Гостуващата изложба е създадена от Българска фондация „Биоразнообразие“ и нейни съмишленици – природолюбители, учени, изследователи. Русенските партньори са Регионален исторически музей и Туристическо дружество „Приста“.
Изложбата представя красотите на Природен парк „Сините камъни“ при Сливен. Фотографиите са дело на Десислава Николова, гл. ас. д- р Николай Долапчиев, Здравко Колев, Стефан Аврамов, д-р Георги Герджиков, д-р Емилия Вачева. Те показват величествени хищни птици, редки орхидеи, красиви пеперуди и вековни дървета. Проектът има за цел да фокусира вниманието на посетителите и върху необходимостта от съхраняване на защитените територии като уникални ресурси, укрепващи връзката между човека и природата, както и да насърчи дискусия за опазването на целостта на парк „Сините камъни“.

През следващите няколко дни (от 15 до 19 април) всички деца, дошли да разгледат експозицията, ще получават гатанки, свързани с различни животни. След като отговорят правилно на зададените въпроси, любопитните откриватели ще имат за задача да намерят къде са позиционирани съответните експонати.
На определени места ще бъдат скрити и шарени яйца. Една от подготвените гатанки ще указва местонахождението на кутия с частите на великденския пъзел.

Студенти от специалност „Български език и История“ в Русенския университет в продължение на две години се срещнаха и интервюираха русенски историци по специален въпросник, като така се осъществи приемственост между поколенията. В разказите има биографични моменти, признания към учители, изкушения и любими теми, както и исторически събития, разказани от очевидци. До голяма степен това превръща четивото в свидетелски разкази за Русе, а не само за конкретни научни изследвания.
За разлика от първите изследователи, създали истории за града през 30-те г. на ХХ век – по спомени или по натрупана информация, след 70-те г. на ХХ век се формира едно цяло поколение, което е обучено в университети, ползва публикувани извори и стъпва на солидна основа в своята работа. В никой друг момент в Русе не е имало толкова много професионалисти, отдадени на историята. Точно тези хора издирват нови документи, свидетелства и факти, които се разнообразяват след края на комунизма, с което обогатяват както документалната база, така и проучванията на русенската история. На всички тях дължим детайлното изследване на изворите за местната история, вписването на локалното в национален контекст, обобщения и анализи на събраната информация по разнообразни теми, чрез които се изгражда корпуса на русенската история.
Настоящият сборник излиза в чест на 30 години от основаването на Факултет „Природни науки и образование“ на Русенския университет. Книгата е издание на Русенския музей и може да се намери в неговия магазин за сувенири. Ръководител на студентския екип е проф. д-р Николай Ненов, който е съставител и редактор на книгата.

Младежите, които участваха в събитието се срещнаха с посланика на Европейския климатичен пакт Илияна Семерджиева и се включиха в творческа работилница за рециклиране на текстилни отпадъци. Бяха засегнати темите за устойчивата мода, рециклирането, опазването на ресурсите, както и за бързата мода и пагубното ѝ влияние върху околната среда. Учениците дадоха различни решения как можем да намалим негативния отпечатък на бързата мода върху околната среда и замърсяването като опазването на собствените си дрехи, рециклирането на стари и непотребни вещи, даряване на ненужни дрехи на нуждаещи се хора, пазаруване от магазини за дрехи втора употреба. По време на творческата работилница младежите си изработиха текстилна чанта от стара тениска.
Ирина Стоянова, управител на Европейския информационен център „Европа Директно“ – Русе представи възможностите, които предлага действието DiscoverEU по програма „Еразъм +“ на младежите, навършили 18 години, както и конкурса за фотография EUMoments (https://europedirect.bg/novini/eumoments-pokazhi-ni-tvoyata-evropa/ ).

Ще бъде представен проучвания от археолога Светлана Великова Средновековен град Червен. Сред предоставените находки са златна и сребърни монети от ХІІІ-ХV в., наушници с позлата, част от боен нож, фрагменти от вносен съд и устие на каничка, с антропоморфно (човекоподобно) изображение.
За осемнадесета поредна година предстои откриването на изложбата „Българска археология 2024“. Тя и създаденият към нея каталог представят най-впечатляващите открития в страната от изминалия археологически сезон. В инициативата се включват десетки исторически и археологически музеи. Изложбата събира експонати с широка хронология – от Праисторията до Възраждането.
Традиционно официалното откриване, предназначено за участниците, е в Националния археологически институт с музей в София на 14 февруари – Професионалния празник на археолозите. За всички посетители изложбата ще отвори врати на 15 февруари.

Анотации към снимките:
1. Златна монета „Йоанов тип“ (1222-1254), Средновековен град Червен
2. Медни наушници с позлата, Средновековен град Червен
3. Устие на керамичен съд, с антропоморфно изображение, Средновековен град Червен
4. Въздушен кадър от проучваната Междинна крепостна стена

Организатори на работния форум бяха Регионалният експертно-консултантски и информационен център „Читалища“ и Регионалният исторически музей в Русе.
Срещата предизвика интереса на повече от 50 представители на читалища от Русенско, които заедно с етнографите на музея обсъдиха възможностите и предизвикателствата в процесите на идентифициране, изучаване и споделяне на местните наследства. Представени бяха успешни дейности от съвместната работа през изминалата година. Секретарят на читалище „Искра 1898“ в Борово Атанаска Иванова разказа за обичая „Варене на бяла халва за Сирни Заговезни“ в Борово, който е вписан в Националната система „Живи човешки съкровища“, а секретарят на читалище „Надежда 1908“ Силвия Стойчева от Ново село запозна присъстващите с дейностите по проект за забравените пролетни обичаи от Ново село, който ще се реализира през настоящата година, с помощта на Национален фонд „Култура“. И двете инициативи се реализират с експертните консултации на етнографите на Русенския музей Десислава Тихолова и Искра Тодорова.
От своя страна етнографите Искра Тодорова и Десислава Тихолова представиха концепцията на новия проект на музея „Местна кухня в четири сезона“, който ще се осъществи през 2025 г. с помощта на Национален фонд „Култура“ и със съдействието на читалища от осем населени места в региона на Русе и има за цел да опише кулинарното наследство на Русенско. Крайният продукт ще е изложба, която освен в Историческия музей, ще бъде показана и в населените места на читалищата партньори. Етнографът проф. Николай Ненов говори за традиционните техники за приготвяне на кисело мляко и проекта на Република Турция и Република България за вписване на киселото мляко в представителната листа на културното наследство на човечеството. Българската кандидатура стана възможна с помощта на читалищата в село Тетово и Долапите.

Предложението е подкрепено от Министерството на културата. Концепцията предвижда създаването на интерактивна изложба, която представя стила „Български Модерн“, като изява на сецесионното изкуство у нас. В периода между двете световни войни съществуват множество всекидневни вещи, обединени от “български стил” в тяхната украса, които включват обзавеждане за дома и дрехи. Формулировката “български стил” описва и назовава явлението сецесион в България от позицията на собственобългарския културен контекст. Разположено в едно по-широко пространство, явлението може да се определи като Български Модерн – изява на националното художествено мислене чрез формите на модерното изкуство, вплело в себе си фолклор и елементи от византийското и българското средновековие като етнична традиция.
Във времето между двете световни войни етнографските предмети вече присъстват в музеите, поради което на тях се гледа като на културно наследство, от което могат да се вземат елементи, теми, мотиви, които да се вплетат в съвременността. Организира се обучение в стила „Български Модерн“, при което официалните дрехи на ученичките за празника на Светите братя Кирил и Методий са изработени собственоръчно, украсени с етнографски модели. Обучението дава възможност да се закупуват готови изделия от професионалните училища – тъкани, мебели, пирографирани изделия, които създават най-прекия път за формиране на потребителски вкус.
Утвърждаването на явлението в градската социокултурна среда води до появата на други негови форми – обзавеждане на отделна стая в “национален” стил. Тъкмо тук декоративните възможности на българската шевица се проявяват в най-пълна степен. Българската стая е феномен на културата, който притежава в най-пълни елементите на стила, тъй като подчинява на градския интериор както функционалността на изделията, така и тяхната визия.
Събраната колекция на Русенския музей е най-пълната у нас и представя вариантите на стила чрез предмети, тъкани, дрехи и обзавеждане, украсени с разнообразни форми на плетеници и стилизирани етнографски орнаменти. С помощта на този проект Българският Модерн ще заеме своето място между европейските стилове и културното наследство.

Русенският музей е една от първите институции в страната, отбелязващи Международната нощ на прилепите. Още на 3 октомври 2003 г. музеят става част от VII Международна нощ на прилепите, заедно с Група за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при БАН и с експертната помощ на д-р Теодора Иванова, за да се стигне до 2024 г., когато се проведе двадесет и осмото издание.
Изложбата представя музейните активности, посветени на прилепите през годините. Инициативите имат за цел да разкажат по увлекателен и достъпен за посетителите начин малко познати факти за летящите бозайници: какво представляват, как се хранят, по какъв начин се ориентират в тъмното. Включването на аудиториите и акумулирането на знания под формата на забавни казуси, създава предпоставки за повишаване ангажираността на хората към проблемите на прилепите, тяхното опазване и защита. Изложбата визуализира забавни моменти от проведените през различните издания работилници, тематични ателиета, пърформанси, и театрални постановки.
В България се срещат 33 от възможните 35 вида прилепи в Европа. Летящите бозайници са изключително полезни, защото се хранят с насекоми, които нанасят вреди в селското стопанство. Прилепите в градовете помагат в борбата с комарите, като един прилеп може да изяде до 1000 комара на вечер. Естественото местообитание на прилепите са пещерите. В пещерата „Орлова чука“ в Русенско се срещат десет вида, сред които са голям и малък подковонос, южен подковонос, подковонос на Мехели, голям нощник и остроух нощник – много от тях познати на публиките на Русенския музей от многобройните игри и ателиета в различните издания на Международната нощ на прилепите.

През 2024 г. Регионален исторически музей – Русе отбеляза няколко паметни годишнини:
o 70 години от създаването на отдел „Природа”;
o 10 години от създаването на Екомузей с аквариум;
o 90-годишния юбилей на биолога Еберхард Унджиян – доайен на българската наука за проучване и защита на природните богатства, съхранил над 5 000 фондови единици, създател на научната библиотека в отдела, съдържаща над 7 000 заглавия;
Това провокира Русенския музей и Арена медиа да заснемат документален филм, разказващ от първо лице за дългия път и осъществената мечта на поколения изследователи и музейни работници за създаване на Екомузей, който да представя локалните форми на културно и природно наследство – съжителството на човека с природата, многообразието на животинските видове и защитените територии по поречието на река Дунав. Ключово място в разказа е отредено на местните общности като носители на знания, умения и практики за взаимодействие със средата и важен конструкт в изграждането уникален културен пейзаж. За десет години Екомузей с аквариум придоби изключителна популярност в Русе и страната с повече от 170 000 посетители.
Филмът поставя акцент и върху личността на Еберхард Унджиян – известно и утвърдено в българската наука име, професионалист, отдал 34 години от живота си на изучаването и защитата на природните богатства и превърнал създаването, развитието и популяризирането на Отдел „Природа“ в каузата на своя живот. Благодарение на всеотдайния му труд, днес Екомузей с аквариум разполага с богата колекция от експонати с вълнуващи истории.
Филмът „Екомузей. Първите 10 години“ е поредна стъпка в процесите по разпознаване и остойностяване на културните наследства, както и начин за запазването на паметта за сърцатите усилия на нашите предшественици, дали забележим принос в българската наука.
Идейната концепция и реализацията на филма са дело на
Регионален исторически музей – Русе и Продуцентска компания „Арена медиа“
сценарист и режисьор: Димитър Липовански
оператор и видеомонтаж: Теодор Мечев
асистент на продукцията: Христина Трифонова
продукция и постпродукция: Арена медиа
Филмът се реализира с любезната подкрепа на Булмаркет груп, Дунарит АД и Мегахим АД.
Заповядайте!

Презентацията ще направи Диана Ботева, уредник в отдел „Нова история“. Началото е от 18.00 ч. в петък, 29 ноември, в Историческия музей.
Албумът „За почест“ се състои от две части – „Бойната слава на Русе в Сръбско-българската война 1885 г. и Балканските войни 1912-1913 г.“ и „Пети пехотен Дунавски полк и Дунавската военна флотилия 1915 – 1918 г.“ Автор е Мариана Димитрова.
В двете части на фотоалбума са представени над 500 фотографии и пощенски картички, документи и факти от фонда на Регионален исторически музей – Русе. Книгите проследяват бойния път на Пети пехотен Дунавски полк във войните за национално освобождение и обединение, показват героичните примери на доблестните командири, условията за живот и почивка в казармите и на фронта. Интерес представляват снимките, които представят участието на Дунавската военна флотилия във войните, въоръжението и облеклото на българския войник, работата на военната болница, портретите на военачалниците и техните семейства, епизоди от живота на фронта. Обърнато е внимание на малкия човек в голямата война – на делниците и празниците на обикновения войник, на грижите за болните и ранените, на съдбата на българските и чуждите военнопленници и на всенародната почит към загиналите.
На снимка „29_P“: Български офицери през Сръбско-българската война, 1885 г

Те ще позволят по-доброто систематизиране и класифициране на колекциите, което ще улесни и цялостната работа по поддръжка и съхранение на артефактите. Новото оборудване дава възможност за оптимизиране на наличните пространства чрез съхраняването на по-голям брой фондови единици в наличните вече площи, без това да рефлектира върху качеството на извършваната работа. Металните стелажи позволяват плътно позициониране на предметите, като усвояват пространството на помещението във височина. Благодарение на релсите, върху които са поставени и с помощта на ръчен механизъм, те се придвижват лесно в желана посока, при което образуват коридори, даващи достъп на уредника до конкретни рафтове. Във фондохранилището се съхраняват артефакти от Римския кастел „Тримамиум“ до село Мечка, Русенско, от Римска крепост „Сексагинта Приста“ в Русе, както и от античните обекти при село Кривина, село Сваленик, Батин, Ряхово, Мартен, Николово и Табачка.
Чрез стелажните системи във фондохранилището на отдел „Античност“ се създава приветлива среда за съществуване на културните ценности, като се изгражда една модерна визия на вече съществуващото пространство, което ще облекчи и подпомогне работата на уредниците като им спести време и място. Обновяването на фондохранилището е необходим елемент от цялостната политика на музея по опазването и изучаването на културното наследство. Подобни системи за организация на културните ценности вече функционират в отделите „Природа“ и „Етнография“.
Оборудването на фондохранилището се случва по проект „Културното наследство в музея – съвременни решения за съхраняване и споделяне“, който се реализира от Русенския музей с подкрепата на Министерство на културата. Проектът предвижда също закупуване на подходящи кутии за съхранение на фондовите единици, както и дигитализиране на инвентарни книги.

Събитието ще се проведе в четвъртък, 24 април, от 18.00 ч. в Историческия музей, зала „Княз Александър I“.
Политическата или „тайната” полиция е един от отличителните белези на авторитарната и тоталитарната държава. Ролята на Държавна сигурност в периода 1944-1989 г. остава болезнена тема за много хора в България и до днес. В тази десетилетна история Държавна Сигурност е имала отговорността да пази страната от вътрешни и външни заплахи. Апаратът за сигурност на България в годините след 1944 г. е пряко моделиран като този на Съветския съюз, процес, осъществяващ се и в другите страни от Източния блок. За 45-годишното си съществуване Народна Република България следва стриктно политиката, определена от Съветския съюз, дори в по-голяма степен, отколкото останалите източноевропейски държави. Това е довело до прозвището на страната като „16-та съветска република”. Този феномен привлича вниманието на историците, които се опитват да разберат логиката зад политиката на Тодор Живков, българския лидер, най-тясно свързан с нея, и да я поставят в по-широкия контекст на отношенията между Съветския съюз и неговите сателитни държави.
За тази цел презентацията е разделена на три части:
Първата е посветена на ранните години на ДС и на зараждащите се отношения със Съветския съюз. Отношенията им в този момент илюстрират как ДС е била подчинена и в какъв капацитет са си сътрудничили двата субекта. Това създава план за следващите им отношения. Във втора и трета част ще бъде разгледан външния шпионаж на ДС в две различни области и ще се провери дали ДС е преследвала свои собствени цели в тези области или е следвала посоката, зададена от Москва. Въпросните области са културно-историческо разузнаване и научно-техническо разузнаване.
Водещият въпрос ще бъде дали ДС се е подчинила изцяло на съветските интереси, или е имала възможност да преследва свои геополитически интереси.

Събитието ще се проведе в четвъртък, 17 април, от 18.00 ч. в Историческия музей, зала „Княз Александър I“.
Долното течение на р. Янтра е наситено с множество забележителности: римска крепост Ятрус при с. Кривина, устието на реката, паметник на дунавския бряг, където стъпва четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, въжен мост над Янтра при с. Беляново, музейна сбирка в с. Новград, средновековна крепост Неокастро до с. Новград, Марков кръст при с. Джулюница.
Сред тях е и Беляновският скален манастир. Намира се в скален венец по долното русло на Янтра между селата Беляново и Новград. В отделни участъци естествените пещери са обработени от човешка ръка и така са оформени църквата и другите съставни манастирски части. Сред тях има както отдавна известни помещения, така и новооткрити.
Във фолклора на с. Беляново храмът на манастира е познат като църквата на Поп Мартин, а отгоре се е намирала Кралимаркова стъпка, която е взривена от иманяри.
Част от килиите на манастира са разположени на два или три етажа в скалите, достигащи до 35 м. височина. Някои от тях остават прикрити, защото не са отворени към долината, а пред тях има скална стена. Възможно е Беляновският манастир да е обитаван от исихасти, стремящи се чрез усилена молитва и вглъбяване да достигнат единение с Бог.

Изложбата съдържа повече от 200 експоната и заедно със съпътстващите я информационни постери представя европеизацията на всекидневието в българските градове и прехода към Модерността в края на ХІХ век.
В това време Пловдив и Русе са главните икономически двигатели на младата българска държава, а ефектът от създаденото благосъстояние се отразява и върху начина на живот на техните жители. Модните влияния, навлезли в България посредством дворцовите стилове на Виена и Константинопол, създават специфичната атмосфера на тези градове и отварят път на множество модели на културно и техническо развитие, случили се за първи път в България.
Появата на лукса като социален статус в българското общество провокира множество промени както в архитектурата на българските градове, така и в интериора на домовете, храненето, музикалната култура, облеклото и модните аксесоари.
Освен луксозните сервизи за сервиране, свещници, фруктиери и газени лампи посетителите на изложбата могат да се насладят на тоалети и бельо от края на XIX и началото на ХХ век, останали единствено в семейните албуми, както и на интересни аксесоари от мъжкия личен тоалет – стоманен бръснач „Солинген“, порцеланово бурканче с прах за бръснене, сребърни кутийки за енфие.
Интерес представлява и стара миниатюрна киномашина, която осветява филмовата лента със свещ, стереоскоп, който оживява пощенските картички и стар стенен френски телефон от началото на ХХ век. Чугунена тенджера под налягане, ръчни миксери и подноси за сервиране на яйца са част от атракциите на миналото.
Най-любопитните посетители ще намерят и отговор на въпросите „Какво е кеф“ или „В кой град главната улица се нарича Александровска“ върху интерактивни дисплеи. По време на обиколката в пасажа на историята посетителите ще могат да се насладят и на виенските валсове, отбелязали в миналото музикалната инвазия на Европа в България.

Изложбата може да бъде посетена до 11.08.2025 г.

Тези събития ще ни върнат векове назад в края на Античността.
Двете събития представят част от резултатите на научен колектив от България и Румъния, който работи по проект на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тема „Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през ІV-VІІ в.)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН по договор № КП-06-Н60/10 от 17.11.2021 г. В рамките на този проект, през 2022 г. екипът работи и в Регионален исторически музей – Русе.
В изложбата са представени различни страни от живота на хората около границата по Долния Дунав, реката, отделяща римския подреден свят от „варварското“ безредие-и-беззаконие. Тази представа, за реда против хаоса, е с универсални измерения, но е изключително добре разработена в много текстове от епохата на Римската (елино-римската) цивилизация.
Границата/граничната зона е по презумпция сложно пространство, защото там се срещат, конфронтират или сливат стари и нови култури, местни и мигриращи общности. Тези процеси стават още по-трудни за проучване и осмисляне, когато се случват в период на пълно „пренастройване“ на обществената система. Точно такова време е това на прехода между Античността и Средновековието (IV–VII в.). През този период в земите между долното течение на р. Дунав и Черно море се наблюдават съществени трансформации вследствие на Великото преселение на народите и на ускорената християнизация в региона, „заплели“ – като последица – дори общите корени на нашата европейска християнска цивилизация. Двете долнодунавски римски провинции Скития и Втора Мизия първи поемат ударите на вълните на нашествениците (вестготи, хуни, остготи, алани, авари, славяни, българи). Успоредно с това процесът на християнизация в тези две провинции протича с рядък драматизъм: никъде другаде християнството не „стартира” с пролятата мъченическа кръв на 21 светци в Мизия и около 150 в Скития, обхват без аналог в Югоизточна Европа и рядко явление в тогавашния християнски свят. Забележително е, че и последвалите процеси на дехристиянизация в течение на VII-то столетие протичат с почти същия интензитет и са съпроводени от не по-малко фундаментални етно-демографски и политически сътресения, свързани с формирането на Дунавска България на Аспарух.
Краткият картинно-словесен разказ, поместен върху 12 постерни табла, улавя неравния пулс на живота в земите на Долния Дунав в преломните времена преди средата на VII в. Тръгвайки от идеята за границата, зрителят ще се „разходи“ из големите градски центрове и пътищата, които ги свързват. Те ще го отведат до древни храмове и светилища, за да съпреживее настъпващия край на отмиращите езически култове през целия IV в. Непосредствено след това ще усети заряда на налагащото се християнство през V–VI в. в неговите две лица: в града – чрез примера на раннохристиянския център Залдапа (община Крушари, Добричка област) – с великолепните монументални базилики, огромни крипти и епископска резиденция, но и в скалната пустош – с изсечените в недрата ѝ скромни манастирски обители, някои от които наследници на стари трако-римски светилища. Освен това зрителят ще открие новите импулси в художествения живот и духовните послания на формиращото се християнско изкуство. В края на предложената разходка ще се запознае с родени в тези земи личности, които са влияли върху съдбата на Римската империя и с работата на изследователите, споделили своите наблюдения в тези пана.

Филмовата лента е част от документалната поредица „Владетелите на Третото Българско Царство“, продуцирана от фондация „Българска памет – Братя Диневи“. Автор е историкът Мълвина Господинова.
„Обединителят“ е посветен на живота и управлението на Цар Борис III. Филмовият разказ се основава на пространните интервюта с Негово Величество Цар Симеон II и Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза. Във филма са използвани архивни материали, включително и от личния архив на царското семейство. Снимките са правени в Русе, Силистра, Добрич, Балчик, Велико Търново, в Рилската Света обител и в София, както и в Дворците „Царска Бистрица“, „Врана“ и Софийския Дворец. Заснети са, както свидетелски разкази, така и мнения на специалисти, като академик Георги Марков, професор Рупен Крикорян, доц. д-р Алекси Попов, генерал-майор Тодор Дочев.
Филмът „Обединителят“ е част от поредица, разказваща за ролята на Царското семейство в развитието и модернизацията на България от края на XIX век до наши дни. Първият филм е посветен на Княгиня Клементина д`Орлеан, която е не само родоначалникът на Царската династия в Третото Българско Царство, но и изключителен благодетел, основоположник на българската благотворителна дейност, на Българския Червен Кръст, и много активен деец в индустриализацията и модернизацията на възстановената българска държава.
Вторият филм, озаглавен „Монархът“, проследява живота на Цар Фердинанд I, който в своето 31-годишно управление успява да превърне България от изостанала османска провинция в бурно развиваща се европейска държава. Изключителните дипломатически усилия на царя закономерно са увенчани с най-важния акт в съвременната ни история – възстановяването след 5 века на Независимото Българско Царство.
През 2017 г., в навечерието на 80-годишнината на Негово Величество цар Симеон излиза и третият филм от документалната поредица – „Царят“. Филмовата лента проследява житейския път на българския владетел – в почти неизвестните за обществото ни 50 години на неговото изгнание и след завръщането му в страната. В повествованието са включени много документи, снимки и архивни кадри, повечето от които са от личния архив на Царското семейство и се публикуват за първи път. Непринудените разговори с Негово Величество, проведени в Дворците „Врана“, „Царска Бистрица“ и домът на Царското семейство в Мадрид, запознават зрителя с малко известни факти от живота на българския владетел.
Автор и сценарист на поредицата е историкът Мълвина Господинова.

„Създаването на нещо ново понякога е просто преподреждане на вече стари, познати елементи, но с различна перспектива. Това е възможността на твореца да конструира съдържание, да предава знание, да изгражда разкази, да възбужда усещания и емоции, да вплита минало и настояще, опит и предизвикателство“. Така Александър Първанов представя своя проект „Силоз“.
Въпреки че съоръжението е изградено от парчетата отпадъци, то е естетически издържано. В същото време е и функционално – настолна лампа. „Изработена е от парче чамова греда, намерена под нечий навес, бутилка от ликьор, части от месомелачка и помпа, метални елементи и мелничка за подправки…, както и регистрационен номер за каруца“, споделя авторът. На пръв поглед несъвместимите детайли обаче създават един любопитен продукт, който е полезен за дома, внася колорит и в същото време е своеобразна препратка към миналото – чрез спомена за времето на употреба на лампите или за отделните нейни части и техния предишен живот.
Александър Първанов е роден на 7 ноември 1964 г. Завършва гимназия „Христо Ботев“, а след това и ВТУ „Ангел Кънчев“ (днес Русенски университет) със специалност „Изчислителна техника“. Въпреки че цял живот работи по специалността си, Александър Първанов развива интерес към красотата във всичките й форми – изкуство, природа. Част е от няколко изложби с Дружеството на художниците в Русе. Паралелно с това има подчертан интерес към историята на града, сподвижник на Сдружение „Русчук“. Дългогодишен приятел на музея, той е активен участник в археологически разкопки, а в Екомузей с аквариум показва Арт инсталация, свързана с технологичните изкушения пред съвременното общество. Темата, която най-много вълнува Александър Първанов са градските часовници – история, устройство и функциониране.

Дейностите предвиждат проучване, представяне и споделяне на всекидневни и празнични културни практики, обвързани с местната регионална наследена кухня, разбирана като форма на нематериално културно наследство. Ще се осъществят теренни проучвания в осем селища от областта – по едно във всяка община, което предлага пълен обхват на културното наследство на региона. Екипът проучватели ще издири типични за всяко населено място рецепти, както и разкази за приготвяне и споделяне на храна. Паралелно с това ще се идентифицират носителите на специфично знание, което ще бъде запазено и популяризирано с помощта на мобилната изложба „Местна кухня в четири сезона“. Тя ще представи структурирано измеренията на регионалната кухня – по сезони, като част от обреди и всекидневие, като елемент от наследени форми, а същевременно и като важна част от съвременността.
Изложбата ще има няколко интерактивни модула, като един от тях ще включва дигитални разкази, обвързани с конкретни предмети от кухнята, друг ще представи връзката между подправки, продукти и ястия, а трети ще представи фолклорни вярвания, свързани с билки, храни и техните предпазващи действия.
Етнографите на музея ще имат възможност да проследят на място и процесите по създаване на ястията, да ги фотозаснемат и да интегрират част от визуалния материал в подготвяната експозиция. Всички материали ще бъдат публикувани в дигитален каталог на сайта на музея. Проектът се явява важна стъпка в развитието на темата за локалната гастрономия и формирането на местна кухня, като предпоставка за развитие на туризма чрез културни наследства.
Приложените снимки са от първия изследователски терен на екипа по проекта – село Писанец, Община Ветово, Област Русе. Това са куркудена чорба (супа от зелев сок и свинско месо – първото ястие, което се приготвя при коленето на прасето по Коледа в Писанец), малаеник, раки и салата от азмацук.

Час преди това ще започне дискусия, посветена на паметта за Холокоста, историческите и моралните аспекти на събитията от преди 80 години. Водещи на събитието ще са г-жа Снежана Йовева – Димитрова, директор на Държавния културен институт към Министъра на външните работи и г-н Явор Койнаков, главен експерт по координация в Държавния културен институт. Презентацията в музея е посветена на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста и 80-годишнината от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер Аушвиц-Биркенау.
Изложбата „Памет и плакати“ представя колекция от 23 плаката, създадени от 12 съвременни български творци, носители на награди от Международното триенале на сценичния плакат – София и от други международни форуми – Анна Симеонова, Иван Кашлаков, Кирил Златков, Люба Томова, Маргарита Дончева, Мая Стайкова, Мила Лозанова, Ненко Атанасов, Петър Чучулигов, Радослава Боор, Страхил Димитров и Петер Поч. Художествените творби интерпретират теми като унищожението, спасението и паметта за Холокоста чрез визуалния език на плаката.
Колекцията от плакати е създадена в рамките на проекта „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“, посветена е и на темата за 80-та годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Тя е реализирана от Държавния културен институт към министъра на външните работи в партньорство с Международното триенале на сценичния плакат – София.
Очакваме ви:
Презентация – 17.00 ч.
Откриване на изложба „Памет и плакати“ от 18.00 ч.

Изданието е отпечатано в чест на 50 години от откриването на Боровското съкровище, което може да бъде видяно в Историческия музей.
Книгата съдържа 23 доклада, разпределени в четири тематични групи – археология, нумизматика, история и естествена история. Научните постановки са дело на специалисти от музеи от цялата страна, експерти от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките, преподаватели в университети и учебни заведения, експерти от Националния исторически музей, експерти от отдел „Археология“ на Регионален исторически музей – Русе, докторанти. Съставители са проф. д-р Николай Ненов и гл. ас. д-р Върбин Върбанов, а рецензенти – доц. д-р Константин Рангочев от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“, доц. д-р Николай Сираков от Департамент „Археология“ на Нов Български Университет и доц. д-р Николай Тодоров от Регионален исторически музей – Силистра.
Том XXVIII може да бъде закупен от музейния магазин на Историческия музей на пл. „Княз Александър I“ в Русе.