Новини2021-07-06T12:00:48+01:00

НОВИНИ

2602. 2024

Презентация на тема „Разкази от окопите“ от Десислава Тихолова, уредник в отдел “Етнография”

26 February 2024|

Събитието ще се проведе в четвъртък, 29 февруари, от 18.00 ч. в залата за временни изложби на Екомузей с аквариум.

„Разкази от окопите” представя основни моменти в концепцията на бъдещата изложба на Регионален исторически музей – Русе в Къщата на Калиопа. Явлението Тренч арт (окопно изкуство) е широкомащабен световен феномен, свързан с изработваните в окопите по време на Първата световна война предмети, определяни в повечето случаи като сувенири. В повечето случаи тези вещи се изработват от използвани амуниции и носят инициалите на войниците, годината на изработване, както и местата на оспорвани сражения. Историите на предметите разкриват малко познат аспект от войнишкото всекидневие – този на обикновения човек, който въпреки ужасите на войната твори и създава. Българското окопно изкуство има още една особеност – предметите, които войниците изработват по време на Първата световна война участват в благотворителни изложби, които събират средства във фондове за сираци и вдовици, както и за издигане на паметници на падналите в предишните две войни бойни другари. Изложбата на Пети пехотен дунавски полк е представена както в Русе, така и в Тимишоара, Будапеща, Виена и Берлин. В общата сума приходи от всички изложби (8 на брой) на стойност 1 294 650 лв., русенската експозиция бележи най-висок приход в размер на 400 500 лв.
* На снимката – изложба на Пети пехотен дунавски полк. Фонд „Нова история“ на Регионален исторически музей – Русе.

1902. 2024

Презентация на тема „Газопровод. Албум на българските строители от СССР“ от проф. д-р Николай Ненов

19 February 2024|

Презентацията, която ще направи проф. Николай Ненов ще бъде в четвъртък, 22 февруари, от 18.00 ч. в залата за временни изложби на Екомузей с аквариум.

Разказът предлага прочит на албум, който съдържа визуалната история на група български строители, работещи в СССР по договор. Тяхната дейност е да осигурят достъп до природен газ за България. Албумът е отпечатан като специално издание само за 130 работници. Съдържа техните имена и лични снимки, кадри от работния процес, както и от културните прояви на работниците – фолклорни танци, хорови формации, които са подчинени на обща идеологическа реч. Не са забравени и политическите прояви – отбелязване на годишнини от революциите, 8 март (Международния ден на жената), като елементи от празничния календар на комунистическите общества.
Албумът е продукт на идеологическа пропаганда, която показва постигнатата комунистическа мечта, като представя желаното за реално. В рамките на тази тема конструкцията е ключов елемент, тъй като се отнася не само до реалното изграждане на съоръжения и структури, но и до социалното инженерство – създаването на „социалистическия човек“.
Албумът съдържа и голямото количество снимки от България, които нямат актуално отношение към темата за газопровода и строителните работи. Те показват емблематични места на наследството – манастири, стари къщи и туризъм – нови курортни и ваканционни сюжети. Това са част от официалните образи на страната пред света, показвани като постижение на комунистическата власт. Образите, противоречиви на пръв поглед, са комбинирани в рамките на общия пропаганден разказ на албума, който утвърждава паметта в общността на работниците и създава положителна връзка.
Участието в строителни работи извън страната е не само проява на политиката на „интернационализъм“, но и форма на лично облагодетелстване, тъй като заплащането е различно и осигурява достъп до различни дефицитни стоки, като автомобил например. Всичко това налага необходимостта свидетелствата от периода на комунизма да бъдат позиционирани в контекста, който ги е породил. Те трябва да бъдат разгледани критично, тъй като снимките в албума не само показват реалността – те не са момент, заснет във времето, а са преди всичко конструиран позитивен свят на едно общество, което не предлага алтернативи в мисленето.

1302. 2024

Виртуална разходка из скалните църкви на Иваново предлага на своите посетители Русенският музей

13 February 2024|

Организираният тур е насрочен за вторник, 14 февруари, от 14.00 до 16.00 ч.

Всички гости на Историческия музей ще могат да видят скалната света обител чрез VR очилата. Устройствата ще помогнат на посетителите да се пренесат в църквата „Св. Богородица“ и да разгледат виртуалната реконструкция на изящните стенописи от 14 в., възможни цветове и образи, които са изпъстряли храма. Необичайната разходка на конкретен участник може да бъде наблюдавана от останалите присъстващи в залата на 65 инчов монитор.
За да стане факт виртуалната обиколка, специалисти извършиха въздушно сканиране на екстериора на храма, както и наземно заснемане на неговата вътрешност. Създаденият модел представя сегашното състояние на скалната обител и позволява възстановяването с дигитални средства на неговия предишен блясък. Дейностите по заснемането и виртуалната реконструкция са част от проекта „Дунавски археологически електронни пейзажи“.
Технологичните решения и създаването на дигитално съдържание са атрактивен начин за общуване на посетителите с наследството и неговото остойностяване. Те предлагат на гостите осмисляне на археологическото наследство посредством изживяване и активна комуникация със средата – реална или виртуална.
Услугата за дигиталния тур с VR очилата е част от входния билет за Историческия музей и не се заплаща допълнително.
Виртуалната разходка е организирана по повод професионалния празник на археолозите 14 февруари.

2501. 2024

Изложбата “Лула, дизайн и дим” гостува в Историческия музей

25 January 2024|

Изложбата показва лули, аксесоари за тях, издания и схеми, принадлежащи на д-р Десислав Гечев.

Зад витрините са изложени над 100 лули, групирани в няколко раздела – дизайнерски лули, лули от бриар (дърво, използвано за изработката им), старинни лули от 18 век, мини лули, лули от морска пяна, метални, керамични лули и лули с инкрустация. В експозицията присъстват и лули от Русчук от 19 век, които са от фонда на Русенския музей. Посетителите могат да видят и лула, автопортрет на д-р Гечев, както и такава с глава на куче – един от първите екземпляри, които авторът е изработил. Експонатите са необичайни, любопитни и се характеризират с изключително разнообразие – някои от тях са богато орнаментирани и съдържат стилизирани животински и растителни мотиви, знаци, фини украси от метал, а други са изчистени и стилни. В изложбата могат да бъдат видени още различни по дизайн поставки за лули, калъфи за съхранение, както и тематични книги.
Авторът на изложбата Десислав Гечев изработва лули, може да разказва много за тях, дори дисертационният му труд, с който е придобил научната си степен доктор, е бил посветен на тази негова страст. В зала „Княз Александър I“ е показано и видео, което визуализира етапите за изработване на лули.
Паралелно с експонатите, изложбата разказва за историята на тютюнопушенето и лулите, въздействието, което актът на пушене на лула оказва върху човешките сетива, производството, структура и материали, дизайни.
Изложбата „Лула, дизайн и дим“ на Десислав Гечев ще остане в Историческия музей до месец април. Експозицията е част от политиката на музея да предоставя експозиционни площи на неспециалисти, които да показват пред публики своите колекции, сбирки, чрез които да разказват за интересите си. През миналата година бяха уредени три подобни изложби.

1601. 2024

120 години от рождението на Димитър Добрев

16 January 2024|

Днес се навършват 120 години от рождението на Димитър Добрев, писател, редактор, общественик, роден в с. Щръклево, Русенско.

Неговото име се свързва с издаването на вестник “Светлоструй”.
Димитър Добрев е роден на 16 януари 1904 година. Завършва прогимназия в родното си село, от това време са и неговите първите поетични опити. Те са в различни жанрове – стихове, разкази, импресии, статии. Като ученик в Русенската мъжка гимназия Добрев печата за първи път в „Ученически вестник“. Едва 16-годишен той издава първата си стихосбирка „Първи опит“. Тези начални опити изграждат у него доживотно убеждение в силата и мисията на литературните издания. Започва да редактира първия си вестник „Литературен преглед“, който представлява местен литературен лист в тираж от 500 екземпляра, отпечатван всеки месец. От април 1921 г. до март 1922 година излизат общо 10 броя, като за редактор Димитър Добрев се подписва с псевдонима Ас. Лютаков. В своите печатни издания Добрев дава трибуна на много автори, някои от тях са негови открития за българската литература. В „Литературен преглед“ сред ученическите творби са публикувани статията „Любовта в народните ни песни“ и разказът „Грешният човек“ от Георги Славов (това е псевдоним на 17-годишния тогава Георги Караславов). В Щръклево младият Димитър Добрев е активен читалищен деец: секретар-касиер, основател на младежко въздържателно дружество, участник в театралната трупа „Сълза и смях“. От брой 3 до брой 6 „Литературен преглед“ излиза в Щръклево, където Димитър Добрев работи като писар в общината, подготвяйки се да продължи образованието си.
През 1928 г. започва да издава вестник „Светлоструй“, като първоначално повечето материали са негово дело. Само за една година Добрев успява да увеличи тиража и да привлече много начинаещи писатели към своята кауза. Един селски вестник постепенно израства в национален културен феномен – превръща се в творчески дом на десетки млади творци. Сред тях са имена на: Ел. Багряна, Ем. Попдимитров, Й. Петров, Змей Горянин, П. Динеков, Ст. Чилингиров , Вл. Полянов, Н. Ракитин, Ант. Страшимиров, Н. Райнов, Ив. Богданов, Н. Хрелков, М. Грубешлиева , Ст. Ц. Даскалов, Фани Попова–Мутафова , Г. Стаматов, Ем. Манов, Б. Райнов, Ал. Геров и др. За 10 години скромното селско издание „Светлоструй“ израства в най-големия и значим литературен вестник в провинцията между двете световни войни.
През 1936 г. Д. Добрев се премества по политически причини в столицата, като продължава издаването на „Светлоструй“ до 10 април 1941 г., когато по същите причини е спрян. Същата година той издава последната книга от библиотека „Светлоструй“ – стихосбирката си „Песни от Македония. Войнишки впечатления и настроения“ . Той създава и библиотека „Светлоструй”, от нея излизат петдесет книги, сред които „Когато човекът не беше” – роман от Димитър Ангелов; стихосбирките „Хора по стрехите” от Лъчезар Станчев, „След дъжд” от Димитър Гундов и др.
Вестник „Светлоструй“ спомага за обединяването на творците от провинцията в създадения на 3 март 1934 г. във Велико Търново „Съюз на писателите от провинцията“. За председател е избран поетът Никола Ракитин, а за секретар – Димитър Добрев.
Спрян преди 9 септември 1944 г., на Димитър Добрев не е разрешено от новата власт да възобнови вестника – неудобен е и за новите комунистически разбирания. През 60-те години той работи над идеята за музейна сбирка на „Светлоструй“ в село Щръклево, която се осъществява чак през 1981 година, в чест на 1300-годишнината на Българската държава и 75-годишнината на Народно читалище „Възраждане“ в селото. От 1945 до 1970 г. Димитър Добрев е главен редактор на издателство „Народна култура“. През 1983 г. излиза първият брой на алманах „Светлоструй“, издание на Русенското дружество на писателите.
Димитър Добрев си отива от този свят на 3 май 1985 г. в София. Всенародни са отзивите за неговата смърт. Те са отражение на отдадения му на българската литература живот.
Владислав Атанасов, Регионален исторически музей – Русе

1001. 2024

Изложбата „Остойностявания. Погледи към защитени природни места“ гостува в Екомузей с аквариум

10 January 2024|

В Екомузей с аквариум беше открита изложбата „Остойностявания. Погледи към защитени природни места“.

Представянето беше направено от екип от Института по етнология и фолклористика при Българската академия на науките.
Изложбата отправя поглед към места и райони, които се намират във или в близост до защитени територии (национални паркове, природни паркове, защитени местности, природни забележителности) и защитени зони от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“, чиито природозащитни режими се определят от Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие, от конкретни заповеди за обявяване и планове за управление. Те регламентират и човешките дейности в защитените природни обекти – забраняват или ограничават едни, поощряват други.
Изложбата е резултат от изследователския проект „Живот в защитени зони и територии: предизвикателства, конфликти, ползи“. Още със заглавието си той насочва вниманието към понякога конфликтната, понякога хармоничната взаимовръзка между природозащита и местно развитие, към срещата или сблъсъка на концепциите за опазване на биоразнообразието, защитените растителни и животински видове и техните местообитания, от една страна, и от друга – житейските планове и практики на местните хора, особено що се отнася до използването на природни ресурси, към промените, до които води тази среща. 11 табла представят чрез текст и снимки случаи от теренни проучвания, които изследователският екип е осъществил между юни 2020 и юли 2023 г.

Проектът се изпълнява в Института за етнология и фолклористика при Българска академия на науките и се финансира от Фонд „Научни изследвания“.

1112. 2023

Витрина със старинна коледна украса посреща гостите на Историческия музей в Русе

11 December 2023|

Тя е подредена с предмети от фонда на Отдел „Етнография“ и визуализира промяната в културните модели през различни периоди от време.

Най-старите експонати са хартиени играчки от 30-те и 40-те години на ХХ в. Това са образи на балерини, ангелчета и палячовци. Материалите за направата им са внесени от Германия и Англия, а изработването се случва в домашна среда, като се е използвала модерната за времето си разтегателна хартия. Във витрината са показани и стъклени играчки от 50-те и 60-те години, от периода на социализма – стъклени топки, камбанки, снежни човеци, звезди, разноцветни висулки. Всички показани артефакти са дарени в годините назад от различни русенски фамилии, които имат съзнание за необходимостта от съхраняване на традицията, свързана с Коледа.
Модерната визия за украса на коледното дърво се свързва с периода след Освобождението и навлиза у нас под влияние на западните държави. В Германия възникват стъклените играчки, които постепенно започват да се използват и в България. През отделните периоди се използват играчки от различни материали, поставяли се свещички, а в периоди на криза коледните дръвчета се украсяват и с ръчно направени украси – гирлянди от хартия, пуканки, орехи в разноцветни станиоли.
Витрината с коледна украса представи етнографът Искра Тодорова.

112. 2023

Гостуваща изложба “Рекламата е душата на търговията” в Историческия музей

1 December 2023|

Държавен архив – Русе ще представи пътуващата изложба “Рекламата е душата на търговията”, в зала “Русе” на Регионален исторически музей – Русе, от 18:00 часа, 4 декември (понеделник).

Експозицията е своеобразна панорама на рекламното дело в България от началото на 20 век до края на Втората световна война. На 37 тематични табла могат да се видят репродукции на около 900 реклами. Те обхващат всички области от всекидневието на българина в посочения период. Показани са реклами от вестници, списания, афиши, брошури. Представени са не само най-големите компании като AEG, Krups, Siemens AG, които предлагат своята продукция на българския пазар, но и по-малки фирми в областта на кинкалерията, модата и други. Показани са реклами, описващи градския живот в страната по онова време, но и такива, свързани със селото. Любопитно е графичното оформление, което е съвсем различно от днес, а някои от рекламите са шедьоври с хумористичен привкус на посланията. По-ранните реклами са рисувани, а по-късно навлиза и черно-бялата фотография. Друг специфичен елемент е съдържанието – старите реклами акцентират върху продукта – какво представлява сам по себе си и неговите качества.
Целта на изложбата е да подкани публиката да усети духа на епохата от началото на ХХ век.
Изложбата е дело на Държавен архив – София. Осъществена е със спонсорството на AEG.

2811. 2023

Изложба на бездомни котки за първи път в Русе

28 November 2023|

СНЦ „Германо-българска помощ за животните“ гостува в Регионален исторически музей – Русе.

Първата по рода си изложба ще представи спасени от сдружението бездомни котки, които могат да бъдат осиновени.
Котетата могат да бъдат видени в Екомузей с аквариум в периода 01 – 03 декември от 9:00 до 18:00 часа.
Посетителите на музея ще могат да се запознаят очи в очи с част от моделите от благотворителния календар на Сдружение „Германо-българска помощ за животните“ за 2024 г., в който освен котки има и кучета, също питомци на кастрационния център. Календарът може да бъде закупен на място.
Ако някой от посетителите реши да приюти коте, ще може да попълни анкета за кандидат-осиновител и ще получи ценна информация за целия процес на осиновяване.
Всички котки са кастрирани, обезпаразитени, ваксинирани и здрави!

111. 2023

Изложбата „Чудесата на природата: от семе до гора“ на природозащитната организация WWF гостува в Екомузея

1 November 2023|

В четвъртък, 2 ноември, от 18.00 ч. в Екомузей с аквариум ще бъде открита изложбата „Чудесата на природата: от семе до гора“ на природозащитната организация WWF.

Експозицията проследява, както процеса на зараждане на горите, така и пъстрия растителен и животински свят, който пазят. Изложбата съдържа важна информация за биоразнообразието по нашите географски ширини, както и любопитни детайли за залесяванията. Представени са четири типа гори, които са приоритетни за опазване в цяла Европа. Посетителите ще се запознаят и с най-съществените заплахи за тях, предизвикателствата пред тяхното съхраняване и възстановяване.

Русе е третата спирка от турнето на изложбата „Чудесата на природата: от семе до гора“ след София и Бургас. Може да бъде видяна в Екомузей с аквариум до 28 декември.

Горите са най-големите складове за въглероден диоксид след океаните и играят ключова роля за регулирането на климата на планетата. Освен това те осигуряват ресурсите, необходими за съществуването на живите организми – питейна вода, чист въздух и суровини за енергия. Също така горите са ценни природни екосистеми и дом на богато биологично разнообразие, което намира в тях храна и подходящи местообитания за създаване и отглеждане на потомство.

2802. 2024

Русенският музей организира презентационен тур до местността Писмата

28 February 2024|

Обиколката ще се състои на 02.03.2024 г. (събота). Водач на презентационния тур ще е уредникът от Русенския музей Евгени Георгиев. Часът на тръгване е 10.00 ч.

Русенският музей организира презентационен тур до местността Писмата, която е част от археологическия резерват край село Иваново. Това е мястото, където през XIII в. възниква скалният манастир „Св. Архангел Михаил“, основан от св. Йоаким. Групата ще се запознае с основните съставни части от манастира, които се намират от дясната страна на Русенски Лом, гледано по течението на реката. Ще могат да се наблюдават стенописи, датирани от XIII до XV в., включително и две изображения на дарители, представители на българския царски двор.
Обиколката ще се състои на 02.03.2024 г. (събота). Водач на презентационния тур ще е уредникът от Русенския музей Евгени Георгиев. Часът на тръгване е 10.00 ч. Групата ще бъде до 15 човека, а включването в нея става чрез предварително записване на телефон 082/ 825 002. Сборният пункт е паркингът, който се намира до обекта Ивановски скални църкви. Участниците в маршрута трябва да са снабдени с удобни обувки, дълги панталони и вода за пиене. Цената за участие в един презентационен тур е 20 лв. Заплаща се на място.

2702. 2024

Днес се навършват 127 години от първата кинопрожекция в България

27 February 2024|

Първата кинопрожекция в България се провежда на 27 февруари 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в Русе на ул. „Княжеска“.

През 1897 г. се е състояла първата кинопрожекция в България – две години след първата кинопрожекция на братята Луи и Огюст Люмиер на ул. “Рен” в „Гранд кафе“ в Париж, през 1895 г. Първата кинопрожекция в България се провежда на 27 февруари 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в Русе на ул. „Княжеска“. Във в. „Законност“ от февруари 1897 г. е публикувано съобщение за пристигането в града на един апарат – кинематограф, изобразяващ на платно „жива фотография“. Апаратът е давал възможност да се виждат изобразените от него картини и сцени с всичките им движения. Кинематографът се е помещавал в къщата на Марин Чолаков, на площада в градската градина. Програмата с филми на братя Люмиер е била предварително оповестена, както и апаратът, с който ще се прожектират филмите. Посочено е и помещението, където ще се състои кинопрожекцията срещу платен вход от 1 лев. Марин Чолаков и неговата съпруга Мария са част от русенската общност, свързана с чужденци, говорещи предимно немски език и имащи контакти в съответните държави и култури. Приземният етаж на двуетажната къща на Марин Чолаков е бил едно голямо помещение – бирария, посещавано обществено място и именно там се провежда първата кинопрожекция в Русе.
* На снимката – момент от уреждането на изложба във връзка със 100 годишнината от първата кинопрожекция.

2102. 2024

Неизвестни лица са унищожили информационните табели на Средновековен град Червен

21 February 2024|

Част от табелите са изтръгнати от местата им, други са с отлепени принтове, трети са заличени със спрей или надраскани с графити.

През 2022 г. по проект “ArcheoDanube”, реализиран по програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020, бяха поставени 14 табели за около 10 000 лв., а налични на крепостта бяха други 12. Сред тях има планове на обекта, изображения – възстановки на отделни части – замък на болярина, архиепископска църква, стражева кула. Новите табели подчертаваха контекста на находките, които се пазят в музея, показваха от кое място са, какво е значението им. Всички табели бяха на два езика, а повечето от тях – снабдени с QR код за повече информация.
Предстои комисия от музея да установи кои от съоръженията могат да се ремонтират и кои трябва да се поръчат отново.

1202. 2024

Гостуваща изложба „Нови хоризонти в праисторията. 50 години от откриването на Варненския некропол“ в Историческия музей

12 February 2024|

На 14 февруари от 18:00 часа в зала „Русе“ на Историческия музей ще бъде открита гостуващата изложба „Откриване на Варненския некропол“. Изложбата е дело на Регионален исторически музей – Варна.

Историята на некропола, с най-старото злато в света, започва с обстоятелствата около откриването му. През м. октомври 1972 година в Западната промишлена зона на Варна случайно е открит некропол от късната каменномедна епоха (4600 – 4350 г. пр. Хр.). Разкопките му се провеждат до 1991 г. Проучена е площ от 6 500 m2. Открити са 308 гроба, 12 колективни находки и 110 единични предмета. Над половината от гробовете са унищожени в древността.
От разнообразните и многобройни гробни дарове във Варненския некропол най-интригуващи за учените са златните предмети. Те са над 3 000 на брой и тежат общо над шест килограма. Открити са само в 62 гроба. Досега за V хил. пр. Хр. другаде не е известна подобна концентрация на изделия от злато.
Дори и днес, пет десетилетия след откриването му, Варненският некропол ярко изпъква с разнообразието на погребалните практики и богатството си сред всички останали синхронни обекти от Европа и Мала Азия. Неговите особености продължават да занимават учените в търсенето на обяснението на “феномена Варна”. Според тях, появата на нови аспекти в социално-икономическото развитие – рударството, металургията и свързания с тях търговски обмен, създава предпоставки за промяната на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора – тези, които са погребани с многоброен и разнообразен инвентар. Варненският некропол илюстрира този най-ранен етап от зараждането на йерархии на територията на Североизточните Балкани, предхождащ с хилядолетие цивилизациите от Месопотамия и Египет. За съжаление, настъпилите в края на V хил. пр. Хр. климатични промени, спират разцвета на тази забележителна общност и попречват на окончателния преход към ранна държавна структура. Кризата разрушава изгражданата със столетия система от надрегионални връзки за разпределяне и обмяна на суровини и ценности и довежда до разпада на първата европейска протоцивилизация.
Половин век след находката на багериста край Варненското езеро, след тридесетгодишно прекъсване, през 2021 г., Регионален исторически музей – Варна подновява проучването на Варненския некропол. Учените се надяват с помощта на новите интердисциплинарни методи да успеят да разкрият повече подробности за изчезналата общност и детайли за социалната структура и взаимоотношения. Достиженията в областите на генетиката, палеодиетологията и други съвременни дисциплини се използват в помощ на археологията, за да помогнат учените да разберат по-добре нашите предшественици, оставили като наследство най-ранните златни и медни изделия в света. Това може да помогне за осъзнаването на мястото ни в историята и отговорността ни пред бъдните поколения, за които трябва да се опитаме да създадем един по-добър свят. С такава цел е организирана и настоящата пътуваща изложба.

1601. 2024

На 18 януари Православната църква почита Св. Йоаким, Патриарх Търновски

16 January 2024|

Св. Йоаким, Патриарх Търновски е важен политически деец, положил основите на Ивановските скални църкви, оглавил Търновската Патриаршия през Второто българско царство.

По този повод в четвъртък, от 18.00, в Историческия музей ще бъде открита изложбата „Светците от долината на Русенски Лом – покровители на два православни народа“. Автор е уредникът Евгени Георгиев.
Изложбата представя долината на река Русенски Лом като своеобразна местна Света гора – култов център, чиято важност е от значение за българи и румънци. Обозначени са отделни места, обвързани с изявите на местни светци, като се описват скалните обители и живота на светеца.
Скалните църкви се появяват през Късната античност, има ги преди и след приемането на християнството в България. Изживяват истински възход през Второто царство (XII-XIVв.), а някои от тях просъществуват и до днес.
През вековете с манастирите от долината на Русенски Лом са обвързани важни духовни водачи като Св. патриарх Йоаким I, Св. Димитър Басарбовски, Св. Теодосий Търновски, Св. Теофана Басараб, Св. Софроний Български, Св. Сергий Къпиновски, както и светият отец Антони от Крепчанския манастир.
Това е първата изложба, създадена на български и румънски език от Русенския музей, като заявка, че ще пътува, за да потърси интереса на северните ни съседи.
На същия ден, 18 януари, музейните педагози ще проведат и занятие от образователната програма на музея „Русезнание“ с четвъртокласници от училище „Иван Вазов“ в Русе. Те ще работят по тематичното помагало на музея, посветено на личността и делото на Св. Йоаким и светостта и значението на Ивановските скални църкви. Заниманията обхващат активности, свързани с разказите за манастира „Св. архангел Михаил“ – неговото създаване, социализиране и разрастване през годините, сведения за автентичните стенописи – образци на Палеологовия стил в изкуството на Балканите, както и факти около провъзгласяването на Търновската патриаршия и въздигането на първия български патриарх на Второто българско царство – Йоаким. Познавателните игри и въпроси от помагалото препращат към средновековното богатство на региона и разкриват елементи от културата, вярванията и начина на живот на хората през средните векове. Учениците ще се запознаят със знака на ЮНЕСКО и важността от приобщаването на обекта Ивановски скални църкви към световната организация.

1001. 2024

Арт инсталация в отвореното фондохранилище на Екомузей с аквариум

10 January 2024|

В отвореното фондохранилище на Екомузей с аквариум е показана инсталация, свързана с технологичните изкушения пред съвременното общество.

Фигура на човек (манекен), седнала на стол срещу пуснат телевизор от 70-те години на миналия век, чийто екран излъчва визуален сигнал. Управлението, както е обичайно да се случва, се извършва с дистанционно, което обаче тук е под контрола на телевизионния приемник и е насочено срещу човека.
Инсталацията е своеобразна провокация, инспирирана от взаимодействие между човека и технологиите, между човека и информационните потоци, която показва един обърнат модел на комуникация и близост, имаща своите рефлексии върху цялостното развитие на съвременното общество.
Автор на своеобразната арт провокация е русенецът Александър Първанов, който споделя:
В творбата „Пигмалион“ на Овидий скулпторът Пигмалион от Кипър създава статуя на жена от слонова кост. Фигурата става толкова реалистична, че авторът се влюбва в нея и започва да ѝ поднася дарове. Пигмалион се моли на богинята Венера, която се смилява над него и дава на статуята душа и живот. Така на света се появява Галатея.
А ние сътворихме Телевизията! Влюбихме се в Нея, поднесохме ѝ безценните дарове на своите ресурси, свободно време и култура. Дотолкова й се доверихме, че ѝ предоставихме дори И възпитанието на децата си. Медийните богове ни убедиха, че Тя има душа, оставиха ни да вярваме на всяка нейна дума! Сега нашият живот е в неин плен и вече сме безпомощни да се откъснем…
Инсталацията е част от инициативите на музея за предоставяне на творчески изяви на местната общност.

1112. 2023

Одобрение от Министерство на културата на концепция на РИМ – Русе

11 December 2023|

Концепцията на Регионален исторически музей – Русе за реконструкция на експозиционни пространства и реализиране на временна изложба в Къщата на Калиопа получи одобрение от Министерство на културата в раздела за дейности по представяне на движимото културно наследство в музеите и художествените галерии.

Проектната идея се нарежда на трето място по брой събрани точки и ще се реализира с пълен бюджет.
В рамките на проекта през следващите шест месеца ще бъде променена визията на част от изложбените площи на първия етаж в Музея на градското всекидневие (Къщата на Калиопа). Реконструирането ще придаде нов, различен образ на вече съществуващите зали, което ще подобри комуникацията на посетителите с предмети и колекции. Периодичното обновяване на изложбените пространства е необходим компонент от цялостния процес по презентация на наследството, който трябва да е адекватен на бързо променящите се очаквания на публиките.
В обновените площи ще бъде създадена изложба, свързана с окопното изкуство (Trench art), която ще включва вещи и истории, инспирирани от военни конфликти. Това са сувенири или вещи за дома, изработени от войници, военнопленници, затворници или цивилни съвременници. Безспорна ценност по отношение на подготвяната изложба е консолидиране на енергията и творческите усилия на различни български музеи, които ще предоставят артефакти от своя фонд за конструиране на културния продукт. Историите на предметите ще покажат малко познат аспект от военния живот – този на обикновения човек, който въпреки бойните действия опитва да твори, да създава, да търси смисъл или просто да направи съществуването си по-лесно и смислено.
Като резултат, който ще гарантира устойчивост на изложбата, ще е издаването на каталог „Trench art: Разкази от окопите“. Каталозите са популярен начин за визуализиране, систематизиране и споделяне на културното богатство. Създаването на подобно издание ще предостави още един начин за общуване с наследството, като в същото време го проектира в контекста на европейските културни практики в миналото и днес.

3011. 2023

Участие на музеен специалист в конференцията на АСИЕИ

30 November 2023|

Етнографът Десислава Тихолова е поканена като лектор за конференцията на Асоциацията за славянски, източноевропейски и евразийски изследвания (АСИЕИ) в гр. Филаделфия, Пенсилвания, САЩ.

Научният форум се провежда в периода 30 ноември – 3 декември. Панелната сесия е озаглавена “Български мигрантски истории в контекста на колонизацията и деколонизацията: културни идентичности между Изтока и Запада”, организирана от Асоциацията по българистика и приета от АСИЕИ за годишната им конференция през 2023 г. В рамките на събитието г-жа Тихолова ще представи темата „Случаят „Еберхард Унджиян” – от семейна миграция към мобилност”. Познатият на повечето русенци Еберхард Унджиян – биолог, изследовател, публицист, преводач и бивш музеен служител в отдел „Природа”, публикува своята автобиография в Известията на Регионален исторически музей Русе. Този текст, заедно с текстовете на две интервюта относно житейските му пътища и препятствия, конструират специфичен мигрантски модел, който задвижва механизми на мобилността и културната адаптация в една винаги нова (чужда) среда. Роден в Германия от баща арменец и майка германка, той емигрира в България в годините на Втората световна война, където попада в съвършено различна среда – „трябваше да уча три езика – арменски, защото съм дошъл в арменско семейство, български, защото е езикът на държавата и френски, защото е езикът на търговията. И изобщо всички от семейството говореха френски”, разказва спомените си Унджиян.

911. 2023

Участие на специалисти от РИМ – Русе в Научна конференция “Дебати в музеологията”

9 November 2023|

Специалисти от Регионален исторически музей – Русе взеха участие в Научна конференция “Дебати в музеологията” в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките.

Проф. д-р Николай Ненов говори за Сливенските етнографски музеи, а д-р Искрен Великов направи опит за реконструкция и прочит на археологическите експозиции на Русенския музей през 50-те години на ХХ век. Етнографът Десислава Тихолова представи концепция за наратив за изложбата “Разкази от окопите”, а експертът “Връзки с обществеността” Силвия Костадинова се фокусира върху експонатите с истории и съвременното изкуство като предизвикателство пред българските музеи.

3010. 2023

Провеждане на промоционален тур по местата на памет, свързани с българските евреи

30 October 2023|

От 15.00 ч. днес, 30 октомври, специалисти от Регионалните музеи в Русе и Силистра ще направят промоционален тур по местата на памет, свързани с българските евреи.

Маршрутът ще се проведе в Силистра, а началната му точка е Археологическият музей в града. Събитието е част от проект, посветен на 80 години от спасяването на българските евреи, който се реализира от музеите в двата крайдунавски града с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Промоционалният тур е част от разработени културни маршрути, свързани със съхраняване на знанието за българските евреи на територията на градовете Силистра и Русе. Идейната концепция разгърна експертния потенциал на екип от историци, етнографи, специалисти по комуникации и куратори от музеите в двата града, които в продължение на няколко месеца извършиха теренни проучвания на градските пространства, за да систематизират ключови топоси, обвързани с живота и дейността на общността. Паралелно с това бяха реализирани и поредица от интервюта с евреи, а техните разкази от първо лице допълват теоретичните постановки като правят съдържанието по-близко, разпознаваемо и достъпно за аудиториите, а повествованието динамично и адекватно към възприятията на съвременната публика. Така формираните културни маршрути ще бъдат интегрирани в екскурзоводските услуги на музеите в Силистра и Русе, което ще обогати техния съдържателен репертоар.
Културните маршрути намериха своя визуален израз в създадените за целта дипляни. Информационните материали ще се раздават безплатно в музеите и благодарение на тях заинтересованите ще могат да обхождат местата и самостоятелно без участието на екскурзовод.
Във вторник, 31 октомври, от 11.00 ч. културните маршрути и издадените дипляни ще бъдат представени в Пресклуба на БТА в Силистра.
Предстои промоционален тур, свързан със знанието за евреите, да бъде направен и в Русе.

Снимките визуализират моменти от теренните проучвания на екипа по проекта в град Силистра.

Go to Top