След успеха на изложбата от оригинални творби на Салвадор Дали в Полша, Чехия, Латвия, Естония, Литва и Словакия, Колекция Кесаури от Франция – „Салвадор Дали. Дизайнерски работи”, ще бъдат представени в Русе за първи път в България. Изложбата е отворена от 15/03/2023 до 06/06/2023 и включва около 230 оригинални творби на Салвадор Дали.
Изложбата включва уникален и иновативен аудиогид, специално създаден за безопасност срещу COVID-19.
Изложбата се състои от оригинални произведения, направени от Салвадор Дали: литографии, произведения от сребро, злато, бронз, гоблени, сериграфии върху коприна, дизайнерски произведения. Изложбата подчертава ключови аспекти от творчеството на този велик художник на нашето време – Салвадор Дали.
За да разберем Дали, е необходимо да усетим неговия интелектуален потенциал. Картините му илюстрират неговите теории и идеи. За него е важно да представя не това, което се вижда, а това, което се усеща, мисли, може би без дори да се осъзнава.
Целта на изложбата е да помогне на публиката да види и разбере как Дали материализира възгледите си чрез своя художествен език под формата на изображения, които често придобиват нематериален вид, но се усещат ясно от зрителя. Отвъд това, което вижда окото, винаги има широка гама от нещо неизразимо, но много по-важно от това, което виждаме.
ТЕМИ
Изложбата е разделена на осем тематични раздела:
Раздел 1 – Салвадор Дали в приложните изкуства.
Първият раздел показва произведенията на Дали в областта на козметиката. Многостранен талант, съвсем естествено за Салвадор Дали е да проявява интерес към ароматите – тъй като той попада някъде между изкуството и модата – друга форма на артистично изразяване. През 1981 г., след като завършва картината „Привидението на Афродита от Книдос“, той скицира бутилка за парфюм, черпейки вдъхновение от чувствените устни и нос на богинята на красотата и любовта. Именно тази скица ще вдъхнови козметиката Dali, лансирана през 1983 г.
Раздел 2 – Рекламни произведения на Дали.
Метеоритният възход на Салвадор Дали към славата в популярната култура му спечели репутацията на знаменитост като „първата поп звезда на живописта“. Дали беше несравнимо проницателен, когато ставаше въпрос за самореклама и публичност; той създава корици за Vogue, Town and Country и American Weekly и дори стартира свой собствен вестник Dalí News (пиеса в New York Daily News), посветен на неговите изложби, картини и други негови творчески изследвания. Ето защо не е изненадващо, че при преместването си в Ню Йорк през 40-те години на миналия век той е затрупан с търговски задачи. Сред рекламните му проекти е работата му за Bryan Hosiery, фирма, която използва новоразработена и високо оценена синтетична тъкан, изработена от найлон. Дали създава петнадесет дизайна за компанията, всички включващи колажни елементи и игриви аранжировки на елегантни преплитащи се крака.
Раздел 3 – Дизайнът на Дали работи в помощ на неговите приятели.
Салвадор Дали е помогнал много на приятелите си и в този раздел са показани някои примери – като корица на Lonesome Echo от Джаки Глийсън и рисунка с мастило и дизайн за изложба на Miette…
Раздел 4 – Сериграфи върху коприна на Салвадор Дали.
Салвадор Дали харесва идеята за превод на творбите му в различни форми на изкуството – графика, скулптура, медали и представените творби върху коприна. Той е привлечен от идеята да създава произведения на изкуството, които да бъдат достъпни за възможно най-широка аудитория от зрители, което го вдъхновява да представи серийни произведения и различни дизайнерски произведения, подобни на тези сериграфии върху коприна. Оригиналността на представените на изложбата сериграфии върху коприна се потвърждава от договорите, сключени между техните производители и Салвадор Дали, като тези сериграфии върху коприна са публикувани приживе. Има много фалшификации на произведенията на Салвадор Дали, пресъздадени на хартия, но няма неоригинални произведения върху коприна.
Раздел 5 – Вратовръзки от Салвадор Дали.
След войната Салвадор Дали транспонира фантасмагоричния свят на своите картини, създаден от мания, обсесии и чувственост, към приложните изкуства, както и към всички форми на художествено изразяване, филми, литература, поп арт. Пример за това са настоящите копринени мъжки вратовръзки, които Салвадор Дали прави между 40-те и 70-те години в САЩ и Италия.
Раздел 6 – Популяризиране на Фигерес от Дали.
Популяризиране на Фигерес. Представените експонати показват уникален случай в историята на човечеството на превръщането на един неизвестен, провинциален град – в световен център на културата и изкуството, единствено благодарение на художествения гений само на един човек. Представена е само малка част от това, което Дали направи за това – той извърши гигантска работа, за съжаление досега известна на широката публика само с крайния резултат.
Раздел 7 – Сувенири на Гала и Салвадор Дали, на сестрата и чичото на Салвадор Дали.
Оригинални артикули с автографи на Гала, свързани с покупката от Салвадор Дали на Кадилак от 1975 г. за нея в Ню Йорк. Две красиви игли, собственост на Салвадор Дали. Чичото на Салвадор Дали – братът на баща му, Салвадор Дали и Кузи – ръкописно писмо-пощенска картичка на Хосе Дали, написано на каталунски. Книгата на Ана Мария Дали (сестрата на Салвадор Дали) за Дали – Salvador Dalí: vu par sa soeur, с посвещение и автограф, написани на каталунски…
Раздел 8 – Други различни творби на Салвадор Дали.
Сребърни барелефи, бижута, скулптури, гоблени, етикети от поредицата “Mouton Rothschild” (Салвадор Дали, Жорж Брак, Андре Масон, Леонор Фини); комплект карти за игра на Дали и много други.
Всички произведения, представени в изложбата, са оригинали на Дали, признати от него за такива. Автографът на Дали върху тях е общоприето доказателство за авторството и оригиналността на произведението и е защитен от всички съществуващи закони за авторското право.

Цени за посещение на изложбата:

Категория А Билет само с текстова поддръжка – Възрастен -> 12,00 лева
Категория В Билет само с текстова поддръжка – Деца ( от 7 до 17 години); Пенсионери; Студенти -> 8,00 лева
Категория C Билет само с текстова поддръжка – Деца на възраст от 7 до 17 г. (включително), придружени от минимум 1 възрастен, купуващ билет от категория A, B, D или Е; Деца от училищна група (над 10 деца) -> 4,00 лева
Категория D Билет с текстова и аудио поддръжка – Възрастен -> 14,00 лева
Категория E Билет с текстова и аудио поддръжка – Деца ( от 7 до 17 години); Пенсионери; Студенти под 26 г. -> 10,00 лева
Категория F Билет с текстова и аудио поддръжка – Деца на възраст от 7 до 17 г. (включително), придружени от минимум 1 възрастен, купуващ билет от категория A, B, D или Е; Деца от училищна група (над 10 деца) -> 6,00 лева
Категория G Билет само с текстова поддръжка – Деца – от 0 до 6 г., включително; Учител с училищна група -> 0,00 лева

Експозицията ще бъде открита в Екомузей с аквариум в понеделник, 06 март от 18.00 ч. и ще остане до 31 март 2023 г.
Николай Боев е известен зоолог, орнитолог, учен от световно равнище, основоположник на опазването на природата и околната среда в България. Освен това той е сред първите илюстратори на научни издания у нас и автор на голям брой карикатури на учени от цял свят.
Изложбата е създадена от Регионален исторически музей – София в партньoрство с Националния природонаучен музей при БАН и ДАФНИ, благодарение на проф. Златозар Боев, син на Николай Боев и притежател на негови оригинални илюстрации, проекти, скици, шаржове, документи.
В изложбата са показани избрани оригинални илюстрации, карикатури, декоративни проекти, рисунки, съхранени и предоставени от семейството. Към тях има табла с фотографии, кратки биографични данни и информация за важния принос на Николай Боев.
Изложбата ще открие проф. Златозар Боев. Той ще презентира новото издание на книгата „Песента на чучулигите“ и ще говори и по темата „Бележити български орнитолози на ХХ век“.

Изложбата ще се открие на 23 февруари от 18.00 ч. от директора на музея проф. Николай Ненов и от колекционера Марин Лесев. Гости на събитието ще бъдат Георги Събев – заместник-министър на земеделието и храните и Цветан Димитров – кулинарен изследовател и производител на зеленото сирене от тетевенското село Черни Вит. Експозицията „Кулинарната история на България“ ще бъде отворена за посещения до средата на март.
Целта на изложбата е да се даде видимост на позабравените български продукти и рецепти, които да стимулират развитието на кулинарния туризъм в България.
Марин Лесев от Габрово събира стари български готварски книги повече от 30 години. Неговият интерес към готварските книги започва в студентските години, а днес притежава около 8000 броя от печатни български кулинарни издания – книги, списания и вестници. В тях има близо 10 000 рецепти, записани в тетрадки и тефтери. Според Лесев рецептите между 1921 г. и 1944 г. описват българската кухня най-сполучливо. Над 4000 рецепти от този период той успява да преиздаде във фототипни издания – както са записани в книгите преди 100 години. Тези книги ще се продават по време на изложбата.
Най-старата книга в колекцията на Лесев е „Готварска книга или наставления за всякакви гозби според както ги правят в Цариград и разни домашни справи“, издадена от Петко Рачев Славейков в петницата на „Македония” в Цариград през 1870 г. Същата година излиза и кулинарното издание „Златни извор“, а през следващите 30 години от печат излизат още няколко български кулинарни книги.
Първата стара книга, с която Марин Лесев се сдобива, е „Готварница“ от 1912 г. Името й впоследствие става име и на неговия сайт. Той притежава и първия български учебник по кулинария от 1903 г., а негова авторка е Кина Касева – преподавателка в девическото училище „Мария Луиза“ в София. Тя нарича помагалото си „Учебник по домакинство за 4-ти и 5-ти клас на девическите гимназии“, където една част от книгата е кулинарна, а другата е за домакинството, за подредба, за приготвяне на дрехи.
Марин Лесев се опитва и да възроди някои позабравени традиционни рецепти от българската кухня. Сред тях е и сиренето в стомна, чиято рецепта възстановява заедно с Цветан Димитров, който е производител на популярното „зелено сирене“ от село Черни вит, Тетевенско.
В експозицията в Русе ще бъдат показани рецепти, свързани с региона на Русе, както и с традиционното местно сладкарство. Ще могат да бъдат видени 150 уникални кулинарни издания. Присъстващите ще могат да видят и десет съвременни фототипни издания на книги от периода 1927 – 1940 г. на авторите Пенка Чолчева и Ана Хаканова.

Презентацията ще се проведе в четвъртък, 16 февруари, от 18.00 ч. в Историческия музей. Представянето има за цел да покаже как климатичните промени и дейността на хората променят поведението и разпространението на няколко вида прилепи – Нощник, Широкоух прилеп и Средиземноморско прилепче. Въз основа на направените от него многобройни теренни проучвания, Красимир Киров изследва и сравнява видовото многообразие, изучава летателната, денонощната, хранителна и социално-комуникативна активност на летящите бозайници, акцентира върху необходимостите към местата за размножаване, временните и постоянни убежища. По този начин се извлича информация и се формулират изводи за тенденциите в разпространението на прилепите и влиянието на заобикалящата среда за тяхната популация, което е важно условие за опазване на видовото разнообразие.

За изминалите 12 месеца от годината през музейните пространства са преминали 78672 човека, което е с 25 744 души повече в сравнение с 2021 г. и с 43652 повече от 2020 г. Може да се каже, че цифрите от 2022 г. вече се доближават като показатели до времето преди ограниченията, налагани заради COVID кризата. През 2019-а г. обектите на русенския музей приеха 79062 човека, но още през следващата година пандемията ги редуцира до 25020 човека – цифра, обичайна за периода 2003-2004 година. Въпреки че посетителският поток постепенно започна да възвръща обичайния си интензитет от преди пандемията, характерът му вече е различен. Прави впечатление, че и през 2022 г. музейните обекти разчитат основно на родните туристи, нещо, което бе характерно и през 2021 г. Чуждестранните групи са едва 18 % от всички посетители на музея. Разликата е доста чувствителна в сравнение с 2019-а г. – годината, непосредствено преди пандемията, когато чуждестранните гости на музея са били 30%. Ниските показатели на туристите от чужбина се дължат на несигурността след здравната криза, както и страхът, който тя поражда у пътуващите. Въпреки че обстановката в много страни през 2022 г. вече е стабилна, хората все още колебливо планират пътувания на далечни дестинации още повече, че резервациите с туроператорите се правят от предходната година – 2021- а година не дава яснота по отношение на развитието на ситуацията с COVID, поради което и заявките на туристическите групи са ограничени. Графикът на круизните кораби, с които предимно чуждестранните туристи пристигат по Дунав, е свит през 2022 г. и заради рефлексиите на COVID, но и заради ниските нива на реката, които също доведоха до отмяна на групи. Други туристически агенции, с които русенският музей си сътрудничи активно, все още не са възобновили активната си дейност и през изминалата година изобщо отсъстват от работния график на музея – част от тях осигуряваха многобройни групи от японски и китайски туристи основно за Ивановски скални църкви. Сега те отсъстват. Въпреки липсата на упоменатите групи, статистиката показва, че експозициите постепенно възвръщат обичайния си ритъм на живот по отношение на броя посетители, преминали през тях, но разчитат основно на родния туризъм. През 2022 г. българските граждани в русенския музей са били 60420 човека, като най-голям е делът на индивидуалните посетители – 25556 човека. След тях се нареждат пенсионерите – 8596 души. Учениците, посетили обекти на музея през предходната година, са 19371 – 24%. Преобладаващата част от тях пристигат в музея със семействата си, по програмата „Русезнание“ или по линия на Националната програма „Музеят като образователна среда“. Другата част са привлечени от музейни проекти, работилници и трите издания на „Лято в музея“. Посочените данни за присъствието на подрастващи не включват мащабни събития като Нощ в музея, Детска нощ в музея, Международна нощ на прилепите, Международния ден на лешояда, които традиционно привличат множество деца в музейните пространства. Експозицията с най-голям брой посетители през 2022 г. отново е Екомузей с аквариум – 19143 човека, а след него се нарежда обектът на ЮНЕСКО – Ивановски скални църкви с 16835 човека. С устойчив брой гости през годините, тази също, е Историческият музей. Високи показатели през последните години бележи Средновековният град Червен. Това се дължи както на добрата локация на обекта – в красивата долина на Русенски Лом, така също и начина на презентация на културното наследство – увлекателни разкази, нови интерпретационни табели, инструменти за визуализация от ново време. Средновековният град Червен е и действащ археологически обект, което осигурява на посетителите пряк досег и знания за новостите в теренните проучвания на територията. В неговите предели се проведоха джаз и класически концерти, Фестивал на обредния хляб, които привличат разнообразна аудитория. Високи са и показателите на посетителския интерес и към Пантеона на възрожденците след неговото цялостно обновяване и внедряването на 360 градусова мултимедия.

Финансирането по проекта се осъществява по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти на Национален фонд “Култура”. Партньори на музея в Русе са Природонаучния музей в Пловдив и Аквариума във Варна. Отпуснатите средства са в размер на 38 018,30 лв.
Проектното предложение включва създаване на инфо точки в три музея в България – Екомузей. Аквариум – Русе, Природонаучен музей – Пловдив и Институт по рибни ресурси – Варна. Те са поставени на видно място във всеки от трите музея и представят видеоматериали за другите два музея. Общата цел на музеите е да привлекат, задържат и развият нови аудитории, която налага обединяване на сили, развиване на нови партньорства. Гостите на един от музеите ще посетят предложените им други обекти.
Стратегическото направление е насочването на публики, които са били доволни от продуктите на един от музеите, като публики на друг музей в страната, т.е. да се разширят публиките на най-малко три музея със сходна тематика в страната, чрез обединяване на усилията, сътрудничество и иновативни технологии. Така хилядите посетители на Екомузей. Аквариум – Русе ще се превърнат в потенциални посетители на поне още два музея. В двата музея, рекламирани във фоайето на Екомузей. Аквариум – Русе ще има еквивалентна инфо точка, която ще насочва по идентичен начин посетителите към другите два музея. Така, като за начало, три от водещите музеи с природонаучна насоченост ще се обединят в стремежа си за обогатяване със знания и формиране на положително отношение към дивата природа, ще привлекат нови аудитории. Сътрудничеството между трите институциите ще доведе и до обмяна на опит и стремеж към усъвършенстване на екипите. Реализирането на този проект би могло да се използва за мултиплициране на този опит между други музеи и културни институции в страната, което ще гарантира създаването на единен по своята същност национален културен продукт.
Периодът на реализация на проекта беше от септември 2022 г. до края на януари 2023 г. През това време бяха заснети кратки видеа по различни направления за всеки от трите музея. Тези направления представят различни зали/ теми/ отдели на дадения музей. Едно от направленията представлява история на дадения музей, а друго показва начините за стигане до сградата на музея, както и важни аспекти като места за паркиране и други подобни. Когато посетителите на другите два музея видят видео представянето, те биха посетили при следващо пътуване някой от тези музеи.
Видеата бяха внедрени в интерактивни киоски, които бяха монтирани във всеки от трите музея. В Екомузей. Аквариум – Русе инфоточката вече функционира и може да бъде разгледана във фоайето на музея. Предвижда се съвсем скоро инфо точките да функционират и в другите два музея.

Колекцията се състои от артефакти от фондовете на Националния археологически институт с музей при БАН. В този си вид тя се показва пред обществеността за първи път у нас.
Археологическото наследство, оставено от Карел Шкорпил, е от съществено значение и с висока стойност за изграждане на цялостен разказ за развитието на Русе и долината на Русенски Лом през вековете. Темата обвързва различните аспекти от изграждането на културния пейзаж на региона през отделни периоди, с неговия съвременен облик, като се създава обвързаност с общото европейско наследство. Каталогът с предмети от дейността на Шкорпил в Русе представя първите теренни находки от региона и тяхната значимост за последващите научни търсения в полето на археологията.
Създаването на изданието е поредната активност, която извежда на преден план знанието за дейността на Карел Шкорпил, един от основателите на Русенския музей, благодарение на когото в началото на ХХ век – след издаването на книгата „Опис на старините по река Русенски Лом“, нашият край става най-добре проучен в страната.
Каталогът е отпечатан, благодарение на проекта „Намерено от Шкорпил“, който се реализира с подкрепата на Програма „Култура“ на Община Русе, както и със съдействието на Национален археологически институт с музей – БАН.

Паралелно с това учениците от „Олимпи Панов“ се включиха в засаждането и на плодни дръвчета от различни сортове – череша, слива, ябълка и кайсия. Съдействие получиха от специалист агроном, който разясни какви грижи се полагат при отглеждането на овошки.
Поставянето на къщички за прилепи и засаждането на плодни дръвчета стана възможно с помощта на музейните специалисти от отдел „Природа“ Красимир Киров, Магдалена Трифонова и Виктория Друмева и в присъствието на кмета г-н Пенчо Милков, който се включи дейно във всички предвидени дейности. Пред подрастващите той обеща: „Ще направим още такива места с къщички за прилепи и овощни дръвчета в града, защото е полезно за децата, за да видят как се грижим за природата и да ги мотивираме“.
Екологът Красимир Киров разказа на учениците за биоразнообразието на градските екосистеми с акцент – прилепи и птици и как да ги опазим и познаваме. Той припомни, че прилепите се хранят с насекоми, сред които и комарите и по този начин съдействат за намаляване популацията им.
Дейностите по поставянето на къщички за прилепи и засаждането на дървета се случват по инициатива на Сдружение „Приятели на музея“ като част от проекта „ПрилеПтици – нашите летящи приятели“, който стана възможен с помощта на подкрепата на Програма „Култура“ на Община Русе. Реализирането на отделните етапи се осъществи и със съдействието на Регионален исторически музей – Русе, Спелео клуб Приста – Русе, Българското дружество за защита на птиците – София, ОУ „Олимпи Панов“ и директорката Вергилия Грънчарова . Поставянето на къщички за прилепи и засаждането на дървета изгражда у децата отговорно поведение към природата и нейните обитатели по забавен и адаптиран към техните възприятия начин.

Автор на концепцията и създател на изложбата е уредникът в отдел „История на България 15-19 век“ Ренета Рошкева. Експозицията съдържа 16 постери с фотоси от запазен албум, принадлежал на семейството, а по-късно, станал част от фонда на музея. Публикувани са и снимки на малка част от писмата между съпругата на Искович – Хилда Искович и нейната приятелка Мара Малчева, съпруга на инж. Петър Малчев, електрифицирал Русе. Именно кореспонденцията между двете дами и запазеният визуален материал са в основата на проучването, документиращо динамиката на отношенията в определен кръг от обществото – на заможни, перспективни, влиятелни хора.
Изложбата проследява в хронологичен ред промените, съпътстващи живота на едно семейство в България и времето след преместването му в Америка, както и развитието на обществото през 20 век. Експозицията съсредоточава разказа си върху създаването и разрастването на „Искович & Леви“, представя основателя на предприятието и неговото семейство, заминаването на фамилията за Америка и животът им зад океана, спира се върху приятелството между Хилда Искович и Мара Малчева, което продължава и след преместването на семейството.
Създаването на изложбата е част от проект „Албумът Искович“ – дигитализация на визуални документи – споделяне на знание и интерпретация на наследство“, реализиран по Програма “Знание и растеж” на Фондация “Русе-град на свободния дух” с подкрепата на “Еконт Експрес” ООД. В рамките на проекта е издадено и книжно тяло, което систематизира ключови моменти от разказа за проучваната фамилия. Писмата и снимките, дарени на музея, са дигитализирани и качени в облак, достъпен чрез сайта на русенския музей.

Своеобразният пътеводител, свързан с религиозното развитие на българите през Средновековието, разкрива духовните средища в региона с водещо
значение за утвърждаване на християнството по нашите земи. Сред тях са поредицата от монашески обители, образуващи един голям манастир, известен като „Ивановски скални църкви“. Поместена е информация за храма „Св. архангел Михаил“, както и за „Чертозите“ и „Голямата църква“. Представени са скалните комплекси при „Кръщалнята“, „Господев дол“, църквата „Св.св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, известна като „Съборената църква“, „Църквата с големия ореол“ и „Белберницата“, „Света Богородица“, „Стълбицата“. Изданието съдържа също сведения за пещерните манастири около Средновековния град Червен, пещерите „Водна“ и „Тъмно“, разположени на левия бряг на р. Черни Лом между селата Табачка и Червен, за скалния манастир при Цар Калоян, Големият Нисовски манастир, Крепчанският скален манастир, манастирите „Грамовец“, „Чиплийско“, „Св. Петка“ и „Св. Димитър Басарбовски“ край Русе. Богато илюстрованата публикация дава информация за личността и приноса на Свети Патриарх Йоаким I, създателят на Ивановския скален манастир, за утвърждаване на монашеската обител като значим духовен център не само в региона, но и в България, за дарителите и образите им, изобразени в скалите, за стенописите, запазени от далечния 14 в., за местните хора, ценността и знанието им за скалните обители.
Автор на „Скалните манастири по Русенски Лом“ е уредникът в Регионален исторически музей – Русе Евгени Георгиев. Снимките – около
100 на брой, са дело на Явор Мичев, Милен Йорданов, Евгени Георгиев, както и фотоси и от фонда на музея.
Новото издание е двуезично – на български и английски език. Може да бъде закупено от музейния магазин, разположен в сградата на Историческия музей на пл. „Батенберг“ 3.

Тази вечер в Къща музей „Иван Вазов“ в Сопот етнографът Искра Тодорова ще открие изложбата „Жените в обществото“, която проследява проявите на Модерното време и промените в живота на българските жени в последното столетие. Експозицията включва 11 постера с фотоси и текстове и 13 уникални кукли, които представят различни умалени копия на автентични костюми от музейната колекция в Русе, свързани с модните тенденции в градското облекло – рокля „шантеклер“, бални и вечерни рокли, всекидневни дрехи, униформа на прислужница, облекло в стила „Български модерн“, абитуриентски рокли. Множество текстове представят различните ментални модели, свързани с образа на жените, тяхното присъствие в обществения живот, еманципацията до съвременни проблеми на социума. Идеята на изложбата е да илюстрира прехода от традиционна към модерна представа за жената и пълноценното ѝ участие в обществените процеси.
На осми март уредникът Ренета Рошкева ще открие в Историческия музей в Петрич мобилната изложба „Жените в историята“. Експозицията представя вдъхновяващи примери на жени, отстояващи правото си на избор, визуализирани са образи и имена, довели до промяна в мисленето и нагласите на обществото по отношение на мястото и ролята на жените в съвременното общество. Знанието за процесите на развитие и формиране на модерните концепции за жената и нейните лични и професионални достижения е важна част от паметта за миналото и е съществена елемент от местното културното наследство и неговата употреба.
Изложбата е съставена от 15 постера, оформени в две тематични направления – възникване, развитие и утвърждаване на идеята за еманципираната жена и примери от конкретни области на науката, културата и спорта, демонстриращи стремежите на нежния пол към успех. Експозиционните платна развиват темата за възникването на феминизма и неговите първи проявления в световен мащаб. Във фокуса на изложбата попада зараждането и историята на женското движение в България като акцент е поставен върху някои от най-значимите организации, осъществявали дейност на територията на Русе като дружествата „Стопанка“ и „Добродетел“. Особено внимание е обърнато на конгресите на Българския женски съюз, където акцент отново е върху избирателното право на жената, говори се за ролята на жените в първите масови протести срещу хлорните обгазявания в Русе през 80-те години на ХХ в., извеждат се на преден план имена и образи на родни и световни лидерки, чиято житейска кауза е промяна на стереотипите, свързани с жените. Изложбата представя и кратка хронология в световен мащаб на възможността дамите да упражняват правото си на глас по време на избори. Втората тематична линия в експозицията разказва за постиженията на жените в областта на медицината, литературата, сценичните изкуства и спорта.
Автори на изложбата са Ренета Рошкева от Историческия музей и Цвета Ненова от Сдружение „Европейски пространства 21“.
Изложбата „Жените в историята. Образователен модул с културен маршрут“ се случи по проект на Сдружение „Европейски пространства 21“ и Лидл България „Ти и Lidl за по-добър живот“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи” и Български дарителски форум.

Темата тази година е посветена на растенията. Техните семена са важен източник на витамини и минерали, както за хората, така и за различни видове животни. Необходими са за птиците, зимуващи в България – врабчета, синигери, кълвачи, някои от които могат да бъдат видени в Екомузей с аквариум.

Посетителите ще имат възможност да си изработят мартеници от семена, филц, зебло, бял и червен конец.

Заповядайте!

Проф. Николай Ненов ще разкаже за емоциите на „Сурва“ – за традицията, обичаите, участниците, маските, преобличането, града и фестивалния туризъм. Тази година директорът на Русенския музей оглави деветчленното жури от експерти, което имаше нелеката задача в продължение на три дни да оценява групи от всички части на страната и да изгледа богатата програма на гости от различни държави в Европа. След двугодишно прекъсване заради COVID-19, през 2023 г. фестивалът „Сурва“ успя да събере в Перник 113 групи с над 12 500 участници. Желанието за себеизява и за презентация на наследството след дългия период на ограничения заради пандемията, увеличи случаите, в които на фестивалната сцена излизаха групи от 100 до 400 човека.
Презентацията ще се проведе в четвъртък, 09 февруари, от 18.00 ч. в Историческия музей.

Проф. Ненов предаде на д-р Константинова грамота от министъра на културата проф. Велислав Минеков. Грамотата се дава за участие и номинация в Националната система „Живи човешки съкровища – България“ 2022 г. Пред миналата година Русенският музей подаде кандидатурата „Традиционно свирене на тамбура във фаркашки стил в град Русе“ като елемент от регистъра в категория „Изпълнителски изкуства“. За съжаление Фаркашкият тамбурашки оркестър при Общински детски център за култура и изкуство не беше одобрен за живо човешко съкровище. „По мое мнение Комисията не беше подготвена да избере елемент от културното наследство на града. Практиката показва, че за живи човешки съкровища кандидатстват предимно елементи от домодерната, селска, култура.“, заяви проф. Николай Ненов.
В момента се работи по създаването на нов документален филм за Тамбурашкия оркестър от РТВЦ – Русе. Продукцията ще демонстрира приемствеността между поколенията. „Тамбурашкият оркестър притежава всички качества на нематериално културно наследство, тъй като е жив приемник на старата слава на Русе.“, убеден е проф. Ненов.
Регионален исторически музей и Тамборашкият оркестър ще продължат да работят за съхраняването на уникалния и единствен в България ансамбъл, защото той е живото културно наследство на Русе от XIX век.

Статията е дело на Димана Трънкова и описва някои от артефактите, взели участие в международния проект, в който се разказва за първите владетели и формирането на йерархии в древните общества на Балканите.
В изложбата участват експонати от България, Албания, Унгария, Северна Македония, Румъния, Сърбия, които са ярки свидетелства за местните култури. Включени са експонати на Регионален исторически музей – Русе – Боровското съкровище, меден слитък, във формата на животинска кожа и кремъчни ядра. Изложбата бе открита в Ню Йорк през септември и предстои да бъде показана в музея Фийлд в Чикаго, както и в Националния музей на Канада. Изложбата има за цел да представи древната европейска история и зараждането на обществените неравенства пред аудиториите в САЩ и Канада.

Това е уникална колекция, състояща се от артефакти от фондовете на Националния археологически институт с музей при БАН и Регионален исторически музей – Русе. В този си вид тя ще се покаже пред посетители за първи път. Част от експонатите вече са излагани като тематична изложба в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей, друга част никога не са ставали достояние на аудиториите.
Археологическото наследство, оставено от Карел Шкорпил, е от съществено значение и с висока стойност за изграждане на цялостен разказ за развитието на Русе и Поломието през вековете. Темата обвързва различните аспекти от развитието и изграждането на културния пейзаж на региона през отделни периоди с неговия съвременен облик като се създава обвързаност с общото европейско наследство. Изготвянето на каталог с предмети от дейността на Шкорпил, ще презентира първите теренни находки от русенско и тяхната значимост за последващите научни разработки в полето на археологията.
Създаването на каталога е поредната активност, която извежда на преден план знанието за дейността на Карел Шкорпил, след разпространението на книгата „Опис на старините по река Русенски Лом“.
Реализирането на каталог ще предостави още един начин за комуникация с местното наследство като в същото време го проектира в контекста на европейските културни практики в миналото и днес.

Проектът „Аудио-театрален гид. Иновативно представяне на музейно съдържание“ предвижда създаването на аудиогид за експозицията на Екомузей. Аквариум и е дело на уредниците Венцесла Петков и Катерина Илиева. Гидът ще бъде с атмосфера, разказ със съпътстващо озвучаване с привнесен драматизъм и акцентиране върху важното по подходящ начин. За целта ще бъдат използвани уменията на актьори, композитори и режисьори, които ще създадат от всяка тема един кратък, но запомнящ се, аудиотеатър. Всяка тема ще представлява кратък, до три минутен аудиоспектакъл. Както всички подобни продукти и този ще е с възможност да се избират конкретните теми според начина на обхождане на експозицията на Екомузей. Аквариум. Всяка тема ще е номерирана с уникален номер. Предвижда се създаването на 13 теми с продължителност от 3 до 4 минути всяка. Продуктът ще бъде изработен на пет езика – български, английски, румънски, руски и немски език. Самият аудиогид ще бъде достъпен след сканиране на генериран QR код, разпечатан върху рекламна картичка.
Концепцията за аудио гида е готова и вече качена в сайта на музея. Остава да се изработи съдържанието и да бъде качено в съответните секции за различните езици. Всички предвидени дейности по проекта ще бъдат изпълнени до края на месец март 2023 г.

Най-големият форум за музеи у нас събира на едно място директори, пиари, куратори и специалисти, работещи в сферата на музеите, наследствата, мобилността на колекциите и културните сътрудничества от България и чужбина.
Организатори на форума са Министерство на културата и Регионален исторически музей – Русе със съдействието на Община Русе и в партньорство с Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО – София, Асоциация на Клубовете Приятели на музея, Сдружение “Български музеи” и Фондация “Америка за България”.
Лекторите на събитието ще представят използването на инструменти за управление на музейни политики – програми за обучения за специалисти по културно наследство, история, градски пейзажи, комуникации и партньорства. Теоретични постановки ще направят проф. д. ф. Иван Кабаков от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, д-р Панче Велков от Музея на град Скопие, Република Северна Македония, д-р Корнел Илие от Националния исторически музей в Букурещ, Румъния, д-р Тодор Петев – Фондация „Моят музей“. Със съдействието на Фондация „Америка за България“ в Панаира на музейните изложби ще се включи Сандро Дебоно от Малта, който ще говори за потребност и П-фактор като възможности за бъдещото развитие на музеите в пост-пандемични условия. В рамките на събитието ще бъдат представени пътуващи експозиции на български музеи, създадени през последните две години. Ще се раздадат и традиционните награди за проект на самостоятелна или съвместна мобилна изложба – конкурс, иницииран от Министерство на културата, Община Русе и Регионален исторически музей – Русе. Във всяка от категориите има награда за институция и за автор на концепция. Наградите включват почетен диплом и парична сума.
Панаирът на музейните изложби ще бъде стриймван онлайн и ще може да се гледа в реално време на YouTube канала на русенския музей.
Панаир на музейните изложби е най-големият музеен форум в България с фокус върху изграждането на модерен репертоар и културна политика в музеите. Форматът си поставя за цел споделяне на добри музейни практики в експозиционната дейност и представяне на готов продукт – временни експозиции. Събитието работи в посока на поддържане на устойчив интерес към мобилността на колекциите като начин за обмен на идеи, знания, опит, съдейства за подобряване на процесите по съхраняване и популяризиране на наследството като едновременно с това инициира дискусии за управлението на музейните колекции, стратегиите за представяне на българското наследство в чужбина, възможностите за внос и износ на културни ценности. Работните панели в рамките на събитието са своеобразна платформа за дебати, свързани със съвременните аспекти на развитието на музеологията – интерпретация на наследството, конструиране на музейно повествование, предмети и истории, съучастие на публиките, активно включване и пълноценно преживяване, оживяване на експозиционните пространства, създаване на виртуални и добавени реалности, сътрудничество с различни жанрове на изкуството.

Книжното тяло пресъздава албума на фамилията Искович като се проследяват в хронологичен ред промените, настъпили в социалния живот по онова време. Те са допълнени от свидетелствата на спомените, съхранени в писмата, разменени между две дами – Хилда Искович/Джордан и нейната приятелка Мара Малчева.
„Албумът Искович“ е свързан с новото проучване на уредника от отдел „История на България 15-19 в.“ Ренета Рошкева. Изследването е продиктувано от интереса ѝ към семейството, личността, живота и дейността на един от основателите и главен двигател на фирмата за производство на бои и лакове от началото на ХХ в. – Алберт Искович, както и на сина му Александър Искович. През 1903 г. Алберт Искович създава предприятието „Искович & Леви“, което в периода на национализацията е преименувано на „Гаврил Генов“, а от 1990 г. вече е известно като „Оргахим“ ЕООД. Въпреки мащабната за времето си дейност, той и семейството му са малко познати на широката общественост днес. Музеят работи със запазени фотографии, които обхващат широк диапазон от живота на семейството – от 1931 до 1985 г. Кореспонденцията между двете дами – Хилда Искович, съпруга на Александър Искович и приятелката й Мара Малчева, съпруга на инж. Петър Малчев (електрифицирал Русе) разкриват подробности за дома, порядките и хората, с които общуват. Това свидетелства за динамиката на отношенията в определен кръг от общество – заможни, перспективни, влиятелни и следващи модели на поведение, характерни за посочения времеви отрязък.
Освен отпечатването на албум, писмата и снимките са дигитализирани и качени в облак, достъпен чрез сайта на русенския музей.
Проучването стана възможно по проект „Албумът Искович“ – дигитализация на визуални документи – споделяне на знание и интерпретация на наследство“, реализиран по Програма “Знание и растеж” на Фондация “Русе-град на свободния дух” с подкрепата на “Еконт Експрес” ООД.