Началото е на 19 октомври, понеделник, от 17.00 ч. в Историческия музей, на пл. „Ал. Батенберг“ 3
Проектът „Гюргево–Русе. Superangular – Исторически фотографии и фотографска техника“ обединява старинни фотографии и фотоапарати от колекцията на Сорин Мъргърит, заедно със снимки от архива на Румънската национална информационна агенция AGERPRES. Посетителите на музея ще имат възможност да се запознаят с фотографски свидетелства за миналото на двата града и за връзките между общностите по бреговете на Дунав.
От снимките, направени във фотографските ателиета през XIX в., до изображенията от междувоенните години и комунистическия период, изложените материали проследяват промените в града и всекидневния живот. Портрети, сгради, улици и моменти от историята на общността изграждат визуален разказ, в който студийната фотография се среща с документалната фотография и фотожурналистиката. Разделът, посветен на Русе и включен още при първото представяне на изложбата в Гюргево, подпомага преоткриване на едно минало, белязано от съседство, търговски и културен обмен и отношения между жителите на двата дунавски града. Старинните фотоапарати от колекцията на историка Сорин Мъргърит допълват този разказ, като насочват вниманието към средствата, чрез които са съхранени лицата и местата от миналото. Заглавието „Superangular“ е вдъхновено от широкоъгълния фотографски обектив и препраща към всеобхватния поглед към историята.

Посетителите ще имат възможност да се включат в предвидените работилници от 17:00 часа в Лапидариума на музея.
Прилепите се ориентират посредством ехолокация – така намират храната и общуват помежду си. Те са способни да летят в пълна тъмнина в пещерите, в които живеят и да ловуват насекоми през нощта. Прилепите генерират ултразвук, който варира от 14 000 до 100 000 Hz, което е доста над прага на човешкото чуване (обикновено между 20 Hz и 20 000 Hz).
В България се срещат 33 вида прилепи от възможните 35 в Европа и всички те са насекомоядни. Прилепите са много полезни, защото голяма част от насекомите, с които се хранят са вредители в селското стопанство. Летящите бозайници в градовете помагат в борбата с комарите, като едно малко кафяво прилепче може да изяде 1000 комара на вечер.
Местообитанията на прилепите са пещерите, а голяма част от тях са обекти, защитени от мрежата НАТУРА 2000. Прилепи обаче се срещат и в градските пространства. Много видове намират подходящи убежища във фуги на панелните блокове, тавански помещения, пукнатини в сградите, празнини под керемиди или пространства между тухлите. Това, което е важно да се знае е, че присъствието на прилепите не представлява заплаха за хората.
В рамките на Нощта на прилепите тази година ще се обърне внимание на климатичните промени и как те влияят на прилепите.
Наблюдава се промяна в хибернацията/ зимния сън. При по-меки зими с резки температурни колебания прилепите се събуждат по-често от зимния си сън. Всяко събуждане изразходва огромно количество от техните подкожни хранителни запаси. Прилепите изразходват около 70 – 80% от зимните си енергийни запаси по време на излизанията си от състояние на зимен сън. Поддържането на дълготрайно състояние на хибернация е ключово за оцеляването на прилепите през зимния сезон. Прилепите не бива да бъдат безпокоени в техните убежища през зимата и лятото.
На местата в Европа хибернационния период не се наблюдава, а раждаемостта на малките се случва много по-рано от нормалното, като при някой вид се измества през месец февруари.
Налична е и промяна в хранителната база. Затоплянето влияе пряко върху популациите и жизнения цикъл на летящите насекоми (тяхната основна храна). Изобилието на хранителните ресурси е от съществено значение за активността на прилепите. Всички прилепи от континентална Европа са насекомоядни и тяхната активност зависи от активността на насекомите, която е пряко свързана с температурата на средата. Ниските температури намаляват активността на летящите насекоми, а продължителните периоди на застудяване предотвратяват физиологичното развитие на много от тях. Дори малки промени в синхронизацията на развитието на някои насекоми с годишната прилепната активност биха направили летящите бозайници уязвими и би се отразило негативно на тяхното оцеляване.
Наблюдават се суши и дехидратация, които намаляват достъпа до прясна вода за пиене и стесняват влажните местообитания за прилепите. През последните години се наблюдава ясна тенденция за покачване на температурите в някои убежища в южните части на България и намаляване на влажността поради по-малкото количество валежи в районите им.
30-та Нощ на прилепите в Европа в Русенския музей се реализира в партньорство със Спортно туристическо и природозащитно дружество „Академик“ – Русе, Сдружение „Приятели на музея“, Професионална гимназия по туризъм „Иван П. Павлов“ и EUROBATS.

При неблагоприятни метеорологични условия, събитието ще се проведе в сградата на Екомузей с аквариум на ул. Етър № 3.

П Р О Г Р А М А
17.00 – 18.00 ч. „В ръкавиците на прилепаря“ – маркиране на „прилепи“ и методи за улавянето им.
17.00 – 18.00 ч. Ателие за изработване на оригами на прилеп.
17.00 – 18.00 ч. Една година от живота на прилепа – образователна игра.
17.00 – 19.00 ч. Занимателна работилница за изработване на домино на прилеп.
17.00 – 19.00 ч. Образователна игра „Какво не знаем за прилепите?“.
17:00 – 19:00 ч. „С лице на прилеп“ – фейспейнтинг.
18:00 – 19:00 ч. Кулинарна работилница – украса на сладки с форма на прилеп.
18.00 – 19.00 ч. Ателие за изработване на макети на прилеп от глина.
17:00 – 19:00 ч. „Магията на възлите“ – занимателна работилница с въжета.
17:00 – 19:00 ч. „Прилеп – значка“ – ателие за изработване на значка с форма на прилеп.
17:00 – 19:00 ч. Ателие за изработване прилеп от щипка.
17:00 – 19:00 ч. „Еко картичка“ – занимателно ателие.
17:00 – 19:00 ч. „Слаклайн лента“ – забавно ателие за баланс на тяло и дух.
19:00 – 20.00 ч. Прилепите и климатичните промени. Провокация и ехолокация – презентация, демонстрация, предизвикателства и интерактивни игри.

И тази година за малките посетители на музея и техните семейства са организирани образователни ателиета за изработване на макети и маски с образа на египетски лешояд, интерактивни предизвикателства, познавателни игри, викторина. Международният ден на лешоядите в Русенския музей се реализира в партньорство със Сдружение с нестопанска цел „Зелени Балкани“ – гр. Стара Загора (СНЦ „Зелени Балкани“).
Акцент в тазгодишното издание на събитието е употреба на отрови, които вредят на природата и създават сериозни проблеми за функционирането на екосистемите. Лешоядите — естествените „санитари“ на природата — са основната и най-уязвима жертва на този процес, въпреки че последиците се разпростират по цялата хранителна верига.
Най-често отровните примамки се залагат незаконно от хора с цел борба с хищници (вълци, чакали, лисици) или за решаване на лични конфликти между животновъди и ловци. Използват се силно токсични пестициди (като карбофуран) или ветеринарни препарати. Отровите обаче са неселективни — те убиват всяко животно, което се докосне до тях. Само един труп на заразено животно е в състояние да заличи цяла колония лешояди за часове. Възстановяването на популацията е много бавен процес, тъй като тези птици снасят само по едно яйце на година и достигат полова зрялост късно (между 4 и 7 години), поради което грижата за тях е голяма. Паралелно с това отровите са вредни за почвите и водите, в които навлизат и създават опасност за цели хранителни вериги.
Във времето на събитието ще бъдат дискутирани конкретни случаи, засегнали популациите на лешоядите, причините, поради които подобни действия не трябва да се повтарят.
Специално внимание ще се обърне на брадатия лешояд – вид, който е изчезнал от преди повече от 50 години, поради което е вписан в Червената книга на България. На 17 май 2025 г. на територията на Природен парк “Сините камъни” край Сливен са освободени първите три брадати лешояди в българската природа от 1972 г. насам.
Днес в България могат да се срещнат белоглави и черни лешояди, както и значително по-малко като брой представители на египетския лешояд.
При неблагоприятни метеорологични условия събитието ще се проведе в сградата на Екомузей с аквариум (ул. Етър №3).

Международният ден на лешоядите се отбелязва от 2006 година като начин да се подчертае значимата роля на вида. Известни като „санитарите на природата“, лешоядите заемат ключова роля в борбата с разпространението на заразни болести по животните и хората.
В миналото в България са гнездили четири вида лешояди – брадат, черен, белоглав и египетски.
Популацията на египетския лешояд на Балканите за последните 30 години е намаляла с повече от 80%. Основните заплахи за вида са унищожаване на местообитанията му, безпокойство и бракониерство, поставяне на отрови, както и необезопасени електрически стълбове.

То съдържа газов генератор, който се е използвал за поддържане на осветлението в стара русенска къща. Марката е „Амберг“, а производител е Gasmaschinenfabrik от Германия. Представител за България е Л. Шпетр от Русе. Това изделие, което е произвеждало газ за нуждите на семейна къща в стария еврейски квартал в Русе, все още се разучава.
Дарението съдържа и два грамофона в куфари – български „Орфей“ и „His Master’s voice“. Грамофонът „Орфей“ се предлага от фирма „Симонавия“, собственост на русенеца летец Симеон Петров. Колекцията на музея ще допълнят и два радиоапарата „Стасфурт“ от 30-те и „Радиопром“, българско производство от 50-те г. на ХХ век. Сред предметите има също два чекръка за предене на вълна и един дарак/ чепкало. Дарението се допълва от шевна машина „Грицнер“ – тази марка шевни машини са предлагани от магазина на братя Бъклови (по-късно на това място се намира магазин „1001 стоки“, след това DM, а днес – ресторант на площада с цигуларчето.

В нея могат да се включат деца от първи до пети клас. Заниманията ще се провеждат на три етапа: 22 – 26 юни; 06 – 10 юли и 24 – 28 август от 09.30 до 13.00 ч. в сградата на Историческия музей. Максималният брой на участниците в група е 15. Записването се извършва на телефон 0886072085 и продължава до запълване на бройките. Таксата за участие е 5 евро на ден.
„Лято в музея” е част от образователната програма на Регионален исторически музей – Русе. С помощта на музеен педагог децата научават любопитни факти за историята на града, за емблематични места и личности, разкриват тайните на археологията. Програмата включва още творчески занимания, съвременни интерактивни игри. Целта е децата да се запознаят с музейните пространства, да се забавляват и същевременно да придобиват нови знания.

Ще участват над 150 археолози от страната и чужбина. Подобен форум не е гостувал в Русе от 50 години, а провеждането му е свързано и с друг юбилей – 50 г. от началото на проучванията на римската крепост Сексагинта Приста. Точно това е ключовото събитие, за което е изготвена специална изложба – в Нощта на музея хиляди русенци вече се запознаха с експозицията, наречена „Шестдесет кораба“.
Научният форум ще се проведе в Голямата конферентна зала на Гранд хотел „Рига“, а пръв лектор на 27 май от 09.00 ч. ще бъде гл. ас. д-р Върбин Върбанов, който ще представи хронологията на проучванията на Сексагинта Приста. До обяд на първия ден ще бъдат представени знакови места от региона на Русе – Средновековния Червен, кале Широково, Таш баир при Новград.
В следващите дни ще бъдат обособени секции по Тракийска, Антична и Средновековна археология, интердисциплинарни изследвания и работа по археологическата карта на България. Ще бъдат изнесени важни моменти от проучванията по трасето на магистралата Русе – В. Търново.
На 28 май ще бъде открита изложбата „Frontiers of the Roman Empire – Danube Limes (Eastern Segment)“ в Гранд Хотел Рига. Това е същата изложба, която бе показана в Централата на ЮНЕСКО в Париж през 2025 г. по време на българското председателство и у нас се показва специално за русенци.
На 28 май ще се проведе и Работна среща, свързана с номинацията за разширението на обекта на световно културно наследство на ЮНЕСКО „Граници на Римската империя – Дунавски лимес“ в България, Хърватия, Сърбия и Румъния. Същият ден следобяд ще бъдат и презентициите, свързани с Дунавския Лимес – на проф. Людмил Вагалински, на Йоан Оприш, Университет Букурещ, на Неманя Мрджич, Археологически институт – Белград, на Тино Лелекович, Хърватска академия на науките и изкуствата, Влатка Ревалд-Радолич, Министерство на културата и комуникациите, Хърватия, на Ирменгард Майер, Федерално министерство на жилищното строителство, изкуствата, културата, медиите и спорта, Австрия и на Рене Плойер, Федерална служба за опазване на паметниците, Австрия.

Участие в XVIII издание на традиционното за град Русе състезание взеха ученици от 6 основни и средни училища в Община Русе, които мериха сили в две възрастови групи: 5-7 клас и 8-11 клас в категориите “Есе” и “Мултимедийна презентация”. Събитието се организира от Народно читалище „Гоце Делчев 2009“ – Русе, Регионален исторически музей – Русе и Сдружение „Воеводи“.
Компетентно жури в състав Ренета Рошкева, зам. директор на Регионален исторически музей – Русе (председател на журито), д-р Росица Георгиева, Искрен Веселинов, Магдалена Трифонова, Юлиян Гюрчев и Траян Тотев оцени представянето на участниците, които се бяха готвили усърдно по разнообразни теми, свързани с миналото на град Русе и Русенския край.
В тазгодишното издание се включиха ученици от СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“, СУ „Васил Левски“, ОУ „Отец Паисий“, ОУ „Братя Миладинови“, АЕГ „Гео Милев“ и ПГПТ „Атанас Ц. Буров“.
В категория „Есе“ от първа възрастова група първо място получи шестокласничката Мина Мехмедова от СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ с темата си за „Стефка Евстатиева – златният глас“. Второто място в категорията получи Иван Минчев от СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ – „Русе – град на първите неща и първият метален кораб“. На трето място беше класирана Лорета Георгиева от VI клас на СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ с темата „Русе – люлката на първия професионален театър“. Поощрителна награда получи Искренна Кирякова от ОУ „Отец Паисий“ за есето си „Къщата на градския бит“.
В същата категория от втора възрастова група първо място получи Радост-Йоана Любенова, Х клас на СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ с темата „Първата корабостроителница в България“. На второ място беше класирано есето „Хор Родина – гласът на традицията и духа“ на единадесетокласничката Ева Касабова от АЕГ „Гео Милев“.
В категория „Мултимедийна презентация“ от първа възрастова група бяха отличени:
• първо място – учениците от VII клас на СУ „Васил Левски“ Емир Зюлкяр и Делян Пенев – „Русчук като имперска лаборатория на модерността“;
• второ място – учениците от ОУ „Васил Априлов“ – Костянтин Хлусов и Теодор Конакчиев – „Известни русенки „извън сянката на историята““;
• трето място си поделиха два екипа, а именно: Мариана Стоянова, М. Ангелова, М. Димитрова, Р. Капнилов и М. Анастасова от ОУ “Братя Миладинови” с презентация „Известни български спортисти, родени в Русе“ и Димана Коева, Полина Манушкова, Симона Иванова от VI „в“ клас на СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ с „Първият плаващ басейн-ресторант в България“.
• Поощрителна награда бе връчена на Максим Стоянов и Мартино Енчев от VI „а“ на ОУ „Отец Паисий“ за презентацията „Паметникът на моряка и българският флот“.
В същата категория от втора възрастова група бяха отличени на първо място Ева Касабова и Християн Колев от АЕГ ,,Гео Милев” за „Исторически преглед на дейността на Русенската търговско-индустриална камара” и на второ място – Евелина Сабриева и Даниел Тодоров от ПГПТ „Атанас Ц. Буров“ – Русе за „Книжарят Иван Грозев Русинов“.
Освен призови грамоти, всички отличени получиха и парични награди.

По този повод Регионален исторически музей – Русе обявява свободен вход за посещение на експозицията на Историческия музей, разположен на пл. „Александър Батенберг“ 3. Работното време на музея е от 9.00 до 18.00 ч.
Сградата на Историческия музей е построена през 1882 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Първоначално е предназначена за Окръжно управление. През 1946 г. в нея се настанява Окръжния съд, а от 2007 г. след преустройство, тук се помещава Историческия музей. Експозиционните зали са разположени на два етажа и представят експонати от археологическите обекти от Русе и региона, както и част от въоръжението от периода на Освобождението до Втората световна война.
Освен постоянната експозиция, посетителите ще могат да разгледат и две временни изложби. В зала „Княз Александър I“ е представена гостуващата експозиция „Поглед към началото. Най-старият некропол на Деултум”, създадена от Общинския исторически музей в Средец. Тя показва находки от проучванията в Националния археологически резерват „Деултум – Дебелт” и представя част от богатата колекция на музея в Средец от керамични и стъклени съдове, бижута, медицински инструменти, детски играчки и фрагменти от всекидневните игри на римляните.
В зала „Русе“ е подредена гостуващата изложба „Раннохристиянски римски мозайки, открити на българска земя“ с автор Катя Лекова. Експозицията представя вдъхновяваща интерпретация на античните мозайки – своеобразни „килими“ от камък с разнообразни форми и цветове, създадени от мраморни фрагменти, изкусно подредени в интериора на римски домове и обществени сгради. Подобни образци на изтънченото римско изкуство са открити на множество места по българските земи и представляват културно наследство с изключителна стойност. Съхраняването им обаче изисква значителни ресурси и грижи, тъй като често са изложени на открито в труднодостъпни райони, а пренасянето им в музейна среда е сложно и в много случаи невъзможно. Изложбата включва 33 картини, създадени с алкидни бои върху стъкло, всяка от които е ръчно изработена по авторска методология, целяща максимално дълготрайно съхранение на изображението.

През 2025 г. е учреден организационен комитет за българо-румънско сътрудничество в областта на изследване на Елинистическата епоха на Балканите (IV – I век пр. Хр.). Негови членове са Регионален исторически музей – Русе, заедно с музеите в Бузъу и Питещ, Румъния. Основната задача на комитета е представяне на нови археологически обекти от епохата и анализиране на информацията от вече проучените места. На фокус ще бъдат актуални научни дискусии, свързани с проблемите на епохата на Елинизма. Планирани са срещи на учени от България, Румъния и други заинтересовани страни на всеки три години, във формата на колоквиуми, конференции или кръгли маси. Първата среща е настоящата международна конференция в Русе. Предвижда се издаването на представените доклади в научен сборник.
Проф. Валериу Сърбу от Археологическия институт „Василе Първан“ в Букурещ ще представи обобщен доклад за периода на късния елинизъм от територията на южна Румъния. Нумизматът Габриел Талмацки ще презентира основните проблеми на монетната циркулация в областите Северна Добруджа и Мунтения. Ще участват и други археолози, които ще представят различни аспекти от разглеждания период за територията на Румъния. Участват и двама археолози от Държавния университет в Кишинев, Молдова. Те ще представят обекти от най-северната част, обитавана от тракийско население в древността.
От българска страна ще участват редица млади археолози, които ще представят предимно новопроучвани обекти от последните години. Обобщаващ доклад за изследванията в гетската столица Хелис при „Сборяново“ до Исперих ще представят проф. Тотко Стоянов, Даниела Стоянова и колектив от Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Събитието е насрочено за 20 октомври, вторник, от 18.00 ч. в сградата на Историческия музей. Представянето ще направи доц. д-р Ирена Бокова от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство на Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.
Книгата „Рибари по Дунав. Наследства и културен пейзаж“ се опира на дългогодишно проучване на рибарските общности по реката, въз основа на което са формирани културните наследства, обвързани с темата. Акцентът попада върху рибарските общности и техния всекидневен начин на живот като устойчива основа за проектиране на нематериалното културно наследство, разгледано като знания, умения и културни практики, свързани с риболова и река Дунав.
Безспорно приносен елемент в проучването е формулирането на културния пейзаж по Дунав, както и процесите по конструиране и въобразяване, които превръщат реката в ценност. Изданието стъпва на основата на 126 интервюта с рибари от Силистра до Видин, правени в различни периоди от време.

Това е вълнуващо пътуване с автомобил, което преминава през селища, открива пейзажи, среща с хора, предизвиква дискусии, показва предмети, разказва истории. В центъра на артистичния проект са поставени артефакти от колекциите на различни читалища от една страна, а от друга – техните изследователи, персонажите, които вдъхват нов живот на вещите като ги превръщат в културни наследства. Там са и хората, които притежават предметите – сърдечни, приветливи, отзивчиви, готови да пазят, но в същото време и да споделят знание за местните съкровища пред любопитните. Изложбата представя и читалищата с характерния за тях възрожденския дух и патос, институции медиатори с приобщаващи функции, които пазят миналото, развиват стремежа към знание, инспирирано от многобройните книги, които притежават, като в същото време са носители и на трансформациите в малките населени места, посредством компютърните зали, с които вече са снабдени. „Винаги имаше печка с кюнци, топлота, почерпка и колекция“, спомня си Еслица Попова.
Ще ви очакваме на едно вълнуващо пътуване, предложено от Еслица Попова с участието на специалистите на Русенския музей. Заповядайте в сряда, 30 септември, от 18.00 ч. в Екомузей с аквариум.
*Изложбата в Екомузей с аквариум е част от проекта „Тайни колекции, споделени наследства“, реализиран от Регионален исторически музей – Русе с подкрепата на Национален фонд „Култура“, Програма „Културни наследства 2025“.

„Пристанища по Дунав – история, архитектура и хора“ е изследователски проект, фокусиран върху живота и пристанищата по Дунав. Особено днес, при отрицателни коти в нивото на реката, темата за жизнеността на дунавските пристанища е изключително актуална. Австрийски изследователи, заедно с партньори по проекта в Унгария и Сърбия, създадоха пътуваща изложба като част от дейностите. За пръв път изложбата е открита през ноември 2025 г. в Будапеща, а следващите спирки включват Улм в Германия, Нови Сад в Сърбия и Вуковар в Хърватия. Изложбата включва както илюстрации и графики на постери, така и някои художествени картини, създадени специално за изложбата. Куратор е Мате Тамаска от Будапеща.
Пристанищата по реката са места за общуване между култури, стоки и идеи. Те са важни спирки за пътуващите и едновременно с това са комуникационни канали за живеещите в тях. Пристанищата по Дунав са естествени пространства от реката, която ние формираме през последните два века и я превръщаме не само в място за всекидневен начин на живот, но и в елемент на културното наследство.
Русенският музей бе поканен от приятели на музея да се присъедини към популяризирането на изложбата и така да включи и България в тази обща дунавска инициатива. Надяваме се темата да провокира Вашия интерес.
Повече за проекта и дейностите му може да се види на – www.danube-ports.com

Тя се опира на дългогодишно проучване на рибарските общности по реката, въз основа на което са формирани културните наследства, обвързани с темата. За пръв път у нас се проследяват измеренията на рибарските общности – извън историята им и класическата етнография, която описва лодки, мрежи, техните названия и начини на изработка. Поставен е акцент върху начин на живот, който е остойностен и представен като основа, върху която се проектира нематериално културно наследство, разгледано като знания, умения и културни практики, свързани с риболова и река Дунав.
Рибарите са тези, които ловуват с лодка и мрежи, както са го правили дедите ни от хилядолетия. Дунав е мястото на изява на техните знания, умения и културни практики, но едновременно с това са важни и местата, на които рибарите принадлежат. Те са част от градския наратив и от културната парадигма на всяко едно място по реката. Те познават брега и реката, както и нейните острови, променливи заливни места, появяващи се, изчезващи животински видове и разказват за тях.
Рибарите и тяхната дейност принадлежат към домодерната култура, която пряко зависи от природните цикли и е подчинена на сезоните. Едновременно с това разказите на рибарските общности представят групата в настоящето като част от зависимите от околната среда, от индустриализация и урбанизация, от войни и замърсявания, от регламенти и забрани.
Проучването за рибарите и техните културни наследства дава възможност да се погледне към измеренията на река Дунав и нейното непрекъснато конструиране и въобразяване в последните две столетия, при което са намерени множество свидетелства и примери за превръщането й в ценност. С експонирането на изложби и музейни експозиции по Дунав, чрез последяване на знанието за острови и места на памет по реката, са очертани процесите на антропологизиране на реката.
Безспорно приносен елемент в проучването е формулирането на културния пейзаж по Дунав като елемент от местните културни наследства, който стъпва на знание и практики, притежавани от рибарските общности, но се гради и върху паметта за места и хора, които са обвързани в своите изяви с формите на културен пейзаж.
Текстът се разгръща върху познанието на отделните места от Силистра до Видин, като стъпва върху 126 интервюта, събирани през различно време. Тези свидетелства също са публикувани в книгата, за да покажат общото знание за риболова, за реката, за места и пейзажи, за музейни активности, които подкрепят процесите на разпознаване и споделяне на наследства.
Честит Ден на река Дунав!

Експозицията съдържа материали от фондовете на Регионален исторически музей – Русе и Регионален исторически музей – Велико Търново. Тя представя тухли и керемиди, произвеждани от римските кастели по Долния Дунав, върху които са запазени отпечатъци от хора, домашни и диви животни, както и птици. Изложбата е допълнена от интерактивен модул, чрез който посетителите могат сами да направят отпечатъци в пясък с помощта на специално изработени печати.
Установяването на римската власт в провинция Долна Мизия бележи важен поврат в развитието на региона. Срещата между местните тракийски традиции и добре организираната държавна система на Рим води не само до политически промени, но и до ново отношение към природата и животните.
За траките домашните животни са били част от свят, в който всекидневието, вярванията и обредите са тясно преплетени. Римляните обаче въвеждат по-прагматичен подход. За легионите по Дунавския лимес животните са преди всичко стратегически ресурс, необходим за придвижването, снабдяването и поддържането на военната инфраструктура.
Тази промяна може да бъде проследена дори върху най-обикновените предмети – тухлите и керемидите, произвеждани за нуждите на римските военни съоръжения. Върху все още меката глина са останали отпечатъци от кучета, котки, птици, селскостопански животни и хора. Днес тези следи предоставят ценна информация за живота в и около римските кастели.
Римската администрация организира производството на строителни материали в голям мащаб, за да отговори на потребностите на военните центрове в Нове, Сексагинта Приста и Никополис ад Иструм. Всеки кастел изработвал собствени тухли и керемиди, които носели характерни печати и отличителни белези. В производствения процес често участвали и самите легионери.
След оформянето им от влажна глина тухлите били оставяни на открито, за да изсъхнат преди изпичане. Именно тогава върху тях оставали следи от животни и хора, преминаващи през работните площадки. Сред най-ценните находки са отпечатъците от боси детски крачета, които свидетелстват за присъствието на семейства в близост до военните лагери. Те подсказват, че децата на занаятчии и помощен персонал са играели или са помагали край местата за производство.
Особено редки и интересни са отпечатъците от римски военни обувки (caligae), оставени върху неизсъхналата глина. Характерните метални капси по подметките образуват специфични следи, които позволяват на изследователите да определят дори размера и типа на обувката. Тези отпечатъци често могат да бъдат свързани с легионери, участвали в контрола или организацията на производствения процес.

Днес тези случайно съхранени следи се превръщат в ценен източник на информация за археолозите. Те разкриват подробности за животинския свят, околната среда и всекидневието около римските кастели – сведения, които костните останки невинаги могат да предоставят в пълнота.

И тази година римската крепост „Сексагинта Приста“ ще предложи на своите посетители атрактивни възстановки от антично време с характерните за периода облекла, вкусове, игри и продукти. Ще бъде представен един пазарен ден, в който занаятчии и производители ще демонстрират разнообразни изделия, ще разкажат за начините на тяхното създаване и предназначение. Първи италийски легион ще покаже пред гостите на крепостта как се въоръжават млади легионери, по какъв начин войската се подготвя за битка, как изглежда бойното снаряжение. Малките и големи посетители на Сексагинта Приста също ще имат възможност да се превъплътят в образите на легионери с адаптирани сетове от щитове, мечове, брони и шлемове.
Ще ви очакваме на 30 май, от 10.30 ч. на римската крепост. От 11.30 ч. ще започне първата демонстрация на Първи италийски легион!
Вход свободен!

Негов автор е Даниела Костова, творец, живеещ в САЩ, който от години е почитател на Екомузея и следи отблизо неговата активност. Събитието е част от програмата на Фестивал за съвременно изкуство на Художествена галерия – Русе.
“Екологичен барок” е фасадна интервенция, която активира зазиданите прозорци на Русенския екомузей с образи, комуникиращи климатично напрежение. Тези архитектурни отвори стават драматична сцена – там, където погледът е спрян, се появяват големи детски фигури с гнездящи щъркели върху главите им. Косите им се превръщат в барокови прически, натрупващи отпадъци и тежест (на времето).
Децата не са просто декоративен елемент, а свидетели и носители на моралната и генерационна тежест на климатичната промяна. Те са будни, уязвими и категорични, понякога мълчаливи, понякога гневни. В тези „слепи прозорци“ бъдещето се материализира, поставяйки под въпрос самата архитектура на настоящето. Вместо да спира погледа, изображението го ангажира и активира мисълта.
Косите на детските фигури са едновременно скулптурни форми и терен за натрупване – там гнездят щъркелите, които заедно с традиционните клонки, носят пластмасови сламки и отпадъци, символ на човешката дейност. Гнездото се превръща в архив на антропоцена – барокова излишност, но от пластмаса и консуматорски отпечатъци, а не от злато и дантели.
Щъркелът, дълбоко вкоренен в българската културна памет като символ на завръщане и плодородие, тук се превръща в символ за разклатен екологичен баланс. Миграционните модели се променят, местообитанията се сриват, тревожността за това, което ще се случи утре е навсякъде. Ако щъркелът не се върне, губим не само природния ред, но и културния ритъм.
Децата стават временни домакини на изчезващи видове, поставени в рамките на архитектурните отвори, които някога са били прозорци към света. Те активират не само фасадата на достолепната сграда, но и вътрешното, невидимо отвън съдържание на Екомузея, като го свързва с проблемите на деня.
„Екологичен барок“ е разказ за свят, в който визуалната показност и натрупване на излишества (прически и отпадъци), контрастират с ограничената перспектива и крехкото равновесие на природата. В тази интервенция децата и щъркелите се срещат в общата си тревога – едните като бъдеще, другите като природен компас, в метафора за свят, който се бори да не загуби посоката си.
Арт-проектът е с временен характер. Почистването на изображенията става само с вода.

Тя е в крайдунавския град като част от проекта #RomansWineDanube, който представя културния маршрут „Римските императори и дунавския път на виното“, сертифициран от съвета на Европа. Русенският музей е представител на този маршрут за България. Част от дейностите предвиждат дестинацията да бъде популяризирана чрез фестивала Римски пазар на Сексагинта Приста сред останалите крайдунавски региони с описания от блогъри.
Първата точка от русенската обиколка на Елена съвсем естествено беше Римската крепост „Сексагинта Приста“, която е представителния обект за европейския културен маршрут. Освен че се запозна с историята на кастела, тя научи за съвременните възможности за развитие на културния туризъм чрез археологическата експозиция, като част от обектите на Дунавския римски Лимес. Елена Посети Историческия музей, след което се отправи на разходка в централна част на Русе, за да разгледа архитектурата, да опита местни вкусове, да усети атмосферата на града и да ги опише в платформата Creativelena.
До този момент Елена е била в Кошице, Словакия, за да проучи нейния винен фестивал, Алба Юлия, Румъния, където има римски фестивал и през Букурещ дойде в Русе.

Тя е подготвена от уредниците в отдел „История на България XV–XIX век“ на Регионален исторически музей – Русе.
Изложбата представя синтез от свидетелства на участници в Априлското въстание, публикации от периодичния печат (както от издания, свързани с официалната османска власт, така и от български емигрантски вестници в Румъния), както и от най-ранните историографски изследвания, посветени на епохата на Възраждането. Чрез прецизно подбрани цитати от епохата се създава усещане за „глас“, „отглас“ и „ехо“, които пресъздават събитията от въстанието, случили се географски далеч от региона на Русе.
Свидетелствата в изложбата са обособени в три основни раздела:
„Гласове“ – разкази за изявени участници във въстанието, представени през спомените на техни съратници. Героите са групирани по двойки според сходства в съдбите им или в ролята, която изпълняват по време и след въстанието.
„Периодичен печат“ – преглед на отразяването на събитията в местния, емигрантския и чуждестранния печат. Наред с официоза на Дунавския вилает – в. „Дунав“, са включени и откъси от издания, списвани от българи в Румъния (Браила, Плоещ, Гюргево, Букурещ), базирани на достигналата до тях информация.
„Памет“ – свидетелства от мемоарни издания на поборници и общественици, публикувани скоро след Освобождението, които поставят събитията в по-широк исторически контекст.

Проучването стъпва върху непубликувана досега информация от търговски тефтери и кондики, съхранявани в архива на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, единадесет държавни архива и тридесет и шест исторически музея, прегледани лично и на място от автора.
„Събраните в това изследване дълги ценови серии позволяват с по-голяма увереност да са потърсят отговорите на важни въпроси, свързани с миналото ни през епохата на Българското възраждане. Например – заражда ли се национален пазар преди Освобождението? Или – какъв е вещният свят, заобикалящ възрожденския българин, какви са потребителските му предпочитания, нови моди и стари традиции. Появата и навлизането на нови стоки, при това не само вносни (като кафето, памучното платно, алафрангата), но и автохтонни (напр. постепенната замяна на виното с ракията или на грубата аба с относително по-финия шаяк). Без съмнение цените и заплатите представляват важен градивен материал за реконструкция на стопанските динамики и за подобряване, дори удължаване назад във времето, на съществуващите оценки за брутния вътрешен продукт. Представените тук сурови цифрови данни, надявам се, биха могли да послужат и за отговори на много друг въпроси – от макроикономиката през ежедневието чак до стандарта на живот.
Всички таблици обхващат и първите осем години след Освобождението, за да се „застъпят“ с много по-стройните ценови редици, събирани от нашата статистика след 1887 г. За да се хвърли мост между двата формално отделени исторически периода – османски и княжески, наред с оригиналните стойности в грошове (на ока, лакът, аршин, метикал и пр.) съм представил всички цени и в левове (франкове) спрямо въведената през 1888 г. метрична система.“ (проф. М. Иванов)