Новини2021-07-06T12:00:48+01:00

НОВИНИ

2211. 2021

Тече проучване на Светилище на Диана при сливането на Бели и Черни Лом

22 November 2021|

Тече проучване на Светилище на Диана при сливането на Бели и Черни Лом

През първата и втората половина на XX век, на мястото на сливането на Бели и Черни Лом, са открити три каменни посветителни надписа на Диана Плестрензис, свидетелстващи за съществуването тук на голямо светилище в периода I–III век. надписите са експонирани в Лапидариума на Русенския музей. В резултат на проведените археологически разкопки през 1985 г. от д-р Димитър Станчев и през 2018 г. от д-р Върбин Върбанов са документирани останки от две големи сгради – първата от тях е разположена в близост до левия бряг на р. Бели Лом, има правоъгълен план и дължината ѝ надхвърля 30 м. Най-ранните материали са от периода I век пр. Хр. – I век, а най-късните от II – III век. Втората постройка се състои от четири помещения, като централното има приблизително квадратен план и полукръг (апсида) от едната страна. Намерените монети, бронзово украшение и фрагменти от битова керамика отнасят функционирането на сградата в IV – началото на V в. Всички тези сгради са част от култовия комплекс на Диана.
В края на октомври и първата половина на ноември 2021 г. се извърши геофизично проучване на голяма площ от този археологически обект, който е в землището на с. Кошов, община Иваново, Русенска област. Самата местност „Смесците“ (Смесите) се намира на около 2,6 км североизточно от центъра на селото. Геофизичното проучване, извършено през 2021 г., е организирано само около втората постройка – тази, която има полукръгло пространство (апсида) в своя план. Основните му цели са локализиране и установяване на приблизителна планировка на сгради, отделни части и хронологични структури от светилището. Първоначално е почистен терен с площ над четири декара, след което проведено и същинското изследване по метода на електросъпротивителното картиране, извършено от инж. д-р Никола Тонков от Националния археологически институт с музей – БАН. Като цяло в проучената площ не са регистрирани геофизически аномалии, които категорично да говорят за наличието на някакви останки от сгради от античността. Този резултат идва в подкрепа на предположението за наличие на култово пространство, разположено в по-голяма близост до реката и спестява многогодишни усилия на археолозите-проучватели.

2910. 2021

“Откъде – накъде българско изкуство”

29 October 2021|

“Откъде – накъде българско изкуство” – пътуваща изложба. Откриване 30 октомври 2021 г. от 16:00 до 18:00 часа.

Пътуващата изложба “Откъде – накъде българско изкуство” включва инсталацията “розов облак” на Рада Якова и документален разказ за историята на българското съвременно изкуство след средата на 20-ти век през колекцията на белгиеца Юго Вутен.

Розов облак избухва по време на пандемия
„Откъде-накъде българско изкуство “-питат Рада Якова, Ейми Чапман и Петя Чалъкова
В епицентъра на световна пандемия три изящни момичета, решават не да се затворят, а да отворят… изложба. Да я представят в арт инсталация… И „раздвижат“ с филм за интересната история на колекция българско изкуство в Белгия.
Рада Якова, Ейми Чапман и Петя Чалъкова са добре познати като създателките на уникалната платформа представяща български художници 5new. Трите се запознават преди години в чужбина, макар към днешна дата Рада да е в София, Ейми в Америка, а Петя – в Нидерландия. Географската отдалеченост обаче не само не е причина за творческа раздяла, а напротив- събира ги в страхотна идея, чието начало се поставя този уикенд в Русе.
В събота, Регионален исторически музей в града отваря врати за авторската арт инсталация на художничката Рада Якова, наречена „Розов облак“. „Розовият облак е художествена експресия на жаждата за позитивизъм. Той е пълен с мечтите на всеки един от нас, с желанието ни да бъдем признати, да бъдем видени и част от голямото. –споделят от 5new- В розовия облак няма завист, няма суета, няма обвързаност и зависимост. Той не носи тежестта на неудобната история и не се вълнува от посоката на вятъра. Той е създаден от хаоса на творческия дух и нищо повече от това.”
Изложбата ще е пътуваща. Открива се на 30-ти октомври, между 16:00 и 18:00 часа, когато може да се усети за пръв път в присъствието на Петя и Рада. И докато инсталацията „Розов облак“ завладява, в залата ще се излъчи продуцирания от 3-те дами документален разказ за българското съвременно изкуство, след средата на 20 век, през колекцията на белгиеца Юго Вутен.
За лентата от 5new издават, че разкрива историята на една внушителна селекция от над 1000 творби на над 100 български художници, собственост на Юго Вутен. Експонатите са спотаени в две гостоприемни и уютни локации в Белгия – градчетата Херенталс и Хеле, на час път от Антверпен и (относително) далеч от България. Дори и след смъртта на Юго Вутен през 2017 г. колекцията е все още жива, еклектична, разнообразна, без етикети и без предразсъдъци, семейна, лична и от страст към изкуството.
Явният интерес на чужденците към родните художници провокира Рада Якова, Ейми Чапман и Петя Чалъкова да организират дебат по темата „Откъде-накъде българско изкуство“. Съвсем скоро в ефира на българското национално Дарик радио по темата ще се срещнат едни от най-популярните български художници, журналисти, културолози, хора на изкуството, за да покажат своята гледна точка по темата на дебата

1810. 2021

Излезе от печат том XXIII на Регионален исторически музей – Русе – „Етнографските музеи на българските градове“.

18 October 2021|

Излезе от печат том XXIII на Регионален исторически музей – Русе – „Етнографските музеи на българските градове“

Изданието съдържа доклади на историци, етнолози, фолклористи и проучватели от Русе, София, Шумен, Елхово, Варна, Враца, Видин, Ловеч, Горна Оряховица и Омуртаг. Учените се фокусират върху различни аспекти от развитието на градските пространства – тяхното усвояване, употреба и ценност за местната общност. Засегнати са и теми, свързани с музеите и техните аудитории, интерпретациите на наследството и посланията, историческата памет за сакрални места, традициите и промените в светогледа на модерния човек. Етнографските музеи са разгледани като места, в които е показан преходът към Модерността у нас, с което те се превръщат във важни елементи от културната история на градовете.

Известието на русенския музей е резултат от етнографската конференция „Етнографските музеи на българските градове“.

1110. 2021

Представяне на Ивановски скални църкви във форум за интерпретация на наследството

11 October 2021|

Представяне на Ивановски скални църкви във форум за интерпретация на наследството

Пилотен курс по интерпретативно планиране в обектите на световното наследство на ЮНЕСКО започва в Котор, Черна гора. В него ще участва и директорът на Русенския музей проф. Николай Ненов. Това е последната част от обучение, започнало през май чрез онлайн лекции. През изминалите месеци са поставяни конкретни задачи, свързани с погледа към културното наследство от страна на различни публики. В Котор се провежда последната част от обучението, което цели да насърчи разбирането за това как планирането на тълкуването може да помогне за представянето на Изключителна универсална стойност на обект от световното наследство, като в същото време разкрива как може да се свърже с него по-широките ценности, които са в основата на мисията на ЮНЕСКО.
Ценности, съучастие и устойчивост са някои от актуалните дискурси в съвременната тема за управление на наследството. Как могат местните общности и други заинтересовани страни да бъдат ангажирани в управлението на места от Световното наследство? За да проучи тези въпроси, ЮНЕСКО, чрез своето Регионално бюро за наука и култура в Европа, стартира пилотен регионален курс по интерпретативно планиране в обектите на световното наследство. Включени са и представетели на Интерпрет Юръп – организация, която работи за тълкуване на наследството в Европа.
В Черна гора ще се представи случаят с културното наследство на Котор, който е част от обектите на ЮНЕСКО, а всеки от националните представители ще представи своя обект и вижданията си за развитието му чрез интерпретация на наследството и достигане до местните общности.

110. 2021

Участие на уредници от музея в Петнадесетите международни Цар-Шишманови дни в Самоков и четиридесет и първите научни четения на Асоциация „Онгъл“

1 October 2021|

Участие на уредници от музея в Петнадесетите международни Цар-Шишманови дни в Самоков и четиридесет и първите научни четения на Асоциация „Онгъл“

Трима от уредниците на Регионален исторически музей – Русе ще вземат участие в Петнадесетите международни Цар-Шишманови дни в Самоков и четиридесет и първите научни четения на Асоциация „Онгъл“, които се откриват днес (01.10.2021 г.) и ще продължат до неделя. Тема на форума тази година е „Фолклор и религия: език текст – контекст“. Етнографът Искра Тодорова ще разкаже за „Реконструкция на всекидневието във фотографски образи (наблюдения на публикации в социалните мрежи – по примери от Самоков)“. Десислава Тихолова ще представи „Вината като културно наследство. Съвременни мемориални практики в Германия. Част втора“. Симона Петрова ще направи обзор на „Издателската дейност на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл” (1994 г. до днес)“.

В рамките на Международния симпозиум ще се проведат XVI фестивал на културно-историческия и природонаучния късометражен филм и фотография „Балканска културна филмотека“. Ще бъде връчена и традиционната награда за изявени етнолози, медиависти и археолози на името на проф. Тодор Иванов Живков.

Организатор на събитието са Община Самоков, Исторически музей – Самоков, Импресарско-издателска къща „РОД“ и Асоциация „Онгъл“. Сред учредителите на Асоциация „Онгъл“ и активни участници до днес са дфн. Росен Малчев, доц. д-р Константин Рангочев от Института по информатика и математика към БАН, проф. д-р Николай Ненов, директор на Регионален исторически музей – Русе, етнографите Искра Тодорова и Десислава Тихолова, журналистът Цвета Ненова. Сред младите научни попълнения от Русе са и Симона Петрова от Регионален исторически музей – Русе и Биляна Тодорова, магистър по „Културология“ в Софийския университет и носител на наградата за млад учен на името на проф. Тодор Иванов Живков.

2909. 2021

Зайче с късмет

29 September 2021|

Зайче с късмет

Зайчето на име Рукола е питомно зайче, родено с късмет. Спасено от удавяне, благодарение на добри феи кръстници, доктори и приятели, след редица перипетии то попадна в Русенския музей. Там беше прието в Екомузей с аквариум, където се извършва преразпределение на домашни любимци. Тази дейност Екомузея извършва от близо десетина години, като приютява екзотични домашни любимци, търси им домове и хора, които да се грижат за тях. Идеята на тази дейност е да предотврати пускането на животни (като червенобузи и жълтобузи костенурки) сред природата, където могат да нарушат обитанията на други видове. До момента през музея са минали над 120 различни домашни любимеца. Част от тях са костенурки, папагали, таралежи, игуани, риби и други. Ако желаете да осиновите някое от тези животни, моля обърнете се към служителите на Екомузея.
Зайчето с късмет вече откри своя нов дом и приятели, които ще го обичат и ще се грижат за него.

2906. 2021

„Лято в музея“

29 June 2021|

Летни едноседмични занимания за деца в музея (по едно издание в месеците юни, юли и август)

2511. 2021

Регионален исторически музей – Русе извърши идентификация на движими културни ценности по договор, сключен с Община Стражица

25 November 2021|

Регионален исторически музей – Русе извърши идентификация на движими културни ценности по договор, сключен с Община Стражица

Договорът е сключен по проект „Проучване, съхраняване и социализация на културно-историческо наследство в община Стражица“.
Русенският музей извърши идентификация на 150 етнографски предмета. Част от тях са покана за сватбата на Ангел Каралийчев, няколко икони, гъдулка с лък, три броя дървени ракли, различни дрехи и килими, 10 броя ордени и медали, стомна, бъклица и други. Предметите са закупени от община Стражица с цел включването им и разширяването на регистрираната музейна колекция към общината.
Проектът на община Стражица е спечелен по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. към Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони.

511. 2021

Изложбата “Русенската търговско-индустриална камара в стопанския живот на Русе” в Историческия музей

5 November 2021|

Днес, 05.11.2021 г. (петък), пред Историческия музей бе представена изложбата “Русенската търговско-индустриална камара в стопанския живот на Русе”.

Експозицията е дело на уредниците от отдел „Нова история на България“ Кремена Тодорова и Диана Ботева. Изложбата може да бъде видяна в зала “Княз Александър I”.
Появата на Първата българска частна търговска камара като свободно сдружение на търговското и индустриално съсловие носи със себе си отпечатъка на новото време и посочва необходимостта от създаване на подобни организации в България.
Търговско-индустриалните камари се учредяват след като Осмото народно събрание приема законопроекта, внесен от тогавашния министър на търговията и земеделието Иван Евстатиев Гешов.
Ролята на камарите е важна и разнообразна. От една страна те дават възможност на търговците, занаятчиите и индустриалците да защитават своите интереси, а от друга – улесняват правителството с мнения и съвети.
Русенската търговско-индустриална камара се налага като необходима стопанска институция за голям регион от територията на България. Камарата успява да мобилизира усилията на местното, стопански активно население и се превръща във форум на демократичен диалог за избор на пътища към стопанския възход на страната. Работата ѝ в областта на професионалната просвета показва пряка ангажираност за създаването на професионални учебни заведения и тяхната издръжка.
Изложбата може да бъде посещавана при спазване на всички мерки, предписани от Министерството на здравеопазването.

311. 2021

Регионален исторически музей – Русе се сдоби с част от плата, който беше използван за опаковането на Триумфалната арка в Париж като част от проекта „Триумфалната арка. Опакована“.

3 November 2021|

Регионален исторически музей – Русе се сдоби с част от плата, който беше използван за опаковането на Триумфалната арка в Париж като част от проекта „Триумфалната арка. Опакована“.
Покриването на арката се случи по проект на художниците Кристо и Жан-Клод. Христо Явашев – Кристо, роден в България, емигрира във френската столица през 1958 г. и отсяда близо до Триумфалната арка. В Париж среща Жан-Клод. Първоначалната идея за опаковането на Триумфалната арка на Кристо и Жан-Клод датира от 1961г.
През 1962г. е създаден фотомонтаж на опаковането, но така и не осъществява идеята. Жан-Клод почина през 2009 г., но Кристо почти доживя да види арт проекта си реализиран. Той почина през май 2020 г. в Ню Йорк на 84 години.
Опаковането на арката от времето на Наполеон с 25 хил. кв. м рециклируем сребристо-синкав полипропиленов плат, опасан с 3000 метра червено въже, струва 14 млн. евро, а в работата по проекта са участвали около 1000 души.
Временната арт инсталация можеше да се види за 16 дни от 18 септември 2021 г. до 03 октомври 2021 г., след което паметникът отново беше оголен за възпоменателните церемонии за Деня на примирието през ноември.
Арт проектът е създаден в сътрудничество с Центъра за национални паметници – държавната агенция, отговаряща за музеите във Франция, и в координация с властите в Париж, финансиран е единствено с приходите от продажби на изкуството на Кристо.
Парчето плат, което се съхранява в музея, е донесено от Венцеслав Петков, уредник в отдел „Природа“. Той е посетил и видял на живо опакованата арка и е решил да пренесе частица от изживяването като донесе и дари на музея парчето плат с размери 7/7 см.

2810. 2021

Излезе от печат ново помагало за часовете по музейна педагогика

28 October 2021|

Излезе от печат ново помагало за часовете по музейна педагогика, посветено на личността и делото на Св. Йоаким и светостта и значението на Ивановските скални църкви.

Цветното издание съдържа информация и илюстративен материал, адаптирани съобразно възприятията на подрастващите. Музейното повествование обхваща разказите за манастира „Св. архангел Михаил“ – неговото създаване, социализиране и разрастване през годините, сведения за автентичните стенописи – образци на Палеологовия стил в изкуството на Балканите, както и факти около провъзгласяването на Търновската патриаршия и въздигането на първия български патриарх на Второто българско царство – Йоаким.
Помагалото съдържа множество снимки, карти и схеми, които визуализират средновековното богатство на региона и разкриват елементи от културата, вярванията и начина на живот на хората през средните векове. Познавателните игри и въпроси от страниците провокират участниците към реконструиране на вече придобити знания като същевременно изграждат и умения за бърза, лесна и адекватна употреба на познавателния материал. Чрез помагалото участниците се запознаят и със знака на ЮНЕСКО и важността на приобщаването на обекта Ивановски скални църкви към световната организация.
Помагалото е част от нов образователен модул в музейната програма „Русезнание“, който включва изпробвани вече активности, свързани с опознаване на средновековни практики. В часовете по музейна педагогика участниците ще реставрират съдове – реплики на оригинални артефакти от експозиционните витрини, ще редят пъзели с изображения на предмети и пейзажи от археологически обекти, ще работят с интерактивни табла, ще се преобличат в средновековни одежди, ще използват макети на станове, което ще подпомогне процесите по изучаване на всекидневието, занаятите и йерархическата организация на градовете през 14 век.
Помагалото за часовете по музейна педагогика и образователният модул подпомагат децата в усвояването на знанията за скалните манастири край село Иваново, за процесите на утвърждаването на православието и обогатяване на духовната култура през Второто българско царство. Автор на изданието е уредника Евгени Георгиев, а художник на илюстрациите – Милен Йорданов. Помагалото и образователният модул са част от проекта „800 години Ивановски скални църкви: Ломският отшелник“, който се реализира от Регионален исторически музей – Русе с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Община Русе и с благословението на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум.

2610. 2021

Участие в международна конференция

26 October 2021|

Участие на археолога д-р Върбин Върбанов в международна конференция

„Светилища в Дунавските провинции – нови резултати и перспективи“ е международна научна конференция, в която археологът д-р Върбин Върбанов участва с презентация и доклад. Конференцията е организирана от Университета в Сегед, Унгария и се проведе онлайн. Д-р Върбанов представи темата „Дребни находки от римски светилища от Сексагинта Приста“, където се спря в детайли на предмети от кост, метал и глина, но осново разгърна експозе около монетите, които са попаднали в някогашните светилища. По този начин археологът осветли пред чужда аудитория проучванията си в последното десетилетие, когато бе разкрито тракийското ямно светилище на територията на римската крепост. В него се включват над 100 ями, в които бяха открити много от изложените предмети в музея, сред които и най-старият съд, намиран в римския град – гърне от III век преди Христа, украсено с „въжена“ лента.

1910. 2021

Приключиха разкопките на Широковското кале за сезон 2021 г.

19 October 2021|

Приключиха разкопките на Широковското кале за сезон 2021 г.

Крепостта е разположена на естествено защитен скален нос, при сливането на реките Баниски и Черни лом. Тя представлява един от най-значимите и представителни паметници на фортификацията по долината на река Русенски лом. Под ръководството на Деян Драгоев от РИМ – Русе и Добрина Харбалиева от ИМ – Средец и с помощта на целева субсидия от страна на Министерство на културата в размер на близо 24 000 лева, екип от археолози, студенти и доброволци в продължение на три седмици, проучи южната кула на най-вътрешната от трите крепостни стени, преграждащи скалния нос в м. Кръстовица. Изяснена е хронологията в изграждането и функционирането на укрепителната система на късноантичния обект. Крепостта възниква като военно укрепление през втората половина на V в. Към това време археолозите отнасят изграждането на видимите и днес на терена две успоредни крепостни стени, построени от големи каменни блокове, някои от които с размери надвишаващи 2 м дължина. През VI в. крепостта се трансформира в цивилно селище. Множеството откривани находки – керамични лампи и съдове, предмети от кост и рог, прешлени за вретено и тежести за рибарски мрежи, спомагат да се разкрие всекидневния живот на населението. Благодарение на мощната укрепителна система – дебела 4 м. крепостна стена и наличието на спомагателна стена (протейхизма), селището успява да преживее големите аваро-славянски нашествия от края на VI в. През Средновековието укрепената територия е разширена, а в източна посока е изградена трета крепостна стена, запазена под формата на землен насип с височина над 4 м. К. Шкорпил предполага, че в развалините на Широковското кале трябва да се търси споменатия през XII в. от арабския географ и учен ал-Идриси град Агранзинос. Изказани са предположения, че крепостта при Широково е средновековния български град Кръстовец.

1810. 2021

Международна научна конференция на тема “Светият отец Антони от Крепчанския манастир: 1100 години монашество в българските земи”

18 October 2021|

Международна научна конференция на тема “Светият отец Антони от Крепчанския манастир: 1100 години монашество в българските земи”

В скалния манастир край с. Крепча се намира най-стария датиран надпис на кирилица, открит и коментиран от проф. Казимир Попконстантинов. В него е посочена кончината на светия отец Антони – октомври 921 г. По повод настъпилата годишнина, от 15 до 17 октомври в гр. Опака, се проведе Международна научна конференция на тема “Светият отец Антони от Крепчанския манастир: 1100 години монашество в българските земи”. В нея участваха учени от България, Русия, Австрия и Гърция. Русенският музей бе представен от уредника Евгени Георгиев с доклада “Малкият Нисовски скален манастир по р. Мали Лом, Русенско”.
Наличието на две големи годишнини през 2021 г. – посочената, и 800 години от основаването на Ивановския скален манастир от свети Йоаким Търновски, доказват значимото място, което заемат скалните манастири по поречието на Ломовете в средновековната ни култура.

1310. 2021

25-та Нощ на прилепите в Европа

13 October 2021|

25-та Нощ на прилепите в Европа 15.10.2021 г. (петък) в Исторически музей

17.00 – 19.00 ч. – Занимателна работилница за изработване на домино на прилеп
Място: Исторически музей
17.00 – 19.00 ч. – Ателие за изработване на макети на прилеп от глина
Място: Исторически музей
17.00 – 19.00 ч. – Образователни игри.
Място: Исторически музей
17.00 – 19.00 ч. – Маркиране на „прилепи“ и методи за улавянето им. Демонстрация, в която участвате ВИЕ – в ръкавиците на прилепаря.
Място: Исторически музей
17.00 – 19.00 ч. – „Да си изработим прилеп“
Място: Исторически музей
17.00 – 19.00 ч. – Пещери, възли и техники. Занимателни игри с Пещерен клуб Приста“ към Туристическо дружество „Приста“
Място: Исторически музей
17.00 – 19.00 ч. – Светлинно и музикално шоу, посветено на прилепите
Място: Исторически музей
19.15 – 20:00 ч. – Презентация „Животът на прилепите в „тъмното“. Демонстрация с детектор и нови технологии за дистанционно изследване на прилепите.
Място: Исторически музей
Партньори: Пещерен клуб „Приста“ към Туристическо дружество „Приста“ – Русе, Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия, СНЦ “Зелени Балкани”, EUROBATS.

25 години Нощ на прилепите в Европа!
Информационната кампания Нощ на прилепите в България ще се отбележи през 2021 година благодарение на приноса и доброволния труд на всички партньори в кампанията.
Нашата цел е да покажем, че прилепите не са страшни, а само различни. В България се срещат 33 вида от възможните 35 в Европа и всички те са насекомоядни.
Прилепите унищожават насекомите – вредители в селското стопанство и подпомагат борбата с комарите в града като едно малко прилепче може да изяде 1000 комара на вечер. Един от начините за опазване на прилепните колонии е съхраняване на техните местообитания – пещерите. Много от тях са обект на защита в мрежата НАТУРА 2000 по Директивата за хабитатите – местообитание 8310 Неблагоустроени пещери.
https://greenbalkans.org/25-godini-Nosht-na-prilepite-v…
Какви събития предстоят?
Презентации, детски рисунки, прилепна гимнастика, „прилепни игри“, различни ателиета и томболи, арт работилници, изложби, викторини, презентации и филми ще провокират интереса към тайнствения живот на прилепите.
Тази година се отбелязват 30 години от Споразумението за опазване на популациите на европейските видове прилепи (EUROBATS) и 25 години от отбелязването на Нощта на прилепите в Европа!
Виновни ли са прилепите за COVID-19?

Становището на EUROBATS по темата https://greenbalkans.org/…/STANOVIShtE_OTNOSNO_PRILEPITE_I…
Фесйбук събитието за всички населени места: https://www.facebook.com/events/1118098768725738/?active_tab=discussion

1210. 2021

Прожекция на 360-градусов филм в Пантеон на възрожденците

12 October 2021|

Прожекция на 360-градусов мултимедиен филм в Пантеон на възрожденците по случай Деня на българската община

Днес (12.10.2021 г.) от 14:30 ч. с безплатен вход ще бъде представен 360-градусов мултимедиен филм „Модерност, Възраждане, Революция – личности и събития“ в Пантеон на възрожденците. Прожекцията се състои по случай честването на Деня на българската община. Дигиталният продукт представя поредица от теми, свързани с духовното пробуждане и израстване на българския народ в периода на Възраждането. Съдържанието включва анимирани снимки, карти, схеми, литографии на пътешественици, фотоси на артефакти, подбрани от музейните специалисти, обединени в девет теми и интегрирани в новосъздадения мултимедиен разказ. Той е обогатен и с персоналии на личности от епохата, изрисувани от художничката Мария Иванова и с авторската музика на Пламен Мирчев. Екипът на продуцентската компания Персей ЕООД създаде цялостно аудио-визуално повествование, синхронизирано за възпроизвеждане в осем независими видеоканала – монитори, които излъчват 11-минутния филм.
Видеото се случва по проект “Създаване на съдържание за 360-градусова мултимедия за Пантеон на възрожденците – Русе” на Регионален исторически музей – Русе, с финансовата подкрепа на Фондация “Русе – град на свободния дух”, по програма “Знание и растеж”.
Останалите музеи в гр. Русе работят с установеното работно време и входни такси.

2709. 2021

„НБУ гостува в музея“ – Регионален исторически музей град Русе, 27 септември 2021, 18:00 ч., зала за временни изложби в Екомузей с аквариум

27 September 2021|

„НБУ гостува в музея“ – Регионален исторически музей град Русе, 27 септември 2021, 18:00 ч., зала за временни изложби в Екомузей с аквариум

Събитието показва творчески резултати в сферата на изкуствата и науките за човека, създадени от студенти и преподаватели в НБУ и привлича вниманието към образование, основано на взаимодействие между преподаватели и студенти в теоретически и практически занимания и в интердисциплинарен контекст. То се осъществява благодарение на домакинството и съучастието на Регионалния исторически музей в Русе и отразява разрастващо се и задълбочаващо се сътрудничество с музея – партньорства по провеждане на летни школи по антропология, съвместни творчески прояви, домакинство на прояви на университета в кандидатстудентски кампании.

Събитието се стреми да „покаже“ визуален разказ за НБУ през погледа на студентите и преподавателите от програми към няколко департамента и сътрудничеството помежду им – „Антропология“, „Дизайн“, „Изящни изкуства“ и „Кино и телевизия“. Представени са резултати от съвместни изследвания, творчески проекти и образователни задачи в антропологични, документални и късометражни игрални филми, проекти на модни колекции, текстилни десени и принтове с мостри, проекти в сферата на интериорния дизайн, картини живопис и графика, авторски бижута.
Събитието се осъществява с участието на съвместна работа на студенти и преподаватели – доц. В. Савчев, преп. Станимир Божилов, доц. Калина Христова (департамент „Изящни изкуства“), доц. д-р Кристина Савова и Кристина Колодеева, гл. ас. д-р Иво Попов и д-р Румен Кожухаров, доц. д-р Елена Тодорова (департамент „Дизайн“), проф. Людмил Христов (департамент „Кино, реклама и шоу бизнес“), доц. д-р Ирена Бокова (департамент „Антропология“). То е свързано с кандидатстудентската кампания на университета и представя информация за образователните програми, научните изследвания и творческите дейности на университета.
Реализира се с с финансовата подкрепа на Централния фонд за стратегическо развитие.

Go to Top