Отличието „Най-добър славянски музей“ (The Best Slavic Museum) е една от двете големи награди, които се присъждат в надпреварата на „Жива“. Тази година тя бе дадена на Русенския музей. Другата голяма награда на форума е за „Най-добър обект на културното наследство“ (Тhe Best Slavic Heritage Site). Тази година това отличие бе връчено на Замъка Блед в Словения. Всеки един от двата музея от България и Словения получи характерна за неговата категория статуетка, сноп от житни класове и грамота. За да стимулира развитието и работата в полето на наследството, Форумът за славянски култури определя и пет специални признания – за устойчивост, за лидерство и екип, за творчество, за разказване на истории и за посетители и откритост.
„Наградата “Жива” не е просто стремеж за признание на културното наследство на славянските страни и маркиране на най-успешните практики в областта на музеите в този регион. Това също е инициатива, която насърчава устойчивото развитие в процеса на опазване и представяне на културното наследство, както и музейните достижения в региона. Този форум служи като значимо международно пространство за културни срещи, улеснява диалога, комуникацията и сътрудничеството в редица области, включително опазване на културното и природно наследство, представяне на музейни колекции, предоставяне на услуги и напредък в сферата на образованието.“, каза на церемонията директорът на Форум за славянски култури д-р Андрея Рихтер.
Наградата Жива носи името на славянската богиня Жива, която представлява принципите на живота, красотата, жизнеността и плодородието. Призът е учреден през 2012 г. от Международната фондация „Форум за славянски култури“ и се стреми да отличава динамичните подходи към наследството. Нейната цел е да идентифицира, насърчава, възнаграждава и популяризира експерименти, проекти, практики в музейния сектор в рамките на специфичната културна и географска рамка на европейските страни със славянска култура, като признава особеностите и специфичните ценности на славянския свят с неговата история, традиции, наследство, общи и понякога противоречиви корени, както и проблеми, но с безспорен и разпознаваем принос в глобалния диалог.
Кандидатстването за наградата „Жива“ се случва след покана от Форума за славянски култури до всички славянски държави чрез техните министерства с ресор култура. Кандидатстването се извършва с попълването на онлайн формуляр и визуални материали (до 10 снимки, представящи интериор и до 10 снимки, показващи активности. Задължително условие е наличието на видео, но не повече от 3 мин.). Одобрените музеи и обекти на наследството биват инспектирани от членове на международното жури, което включва 14 експерти от различни страни. За да разгледат музея и да преценят неговото ниво, в Русе в началото на месец юни пристигнаха г-н Бранислав Панис, Генерален директор на Словашкия национален музей и г-жа Елия Влаху, консултант по музеен и културен мениджмънт, музеен експерт от Европейската музейна академия. Така към професионалните оценки на журито се добавиха и индивидуални впечатления, а сред търсените критерии са изключителна и креативна употреба на колекциите, съчетана с новаторски интерпретативен подход.
Събитието по връчване наградите на най-добрите славянски музеи традиционно се предхожда от тридневни конференции в областта на музеологията, колекциите и наследството. Освен задължителни презентации на кандидатстващите за наградата институции, през дните се провеждат също лекции, семинари, излагат се последните научни постановки в областта на наследството и музеите. Заради ценността на формата тази година в него се включиха като слушатели близо 30 музея от България. Проведен бе и Market Place – презентации на местни наследства. На щанда си Русенският музей представи торта Гараш, вина на Левента, рецепти от римско време, както и сувенири и информационни материали.

Награда “Жива” за най-добър славянски музей
(Аргументи на журито)
Тази динамична и разностранна институция осъществява изключителна дейност за опазване, проучване и популяризиране на богатото културно и природно наследство на региона. Изключително активна, намираща се на границата и разположена на кръстопътя на цивилизации, съществували през вековете, организацията изпълнява нелеката задача да подчертава неповторимостта на всяко от деветте експозиционни пространства в нейната структура, като се започне от сгради с историческо значение и се стигне до обекти на световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО, обхващащи времето от праисторията до днес.
Всяка експозиция успешно изследва определена страна на местната култура и умело съчетава същината на старинните колекции и богатия набор от артефакти със съвременните методи на музеологията. Високотехнологични и нискотехнологични интерактивни експонати, временни изложби, екскурзоводски беседи, специални събития и дейности, насочени към разнообразни публики, дават живот на пространствата и предметите и позволяват задълбочено вникване в особеностите на живота на славяните в този регион.
Специално внимание се отделя на взаимодействието и взаимното влияние между хората и природата. Първопроходец в региона, тази институция редовно отваря вратите си не само за редовните си образователни програми, но и за конкретни дейности, посветени на международни чествания. Чрез постоянната си връзка с общността тя насърчава почитането на културата и традициите между славянските народи и поддържа паметта жива.
Под вещото ръководство на директора всеотдайният и енергичен екип се грижи за разнородните посетители и непрестанно се променя в отговор на променящите се потребности на местните посетители и чуждестранните туристи. Музеят успешно изпълнява регионалната си роля, като представя различни аспекти на историята на региона и местното общество, взаимодействията и обмените, които са оформяли идентичността му по бреговете на Дунав в продължение на векове.

Европейските дни на наследството са най-мащабното и споделено културно събитие на стария континент, подкрепено от Съвета на Европа и Европейската комисия. Всяка година през втората половина на месец септември милиони хора по стават част от активности, насърчаващи представянето, интерпретирането и взаимодействието с различните форми на наследство. Мотото на инициативата през 2024 г. е „Наследство от маршрути, мрежи и връзки“. По този повод Русенският музей организира серия от тематични маршрути, свързани с обекти и разкази за наследството:

23 септември
Тематичен маршрут: Разказ за Кале Широково – представяне на най-новите проучвания свързани с късноантичната и средновековна крепост Кале Широково.
Водещ: Деян Драгоев, археолог
Сборен пункт: пред читалището на с. Широково
Начален час: 11.00 ч.

24 септември
Тематичен маршрут: Архитектурата в централната градска част на Русе – разходката представя архитектурния ансамбъл от къщи, обществени сгради, площади, паркови пространства, храмове и паметници.
Водещ: Виктория Друмева, екскурзовод
Сборен пункт: пред Историческия музей
Начален час: 11.00 ч.

25 септември
Тематичен маршрут: По женските места на памет – разходката запознава присъстващите с емблематични места, свързани с живота на видни русенки и тяхната роля за развитието на обществото от втората половина на 19-и до средата на 20-и век.
Водещ: Ренета Рошкева – уредник в Отдел „История на България XV-XIX в.“
Сборен пункт: Къща музей „Баба Тонка“
Начален час: 11.00 ч.

26 септември
Тематичен маршрут: Местността „Писмата“ при с. Иваново – Местността „Писмата“ е част от археологическия резерват край село Иваново. Това е мястото, където през XIII в. възниква скалният манастир „Св. Архангел Михаил“, основан от св. Йоаким.
Водещ: Евгени Георгиев, уредник в Отдел „Нова история“
Сборен пункт: паркинг пред Ивановските скални църкви
Начален час: 11.00 ч.

Важно:
Включването в тематичния маршрут до Местността „Писмата“ ще се осъществи само при предварително записване на телефон 082/ 825 – 002 (до 25 септември)
Желаещите да се включат в тематичните маршрути до Кале Широково и до Местността „Писмата“ да бъдат с удобни и затворени обувки, да си носят и вода.
Тематичните маршрути не се заплащат.

Изложбата за традиционните облекла и тъкани на русенските хърцои е подредена в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей. Официалното откриване ще е в сряда, 18 септември, от 18.00 ч. Автор на концепцията е Величка Кадъкьовлиева. Реализацията е дело на етнографа Искра Тодорова.
В по-голямата си част изложбата съдържа фамилно наследство от облекла и тъкани, принадлежащи на семейството на авторката, които илюстрират традициите, характерни за русенските хърцои.
“Още от ранно детство проявявах интерес към историята на моето семейство, на рода и родното ми село. Част от този интерес премина и в страстта да събирам материални свидетелства като памет за това наследство. Първите ми притежания бяха носиите на моите баби, както и тъкани, изработени от тях”, споделя авторката.
Впечатлена от красотата на дрехите в семейството и осъзнала нематериалната им стойност, Величка Кадъкьовлиева започва да издирва и прибавя към сбирката и други елементи като проучва тяхната история. В експозицията могат да бъдат видени женски хърцойски носии със старинни мотиви от различни времеви периоди, шевици и тъкани с характерните за тази етнографска група бодове, направени чрез везане „на клечка“. Показани са и елементи от дрехи, които са били силно компрометирани, поради което авторката спасява единствено шевиците.
С уменията, наследени от своите баби, Величка Кадъкьовлиева създава носии за своите внучки, като съчетава автентични елементи и изработва липсващите части. Едната носия е ползвана за сценични изяви, а другата представя българската народна култура в дните, посветени на различните етноси в Норвегия, където по-малката учи и живее.
През 1955 г. в с. Гагаля (родното място на авторката) по време на теренни проучвания проф. Антония Велева използва ризата на Руса Моцова, род. 1877 г., прабаба на Величка Кадъкьовлиева, за да илюстрира характерната за хърцоите риза „бърчанка“. Скица на ризата е поместена в том 2 на Етнография на България, издание на БАН от 1983 г. Тази риза е и едно от най-ценните притежания в настоящата сбирка.
Величка Кадъкьовлиева е родена през 1944 г. в с. Гагаля (сега съставно на с. Николово, Русенско). През целия си живот се интересува от родната история и традиции. Автор e на книгите „The Case of Memories“ (2018), „Gagalya – there was such a village“ (2018), „One hundred years of TPK „Saglasie“ (2019), „Bow, Troublemaker!“ – a documentary account of the life, creativity and socio-political activity of Stoyan N. Mihailovski (2022). В книгата за родното й село съществен дял е отреден на етнографията и паметта за традиционния живот.
(Снимките илюстрират моменти от подготовката на изложбата)

Той е притежание на Едварт Лебикян и е използван за домашни прожекции. Читалища, клубове и места, в които е имало подвижни кина, са се снабдявали с киноленти по заявка, изпълнявана от съществуващото тогава Държавно предприятие „Разпространение на филми“ – Горна Оряховица, а пратките пристигали в специални кутии чрез Български държавни железници.
Дарението включва и оригинален звукоусилвател, предназначен за машината.
Едварт Лебикян и неговият брат Хачик Лебикян са запалени кинолюбители, а страстта им към киното и фотографията се формира от баща им. В края на миналата година двамата братя дариха на музея стъклени плаки за Латерна магика, като показаха и прожекционният апарат, с който в миналото са гледали тези изображения. Впоследствие той също стана притежание на музея.

Това са румънските творци Мойс Буланчя, Елисавета Мелинте и Виктория Динкъ. Откриването е насрочено за 2 август, от 18.00 ч. в залата за временни изложби на Екомузея.
Изложбата „Изкуство през Дунав“ представя 60 живописни платна с разнообразна тематика – природни пейзажи, флорални картини, абстракционизъм, портрети, създадени с помощта на акрил, масло или смесена техника. Вдъхновението си тримата художници черпят от заобикалящата ги среда, природата и културните традиции на Румъния.
Инициатор на изложбата и неин основен двигател е Мойс Буланчя. Той подрежда свои платна в Русенския музей за втори път. Миналата година художникът гостува в Екомузея близо два месеца, а основната му цел бе да сподели и разкаже чрез картини за румънската култура и светоусещане. След откриването на изложбата в продължение на четири дни Мойс Буланчя ще рисува на място в Екомузей с аквариум. Възможността художници да творят на живо пред публика е популярна практика в световните музеи, а целта е по-доброто взаимодействие и разбиране на изкуството от посетителите.

Книгата „Лирични посвещения“ съдържа 51 творби, писани във време на пандемия и посветени на близките до сърцето ѝ хора. Образите в стиховете впечатляват със своята детайлност, а основните мотиви са приятелството и любовта. Изданието „Отдаденост“ пък препраща към възможностите за себепознание, както и към съкровените взаимодействия на поетесата с близките и природата.
Петя Стоянова е музикален и вокален педагог и хореограф, поради което четенето на стихове и разказването на истории, ще бъде съпроводено с музикални изпълнения на пиано, реализиране от самата нея.

Експозицията е дело на уредниците от отдел „Етнография“ на Регионален исторически музей – Русе. Изложбата, която съдържа над тридесет образци на ювелирното изкуство ще бъде представена от Десислава Тихолова, уредник в отдел „Етнография“ на русенския музей.
Пафтите са част от традиционното облекло и имат своя специфична роля и значение. Видимата им стойност определя металът, от който са изработени – злато, сребро, мед, месинг. А истинската им същност – на колан, който не само предпазва, но и разказва истории за начина, по който предците ни са възприемали света посредством изображенията върху тях. Обособени са няколко групи пафти: с растителни мотиви, с изображения на животни, съдържащи геометрична украса, небесни светила, религиозни мотиви, архитектурни мотиви, накити с филигран и камъни, с реалии. Освен знаци и символи, характерни за българската обредност, в изображенията на пафтите се откриват и модни влияния. Това е причината в тях да присъстват елементи от пищността на западноевропейския барок, от характерния стил на ХVІІІ век „леля деври“, разпространен из Османската империя, описван и като левантийски барок.
Пафтите са и знак за социално положение – неомъжените жени не могат да носят това украшение, а монахините не могат да слагат чифт пафти.
Изложбата ще гостува в морския град до 31 октомври 2024 година и може да бъде разгледана всеки ден от 10:00 до 19:00 часа.
На следващия ден, 4 юли, Десислава Тихолова ще направи кулинарна демонстрация на лучена яхния с пилешко и сини сливи от село Писанец, Русенско.

В нея могат да се включат деца от първи до пети клас. Заниманията ще се провеждат на три етапа: 24-28 юни; 15-19 юли и 26-30 август от 09.30 до 13.00 ч. в сградата на Историческия музей. Максималният брой на участниците в група е 15. Записването се извършва на телефон 0886072085 и продължава до запълване на бройките. Таксата за участие е 10 лв. на ден.
„Лято в музея” е част от образователната програма на Регионален исторически музей – Русе. С помощта на музеен педагог децата научават любопитни факти за историята на града, за емблематични места и личности, разкриват тайните на археологията. Програмата включва още творчески занимания, съвременни интерактивни игри. Целта е децата да се запознаят с музейните пространства, да се забавляват и същевременно да придобиват нови знания.

17.00 – 19.00 ч. – „Водни обитатели“ – образователно занятие с музеен педагог
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Ателие за изработка на отливки от глина (мамут, пещерна мечка, амонит, мида)
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – „Търсачи на съкровища“ – образователна игра в музея
Исторически музей

17. 00 – 18.30 ч. – „Като опълченците“, “ Национално дружество „Традиция“
Зала „Русе и войните“, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Творческа работилница на Сдружение „Еквилибриум“
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – „Да изработим съкровище“ – печат от домашен пластилин
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Състезание за водоплаващи птици с плавници
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Части от историята – сглобяване на пъзели Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – „Герданът на Калиопа“ – уъркшоп за изработка на бижута от мъниста
Лапидариум, Исторически музей
17.00 – 19.00 ч. – „Тракийската принцеса войн“ – Работилница със сламки
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. „Строеж на кули“
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – „Да се облечем в история“
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Настолни игри от Античността
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 – „Закрилникът на Русе“ – ателие за рисуване на икона с образа на св. Георги
Лапидариум, Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Изработване на мамут от хартия
Лапидариум, Исторически музей

18.00 – 19.00 ч. – „На чай с Калиопа“, селфи сесии
Зала „Русе“, Исторически музей

19.00 – 20.00 ч. – Концерт китара, Музикална школа „Къщата“
Зала „Княз Александър I“, Исторически музей

20.00 – 21.00 ч. – „Грешен дявол“, представление на „Камила тийн“, с главен художествен ръководител Илия Деведжиев
Зала „Княз Александър I“, Исторически музей

Исторически музей

Занимания за деца
17.00 – „Да се облечем в историята“ – посетителите влизат в образа на римски легионери с помощта на характерното за Римската империя военно облекло.
Място: Лапидариум, зад Историческия музей

17.00 – „Герданът на Калиопа“ – музейна работилница за работа с мъниста, реализирана от етнографите на музея
Място: Лапидариум, зад Исторически музей

17.00 – „Търсачи на съкровища“ – образователна игра в музея
Исторически музей

17.00 ч. – Да си изработим мамут от хартия – работилница за деца под ръководството на музейни педагози
Място: Лапидариум, зад Исторически музей
17.00 – „Търсачи на Екомузейни съкровища“ – образователна игра в музея
Място: Екомузей с аквариум

Презентации
18.00 ч. – „Археологически проучвания на праисторическа селищна могила Бъзовец през 2023 година“, презентация на д-р Димитър Чернаков, отдел „Археология“,
Място: зала „Княз Александър I“

19.00 ч. – „Римски храм в местността Манастира в село Широково“, презентация на Деян Драгоев, отдел „Археология“
Място: зала „Княз Александър I“

21.00 ч. – „Пространства на изкуството от окопите“, презентация на новата изложба в Музей на градското всекидневие, представена от Десислава Тихолова, отдел „Етнография“
Място: зала „Княз Александър I“

Разкази за наследството
18.20 ч. – Ивановските скални църкви – композиция, картини, интерпретации, презентация на Евгени Георгиев, уредник
Място: Зала „Духовност“

20.15 ч. – Каничка от щраусово яйце – йерархии и власт, презентация на проф. Николай Ненов
Място: зала „Сексагинта Приста“

Изкуство в музея
19.30 – Русе Филм представя: Кале Широково – видеопродукция за крепостта край с. Широково. Разкази на оператора Пламен Личев и археолога Деян Драгоев
Място: зала за работа с деца
20.00 ч. „Музикални етюди“ – изпълнения на ученици от китарните класове на НУИ „Проф. Веселин Стоянов” с ръководител Антон Йовчев
Място: зала „Княз Александър I“, Исторически музей

21.30 ч. Дракус в музея – ужас, мистерии, фентъзи. Представят писателите Явор Цанев и Владислав Атанасов
Място: зала „Княз Александър I“, Исторически музей

22.35 ч. „Текстът в криво огледало“ – театрален пърформънс на Деведжиев и куклените приятели
Място: зала „Княз Александър I“, Исторически музей

Музеят и неговите публики:
18.30 ч. – Представяне на изложба с пирографии „Личности и история“ на Николай Николов
Зала „Русе“, Исторически музей

20.00 ч. – Непознатият командир на Дунавската флотилия – представя Ренета Рошкева, Регионален исторически музей – Русе
Фоайе, Исторически музей

22.00 ч. – Родословно дърво на Левски – разказ за музейно дарение, направено от Евгени Алексиев
Зала „Русе“, Исторически музей

Екомузей с аквариум

Природни наследства и пейзажи

19.30 ч. – “Пещера „Орлова чука“ – благоустрояване и приятно място за „развлечение“ – предизвикателства за опазване на убежището и прилепите! Съвременни проблеми – влияния, заплахи, тенденции”. Представя Красимир Киров, отдел „Природа“
Място: Екомузей с аквариум, ет. 2, пред макета на пещерата Орлова чука

20.30 ч. – „Природа в риск“ – интерактивна образователна изложба в подкрепа на Световната конвенция за международна търговия с редки и застрашени видове растения и животни. Представя Венцеслав Петков, отдел „Природа“, Регионален исторически музей – Русе
Място: зала за временни изложби

22.00 ч. – Представяне на филмовата поредица „Добри практики при устойчивото управление на горите“ на WWF – България
Място: Екомузей с аквариум – Русе, ет. 2, зала Минерали

На срещата директора на музея проф. д-р Николай Ненов и проф. В. Сърбу обсъдиха възможности за бъдещо сътрудничество и съвместна работа относно интердисциплинарни изследвания, свързани със северните траки.
Основната тема на разговора беше идеята да се популяризират резултатите от изследванията и проучванията в областта на тракологията в Румъния и България. Планирани бяха научни събития, специализирани публикации, изложби и културни събития. Основен акцент бе поставен върху изследвания, свързани със северните траки от този район, които са населявали територията на двете съвременни държави в периода IV/II век пр. Хр. – I век сл. Хр., тъй като притежават общи характеристики в своята културно-археологическа и социално-политическа еволюция.
Планирани бяха още дейности по създаване на съвместна работна група от археолози и изследователи от двете страни, които активно ще бъдат ангажирани с проучванията. Във връзка с тях се предвижда организиране на колоквиум на всеки две години, както и работа по трансгранични проекти за проучване и опазване на археологическото наследство.

Регионалният исторически музей в Русе е единственият представител за България в проекта, в който си партнират общо 14 организации от 10 държави.
#RomansWineDanube си поставя за цел да насърчи социално-икономическото развитие на Дунавския регион, чрез прилагане на съвместни концепции за културен туризъм и изграждане на единни туристически продукти. Проектът се основава на мрежата, създадена като част от сертифицирания културен маршрут „Римските императори и Дунавския път на виното“, в която активностите в различни региони от страните участнички се реализират около археологически обекти и паметници, свързани с Римската империя през периода на Късната античност. Това не са непременно най-важните паметници, според критериите на археологията. Това са обекти, които са в състояние да осигурят на посетителите представа за римския контекст и начина, по който хората са живели, работили и се забавлявали през този период, посредством възстановки на обичаи и практики.
Отличените дейностите по анализ на условията за остойностяване на културното наследство и реализиране на добавени стойности от неговата употреба в българска среда бяха приложени за обектите Кале Широково и Римска крепост „Сексагинта Приста“. Експертите от Русенския музей очертаха силните страни на двата обекта, възможностите за подобрения и ползите за местните общности от споделеното знание и устойчивото им развитие. Паралелно с това беше извършен анализ на състоянието и потенциала на природното и културно наследство на Русе и региона по близо 140 предварително зададени критерия. Направените проучвания на Русенския музей и тези на партньорите по проекта очертават състоянието на наследството в Дунавския регион и възможностите за неговите устойчиви употреби.
През следващата година проектът #RomansWineDanube ще осъществи поредица от фестивали на римското наследство и виното, като през май 2025 г. ще се разгърне Римски пазар на Сексагинта Приста в Русе.

Находката е намерена в южното подножие на Междинната крепостна стена в западната част на средновековния град. Монетата добавя нови аспекти към познанията и вече установената хронология на обитаване на западния хълм на Червен.
Усилията на археологическия екип по време на започналият 57-и поред археологически сезон на Средновековен град Червен са съсредоточени върху разкриването на нов сектор от Междинната крепостна стена на западния хълм на крепостта. През изминалата седмица бяха проучени скални изсичания южно от укрепителното съоръжение, както и основите на сгради по северното лице на стената. Находките до момента включват монети (ХІV – ХV в.), върхове на стрели, части от украшения, трапезна и кухненска керамика.
Съществуването на укрепителното съоръжение бе потвърдено по археологически път през 2023 г., когато бе разкрит сектор с дължина от 20 м, разположен югоизточно от Църква №16. Въз основа на откритите 462 бр. находки (монети, керамика, въоръжение, предмети от всекидневието) се установи, че Междинната крепостна стена е изградена в първите години след османското завоевание на Червен през 1388 г. и е функционирала през първите две десетилетия на ХV в. – време на междуособици в Османската държава, на въстание на българите за отхвърляне на чуждата власт, както и на военни походи на влашкия войвода Мирчо І Стари на юг от Дунав. Самата сграда на Църква №16, разположена по протежение на главната улица на Червен, е била включена в структурата на укрепителното съоръжение.
Ръководител на археологическите проучвания е Светлана Великова от Регионален исторически музей – Русе, а научен консултант – доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей – БАН, Филиал Велико Търново. Разкопките се извършват от специалисти от Русенския музей, от Сливен и Павликени, докторанти и студенти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Русенски университет „Ангел Кънчев“, и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Археологическата кампания е финансирана от Министерство на културата по програмата за теренни археологически проучвания и теренна консервация през 2024 г.

ПРОГРАМА

17.00 – 18.00 ч. – “В ръкавиците на прилепаря” – маркиране на „прилепи“ и методи за улавянето им
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17.00 – 19.00 ч. – Занимателна работилница за изработване на домино на прилеп
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17.00 – 19.00 ч. – Ателие за изработване на макети на прилеп от глина
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17.00 – 19.00 ч. – Образователна игра “Какво не знаем за прилепите?”
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
18:00 – 19:00 ч. – Кулинарна работилница – украса на сладки с форма на прилеп
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17.00 – 18.00 ч. – Една година от живота на прилепа – образователна игра
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17:00-19:00 ч. – „С лице на прилеп“ – фейспейнтинг
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
19.00 – 20:00 ч. – Прoвокация с Ехолокация – презентация, демонстрация, предизвикателства и интерактивни игри
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум

Партньори: Сдружение „Приятели на музея“, EUROBATS
*При неблагоприятни метеорологични условия, събитието ще се проведе в Екомузей с Аквариум – ул. Етър 3.

ПРИЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Информационната кампания Нощ на прилепите в Европа/България ще се отбележи за двадесет и осми път през 2024 година благодарение на приноса и доброволния труд на всички партньори в кампанията.
Нашата цел е да покажем, че прилепите не са никак страшни, а напротив различни и симпатични. Притежават сетива и възможности, за които не сме и подозирали. Ехолокация се използва от някои животни, например делфините, китовете и прилепите, за ориентация, намиране на храна и да общуват помежду си. Тези животни притежават естествен биосонар, който работи на принципа на активния сонар. Така например прилепите са способни да летят в пълна тъмнина в пещерите, в които живеят и да ловуват през нощта насекоми. Те генерират ултразвук, който варира от 14 000 до 100 000 Hz, което е доста над прага на човешкото чуване (обикновено между 20 Hz и 20 000 Hz). Отделни индивиди от човешкия вид, могат да чуват в ниския спектър на ултразвука и това ги прави доста уникални.
В България се срещат 33 вида от възможните 35 в Европа и всички те са насекомоядни. Прилепите са много полезни, защото голяма част от насекомите, с които се хранят са вредители в селското стопанство. Прилепите в градовете помагат в борбата с комарите, като едно малко кафяво прилепче може да изяде 1000 комара на вечер. Нека всеки един от нас помогне с разпространяването на информация за важното значение на прилепите, така може да ги опазим за в бъдеще. В момента един от начините да опазваме и над 6000-те пещери в България е ако в тях има прилепни колонии. Много от тези пещери попадат в местообитание, което е обект на защита в мрежата НАТУРА 2000 по Директивата за хабитатите – местообитание 8310 Неблагоустроени пещери.
В Русенско mещерата „Орлова чука“ е третата по дължина в България със своите 13,5 км Намира се на десния склон на долината на река Черни Лом на 6 км източно от Две могили и на 2,5 км източно от село Пепелина, село Широково, село Острица, на 45 км от град Русе. В нея са открити останки от праисторически хора и от мечки. Най-голямото и съвременно богатство са прилепите. Срещат се над 10 вида, като значими са летните колонии и зимни струпвания на пещеролюбивите прилепи, като голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), южен подковонос (Rhinolophus euryale), подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), голям нощник (Myotis myotis) и остроух нощник (Myotis blythii). Това я прави подземно убежище с европейска и световна значимост според EUROBATS.
Пещерата е електрифицирана и достъпна за посещения, като туристически обект в периода 1 април – 1 ноември в благоустроената й част.
В пещерата „Орлова чука“ са открити останки от късния палеолит: кости от пещерна мечка и следи от нокти, които са изложени в Екомузей с Аквариум – Русе. Намерени са следи и от живот на пещерни хора, които са ползвали пещерата заради относително високата ѝ постоянна температура от 14 градуса. Пещерата е природна забележителност и въведения режим на човешки дейности, гарантира опазването ѝ.

Изданието е плод на дългогодишните научни търсения на автора в сферата на словесния фолклор, вярванията и митичните образи.
„Самодивата в българския фолклор“ на д-р Стефана Йорова е първото цялостно монографично изследване по темата. Книгата разглежда самодивата като жив фолклорен образ с неговите трансформации в миналото и съвременността. Митичната женска фигура има различни превъплъщения. Самодивата, която гради чуден град „ни на небе, ни на земя“, е важен посредник между божествения и човешкия ред. Девойките орисници предричат съдбата, познават всички билки и могат да даряват или отнемат здраве по своя воля, борят се с юнаци, надиграват се и се надсвирват с тях, а ако загубят облог или бъдат лишени от своите дрехи, те се превръщат и в техни съпруги. Книгата съдържа събрани, подредени и анализирани народни песни, приказки и разкази за самодиви, събирани от теренната работа на д-р Йорова пред последните пет години.
Изследването се състои от три части, като в първата са описани традиционните представи и образи – антропоморфни и зооморфни, както и къде, кога се срещат самодиви, кой може да ги чуе и види, как да се предпазим от тях. Втората част описва техните функции според каталога на приказничните сюжети и според фолклорните песни. Третата част разгръща съвременните измерения на вярата в самодивите като част от „необяснимото“, което съпътства човешкия живот. Книгата представлява първото цялостно изследване върху този специфичен демонологичен персонаж, който, оказва се, вълнува хората вече хилядолетия.
Стефана Йорова е учен, доктор по етнология, етнограф в Русенския музей. Професионалните ѝ интереси са в сферата на митологията, фолклора и социалната психология. Изследва човешкото отношение към свещеното и времето, творческия процес и взаимодействията между език и култура.

Заповядайте на 01.08.2024 г. от 18.00 ч. в зала „Княз Александър I”. Представянето се ще се осъществи със съдействието на Областния управител на Област Русе.

Книгата съдържа снимки и документи от семейни архиви на офицери и матроси, служили във Военноморските сили на река Дунав, както и от техни наследници. Използвани са и три фотоса от музейната сбирка при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Русе. Изданието си поставя за цел да представи в публичното пространство неизвестни фотографии и спомени, които да станат отправна точка за последващи проучвания, анализи и дебати по темата за Военноморските сили на Дунав.
Авторите благодарят за съдействието, което им е оказано, от Илиян Илиев, Дитер Хес, Петър Найденов, Росен Кожухаров, Крум Гочков, Венцислав Беджев, Венелин Дуницов, Валентин Гагашев, Валентин Златев, Пламен Петров и Борислав Кирилов.

Проектът на Регионален исторически музей – Русе за теренни археологически проучвания и теренна консервация в Средновековен град Червен за 2024 г. бе одобрен за финансиране от Министерство на културата на Република България.
През настоящата година, археологическият екип ще продължи разкриването на Междинната крепостна стена на западния хълм на Червенския скален рид.
Съществуването на укрепителното съоръжение бе потвърдено по археологически път през 2023 г., когато бе разкрит сектор с дължина от 20 м, разположен югоизточно от Църква №16. Въз основа на откритите находки се установи, че Междинната крепостна стена е изградена в първите години след османското завоевание на Червен през 1388 г. Самата сграда на Църква №16, разположена по протежение на главната улица на Червен, е била включена в структурата на укрепителното съоръжение.
Археологическите проучвания на Червен през 2024 г. ще се проведат през месеците септември и октомври, а археологическият екип включва специалисти от Русенския музей, от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките, от Павликени и Сливен, както и студенти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и от Русенски университет „Ангел Кънчев“.

Това е мащабно природозащитно събитие, което по традиция се случва на всеки 10 години в над 40 страни по света. През 2024 година е осмото поред*. Координиращата организация на събитието е Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), а представител на Регионален исторически музей – Русе е уредникът от отдел „Природа“ Венцеслав Петков.
Той се включва в преброяването с помощта на доброволци, като целта е да бъдат обиколени всички щъркелови гнезда за описване на възрастните птици и техните малки. Ще бъде събрана информация и за: местонахождението на гнездата; незаети гнезда и застрашени такива, които в последствие ще бъдат обезопасени с финансовата подкрепа на заинтересованите институции. Освен установяването на бройката на птиците, цел на преброяването е и идентифициране на заплахи за вида. Констатирани дотук през годините са индустриализацията, монокултурността и химизацията в селското стопанство, изчезването на влажните зони, където щъркелът най-често намира прехраната си, опасните електрически стълбове. Щъркелът е една от птиците, които живеят най-близо до хората и е чувствителен индикатор за състоянието на околната среда.
В Европа се намира основния гнездови ареал на белия щъркел. А през територията на България — над Странджа и по бреговата ивица на Черно море, преминава един от главните маршрути на миграция на птиците от Европа към Африка – Via Pontica. От средата на месец август до средата на месец септември по него се наблюдава преминаването на над 80% от популацията на белия щъркел в Европа.
*Първото преброяване на белия щъркел е организирано през 1934 г. по инициатива на Германия, а страната ни се включва през 70-те години на миналия век. Организатор е BirdLife International, а БДЗП е координиращата организация за България. Основен партньор на БДЗП в преброяването е Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Изданието предлага спомени и истории за Георги Киряков от неговия син, колеги, ученици и поколения кинолюбители. В книгата са публикувани също и мисли, спомени, разкази за кинолюбителското движение и лекция на самия Георги Киряков за Шекспир в киното. В предговора Хачик Лебикян си припомня:
„Познавах този човек задочно от най-крехка детска възраст. Бил съм около десет годишен, когато баща ми носеше вкъщи 8 мм теснолентови филми за кинопрожекционната машина Zeiss ikon, която беше купил наскоро. Това бяха късометражни мултипликационни филмчета (мултфилми) за деца, имаше и циркови номера с акробати, клоуни, животни. Макар и без звук, те бяха много интересни за нас. През лятото вечер изваждаха киноапарата на големия двор, в който живеехме, опъваха един чаршаф на стената и мало и голямо от квартала гледаше „мултфилми”. От разговорите, които водеха възрастните аз и по-малкият ми брат чувахме, че си разменят филми с Борис Соловей, инж. Куюмджиев, Любен Константинов. Но най-често споменаваха Киряка, както наричаха Георги Киряков, който им даваше най-интересните филмчета. Със самия него се запознах, когато вече беше създаден Киноклуба. Бях впечатлен от скромността, добротата, интелигентността, деликатността и чувството му за хумор“.
Книгата „Последният възрожденец“ ще представи Бояна Шандуркова – журналист.

Конференцията ще се проведе в периода 19 – 21 юни 2024 година в Екомузей с аквариум. Тематичните направления са добрите практики и перспективи за развитие, наука и природа в музея – постижения, проекти и идеи.
Участници в научната конференция са специалисти от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките, Общински културен институт с Научно-образователен детски център “Музейко”, Природен парк „Беласица“, Българска фондация „Биоразнообразие“, Регионалните музеи в Плевен, Благоевград, Бургас, Русе и Природонаучен музей – с. Черни Осъм.
В рамките на конференцията участниците ще имат възможност да посетят Археологическите резервати Средновековен град Червен и Ивановски скални църкви.
В последния ден от конференцията участниците ще могат да посетят смесената гнездова колония на о-в Мишка. Плаването по река Дунав е организирано със съдействието на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“.
Програма на конференцията можете да видите тук.