Новини2021-07-06T12:00:48+01:00

НОВИНИ

2007. 2022

Британски студенти се обучават на археология в обекти на Русенския музей

20 July 2022|

Шестимата младежи са в града от два дни и вече са част от екипа археолози, извършващ теренни проучвания на некропола при римския форт Тримамиум до с. Мечка.

През следващия един месец британците ще се запознават със стратиграфията на обекта, ще наблюдават и ще участват в разкриването на нови гробни ями, разположени на различни дълбочини в земните пластове, ще изучават и анализират характера на трупополагането и състава на гробния инвентар, който предстои да бъде намерен. При първото си пребиваване на обекта преди ден, студентите се включиха в разпъването на план квадратна мрежа, която позволява коректното пренасяне на информация от терена в археологическия дневник. През следващите седмици младите хора ще бъдат активни помощници на специалистите, ръководени от археолога д-р Никола Русев.
Русенският музей има дългогодишна, утвърдена практика за обучение на чуждестранни студенти, която води началото си от 2003 г. Британските студенти са в Русе по Програма PEATS (Placements in Environmental, Archaeological & Traditional Skills) Archaeology, която се осъществява по Еразъм +. Във времето на пребиваването си в България шестимата младежи ще посетят експозициите на Историческия музей, Римската крепост „Сексагинта Приста“ и Средновековния град Червен. Предвиден е и теренен обход на пещерата „Водна“ край с. Табачка.
В момента екипът археолози на русенският музей извършва спасителни теренни проучвания на обекта при с. Мечка, където през последните седмици са констатирани множество нерегламентирани разкопавания – най-вероятно иманярски набези. Музеят е сезирал компетентните органи, в следствие на което е получено разрешение за спешни разкопки на Тримамиум, а полицията разследва посегателствата над археологическия обект.
Римската крепост Тримамиум е датирана III-IV в. сл. Хр. Част от намерените до този момент находки бяха включени в изложбата „Пазители на пръстените“, в която интерес предизвика изящен пръстен от римско време с гема с изображение на кон, който пасе. Преди седмица „Театрална ваканция в музея“ направи интерпретация на посланията на изложбата със спектакъла „Трите пръстена“, създаден от деца.

707. 2022

Изложба “Банките в Русе”

7 July 2022|

Изложбата може да бъде видяна в зала “Русе” на Историческия музей.

Експозицията е на уредниците Кремена Тодорова и Диана Ботева от отдел „Нова история“ на Регионален исторически музей – Русе.
Още преди Освобождението в Русчук се откриват Земеделски каси, които подпомагат местния бизнес и производителите. Поради големите възможности на Русе като пристанищен и търговски център, в първите години след Освобождението се откриват първите банкерски къщи, клонове на банки, спестовни каси и застрахователни дружества. В края на 1881 г. в Русе е основано Акционерно и спестително дружество „Гирдап“ – първата в България частна банка, а през 1884 г. банков клон отваря и Българска народна банка. Сред основателите на първите кредитни учреждения са представители на русенските делови среди. Първото българско застрахователно дружество „България“ е основано в Русе в края на 1890 г., а Българска търговска банка е първата в страната търговска банка, създадена с изцяло български капитали. В изложбата се проследяват връзките между индустрията и финансовия капитал, виждат се връзките между отделните банки и конкретни инвестиционни проекти в Русе. Така например Спестовно дружество „Стремление“ отпуска парите за изграждане на Доходно здание в центъра, превърнало се в емблематична сграда на града.
Изложбата представя по-важните финансови институции в Русе в периода от Освобождението до 1944 г., период, в който в града са съществували около 150 финансови институции.

2706. 2022

Двама френски изследователи посетиха Регионален исторически музей – Русе

27 June 2022|

Поводът на работното посещение е проект, по който работят в момента.


Двама френски изследователи посетиха Регионален исторически музей – Русе,
във връзка с проект за нов прочит в корпус на всички латински и гръцки надписи,
свързани с войници в римската армия през късноримския период (4 век) в Дунавските и
Балканските провинции. За целта проучвателите ще посетят различни музеи в
България, Румъния и Сърбия. Идването им в Русе е свързано с три надгробни плочи от
русенския музей – едната е в Лапидариума на Историческия музей, втората е изложена
в Римска крепост „Сексагинта Приста“, а третата е вградена в стена на сградата,
известна като Къщата на Иван Стоянов (Соларя) на ул. „Княжеска“ № 5. Паметните
плочи са инвентирани във фонд „Античност“ на Регионален исторически музей – Русе.
Водещият специалист от проучвателите е Дан Дана. Той е изследовател в CNRS,
Лион (Център HISOMA “Histoire et Sources des Mondes Antiques”, UMR 5189).
Интересите му са в сферата на античната епиграфика и ономастика на тракийското
население през римската епоха. Вторият експерт е Максим Емион. Той е изследовател
от Университета в Шамбери, Франция. Предстои публикуването на всички надписи,
когато ще станат ясни стотици имена от миналото, които ще отбележат произхода на
римските войници в тази част на света.

2106. 2022

Фестивал на обредния хляб на Средновековния град Червен

21 June 2022|

Обредни хлябове от етнографските региони на хърцоите и капанците ще бъдат показани на Средновековния град Червен.

Организатор на фестивала, който ще се проведе в събота, 25-и юни, от 11.00 ч., е Регионален исторически музей – Русе. Събитието се провежда за първи път и има конкурсен характер. Неговата цел е споделяне на знания и демонстрация на ритуални практики за изработването на обреден хляб – част от местното наследство в долината на Русенски Лом.
По време на събитието читалища от региона на Русе ще покажат и ще разкажат за традиционни умения за изработване на хляб. Ще бъдат представени Сватбени хлябове, Коледни обредни хлябове, Еньоденска самодивска погача, обреден хляб за Гергьовден, за Трифон Зарезан, обреден хляб за бяла жътва (прави се за богата реколта), содена питка, погача с прясно приготвен квас за Местни Заговезни, кравай от първото смляно брашно от новата реколта. Посетителите на Средновековния Червен могат да видят също и хляб „Пчеличка“, който се омесва за деня на Св. Харалампий, „Меденик“, който се приготвя при изпълнението на автентичните сватбени ритуали, хлябове за Бабинден и за калесване (покана) на кръстник. Участниците във фестивала ще покажат също Великденски хляб и Хляб за Симеон сърп. Събитието ще бъде съпътствано от фолклорна програма – изпълнения на самодейци, индивидуални изпълнители и оркестър.
Фестивалът на обредния хляб ще включва и образователен модул, чрез който подрастващите ще имат възможност да покажат своите интерпретации по темата за обреден хляб.
Средновековният Червен е центърът на хърцоите, поради което археологическият обект е естествена среда за провеждане на фестивала на обредния хляб.

1306. 2022

“Лято в музея”

13 June 2022|

От днес (13.06.2022 г.) започва записването за инициативата на Регионален исторически музей – Русе „Лято в музея”.

В нея могат да се включат деца от първи до пети клас. Заниманията ще се провеждат от 20-и юни в продължение на една седмица от 09.30 до 13.00 ч. Максималният брой на участниците в група е 15. Записването се извършва на телефон 0886072085 и продължава до запълване на бройките. Таксата за участие е 10 лв. на ден.
„Лято в музея” е част от образователната програма на Регионален исторически музей – Русе. С помощта на музеен педагог децата научават любопитни факти за историята на града, за емблематични места и личности, разкриват тайните на археологията. Програмата включва още творчески занимания, съвременни интерактивни игри и игри от „бабино време” в Лапидариума зад музея. Целта е децата да се запознаят с музейните пространства, да се забавляват и същевременно да придобиват нови знания.
Следващите две издания на “Лято в музея” ще се състоят от 18 до 22 юли и от 01 до 05 август.

106. 2022

Постерната изложба на Регионален исторически музей – Русе „800 години от основаването на скалния манастир „Св. архангел Михаил“ при с. Иваново“ гостува в Музей на туризма към Университет по Библиотекознание и информационни технологии

1 June 2022|

Официалното откриване се състоя на 20 май (петък).

На него присъстваха Министъра на туризма Христо Проданов, директора на Държавния културен институт към министъра на външните работи Снежана Йовева – Димитрова, дългогодишния ректор на УниБит проф. Стоян Денчев, представители на университетското ръководство и проф. Румен Драганов – директор на Института по анализи и оценки в туризма.
Изложбата бе открита за първи път в Регионален исторически музей – Русе по време на провеждането на научна конференция Иваново – Червен – Търнов“ – наследството на Средновековието“. Изложбата е посветена на 800 години от основаването на скалния манастир „Св. Архангел Михаил“ при с. Иваново, обл. Русе и 1100 години от надписа при с. Крепча, обл. Търговище – най-старият надпис на Кирилица.
В изложбата манастирът е представен на фона на многобройните пещерни обители в каньоните на Ломовете. Коментирано е основаването му с помощта на цар Иван Асен II, от св. Йоаким, по-сетнешен пръв предстоятел на възобновената в Търново легитимна Българска патриаршия. Разгледани са църквите, параклисите, скриптория, трапезариите, килиите, стълбите, проходите и другите съставни части на основните комплекси на сложно устроения манастир – лавра. Акцентувано е върху стенописното богатство, Комнинов и Палеологов стил, включително и върху трите ктиторски царски композиции. Засегнат е въпроса за опазването на паметника – днес Ивановските скални църкви са със статут на Национален археологически резерват, а от 1979 г. са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

2305. 2022

На сайта на музея вече е достъпен онлайн каталог, посветен на мартениците и първомартенската обредност

23 May 2022|

Той стана възможен по проект „Мартеници и съвременни първомартенски практики – дигитализация и споделяне“, подкрепен по Програма „Културно наследство“ на Национален фонд „Култура“, Модул „Съхранение и популяризиране“, 2021. Ръководител на проекта е етнографът Искра Тодорова.

Каталогът съдържа 102 бр. мартеници и 30 бр. първомартенски картички, получени като дарения в рамките на проекта, както и експонати от фонда на музея. Те визуализират богатството от модели, тяхната поява и развитие през годините до днес. Могат да бъдат видени познатите и популярни червени и бели пискюли и техни модификации (аранжирани с различни по цвят конци, мъниста или парички), познатите Пижо и Пенда,
мартеници във формата на топки, на различни горски растения (жълъди, гъбки, ягоди), такива, които имат прикачени медальони с популярни сред децата герои от анимационни филми в миналото и днес, мартеници с етнографски мотиви – пафти, бъклици, делви и чинии, мартеници с щъркели, лястовици, кокичета, светещи мартеници, мартеници, които са плетени, шити, такива, които се поставят на врата като бижу и други под формата на гривни. Преобладаващата част от експонатите са създадени от вълнена прежда, но има и такива с копринени конци, мартеници от филц и от плат. Разнообразие се наблюдава и сред първомартенските картички – част от тях са с пролетни мотиви – зелени клони, прелетни птици, цветя, друга част с етнографски – образи на момчета и момичета, облечени в носии, които изпълняват традиционни практики – игри, наливане на вода от чешма. Част от картичките са отпечатани, но има и такива, които са ръчна изработка. Първомартенските честитки обхващат периода от 30-те години на ХХ в. до края на 80-те, когато практиката с изпращане на картички постепенно отмира. Всяка една от мартениците в каталога е описана по образец, който съдържа снимка, инвентарен номер, подробно описание и характеристики като размери, материал, дата на производство, дарител, начин на придобиване и друга любопитна информация за предмета, когато тя е известна.
Освен мартеници дигиталният каталог съдържа и видео продукти с демонстрации на различни техники за изработване на мартеници от
действащи етнографи и майстори занаятчии. Филмите са споделени и на YouTube канала на Русенския музей. Новосъздаденият продукт включва и аудио записи с разкази за употребата на мартениците и тяхното място в празничната обредност на българите през различни времеви периоди. Записите са правени при теренните проучвания на екипа, работил по проекта и имат за цел да предоставят разказа от неговия първоизточник. Дигиталният каталог маркира в отделни рубрики също и традиционни сюжети и модерни текстове, свързани с Баба Марта и мартенската обредност. Онлайн продукта представя и научната постановка по темата за мартенската обредност, разработена от етнографа Искра Тодорова – „Мартеницата като културно наследство – научни интерпретации и
музейни репрезентации“. През 2017 г. елементът „Мартеница”, обвързан с първомартенски културни практики, е вписан като мултинационална номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония в Представителен списък на Юнеско за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.

Онлайн каталогът е достъпен на сайта на русенския музей на български и на английски език. Можете да го откриете в секция “Колекции и каталози” -> “Каталози”.

1205. 2022

На 11 май 2022 г. се състоя връчването на наградите „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“

12 May 2022|

Награждаването се проведе на Общото събрание на Сдружението в гр. Велико Търново

Регионален исторически музей – Русе получи приза „Музей на годината“ за 2021 г. Отличието бе присъдено за номинацията „Разкази за Средновековието“ – обновените зали „Червен“ и „Духовност“ в сградата на пл. „Ал. Батенберг“ 3 и създаването на образователен модул.
Кандидатурата на русенският музей „Разкази за Средновековието“ обхвана два проекта, които културният институт реализира през миналата година – „Разказ за Средновековието със средствата на Новата музеология. Редизайн на експозиция „Иваново-Червен“, който бе реализиран по повод 800 години от създаването на Скалния манастир „Св. Архангел Михаил“ край Иваново“, подкрепен от Министерството на културата и „800 години Ивановски скални църкви: Ломският отшелник“, финансиран по програма „Култура“ на Община Русе. Първият проект обнови залите „Червен“ и „Духовност“. Концепцията и реализацията са на д-р Искрен Великов и археолога Светлана Великова. В рамките на втория проект бе създаден образователен модул и помагало, посветено на личността и делото на Св. Йоаким и значението на Ивановските скални църкви. Авторството и реализацията на идеята са дело на уредника Евгени Георгиев.
Русенският музей кандидатства за Наградите „Наследство“ за първи път. В категорията „Образователни инициативи“ отличието е присъдено на „Регионален исторически музей „Стою Шишков“, Смолян, за събитието: „Музейни игри на родолюбието“. В категорията „Събития и работа с публики“ призът е даден на Държавен културен институт Къща музей „Панчо Владигеров“, София със събитието: „SYN(es)THESIS“.

1104. 2022

Директорът на Регионален исторически музей – Русе проф. Николай Ненов участва в семинар по проекта „Археологически парк в градски зони като инструмент за устойчиво местно развитие (“ArcheoDanube”)

11 April 2022|

Проектът се осъществява по Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020.

Форумът се провежда в град Сараево, Босна и Херцеговина. Срещата е планирана като учебно взаимодействие между ключови участници в музеите. Гост-партньорите предварително ще определят темите за бъдещото ангажиране на културните институти в управлението на археологическите паркове. Планираното събитието ще се проведе чрез семинари, лекции, кръгли маси и посещения на музеи. Русенското представяне ще покаже развитието на Средновековния град Червен от археологически обект към археологически парк. Процесът е сложен и дълъг. За неговото реализиране са необходими множество партньори, които да споделят отговорността за представяне на местното археологическо наследство. „Най-големият ни проблем е представата, че щом обектът е на музея, то отговорността за споделянето на наследството е единствено наша“, казва проф. Ненов. С помощта на план за изграждане на местен археологически парк русенският музей разчита да намери заинтересовани хора или групи, с които да се изградят партньорства, водещи до общи ползи. Примери за подобни ползотворни взаимодействия са организираните на Червен джаз и класически концерти.
На срещата в Сараево ще бъде демонстрирано и ново приложение за смартфони – безплатна игра за Средновековния Червен, която в момента е в процес на разработване, след което ще бъде достъпна за всички посетители на обекта.

803. 2022

В зала „Русе“ на Историческия музей може да бъде видяна изложбата „Образи на наследството“.

8 March 2022|

Експозицията е резултат от теренните изследвания на музейните специалисти от Сливен и Русе по проект „Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие“ – ИЕФЕМ, БАН, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“.

За реализирането на изложбата са работили проф. д-р Николай Ненов – директор на Регионален исторически музей – Русе, доц. д-р Кристиян Постаджиян – Нов български университет, доц. д-р Николай Сираков – директор на Регионален исторически музей – Сливен, доц. д-р Валентина Ганева-Райчева – фолклорист в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН, доц. д-р Ирена Бокова – преподавател по културна антропология в Нов български университет, д-р Искрен Великов – уредник в отдел „История на България 15-19 в.“ в Регионален исторически музей – Русе.
Изложбата се спира на взаимодействията с културните наследства в пространствата на изследваните терени като представя значими образи на наследствата в Сливен, Русе и техните региони.
Изложбата включва различни употреби на наследствата като вписва културни практики, класически артефакти, утвърдени образи на миналото, места на памет и културни пейзажи. Чрез нея стават видими както музейните политики към наследствата, така и разпознаването им от местни власти, конкретни локални общности, заинтересовани страни.
Експозицията се състои от 16 постера, както и от интерактивен модул. Два видеомонитора излъчват филмите, създадени по проекта, като форма на интерпретация на местните наследства.
Първите постери са обединени от темата Градска памет. Единият представя паметника на Хаджи Димитър в Сливен, издигнат през 1935 г., открит с тридневни тържества през есента на същата година. Другият се спира на Паметника на Свободата в Русе, открит през 1909 г. В предишното десетилетие абитуриентите поднасят цветя и правят тук своите снимки, а в последните години това правят младоженци. И двата паметника представляват важен елемент в градската памет и се явяват репрезентативни на основните образи на наследствата, с които градовете се самопредставят.
Постерите разглеждат също архитектурата като част от градска памет. Сливен представя три важни днес сгради – тези на Библиотеката, Музея и на Фабриката на Добри Желязков. Те съдържат персонажи, послания и елементи от местната и националната история. Русе разкрива своето минало чрез три периода на строителство, обвързани с индустриалната епоха. Още от османско време се появяват образците на европейска архитектура, за да се нароят моделите на виенския необарок. По-късно Модернизмът оставя отпечатък в града, за да се появи и социалистическият Русе, като част от епохата.
Крепостите, които са в пространствата на градовете, постепенно се вписват в техния културен живот. На фона на гледката, която се открива към Природен парк „Сините камъни“ и към Сливен, в крепостта Туида се провеждат концерти, театрални постановки, турнири и фестивали. Всяка година се организира Средновековният събор “Помни славата”, по време на който се извършват бойни демонстрации, изработват се оръжия, всекидневни предмети, и украси. Фестивал има и в Сексагинта Приста при Русе. Корабоплаването, търговията и армията присъстват сякаш вечно на хълма над устието на Русенски Лом и Дунав. Тук се извисява Паметникът на българското морячество, за да напомня, че българския флот – търговски, пътнически и военен, е създаден в Русе.
Темата Местно знание отправя поглед извън пределите на градовете и се спира върху фолклорно знание, културни пейзажи и техните употреби или забрави в настоящето. Сред местните наследства, които не са представени в музеите, се откроява етнокултурната група на каракачаните, прочути със своя събор на Карандила над Сливен. В Русенско се показват места и събития, които акцентират на възможностите и желанието на местните общности да се покажат пред другите със своите живи наследства.
Важен елемент от културните наследства на региона представлява местната кухня, където Сливен се представя с прочутите си милинки, с прасковите като локална култура, обвързана с фестивали, както и с фината ракия „Сливенска перла“. От своя страна Русе „черпи“ с дунавска рибена чорба, с местни вина, а за финал – изящната торта „Гараш“, създадена тук в края на ХIХ век.
С богатите форми на местни наследства изложбата опитва да провокира аудиториите, да ги включи в дебат за културните наследства, тъй като самата тя представлява форма на обучение в култура.
Изложбата се представя в Русе, в Сливен, в София и ще бъде включена в Каталога на Панаира на музейните изложби, за да присъства в общия обмен между музеите в страната.

1907. 2022

Съкровища от Русе заминават за Чикаго, Ню Йорк и Гатино, Квебек

19 July 2022|

Съкровището от Борово, меден слитък и кремъчни ядра за праисторически ножове от Регионален исторически музей – Русе заминават на пътешествие отвъд океана.

От утре започва подготовката за гостуването им в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Музеят Фийлд в Чикаго (Field Museum), Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк (Institute for the Study of the Ancient World) и Канадският музей за история в Гатино, Квебек (Canadian Museum of History).
Изложбата се подготвя от няколко години от екипа на проф. Уилям Паркинсон, шеф на отдела по Антропология в музея Фийлд, където преди време работеше и д-р Диляна Иванова, русенски етнолог. Нейната продължителност ще бъде до март 2025 г. Названието на изложбата е – Проектът Първите крале на Европа представя: Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях. В изложбата вземат участие 11 държави, както и множество музеи, повечето от които са партньори на Русенския музей по различни международни проекти, като Археологическия музей в Загреб, Националните музеи на Унгария и Словения, Регионалният музей Йоханеум в Грац. От българска страна участват Националния исторически музей в София, както и Регионалния музей във Варна. Изложбата се опира на археологически материали, за да представи антропологически разказ за появата на неравенства между хората в древните общества, както и знаците, които ги изразяват. Спира се на обмена и домонетните форми за размяна, съкровищата и знаците на властта, на идоли и амулети, които показват етапи на обожествяване на природните сили. Изложбата, която се съсредоточава върху Балканите и територии около тях подчертава важното място на региона за развитието на културата, вярванията и изкуството по света.
Представянето на тази нова по дух и съдържание изложба, различна от „тракийските изложби“, с които страната ни се показва от времето на социализма, вписва България в контекста на значимите места, където се заражда световната култура. Важен момент при създаването ѝ е наличието на български общности на американския континент, както и опита на Музея Фийлд в работа с българската общност в Чикаго, която в последните години отбелязва националния празник 3 март в пространствата на този музей.

2706. 2022

Фестивал на обредните хлябове на Средновековния Червен

27 June 2022|

Фестивалът на обредните хлябове, който се проведе на Средновековния град Червен в събота (25.06.), излъчи своите призьори.

Жури в състав проф. Николай Ненов – етнограф и музеолог, Искра Тодорова – етнограф и Биляна Тодорова – етнограф и културолог, определиха победителите. Първото място бе за НЧ „Просвета Червен 1928“ и Клуб на пенсионера „Калето”, които представиха „Боговица“ – обреден хляб, който се слага на трапезата на Бъдни вечер, Погача с пресен квас за Месни Заговезни, който се поднася на кръстник и Обреден хляб за „бяла“ жътва. Второто място отиде при НЧ „Просвета 1915“ от кв. Долапите. Групата за изворен фолклор с ръководител Снежана Атанасова представи сватбени, коледни и гергьовденски хлябове, Еньовденска самодивска погача и Обреден хляб за Трифон Зарезан. На трето място са НЧ „Възраждане 1924“ и Клуб за занаяти „Султан“ от Попово, които приготвиха сватбени хлябове. Наградените получиха плакети със символа на фестивала и грамоти.
В първото издание на Фестивала на обредния хляб се включиха десет участници от етнографските групи на хърцоите и капанците. Те представиха традиционни обредни хлябове, характерни песни и разкази за ритуали.
Журито беше впечатлено от живите символи върху хлябовете и съвременните интерпретации на древните знаци. Обредният хляб е част от нематериалното културно наследство, тъй като и присъства в множество празници и днес и е важен не само за специалистите, но и за всички нас.
На територията на Средновековния град участниците извиха кръшни хора, включиха се в образователния модул за изработване на обредни хлябове от тесто с помощта на щампи с характерни изображения и се снимаха за спомен. Специално за събитието на Червенската кула за първи път бе монтиран стереоскоп с 3D изображение-възстановка на Замъка на Червенския болярин и Архиепископската църква.
Организатор на Фестивала на обредния хляб на Средновековния Червен е Регионален исторически музей – Русе.

2306. 2022

Участие на специалист от РИМ – Русе в Националната научна конференция „Музейните колекции и постоянните експозиции“

23 June 2022|

Етнографът Искра Тодорова ще вземе участие в Националната научна конференция „Музейните колекции и постоянните експозиции“, която стартира днес в Шумен.

Двудневният форум има за цел да провокира научни дебати по проблемите на фондовата и експозиционната дейност в институциите, работещи с наследство. Искра Тодорова ще участва с темата „Колекцията от мартеници и първомартенски картички на Регионален исторически музей – Русе – формиране, проучване, дигитализация и споделяне”. Презентацията ще запознае присъстващите на събитието с каталога на колекциите от мартеници и първомартенски картички, който е дигитален и достъпен на официалния сайт на музея. Ще бъдат представени предварителните проучвания, събирателска дейност и научна обработка. Самият каталог е първият в България, който показва дигитализирани мартеници като културни ценности от фонда на музея. Осъщественото предварително проучване е съществен принос в регистрацията на живо културно наследство, което стъпва на традицията, като я развива, обогатява и намира място, както в съвременните научни търсения, така и в пространствата на музея – реални и виртуални.
Организатор на научния форум е Регионален исторически музей – Шумен.

1306. 2022

Изложбата „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ на Регионален исторически музей – Варна гостува в Регионален исторически музей – Русе

13 June 2022|

В зала „Русе“ на Историческия музей може да бъде видяна изложбата „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ на Регионален исторически музей – Варна.

Това е иновативен художествен проект, който представя неизвестни и малко познати факти, документи и фотографии, свързани с живота и научната дейност на братята Карел и Хермин Шкорпил.
Изложбата е изградена от отделни модули под формата на кубове, които могат да бъдат поставяни в различни конфигурации. Модулите могат лесно да се разместват или завъртат. На всяка от петте страни на кубовете са показани изображения – карти, планове и скици, придружени от кратки текстове. Тяхната цел е да информират и същевременно да осигурят достъп до различно мултимедийно съдържание. То става достъпно чрез мобилни устройства /таблети, смартфони/. Връзката с интернет и QR-кодовете позволяват бърз и лесен достъп до информация, налична във виртуалното пространство.
Структурата на експозицията позволява лесно да бъде допълвана като предстои към нея да бъде присъединен и трети модул. Първият куб представя научната и обществената дейност на братята Шкорпил във Варна и региона. Вторият куб информира за работата на учените в различни части на страната, а третият, който ще бъде организиран в партньорство с други музеи в България, ще презентира интересите на Шкорпил, свързани с естествените науки.

3105. 2022

Изложба „Стъклото – истории и колекции” в Къщата на Калиопа

31 May 2022|

Изложбата ще бъде официално представена на 31 май 2022 г. (вторник) от 18:00 часа в Къщата на Калиопа (Музей на градското всекидневие)

На 18 март 2021 г. Генералният съвет на ООН обявява 2022 г. за Международна година на стъклото, за да отбележи значението му за напредъка на човешката цивилизация, за устойчивостта на човешките общности и потенциала му за решаване на актуални глобални проблеми. Едно от направленията по отбелязването е свързано с ролята на музеите в презентирането и съхранението на стъклото като културна ценност.
Регионален исторически музей – Русе се включва в инициативата с изложбата „Стъклото – истории и колекции”, която представя ролята на стъклото в развитието на обществото, същността му на белег за модерността и лукса, както и мястото и значението му в обществените взаимоотношения. Не на последно място експозиционният разказ демонстрира музейните колекции и формиране на визия за тяхното развитие, обогатяване и представяне. Изложбата ще бъде официално представена на 31 май 2022 г. (вторник) от 18:00 часа в Къщата на Калиопа (Музей на градското всекидневие).
Експозицията дава поглед върху приложенията на стъклото в различни сфери на човешкия живот през Модерността. Представени са темите за стъклените изделия като символ на лукс и престиж след Освобождението, използването на стъклото в науката, в индустрията, както и за домашна употреба във всекидневието. Изложбата разказва за усвояването на европейските културни модели, свързани с храна и хранене, които налагат специфични правила при употребата на стъклените съдове, за използването на стъклото в декорацията на облеклата и аксесоарите към тях, за модните тенденции през ХХ век при производството и приложенията му.
Сред експонатите са показани множество предмети с истории – Пъпчивата кана от село Семерджиево, която е присъствала на всички сватби в селото; вазата от многослойно стъкло, създадена от Емил Гале през ХІХ век, шишенце за суха лимонада, купено от Айфеловата кула в началото на ХХ век, джобна бутилка с отрова от предния век. Тези и други предмети очакват посетителите в новата етнографска изложба в Къщата на Калиопа.

2505. 2022

Детска нощ в музея XIII издание

25 May 2022|

Детска нощ в музея XIII издание ще се проведе на 27 май 2022 година от 17 часа.

Програма на Детска нощ в музея XIII издание (27.05.2022 г.):
1. 17.00 – 19.00 ч. – „Речни обитатели“ – образователно занятие с музеен педагог и работилница за изработка на водно конче Лапидариум, Исторически музей

2. 17.00 – 19.00 ч. – Ателие за изработка на отливки от глина (мамут, пещерна мечка, амонит, мида)
Лапидариум, Исторически музей

3. 17.00 – 19.00 ч. – „Търсачи на съкровища“ – образователна игра в музея
Исторически музей

4. 17.00 – 19.00 ч. – „Хартиени чудеса” – творческа работилница за квилинг и декупаж на Сдружение „Еквилибриум“
Лапидариум, Исторически музей

5. 17.00 – 19.00 ч. – „Да изработим съкровище“ – печат от домашен пластилин
Лапидариум, Исторически музей

6. 17.00 – 19.00 ч. – Състезание за водоплаващи птици с плавници
Лапидариум, Исторически музей

7. 17.00 – 19.00 ч. – Части от историята – сглобяване на пъзели Лапидариум, Исторически музей

8. 17.00 – 19.00 ч. – „Герданът на Калиопа“ – уъркшоп за изработка на бижута от мъниста
Лапидариум, Исторически музей

9. 17.00 – 19.00 ч. – „Тракийската принцеса войн“ – Работилница със сламки
Лапидариум, Исторически музей

10. 17.00 – 19.00 ч. „Строеж на кули“
Лапидариум, Исторически музей

11. 17.00 – 19.00 ч. – „Да се облечем в история“
Лапидариум, Исторически музей

12. 17.00 – 20.00 ч. – „Въжен асансьор със Спелеоклуб „Академик“
Лапидариум, Исторически музей

13. 18.00 – 18.30 ч. – „Камилски приказки“ – четене на приказки с група за детски театър „Камила“
Зала „Праистория“, Исторически музей

14. 19.00 – 20.00 ч. – Концерт китара, Музикална школа „Къщата“
Зала „Батенберг“, Исторически музей

1305. 2022

Днес, 13 май 2022 г., се навършват 125 години от основаването на френския девически колеж в Русе

13 May 2022|

Началото на католическото училище на Конгрегацията „Notre Dame de Sion“ е свързано с името на монсеньор Хенрих Дулсе – член на ордена на пасионистите. С неговото име се свързва и изграждането на католическия катедрален храм „Св. Павел на кръста“ в Русе.

Френските монахини-сионки се установяват в Русе и основават девическия колеж с пансион, след като през 1897 г. русенският католически епископ Хенрих Дулсе търси съдействие от Конгрегацията „Notre Dame de Sion“, (създадена в Париж през 1843 г.). През същата година съществуващото от 1874 г. в Русе към катедралния храм католическо училище, се предава на „Notre Dame de Sion“. Първите възпитателки – сионки са от Галац и Яш. На 13 май 1987 г. започва обучението на 50 ученички. Преподава се на френски, немски и български език. „Notre Dame de Sion“ поддържа в града девически католически пансион „Notre Dame de Sion“ и девическо католическо училище-екстернат “Sancta Maria”.
През 1908 г. е построена върху земя, закупена от Никополската католическа епархия специално здание за пансиона на „Notre Dame de Sion“. Сградата (днешната Профилирана английска гимназия “Гео Милев“) е по проект на архитект Мариано Пернигони и се намира в „Алеите“ в Русе. Според проекта сградата е трябвало да има П-образна форма, но е изпълнено само едното крило и главната фасада е останала асиметрична. Френският девически пансион е бил заграден с висока ограда. Разполагал е с най-добрата за времето материална база – класни стаи, спални, стаи за самоподготовка, физкултурен салон, шивални и перални. Дворът е бил добре оборудван с игрища и дори е имало пързалка през зимата. Разполагали са с лаборатории по физика и химия. „Notre Dame de Sion“ е осигурявал добри условия за живеене, обучение и прекарване на свободното време на ученичките.
Основаването на екстерната се свързва с името на Дамиян Теелен. Девическото католическо училище “Sancta Maria” е признато от Министерството на Народното просвещение през 1918 г. Към екстерната се обособяват също така детска градина и начално училище. През 30-те години обучението е разширено с гимназиална програма. В училището „Санта Мария“ са приемани деца в забавачница, в отделения и прогимназия. Гимназиалният курс на обучение завършва със сертификат, валиден както в България, така и във Франция. През 1932 г. училището се премества в построената за целта сграда на ул. „Борисова“. Днес в сградата му се помещава Професионалната гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“.
Възпитанието и обучението на ученичките във френското училището е било поверено на монахини-сионки. Момичетата са живеели под надзора на калугерките-французойки, спазвайки желязна дисциплина, етикет и поведение. Освен момичета католички в училището са приемани и православни, еврейки и мюсюлманки. Почти всички дисциплини са изучавани на френски език. Учебниците и наръчниците са доставяни от Франция. Всеки месец ръководството на колежа провеждало общо събрание. На него са присъствали ученичките, учителите, директорът, понякога и католическия епископ. Всеки учител по класове докладвал за успеха и поведението на своя клас и според заслугите учениците получавали панделки: широки за отлични резултати и тесни – за послушание и старание. Лентите били с различни цветове в зависимост от класа. Ако е извършено някакво нарушение, панделките били отнемани.
Колежът и гимназията са затворени през 1948 г. заедно с останалите чуждоезични колежи в България, съгласно Закона за чуждите училища в България и „Notre dame de sion“ напуска страната.

1105. 2022

Русе и регионалното културно наследство присъстват в десет европейски музея

11 May 2022|

Това се случва благодарение на проекта Дунавски археологически дигитални пейзажи

В музея Йоханеум в Грац са представени дигитални продукти за местни места на наследството – римският град Флавия Солва и мястото Гросклайн, но един от езиците на компютърната игра е български, благодарение на д-р Искрен Великов. Ивановските скални църкви и Средновековния Червен са част от експозицията на археологическия музей в Грац – както на карта с партньорите на проекта, така и на „книга“ с описание на обектите. В малка кинозала се прожектират кадри от дигиталния продукт, който може да се види само в Историческия музей в Русе. Части от това виртуално съдържание са предоставени на партньорите, поради което Русе и местното наследство присъстват както тук, така и в още девет страни по Дунав.
Йоханеум е ключов музей за областта Щирия в Австрия, както и за част от Словения и Хърватска. Бароковият замък, в който е разположен, е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

1904. 2022

Русенският музей организира презентационен тур до местността Писмата, които са част от археологическия резерват край село Иваново

19 April 2022|

Това е мястото, където през XIII в. възниква скалният манастир „Св. Архангел Михаил“. Турът се организира във връзка с навършването на 700 години от надписа на Иво Граматик.

Групата ще се запознае с основните съставни части от Ивановския скален манастир “Св. арх. Михаил”, които се намират от дясната страна на Русенски Лом, гледано по течението на реката. Ще се акцентира върху триредовия надпис на Иво Граматик в храма при Господев дол, от чието създаване се навършват седемстотин години. Той е с летописен и битов характер, дава ценна информация и е най-дългия запазен надпис в скалите на Ломовете. Авторът Иво Граматик съобщава, че е пристигнал от Тракия “когато погина цар Георги”. Голяма част от историците приемат, че става въпрос за неочакваната и забулена в тайни смърт на младия и енергичен цар Георги II Тертер. Кончината му е в последните месеци на 1322 година и това означава, че надписа е от самия край на същата година или от следващата 1323-та.
Обиколката ще се състои на 25.04.2022 г. (понеделник). Водач на презентационния тур ще е уредникът Евгени Георгиев от русенския музей. Часът на тръгване е 10.00 ч. Групата ще бъде до 15 човека, а включването в нея става чрез предварително записване на телефон 082/ 825 002. Сборният пункт е паркингът, който се намира до обекта Ивановски скални църкви. Участниците в маршрута трябва да са снабдени с удобни обувки, дълги панталони и вода за пиене. Цената за участие в един презентационен тур е 10 лв., заплаща се на място.
Снимките са от посещението на колоездачи от велогрупа „От кол и въже“, което се състоя в началото на месец април.

604. 2022

Студенти и преподаватели от Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, водени от заместник-декана проф. д-р Ивайла Попова посетиха Историческия музей

6 April 2022|

Групата се запозна с местното археологическо наследство от различни периода като фокусът попадна върху периода на Средновековието, визуализиран в залите „Червен“ и „Духовност“. Разказът в обновените експозиции представи археолога Светлана Великова, която е и един от авторите на концепцията.

Преподавателите, докторантите и студентите от Софийския университет са първите, които се запознаха с новия Каталог „Наследството на Средновековието“. Той представя ключови за разбирането на средните векове експонати, изложени във витрините на обновените зали „Червен“ и „Духовност“. Артефактите са открити при теренни проучвания, извършени на Средновековния град от екип археолози, ръководени през последните години от археолога Стоян Йорданов, а днес от Светлана Великова. В луксозния каталог могат са поместени каменни надписи, различни видове кръстове, икони, части от стенописи, богато украсена керамика, златни накити, съкровища и елементи от въоръжението.
Сред интересните и малко познати за неспециалистите предмети е реликварий от 14 в., намерен в църква №5 в западната част на крепостта Червен. Това е мощехранителница с частично запазен надпис на гръцки език, от който се разчита името Йоан. На страниците на каталога е и изображението на икона „Св. Богородица Пътеводителка“, открита при проучването на епископската резиденция от ранния османски период XV-XVI. Симетричните отвори на три от страните й подсказват, че вероятно е използвана за обков на книга или друг предмет. Изданието показва многобройни ценни находки като златния пръстен, намерен в олтарната част на църква №16, съкровището от с. Баниска, датирано от VIII в., монетно съкровище с монети на българските царе Иван Александър, Иван Срацимир, Иван Шишман и влашките войводи Владислав, Раду I и Дан I, кана с точковидна украса и чиния със „сграфито“ украса.
Каталогът „Наследството на Средновековието“ излиза от печат като част от проекта „Разказ за Средновековието със средствата на Новата музеология. Редизайн на експозиция „Иваново-Червен“ по повод 800 години от създаването на Скалния манастир „Св. Архангел Михаил“ край Иваново“, финансиран от Министерство на културата. Автори на текстовете са археологът Светлана Великова и музеологът д-р Искрен Великов.

Go to Top