Главна атракция сред експонатите ще бъде „Татунчо“ – обредното животно, което гони злите духове, заедно с уникалния реквизит на обичая – маски от кратуни, дървени саби, възглавници от овча кожа. На монитори ще бъдат представени разказите на днешните участници в джамалрската група, както и видеопродукти от творчески работилници, които показват работата на местните с млади хора за предаване на знанието за маскарадната игра. В продължение на 14 дни посетителите ще могат да се докоснат до оригиналните атрибути на обредната игра „Джамал“ и да се снимат с магичното животно „Татунчо“.
В зала „Княз Александър I“, веднага след откриването на изложбата, ще бъде показан премиерно филмът „Джамал от Кошов“, който ни среща с разказвачите на преживяни вълнения и истории за приемственост – забележителни хора, които пазят и предават паметта за живото човешко съкровище.
Изложбата и филмът са дело на Продуцентска компания „Персей“. Партньори в осъществяването на концепцията са Народно читалище „Просвета – 1928“ с. Кошов, Регионален исторически музей – Русе и Регионално управление на образованието – Русе. Проектът става възможен с финансовата подкрепа на Национален фонд култура, програма „Културно наследство“ 2024.
Проектът „Джамал от Кошов. Живо човешко съкровище“ опазва и популяризира нематериалното културно наследство, като се обръща към маскарадната игра Джамал – елемент от системата „Живи човешки съкровища“ на България, вписан през 2010 г. Съхранява знанието на живите носители на наследството – джамаларите от село Кошов, община Иваново, област Русе и местните общности от Русенското Поломие. Реализирани са теренно проучване, етноложки филм, изложба. Насърчени са млади хора да разбират, оценяват и популяризират нематериалното наследство, като участват в работилници, създават и разпространяват тяхно собствено дигитално съдържание. Проектът надгражда и развива партньорства с музеи, организации и институции, отговорни и етични към наследството и неговите носители. Чрез създадените видеопродукти популяризира в дигиталното пространство неповторимите истории от българския автентичен фолклор.

Печатното издание включва над 250 страници, разделени в шест основни глави. Може да се обобщи, че книгата съдържа близо 360 първи неща, случили се в Русенско в периода от 20-те години на XIII век до днес. Едно от първите описани събития в книгата е основаването на най-големия скален манастир лавра у нас „Св. Архангел Михаил“, наричан още „Ивановски скални църкви“ от монаха Йоаким, който в последствие става и първият търновски патриарх.
Книгата детайлно показва приноса на русенци в глобален, национален и местен план, с което доказва значението на всеки от фактите и конкретните дейности. В архива на доц. Колев са отбелязани над 4000 исторически събития, от които той е подбрал най-важните 352, богато илюстрирани с повече от 300 снимки, факсимилета и графики. Историците посочват, че книгата на доц. Колев внася ред в десетилетните хаотични търсения на различни поколения изследователи, краеведи и журналисти. Във времето темата за приносите на Русе в национален план е изкушавала мнозина, поради което опитите да се формулират тези приноси са многобройни и постоянни. Те, от своя страна, пораждат понякога клишета и градски митове. В приложенията към книгата си, доц. Колев развенчава 33 събития, погрешно сочени за русенски премиери.
Научен редактор на книгата е директорът на Регионален исторически музей – Русе проф. д-р Николай Ненов. В предговора си той отбелязва: „Като историк на техниката доц. Атанас Колев се е подготвял с години, за да се впусне със съзнание и отговорност в историята на Русе. Към нея той поглежда не като към последователен разказ за събития, а през призмата на научната методология. С помощта на дедукцията, подобно на стар криминалист, авторът се взира в детайлите, търси подробности и доказателства, за да верифицира всяко едно свое твърдение. Това превръща неговото изследване в научно проверен текст, с който и в бъдеще историците ще се съобразяват“.
Доц. д-р Атанас Колев е роден през 1943 година в село Виноград, Велико Търново. Завършил е машинно инженерство в Техническия университет в София. Преподавал е в Русенския университет. Автор е на редица научни трудове и изследвания в своята област, но също и на много исторически и литературни публикации, посветени на миналото и културната история на дунавската ни столица, на бележити личности, сред които централно място заема писателят Змей Горянин (1905 – 1958), едно значимо име в периода между двете войни. Днес доц. Колев е председател на Русенско общество за културно и историческо наследство „Змей Горянин“.

Той представя експонати от едноименната изложба, посветена на явлението, познато още като „български стил“ – изява на националното художествено мислене чрез формите на модерното изкуство, вплело в себе си фолклор и елементи от византийското и българското средновековие като етнична традиция. Автори на изданието са етнографите на музея Николай Ненов, Искра Тодорова и Десислава Тихолова.
Каталогът е структуриран в няколко раздела, презентиращи различните проявления на стила „Български Модерн“. В раздела „Дрехи“ са показани сценични костюми на Милка Иванова, известна русенска пианистка от 30-те и 40-те години на ХХ в. Те са изработени от коприна и вълна с характерни мотиви, както и облекло – рокли, ризи, нощници с типична бродерия. В частта „Аксесоари“ са представени ръчно изработени колани, дамски чантички и обувки с избродирани шевици. „Тъканите“ и „Обзавеждането“ на дома, в които Българският Модерн също има своите рефлексии, предлагат завеси за прозорци, калъфки за декоративни възглавници, карета, тишлайфери, салфетки, както и етажерка, иконостас, закачалка за дрехи. Безспорен интерес буди богато орнаментиран полилей от метал от 30-те години на ХХ в., направен от четири чифта пафти и със запазен електрически проводник за крушките. Към момента не е известно да съществува друг такъм полилей от пафти. В частта „Предмети от всекидневието“ могат да бъдат видени множество кутии – за пури, за цигари, за тоалетни принадлежности, за бижута, за макари и конци, кутии за моливи, пудриери, а също така и подноси, чаши, лули, кобилици, ваза, ножове за писма, мастилници и попивателни за мастило, албуми и папки. Последният раздел е посветен на предметите за украса като бъклици, вази, чинии и сувенири с характерна шевица. Показани са също и предмети, реплики на стила „Български Модерн“, създадени през по-късен период.
В уводната си част каталогът представя информация за сецесиона в неговите интернационални форми и появата на национални такива, термините за описание на българския стил и неговите проявления в литературата изкуството, архитектурата, занаятчийството, та дори и в образованието и модата.
Каталогът „Българският Модерн – между европейските стилове и културното наследство“ е важна част за запазване и разказване на местното наследство. Каталогизирането на изложби е обичайна практика в световните музеи, защото благодарение на изданията, изложбите продължават своя живот и разгръщането на своите концепции, дори и след физическото разваляне на експозицията.
Каталогът и едноименната изложба „Българският Модерн – между европейските стилове и културното наследство“ станаха възможни с подкрепата на Министерство на културата.

Посетителите ще имат възможност да се включат в предвидените работилници от 17:00 часа в Лапидариума на музея.
В рамките на събитието ще бъде демонстрирана ехолокация, а игри за ума, „прилепни игри“, занимателни ателиета, арт работилници и презентация ще провокират интереса към тайнствения живот на прилепите.
Целта е посетителите да опознаят живота и навиците на прилепите, което да съдейства за изграждането на позитивна представа и добро отношение към тях.
Прилепите се ориентират посредством ехолокация – така намират храната и общуват помежду си. Те са способни да летят в пълна тъмнина в пещерите, в които живеят и да ловуват насекоми през нощта. Прилепите генерират ултразвук, който варира от 14 000 до 100 000 Hz, което е доста над прага на човешкото чуване (обикновено между 20 Hz и 20 000 Hz).
В България се срещат 33 вида прилепи от възможните 35 в Европа и всички те са насекомоядни. Прилепите са много полезни, защото голяма част от насекомите, с които се хранят са вредители в селското стопанство. Летящите бозайници в градовете помагат в борбата с комарите, като едно малко кафяво прилепче може да изяде 1000 комара на вечер.
Местообитанията на прилепите са пещерите, а голяма част от тях са обекти, защитени от мрежата НАТУРА 2000. Прилепи обаче се срещат и в градските пространства. Много видове намират подходящи убежища във фуги на панелните блокове, тавански помещения, пукнатини в сградите, празнини под керемиди или пространства между тухлите. Това, което е важно да се знае е, че присъствието на прилепите не представлява заплаха за хората.
29-та Нощ на прилепите в Европа в Русенския музей се реализира в партньорство със Спортно туристическо и природозащитно дружество „Академик“ – Русе, Сдружение „Приятели на музея“ и EUROBATS.

При неблагоприятни метеорологични условия, събитието ще се проведе в сградата на Екомузей с аквариум на ул. Етър № 3.

П Р О Г Р А М А
17.00 – 18.00 ч. „В ръкавиците на прилепаря“ – маркиране на „прилепи“ и методи за улавянето им
17.00 – 19.00 ч. Занимателна работилница за изработване на домино на прилеп.
17.00 – 19.00 ч. Ателие за изработване на макети на прилеп от глина.
17.00 – 19.00 ч. Образователна игра „Какво не знаем за прилепите?“.
18:00 – 19:00 ч. Кулинарна работилница – украса на сладки с форма на прилеп.
17.00 – 18.00 ч. Една година от живота на прилепа – образователна игра.
17:00 – 19:00 ч. „С лице на прилеп“ – фейспейнтинг.
18:00 – 19:00 ч. „Дом за прилепите“ – сглобяване на къщичка за прилепи – занимателна работилница.
17:00 – 19:00 ч. „Магията на възлите“ – занимателна работилница с въжета.
17:00 – 19:00 ч. „Прилеп – значка“ – ателие за изработване на значка с форма на прилеп.
17:00 – 19:00 ч. Ателие за изработване прилеп от щипка.
17:00 – 19:00 ч. „Еко картичка“ – занимателно ателие.
17:00 – 19:00 ч. „Слаклайн лента“ – забавно ателие за баланс на тяло и дух.
19.00 – 20:00 ч. Прилепите в населените места. Първа помощ и спасяване на бедстващи прилепи. Прoвокация с ехолокация – презентация, демонстрация, предизвикателства и интерактивни игри.

И тази година за малките посетители на музея са организирани образователни ателиета за изработване на макети и маски с образа на египетски лешояд, интерактивни предизвикателства, познавателни игри, викторина.
Акцент в тазгодишното издание на събитието е семейството на лешоядите – възрастните, които участват равноправно за отглеждане на малките, начините на осигуряване на храна. Ще бъдат засегнати и теми, свързани с опазването на този вид птици от заплахи – отрови, сблъсък с далекопроводи и целенасочена стрелба по тях.
Специално внимание ще се обърне на брадатия лешояд – вид, който е изчезнал от преди повече от 50 години, поради което е вписан в Червената книга на България. На 17 май тази година на територията на Природен парк “Сините камъни” край Сливен са освободени първите три брадати лешояди в българската природа от 1972 г. насам. Те са млади екземпляри – един е излюпен в Спасителния център за диви животни на “Зелени Балкани”, а другите два са дарение от зоопарка “Остава” в Чехия. Целта е видът да бъде възстановен не само за България, но и за целия Балкански полуостров.
Днес в България могат да се срещнат белоглави и черни лешояди, както и значително по-малко като брой представители на египетския лешояд.
Международният ден на лешоядите в Русенския музей се реализира в партньорство с Сдружение с нестопанска цел „Зелени Балкани“ – гр. Стара Загора (СНЦ „Зелени Балкани“).
При неблагоприятни метеорологични условия събитието ще се проведе в сградата на Екомузей с аквариум (ул. Етър №3).

Международният ден на лешоядите се отбелязва от 2006 година като начин да се подчертае значимата роля на вида. Известни като „санитарите на природата“, лешоядите заемат ключова роля в борбата с разпространението на заразни болести по животните и хората.
В миналото в България са гнездили четири вида лешояди – брадат, черен, белоглав и египетски.
Популацията на египетския лешояд на Балканите за последните 30 години е намаляла с повече от 80%. Основните заплахи за вида са унищожаване на местообитанията му, безпокойство и бракониерство, поставяне на отрови, както и необезопасени електрически стълбове.

Събитието е свързано с кандидатурата на България, Румъния, Сърбия и Хърватия Дунавският лимес да бъде предложен за вписване в Списъка на световното наследство.
Събитието бе открито от председателя на 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО проф. Николай Ненов: „- Границата на Римската империя – Дунавският лимес, е разделяла империята от останалия свят. Днес тя е не само културно наследство, но и идея, която преодолява съвременните различия. Тя обединява хора от различни националности с една обща цел – да съхранят, представят и предадат това изключително наследство на бъдещите поколения“, каза той. Аз се вълнувам от това събитие, защото като директор на Регионалния исторически музей в Русе съм отговорен за управлението на римската крепост Сексагинта Приста – предшественик на съвременния Русе.
Изложбата се състои от 22 постера, които представят всяка една от четирите държави. На картата в българския участък са указани всяко едно място, където в последното десетилетие русенските археолози за разкрили обекти от Лимеса. Разбира се в предложението ще бъдат вписани на първо време само тези обекти, които се управляват устойчиво, а след това би могло да се добавят и други.
В рамките на събитието лекции изнесоха д-р Именгард Майер, Влатка Ревалд-Радолич и д-р Тино Лелекович, д-р Неманя Мърдич, гл. ас. д-р арх. Силва Събкова и проф. Йоан Оприш.
Събитието бе част от програмата на 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, която се провежда в Париж под българско председателство.

Автор и ръководител на проекта е украинската архитектка и художничка Юлия Красовска. Тя има редица самостоятелни и групови изложби в Украйна, България, Турция, САЩ, Китай и Япония.
Изложбата е гостувала през последната година в София, Бургас, Сливен и Хасково.
Изложбата е посветена на известния и утвърден украински скулптор Михайло Парашчук, познат на българските архитекти като автор на някои от най-добрите скулптурни фасади на сгради в столицата и в други региони на страната. Скулпторът пристига в България през 1921 г. и остава тук до края на живота си през 1963 г.
Откриването на изложбата ще е съпроводено от лекция на арх. Юлия Красовска на тема „Участие на украинския скулптор Михайло Парашчук в монументални проекти в Русе и други извънстолични градове“.
В експозицията ще бъдат подредени маслени платна, изобразяващи култови сгради, намиращи се в гр. София – външната декоративна украса на СУ „Св. Климент Охридски“, Народния театър „Иван Вазов“, Канцеларията на Народното събрание и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, дело на Михайло Парашчук.
Юлия Красовска пресъздава в акварелни картини архитектурни детайли от работата на твореца по сгради, намиращи се в гр. Русе, Бургас, Перник и Кърджали.
Следвайки творческия път на известния скулптор, Красовска е посетила 13 града в България, като е уловила най-интересните подробности на неговите творения в своите снимки, които също са включени в изложбата.
Въз основа на архивни данни и повече от шестгодишни проучвания, архитектката разкрива творчеството на Михайло Парашчук както в столицата на България, така и в регионите. Посетителите ще се запознаят с малко известни факти от живота на бележития скулптор, прекарал целия си творчески живот в България.
Организатори на събитието са Фондация „Архитектура и изкуство“ – Бургас и Регионален исторически музей – Русе.
Изложбата ще гостува в зала „Русе“ на Историческия музей до 18 юли 2025 г.

Една легенда за това как недостижимото става достижимо, невъзможното става възможно, мечтаното става реалност, ако не се отчайваш пред трудностите, проявиш изобретателност, имаш верни приятели и чувствата ти са истински.
Ръководител – Росица Миновска – Деведжиева
Кукли – Лиляна Василева
Музикална картина – Илия Деведжиев
Афиш – Матей Деведжиев
Заповядайте на 8 юни, неделя, в зала „ Княз Александър I“ на Историческия музей. Начало – 17.00 ч.
Вход свободен!

Тя може да бъде видяна до средата на месец август в Музейния център (ниво III) на Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.
Изложбата представя стила „Български Модерн“, като изява на сецесионното изкуство у нас. В периода между двете световни войни съществуват множество всекидневни вещи, обединени от “български стил” в тяхната украса, които включват обзавеждане за дома и дрехи. Формулировката “български стил” описва и назовава явлението сецесион в България от позицията на собственобългарския културен контекст. Разположено в едно по-широко пространство, явлението може да се определи като Български Модерн – изява на националното художествено мислене чрез формите на модерното изкуство, вплело в себе си фолклор и елементи от византийското и българското средновековие като етнична традиция.
Във времето между двете световни войни етнографските предмети вече присъстват в музеите, поради което на тях се гледа като на културно наследство, от което могат да се вземат елементи, теми, мотиви, които да се вплетат в съвременността. Утвърждаването на явлението в градската социокултурна среда води до появата на други негови форми – обзавеждане на отделна стая в “национален” стил. Тъкмо тук декоративните възможности на българската шевица се проявяват в най-пълна степен. Българската стая е феномен на културата, който притежава в най-пълни елементите на стила, тъй като подчинява на градския интериор както функционалността на изделията, така и тяхната визия.
Изложбата „Българският модерн – между европейските стилове и културното наследство“ на Русенския музей представя вариантите на стила чрез предмети, тъкани, дрехи и обзавеждане, украсени с разнообразни форми на плетеници и стилизирани етнографски орнаменти. Разработени интерактивни елементи подпомагат по-лесното разбиране на наследството от посетителите.
Автори на изложбата са етнографите на музея Десислава Тихолова, Искра Тодорова и проф. Николай Ненов.
Експозицията е създадена с подкрепата на Министерство на културата.

Концепцията предвижда дейности, свързани с опазването, споделянето и интерпретирането на местни културни наследства – основа за обществени колекции в осем читалища от три области – Русе, Разград и Силистра.
В своята работа с читалища Русенският музей е попадал на много случаи, в които местните институции изпитват затруднения при разпознаването на културни наследства, както и при тяхното възможно опазване и употреби. Често срещано е различни предмети, които се пазят в читалищната „сбирка“ да се употребяват като „реквизит“ при сценични представления на местни ритуални практики, след което да се връщат отново.
С проекта „Тайни колекции, споделени наследства“ ще се идентифицират форми на културни наследства в осем селища – Тетово, Кацелово, Обретеник, Ценово, Юпер, Сеново, Попина, Долна Студена. Музейните експерти ще помогнат в идентифицирането на културни наследства, пазени в читалищата, ще съдействат методически вписването в инвентарни книги, които също ще бъдат създадени по проекта. Дейностите са реална помощ за читалищата, които така ще могат да регистрират колекциите си според Закона за културното наследство. Ще бъде проведено обучение и ще се предоставят насоки при експонирането на артефактите по места, за да бъдат експонирани по адекватен начин. Музейните специалисти ще изработят необходимите документи, за да могат читалищата да кандидатстват за статута на обществената колекция и така да излязат наяве съществуващи форми на наследство.
След регистрацията на предметите някои от тях ще участват в изложба, създадена с художествената интерпретация на темата от Еслица Попова.
Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria

Откриването е насрочено за вторник, 21 октомври, от 12.00 ч. в Историческия музей. Автори на изложбата са етнографите Искра Тодорова, Десислава Тихолова и Николай Ненов.
„Местна кухня в четири сезона“ представя рецепти, вкусове, знания и разкази за културата на хранене в Русенско. Изложбата е изградена въз основа на поредица от теренни проучвания, осъществени в осем селища от областта – Мартен, Борово, Ряхово, Полско Косово, Писанец, Чилнов, Новград и Кошов. Пред изследователите жителите на населените места споделят типични рецепти, приготвят ястия и разказват за сезона и повода, при който се поднасят. По този начин специалистите очертават всекидневни и празнични културни практики, обвързани с местната регионална наследена кухня, разбирана като форма на нематериално културно наследство. Паралелно със съхраненото знание, изложбата прави и препратки със съвременността и употребите на храни и продукти.
Изложбата „Местна кухня в четири сезона“ вече гостува във всички населени места, участващи в проектната идея. Това е важна част от споделянето на наследството и неговата децентрализация, чрез осигуряване на достъп до култура в малките населени места.
Изложбата е съпътствана и от няколко интерактивни модула, включващи дигитални разкази, обвързани с конкретни предмети от кухнята, такива, които проследяват връзката между подправки, продукти и ястия, а трети обясняват фолклорни вярвания, свързани с билки, храни и техните предпазващи действия.
Проектът „Местна кухня в четири сезона“ се реализира от Русенския музей с помощта на Национален фонд „Култура“. Той се явява важна стъпка в развитието на темата за локалната гастрономия и формирането на местна кухня, като предпоставка за развитие на туризма чрез културни наследства. На откриването на изложбата ще присъстват и представители на всички места от региона, които се включиха със споделено знание в инициативата, които също ще разкажат за културата на хранене в техните населени места и ще споделят типични продукти, рецепти и готови ястия.

Автор на изданието е писателят, журналист и фотограф Зорница Гъркова. Книгата представя 22 фотографии на цветове на различни растения, които са част от експонираната през март 2024 г. в столичната галерия „Little Bird Place“ дебютна фотографска изложба на авторката с кураторка Десислава Димова (despoina.eu). Снимките са придружени с текстове – откъси от романа «Стъкленицата», чието издаване все още предстои. Това са фрагменти от писма, които проследяват пътуванията на героинята на романа Клара по дирите на образци от растението Encephalartos woodii.
Фотографиите на Зорница Гъркова правят препратки към човешката душевност. Саговата палма на Ууд, например, е обявена за изчезнала в дивата природа след като е била открита за пръв път и описана от ботаника Джон Медли Ууд през 1895 г. Днес ботаници от цял свят търсят женски екземпляри, за да запазят вида, от който е останало само едно мъжко растение, съхранявано първоначално в ботаническите градини Дърбан в Южна Африка и размножавано чрез резници. По света съществуват над 500 екземпляра от вида, всички те клонинги на мъжкия екземпляр. Това, в термините на биоразнообразието, означава, че видът не може да бъде продължен поради липсата на женски екземпляри от растението. Това превръща саговата палма на Ууд в най-самотното растение по света и е чудесна алегория за човешкото състояние и човешките отношения в един все по-глобален консуматорски свят.

Той обозначава ключови топоси, обвързани с живота и дейността на еврейските общности в Русе, определени при теренни проучвания на специалисти историци и етнографи. Маршрутът включва осем спирки като стартира от Историческия музей и преминава през еврейския квартал и блок „Вулкан“, построен на мястото на кино „Цанко Церковски“ на улица „Дондуков-Корсаков“ 101, родната къща на Елиас Канети, къщата, в която е живял Жул Паскин, Паметника на жертвите на холокоста на площад „Д-р Мустаков“, клуб „Шалом“, паметника на нобеловия лауреат и завършва при Дом Канети на ул. „Славянска“ 12.
Презентацията на културния маршрут се реализира по повод Европейските дни на наследството – културно събитие, подкрепено от Съвета на Европа и Европейската комисия.
Ще ви очакваме в четвъртък, 25 септември, от 11.00 ч. пред сградата на Историческия музей на пл. „Батенберг“ 3.

Откриване: 6 септември 2025 г., 12.00 ч.
Място: Исторически музей
Автори на изложбата: д-р Искрен Великов, Ренета Рошкева

„Съединението прави силата“ – девизът на българската държавност
Зает от националното мото на Белгия, девизът „Съединението прави силата“ е израз на идеята за национално единство като основа за държавна сила и устойчивост. Той намира израз още в първия Закон за правото на сечене на монети в Княжество България през 1880 г., но добива особена популярност след Съединението през 1885 г. Девизът символизира както обединението на Княжество България и Източна Румелия, така и по-широкото послание за единство между гражданите и институциите на възстановената държавност. Днес надписът „Съединението прави силата“ краси фасадата на Народното събрание в София – постоянен напомнящ знак за историческото значение на единството. Той присъства и върху държавният герб, официални документи и други символи на държавността. Девизът остава не само исторически артефакт, но и живо послание, което вдъхновява съвременна България в нейния път към солидарност, развитие и национално самочувствие.

Артистичното начинание, както го определя неговият автор, има за цел да създаде съвременно художествено произведение, което да покаже част от природното наследство на Румъния и да фокусира вниманието към замърсяването на околната среда. „Умишлено не съм поставил препинателен знак в края на заглавието, за да може всеки зрител да постави този знак, който смята, че най-добре отговаря от неговите емоции. Това може да е въпросителен, може да е и удивителен знак. Възможно е и изобщо да не се поставя такъв – всеки вариант предпоставя различно значение“, споделя Дан Михалча.

Изложбата е съставена от 20 бр. фотографии, направени от Дан Михалча на Калните вулкани от Пъклеле Мичи в окръг Бузъу, Румъния.

Дан Михалча е роден в Ръмнику Вълча, но живее в Букурещ. Той е филмов и телевизионен режисьор, оператор и фотограф. Завършил е Факултет по изкуствата в университета „Хиперион“ в Букурещ, специализирайки филмова и телевизионна режисура. Получава магистърска степен по кинематография и медии, специалност „Кинематографична драматургия“, както и „Филмов и телевизионен сценарий“ в същия факултет. Завършва докторантура по кинематография и медии във Факултета по театър и кино в университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж-Напока. От 1995 г. до днес режисьорът Дан Михалча е част от различни артистични програми. Той е лауреат на международни и национални фестивали на документално кино, провеждани в Румъния. Автор е на произведенията, които са тема на пътуващата изложба на религиозна фотография „Canonicon“.

В нея могат да се включат деца от първи до пети клас. Заниманията ще се провеждат на три етапа: 23-27 юни; 14-18 юли и 25-29 август от 09.30 до 13.00 ч. в сградата на Историческия музей. Максималният брой на участниците в група е 15. Записването се извършва на телефон 0886072085 и продължава до запълване на бройките. Таксата за участие е 10 лв. на ден.
„Лято в музея” е част от образователната програма на Регионален исторически музей – Русе. С помощта на музеен педагог децата научават любопитни факти за историята на града, за емблематични места и личности, разкриват тайните на археологията. Програмата включва още творчески занимания, съвременни интерактивни игри. Целта е децата да се запознаят с музейните пространства, да се забавляват и същевременно да придобиват нови знания.

Новата изложба на Русенския музей – „Под пластовете време – Археология от Кале Широково“, разкрива изследванията на терен в последните пет години на този все още непопулярен обект. За този период се открояват впечатляващи кули и крепостни стени, както и множество други съоръжения от древната крепост – стъпала, порти, жилища и множество артефакти. Сред тях в изложбата могат да бъдат видени печати на императорската канцелария – управителят на този град е водил кореспонденция със столицата, а също необичайни предмети като „сфероконус“ – съд, който съдържа магическа течност, отрова или алкохол. Археолозите са намерили и сандъче за монети, от което има отделни части – обков, както и заключалката с ключ.
Не само археологическите открития впечатляват от този обект – Кале Широково събира подкрепата на местните жители. Читалища, земеделски производители, къщи за гости, местни власти подкрепят с хора, с пари и дори физически се включват в проучването. Интересът към мястото е много голям и на разкопките се включват и рядко срещаните у нас доброволци. Заедно с това археологът Деян Драгоев организира лятна школа по археология с ученици от Математическата гимназия в Русе. Всички тези активности помагат на мястото да стане по-видимо и подкрепят местните общности да разпознават тяхното културно наследство.
Кале Широково“ се разполага на 35 км южно от Русе, върху скален нос при сливането на реките Баниски и Черни лом. В резултат на археологическите разкопки, осъществени в периода 2020 – 2025 г., са разкрити останки, принадлежащи на един от най-значимите центрове през късноантичната и средновековна епоха в Русенска област.
Крепостта е построена в размирните години при император Теодосий II (408-450). В началото укреплението охранява пътищата в долините на реките Баниски и Черни лом. За имперския характер на строителството свидетелстват както плановото му решение, така и начина му на градеж. По подобие на „Теодосиеви стени“ в Константинопол и тук има две успоредни крепостни стени. Основната стена е снабдена с три големи полукръгли кули, от които изцяло са проучени две. В отделни сектори широчината на стената достига до 4,80 м, което я превръща в най-широката у нас. Външната стена е по-тънка (2,80 м), намира се на 12 м в източна посока спрямо основната. За по-добра отбрана е снабдена с плътни, триъгълни по форма, кули, от които са проучени две, защитаващи портата на крепостта. И двете стени са изградени от големи каменни блокове, някои от които с дължина повече от 2 м. Част от тях носят по себе си каменоделски знаци и монограми.
Благодарение на мощните си крепостни стени селището устоява на големите аварски и славянски нашествия от края на VI в.
През Средновековието върху руините на крепостта е изградено селище. Към момента най-ранните разкрити структури се отнасят към XI в., но редица находки показват, че мястото е обитавано и в годините на Първото българско царство. В първата половина на XI в. в източна посока е изградена нова крепостна стена, с което защитената територия се увеличава двойно. През византийския период в крепостта се установява административен управител, който води коренспонденция с константинополската императорска канцелария. Кръстовец е името на града през следващите столетия, запазило се и във времето на цар Иван Шишман.

Артистичният проект включва 39 творби на деца между 5 и 16 години, спечелили златни и сребърни медали и други големи награди от конкурси в цял свят. Темите на изложбата са свързани с вълшебствата на природата, силата на водата, смяната на сезоните, симфонията от изкуства и неповторимия свят на приказките. Част от творбите са вдъхновени от румънските традиции – танци и характерни облекла.

Концепцията за изложбата е на ръководителя на кръжока по рисуване проф. Елена Стойка. Тя има богата творческа биография. Картини на нейни пораснали възпитаници са част от големи частни колекции, притежания на режисьори, актьори, публични личности. Елена Стойка участва заедно със свои ученици и в летни училища в Америка и Франция. Автор е и на учебници по изобразително изкуство от 5-и до 8-и клас в Румъния. Статии за нейни преподавателски практики са отпечатани в Италия, Франция, Египет, Япония и Америка.

Изложбата „Фантазия и цвят“ се открива със съдействието на Асоциация „Еврорегион Данубиус“. Може да бъде видяна в Екомузей с аквариум до края на месец юни.

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА НОЩ В МУЗЕЯ

ПРОГРАМА

17 май 2025
18.00 – 24.00 ч.

Исторически музей

18.00 ч. „Музикални етюди“ – изпълнения на ученици от китарните класове на НУИ „Проф. Веселин Стоянов” с ръководители Радослав Михайлов, Лиляна Игнатова, Антони Масуа
Място: зала „Русе“, Исторически музей

19.00 ч. „Епоха в ритъм: Суинг пред музея“ – група „Линди Хоп“ с ръководител Радина Костадинова
Място: пространството пред Историческия музей

Временни изложби:
• зала „Княз Александър I“ – „Българският модерн – между европейските стилове и културното наследство“ с автори Искра Тодорова, Десислава Тихолова и проф. Николай Ненов;
• зала „Русе“ – „Димитрана Иванова – забравената лидерка на женското движение в България“ с автор Ренета Рошкева.
Презентационни турове в експозицията от 18.00, 19.00, 20.00, 21.00, 22.00 часа.

Екомузей с аквариум
Временни изложби:
• „За Сините камъни с любов“, организирана от Българска фондация Биоразнообразие
Двата музея са отворени за посетители от 18.00 до 24.00 ч.