематичен център и с неясни послания. С помощта на етнографите вещите ще се пренаредят, ще се отпечатат постери, ще се създадат анотации към всеки предмет. За да повишат капацитета си за работа с колекции, читалищните служители ще преминат и обучение от експерт на нарочно организиран от музея семинар.
Предметите от читалищните сбирки ще получат своята съвременна интерпретация в изложба-експеримент, която ще обвърже стари вещи, културни ценности, изкуство и модернистични визии. Инсталацията е поверена в ръцете на Еслица Попова и ще бъде показана в Екомузей с аквариум. Съвременната етнография интерпретира старите вещи от всекидневието, което ги обвързва с настоящето и им дава нов живот.
Дейностите за представяне на местното културно наследство се осъществяват по проекта „Тайни колекции, споделени наследства“ на Русенския музей, подкрепен от Национален фонд „Култура“.

Тя е дело на Общински исторически музей – Средец и показва находки от проучванията в Национален археологически резерват „Деултум – Дебелт“.
Изложбата представя част от богатата колекция на музея от керамични и стъклени съдове, бижута, медицински инструменти, детски играчки и фрагменти от всекидневните игри на римляните. Един от артефактите в експозицията има особено значение за науката. Това е християнски амулет – свитък, изработен от тънък сребърен лист, навит на тръбичка, от вътрешната страна на който се намира четириредов надпис на старогръцки език „Гавриил, Михаил, Пазител – Христос“. В името на Христос първата буква е завъртяна на 45 градуса във формата на кръст – практика, позната от много ранни християнски надписи. Думата „Пазител“ е използвана и като определение на Христос, и като указание за функцията на предмета – да пази своя носител. Амулетът е датиран от втората половина на II – началото на III в. сл. Хр., което го превръща в най-стария паметник по българските земи, в който се споменава Божият син, регистрирана е първата поява на кръстния знак и е най-ранното археологическо свидетелство за християни по българските земи.
COLONIA FLAVIA PACIS DEULTENSIUM е най-старият римски град на територията на България, намиращ се на 15 км. югозападно от Бургас. През 1988 г. там е създаден Национален археологически резерват „Деултум – Дебелт“. От 2013 г., при провеждане на спасителни разкопки на южния некропол, са разкрити най-ранните погребения, свързани с основателите на римската колония. Некрополите предоставят ценна и точна информация за живота в древността. Изследвани са 453 гробни съоръжения, свързани с римския град, разкриващи духовността, естетиката и всекидневието на неговите обитатели.

Те са свързани с председателството на България на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство през 2025 г. Като експерт, работещ с предмети и памет, проф. Николай Ненов взе за музея в Русе табелата, на която е указан президентът на Сесията. На нея е изписано името на проф. Ненов на френски език. Другият атрактивен експонат е чукчето, с което българският председател утвърждава всяко одобрено решение от страните-членки на Комитета за световно наследство. С него са взети решения по 319 въпроси, свързани с опазването и управлението на културното наследство на света. Присъединени към Листата на световното културно наследство са нови 26 обекта. Дървеният чук е произведен от фирмата Mob Peddinghaus, специализирана в изработването на чукове.
Третият артефакт е табела от президиума на провелата се 20-а извънредна сесия на Комитета за световно наследство, която проф. Ненов води на 25 ноември 2025 г. в Париж. Тогава беше избран новият президент на 48-ата Сесия на Комитета за световно наследство, която ще се проведе в Бусан, Република Корея.
Трите предмета ще преминат процеси на идентификация, след което ще бъдат експонирани временно в Историческия музей.