Новини2021-07-06T12:00:48+01:00

НОВИНИ

1205. 2022

На 11 май 2022 г. се състоя връчването на наградите „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“

12 May 2022|

Награждаването се проведе на Общото събрание на Сдружението в гр. Велико Търново

Регионален исторически музей – Русе получи приза „Музей на годината“ за 2021 г. Отличието бе присъдено за номинацията „Разкази за Средновековието“ – обновените зали „Червен“ и „Духовност“ в сградата на пл. „Ал. Батенберг“ 3 и създаването на образователен модул.
Кандидатурата на русенският музей „Разкази за Средновековието“ обхвана два проекта, които културният институт реализира през миналата година – „Разказ за Средновековието със средствата на Новата музеология. Редизайн на експозиция „Иваново-Червен“, който бе реализиран по повод 800 години от създаването на Скалния манастир „Св. Архангел Михаил“ край Иваново“, подкрепен от Министерството на културата и „800 години Ивановски скални църкви: Ломският отшелник“, финансиран по програма „Култура“ на Община Русе. Първият проект обнови залите „Червен“ и „Духовност“. Концепцията и реализацията са на д-р Искрен Великов и археолога Светлана Великова. В рамките на втория проект бе създаден образователен модул и помагало, посветено на личността и делото на Св. Йоаким и значението на Ивановските скални църкви. Авторството и реализацията на идеята са дело на уредника Евгени Георгиев.
Русенският музей кандидатства за Наградите „Наследство“ за първи път. В категорията „Образователни инициативи“ отличието е присъдено на „Регионален исторически музей „Стою Шишков“, Смолян, за събитието: „Музейни игри на родолюбието“. В категорията „Събития и работа с публики“ призът е даден на Държавен културен институт Къща музей „Панчо Владигеров“, София със събитието: „SYN(es)THESIS“.

1104. 2022

Директорът на Регионален исторически музей – Русе проф. Николай Ненов участва в семинар по проекта „Археологически парк в градски зони като инструмент за устойчиво местно развитие (“ArcheoDanube”)

11 April 2022|

Проектът се осъществява по Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020.

Форумът се провежда в град Сараево, Босна и Херцеговина. Срещата е планирана като учебно взаимодействие между ключови участници в музеите. Гост-партньорите предварително ще определят темите за бъдещото ангажиране на културните институти в управлението на археологическите паркове. Планираното събитието ще се проведе чрез семинари, лекции, кръгли маси и посещения на музеи. Русенското представяне ще покаже развитието на Средновековния град Червен от археологически обект към археологически парк. Процесът е сложен и дълъг. За неговото реализиране са необходими множество партньори, които да споделят отговорността за представяне на местното археологическо наследство. „Най-големият ни проблем е представата, че щом обектът е на музея, то отговорността за споделянето на наследството е единствено наша“, казва проф. Ненов. С помощта на план за изграждане на местен археологически парк русенският музей разчита да намери заинтересовани хора или групи, с които да се изградят партньорства, водещи до общи ползи. Примери за подобни ползотворни взаимодействия са организираните на Червен джаз и класически концерти.
На срещата в Сараево ще бъде демонстрирано и ново приложение за смартфони – безплатна игра за Средновековния Червен, която в момента е в процес на разработване, след което ще бъде достъпна за всички посетители на обекта.

803. 2022

В зала „Русе“ на Историческия музей може да бъде видяна изложбата „Образи на наследството“.

8 March 2022|

Експозицията е резултат от теренните изследвания на музейните специалисти от Сливен и Русе по проект „Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие“ – ИЕФЕМ, БАН, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“.

За реализирането на изложбата са работили проф. д-р Николай Ненов – директор на Регионален исторически музей – Русе, доц. д-р Кристиян Постаджиян – Нов български университет, доц. д-р Николай Сираков – директор на Регионален исторически музей – Сливен, доц. д-р Валентина Ганева-Райчева – фолклорист в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН, доц. д-р Ирена Бокова – преподавател по културна антропология в Нов български университет, д-р Искрен Великов – уредник в отдел „История на България 15-19 в.“ в Регионален исторически музей – Русе.
Изложбата се спира на взаимодействията с културните наследства в пространствата на изследваните терени като представя значими образи на наследствата в Сливен, Русе и техните региони.
Изложбата включва различни употреби на наследствата като вписва културни практики, класически артефакти, утвърдени образи на миналото, места на памет и културни пейзажи. Чрез нея стават видими както музейните политики към наследствата, така и разпознаването им от местни власти, конкретни локални общности, заинтересовани страни.
Експозицията се състои от 16 постера, както и от интерактивен модул. Два видеомонитора излъчват филмите, създадени по проекта, като форма на интерпретация на местните наследства.
Първите постери са обединени от темата Градска памет. Единият представя паметника на Хаджи Димитър в Сливен, издигнат през 1935 г., открит с тридневни тържества през есента на същата година. Другият се спира на Паметника на Свободата в Русе, открит през 1909 г. В предишното десетилетие абитуриентите поднасят цветя и правят тук своите снимки, а в последните години това правят младоженци. И двата паметника представляват важен елемент в градската памет и се явяват репрезентативни на основните образи на наследствата, с които градовете се самопредставят.
Постерите разглеждат също архитектурата като част от градска памет. Сливен представя три важни днес сгради – тези на Библиотеката, Музея и на Фабриката на Добри Желязков. Те съдържат персонажи, послания и елементи от местната и националната история. Русе разкрива своето минало чрез три периода на строителство, обвързани с индустриалната епоха. Още от османско време се появяват образците на европейска архитектура, за да се нароят моделите на виенския необарок. По-късно Модернизмът оставя отпечатък в града, за да се появи и социалистическият Русе, като част от епохата.
Крепостите, които са в пространствата на градовете, постепенно се вписват в техния културен живот. На фона на гледката, която се открива към Природен парк „Сините камъни“ и към Сливен, в крепостта Туида се провеждат концерти, театрални постановки, турнири и фестивали. Всяка година се организира Средновековният събор “Помни славата”, по време на който се извършват бойни демонстрации, изработват се оръжия, всекидневни предмети, и украси. Фестивал има и в Сексагинта Приста при Русе. Корабоплаването, търговията и армията присъстват сякаш вечно на хълма над устието на Русенски Лом и Дунав. Тук се извисява Паметникът на българското морячество, за да напомня, че българския флот – търговски, пътнически и военен, е създаден в Русе.
Темата Местно знание отправя поглед извън пределите на градовете и се спира върху фолклорно знание, културни пейзажи и техните употреби или забрави в настоящето. Сред местните наследства, които не са представени в музеите, се откроява етнокултурната група на каракачаните, прочути със своя събор на Карандила над Сливен. В Русенско се показват места и събития, които акцентират на възможностите и желанието на местните общности да се покажат пред другите със своите живи наследства.
Важен елемент от културните наследства на региона представлява местната кухня, където Сливен се представя с прочутите си милинки, с прасковите като локална култура, обвързана с фестивали, както и с фината ракия „Сливенска перла“. От своя страна Русе „черпи“ с дунавска рибена чорба, с местни вина, а за финал – изящната торта „Гараш“, създадена тук в края на ХIХ век.
С богатите форми на местни наследства изложбата опитва да провокира аудиториите, да ги включи в дебат за културните наследства, тъй като самата тя представлява форма на обучение в култура.
Изложбата се представя в Русе, в Сливен, в София и ще бъде включена в Каталога на Панаира на музейните изложби, за да присъства в общия обмен между музеите в страната.

503. 2022

„Седмица в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“

5 March 2022|

В последния ден от „Седмицата в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“, организирана от Регионален исторически музей – Русе, предоставяме информация за деня на смъртта на героя. Събитията около смъртта му са разказани от Захари Стоянов.

Захари Стоянов е оставил най-образното описание на гибелта на Ангел Кънчев, когото той познава като един от редовните посетители на читалище „Зора“, приятел с младежите от читалището. Разказва като очевидец. Случилото се на 5 март 1872 г. той свързва в спомените си с посрещането от Видин на новоизбраният български екзарх Антим. В действителност на този ден пристига делегацията от Цариград, която е трябвало да отиде до Видин и да придружи Антим в неговия път до седалището на новоучредената Българска екзархия. Захари бърка и деня – казва, че е събота, но 5 март 1871 г. е неделя. Преминаването на реката и границата между Влашко и Османската империя (Гюргево – Русе) се осъществява чрез малко турско параходче – Сейре. За да се качи на него пътникът трябва предварително да е получил червено билетче, заверено на базата на показано тескере (паспорт).

„Часът бе около 10½ по турски. Натрупаната навалица около скелята отваряше път на няколко румънски офицери и дами, които идеха откъм града и отидоха на парахода; с тях заедно вървеше и Ангел Кънчев, може би нарочно, като е искал да се възползува от лъскавата им униформа, за да премине по-свободно. Той изглеждаше така, като че малко искаше да знае кого чакат русчукските жители и кой ще да дойде.
Той премина през стражата, състояща от няколко души арнаути, като подаде своето червено билетче на Али ефенди, и наближаваше вече да влезе в парахода, когато тоя последният го спря да му иска паспорта. Ангел Кънчев започна да търси из джебовете си, но като не намери никакъв паспорт, каза на Али ефенди, че може би да го е забравил у тях или на кавенето, и тръгна да отиде да го търси.
– Хайде да отидем по-напред в писалището на паспортите, да видим дали действително ти си взел паспорт – отговори Али ефенди и подкара напреде си Ангел Кънчев. Той се покори на грубата заповед и тръгна към писалището на паспортите, пожълтял и разтреперан.
Писалището на паспортате се намираше така също на скелята на 100-150 крачки разстояние. Присъствующите там приятели и познайници на Ангел Кънчев не обърнаха сериозно внимание на тая случка, която се считаше като нещо обикновено с пътниците, които отиваха в турско време за Румъния. Само пашите – на флотите и военният, – които надуваха своите наргилета пред хотел Гюлшен, попитаха Али ефенди каква е вината на тоя българин.
– Иска да премине без паспорт, ефендим – отговори низко¬поклонният чиновник, като направи раболепно темане чак от земята.
– Ако му гледаш кайфета, ще кажеш кой знае какъв банкерин е, а той, чапкънинът, паспорт даже не си взел – отговори един от пашите.
Десят минути обаче не се изминаха, когато очите на цялата публика бяха обърнати към зданието на паспортите от грубия глас на няколко арнаути-заптии, които се деряха да викат, доколкото им стига силата: „Тутун!“ (Хванете го!) До каква голяма степен беше удивлението на публиката, като видя, че лицето, подир което викаха заптиите: „Хванете го!“, не беше други никой освен Ангел Кънчев. Той бягаше, колкото му държат краката, от писалището на паспортите към скелята, а Али ефенди заедно с двама заптии с голи сабли в ръцете тичаха подиря му да го гонят. Публиката, която се намираше напредя му по пътя, повечето жени, уплашени от това ненадейно произшествие, разделяха се на две колони, наляво и надясно, и отваряха свободен път на хероя, който приличаше в това време на разярен лев. Не се уплашиха обаче и турските паши, които бяха насядали пред хотел Гюлшен и покрай които трябваше да премине Ангел Кънчев. Щом видяха тия каква е работата, скочиха на крака, кой със сабля, кой със стол в ръцете, и се приготвиха да заградят пьтя на приближающата се жертва. Примерът на пашите се последва от мнозина матроси, слуги и пр. Викове: „Хванете го, дръжте!“, „Ще избяга!“, „Не е добър човек“– се слушаха навсякъде. Страшно смущение последва в средата на грамадната публика, която се притискаше в отстъпванието си между високия бряг и Дунава.
Когато Ангел Кънчев се видя, че е заграден от всяка страна, а именно – от дясна страна – брега на Дунава, от лява – водата, отзадя му – Али ефенди и заптиите с голи сабли, а отпреде му тоже същото, той се спря за минута и с голяма бързина извади изпод връхната си дреха един револвер, с който се обърна срещу заптиите. Тия последните, които наближаваха вече да хванат своята жертва, щом видяха, че лъсна револвера, замръзнаха на местата си, още повече че тия едва ли са очаквали да им попадне човек из русчукските улици, снабден с револвер. Един изпомежду тях падна по гърба си, изпусна саблята и с издигнати нагоре ръце молеше за пощада разярения юнак; други хукна да бяга към немската скеля така бърже, щото дългият му ямурлук взе положение да четеш отгоре му пари; а третият, Али ефенди, нагази в Дунава до колене. Но не само тримата заптии се разбягаха; всички присъствующи там наоколо, в това число и двамата горепоменати паши, очистиха пътя. Всеки бягаше от страшното лице на героя или, по-добре, от неговото хладно оръжие. Разбира се само по себе си, че турците не побягнаха окончателно; множество заптии заеха позиции с пушките си зад ближните дувари.
Три до четири пъти цъкна с револвера си А. Кънчев подир тримата души заптии, но нито едня път не можа да гръмне. Тогава той пристъпи още няколко крачки напред, тялото му затрепери като есенен лист, големите му огнени очи се задръстиха от сълзи, изгледа жално наоколо си и след като извика с треперящ глас: „Да живей България!“– хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло… Глухо изгърмявание, като изпод земята, се раздаде наоколо, револверът, който не хвана против заптиите, отскочи настрана, двете ръце, които преди малко го стискаха, яко се заловиха за космите на разбития череп, като да искаха да прекратят болезнените действия на куршума, който беше се загнездил вече в мозъка – и грациозното тяло, безчувствено и окървавено, претъркули се на земята като клас, прерязан с жетварския сърп!…
Тая дързостна постъпка на А. Кънчева, която на минутата още се разпространи из целия град, като молний порази мало и голямо. Ония, които се занимаваха само с алъш-вериша и мислеха изключително за своите собствени черва, наричаха тая постъпка глупава и неразумна; други изказваха своето съжаление към младия патриот; трети не можеха ди си обяснят защо и за какво той се убива и пр. Не погледнаха обаче така косвено на въпроса турските правителствени мъже от Дунавската област и техните раболепни аркадаши – чорбаджиите. Те поклатиха злобно глава и неволно бяха принудени да се замислят малко по-сериозно.“

Захари Стоянов. Записки по българските въстания. София: Наука и изкуство, 1981, 66-68 стр.

Вестник „Дунав“, 12 (24) март 1872 г., със съобщение за самоубийството на Ангел Кънчев.
„Ангел Кънчев, от жителите на махалата „Чукур-чифлик в Русе, който от няколко време насам ходил без работа и обиколил доста места, беше влязъл в правителствено подозрение и дирял случай за да побегне във Влашко. Миналата неделя речений Ангел слязъл на вапорската Османска скеля с едно смущение, забикалял нагоре-надолу. Чиновникът на тескеретата Аали ефенди, като съзрял Ангел Кънчев в такова положение, поискал му пашапорта за да го прегледа, но той отказал да го даде и са помъчил да бяга. Аали тръгнал да гони Ангела, който като дошъл пред писалището на пашапортите теглил два пъти с револвера си срещу заптието, което излязло на среща му, па като не можал да пламне револверът, той гръмва в устата си с него и в мит.нутата пада мъртав на земята.
Предприятието на Ангела за да побегне всреща без пашапорт и несполучванието му в това, както и изважданието му на оръжие срещу правителствени чиновници показва, че го е стягало ботушът, а освен това, револверът когото е имал у себе си подтвърдява лошето му намерение и идеи.“

Графика от Хенрих Дембицки „Самоубийството на Ангел Кънчев на кея в Русчук“ (1874 г.)
Името и творчеството на полския художник Хенрих Дембицки е недостатъчно известно. Той е роден на 15 август 1830 г. във Варшава. След януарското въстание в Полша през 1863 г. срещу руския царизъм, подобно на стотици свои сънародници, емигрира в Румъния. Знае се, че е бил учител по краснопис и рисуване в Букурещкия лицей и в девическата гимназия в Браила. Умира на 23 януари 1906 г. в Румъния.
В българската историческа и изкуствоведческа книжнина интересът към полския художник е свързан със сътрудничеството му с Христо Ботев във в. „Тъпан“ и „Будилник“.
Ангел Кънчев е племенник (сестрин син) на Недялко Пандурски, който също е родом от Трявна. Недялко Пандурски е издател и разпространител на литографиите на Дембицки. Предполага се че Дембицки лично е познавал Ангел Кънчев, покрай близките си контакти със своя издател.

Паметна плоча на лобното място на Ангел Кънчев, Пристанищна, пред входа на Морска администрация

403. 2022

„Седмица в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“

4 March 2022|

На петия ден от „Седмицата в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“, организирана от Регионален исторически музей – Русе, предоставяме информация за публични места, носещи името на Ангел Кънчев.

Освен с паметници и плочи, паметта на революционера в Дунавския град е съхранена и чрез номинациите на разнообразие от институции и публични места.

Основно училище „Ангел Кънчев“
Русе, ул. Българска Морава 6
Училище „Ангел Кънчев“ е едно от първите учебни заведения в града. То е наследник на училище „Св. Георги“, което се намирало в двора на едноименния храм. След пожар през 80-те години на ХІХ век, Русенската община взема решение за строеж на ново училище на сегашното му място. В двора на учебното заведение се намира една от малкото постройки от периода на османския Русчук – една от градските чешми, издигнати през ХVІІІ век.
https://registarnauchilishtata.com/оу-ангел-кънчев-русе; https://www.facebook.com/groups/151276791630243/

Професионална гимназия по селско стопанство „Ангел Кънчев“
Русе, Образцов чифлик
Учебното заведение е наследник на създаденото от Мидхат паша модерно земеделско стопанство Образцов чифлик (Нумуне чифлик), за чийто управител е трябвало да бъде назначен Ангел Кънчев след обучението си в земеделското училище в Табор. С Указ № 448 / 20.06.1883 г. княз Александър І тогавашното нисше практическо училище е превърнато в средно земеделско училище. През 1952 година училището се преименува “Селскостопански техникум”, а през 1976 година техникумът е обявен за образцово училище. От 1983 година учебното заведение носи името на революционера Ангел Кънчев.
https://www.pgss-ruse.com/

Народно читалище „Ангел Кънчев-1901“
Русе, ул. Николаевска 81
Читалището е основано на 26.10.1901 г. под името „Св. Георги“, преименувано през 1945 г. на „Ангел Кънчев“. През 1925 г. е построена първата собствена сграда на институцията – върху терен, дарен от тогавашната Русенска община. Още тогава, читалището започва прожекции на филмови продукции, а приходите от тази дейност помагат през 1938 г. да бъде построен и открит читалищен киносалон. Институцията се превърща в привлекателно място, а авторитетът му нараства.
https://angelkanchev.com/
Русенски университет „Ангел Кънчев“
Русе, ул. Студентска 8
Учебното заведение е основано през 1945 г. като Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство (ВИММЕСС). От 1995 г. е със статут на университет, чийто патрон е революционера Ангел Кънчев.
https://www.uni-ruse.bg/

Улица „Ангел Кънчев“
Една от улиците в централната част на Русе носи името на революционера Ангел Кънчев. В нейното начало е бил поставен първият паметник на А. Кънчев в града. Днес тя свързва улиците Георги Раковски и Цар Освободител, и е забележителна с това, че е една от малкото, които никога не са били преименувани.

Блок „Ангел Кънчев“
Русе, ул. „Петко Д. Петков“ 4
За разлика от повечето български градове, в Русе жилищните блокове много често са обозначени с имена, а не с номера. Тази практика е разпространена още от времето на издигането на първите жилищни кооперации в страната в периода между двете световни войни и е продължена в първите години след 1945 г. По това време част от масивните еднофамилни сгради в града се надстрояват с още два или три етажа и се превръщат в апартаментни сгради, а обитателите им избират идилични наименования като „Блян“, „Зора“, Надежда“. Тази практика е продължена и през следващите десетилетия, но имената вече включват известни фигури от Възраждането, както и от близкото тогава минало.
През 60-те години на ХХ век, на ул. „Петко Д. Петков“ № 4 е издигнат жилищен блок, приел името на Ангел Кънчев. Четириетажната сграда се намира в непосредствена близост до улицата, носеща името на революционера, както и до мястото, където до края на 50-те години на ХХ век се е издигал първия бюст-паметник на героя в Русе.

303. 2022

„Седмица в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“

3 March 2022|

Продължаваме „Седмицата в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“, организирана от Регионален исторически музей – Русе.

Градската среда в Русе пази множество знаци за присъствието на Ангел Кънчев. По повод Националния празник на Република България, публикуваме подробна информация за тях. Честит празник!
Бюст-паметник на Ангел Кънчев
Русе, ул. Николаевска 70, в градинката при ул. Свети Георги.
Паметникът представлява бронзов бюст на Ангел Кънчев, монтиран върху висок пиедестал. Надпис: АНГ. КЪНЧЕВЪ.
Фигурата е изработена през 1929 г. от скулптора Марко Марков по поръчка на комитета „Ангел Кънчев”. Бюстът е закупен от Русенската община и монтиран през 1938 г. в началото на ул. Ангел Кънчев. В края на 50-те години на ХХ век, във връзка с построяването на хотел „Дунав“, бюст-паметникът е преместен в градинката до тогавашното Акушеро-гинекологично отделение, до читалище „Ангел Кънчев“.

Бюст-паметник на Ангел Кънчев
Русе, Парк на младежта, по „Алеи Възраждане”.
Бюст-паметникът е поставен върху пиедестал, облицован с гранитни плочи. Върху пиедестала е изписан следният текст: АНГЕЛ КЪНЧЕВ. Роден в гр. Трявна на 11.ХІ.1851 година. Самоубил се, за да не попадне жив в ръцете на врага на 5.ІІІ.1872 година в гр. Русе.
Бюст-паметникът е дело на скулптора Петър Куцаров и е открит през 1955 година.

Паметник на Ангел Кънчев
Русе, ул. Славянска, на кръстовището с ул. Отец Паисий
Паметникът представлява бронзова фигура на Ангел Кънчев в цял ръст. Революционерът е представен изправен, с вдигната лява ръка, в която държи оръжие. Надпис върху пиедестала: АНГЕЛ КЪНЧЕВ 1850 – 1872.
Паметникът е издигнат през 1994 г. в зоната в близост до Речна гара – мястото на саможертва на Ангел Кънчев. Автор на паметника е скулпторът Георги Радулов.

Паметна плоча на лобното място на Ангел Кънчев
Русе, ул. Пристанищна, пред входа на Морска администрация, зад Речна гара
Паметната плоча е монтирана върху нисък пиедестал. Поставена е в района на пристанището на Русе, в близост до мястото, където на 5/17/ март 1872 г. Ангел Кънчев се самоубива, за да не бъде заловен от османските власти. Надпис: НА ТОВА МЯСТО ПРЕЗ 1872 Г. СЕ САМОУБИ СМЕЛИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕР АНГЕЛ КЪНЧЕВ ЗА ДА НЕ ПОПАДНЕ ЖИВ В РЪЦЕТЕ НА ВРАГА 1851 – 1872 Г.

Паметник на Ангел Кънчев
Русе, ул. Студентска 8, при входа на Русенски университет „Ангел Кънчев“
Паметникът представлява бронзова фигура на Ангел Кънчев, седнал и с книга в ръка. В основата му е поставена плоча с надпис: АНГЕЛ КЪНЧЕВ 1850-1872. Паметникът е издигнат през 2005 г., а автор на фигурата е Георги Радулов. Поставен е при входа на Русенския университет, който носи името на революционера.

Барелеф на Ангел Кънчев
Русе, ул. Студентска 8, на фасадата на Русенски университет „Ангел Кънчев“
Представлява бронзова глава, закрепена на фасадата, под която са изписани годините на героя.

203. 2022

„Седмица в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“

2 March 2022|

„Седмицата в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“, организирана от Регионален исторически музей – Русе, продължава с информация за основаването на Русенския революционен комитет и Ангел Кънчев.

Русенският революционен комитет, основан през 1871 г. играе важна роля в националноосвободителното движение. Той осъществява връзката между Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и комитетската мрежа в страната.
Основен източник за дейността му са спомените на Никола Обретенов. Те акцентират на факта, че Обретенов става куриер между БРЦК в Букурещ и Търновския революционен комитет от средата на 1871 г., още преди основаването в града на революционен комитет, одобрен от Любен Каравелов за връзка. През август същата година помощникът на Васил Левски, Ангел Кънчев, пристига от Букурещ със задача да основе тайна революционна организация във вилаетския град. Домът на Баба Тонка, разположен на високия дунавски бряг, с течение на времето става, както и читалище „Зора“, център на революционните настроения в Русе. Дали това идване и разговорите между Обретенов и А. Кънчев в края на лятото на 1871 г. са били смятани за начало на тайната организация? Налична е паметна плоча, сочеща това.
Никола Обретенов пристъпва към работа и за по-голям успех поисква от Ангел Кънчев в писмо агитационни материали, „… защото с тях става по-голям напредък и по-голяма разпалителност дават на човека и друга здрава надежда занапред“. Това писмо на Никола Обретенов от м. септември показва, че той веднага се е заел с изпълнението на поставената му от Ангел Кънчев задача.
„Ангел ми повери как да се образува русенски частен революционен комитет като ми поръча да посветя в тая тайна моите изпитани и верни другари, с които да образуваме комитета.“ … „Понеже Ангел Кънчев ми възложи час по-скоро да се образува комитет в Русе, събранията ни почнаха на 10 декември 1871 г. Първото събрание стана у нас, в дома на Баба Тонка, която се радваше като дете и постоянно обикаляше около къщата, да види да не подслушва някой.” (Из спомените на Никола Обретенов)
По всяка вероятност Русенският революционен комитет фактически е съществувал още през есента, замислен в читалище „Зора“, но първото му протоколирано заседание е от 10 декември 1871 г. Учредителите на комитета – Никола Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов, извършват този акт в къщата на Баба Тонка Обретенова. Комитетът е основан сравнително късно. В Русе – вилаетски център, с многоброен гарнизон, полиция и добре изградена шпионска мрежа – е трудно и опасно да се сложи началото на една такава организация. По-късно са включени Георги Икономов, Костаки Симеонов. Един месец след основаването на комитета, на Ангел Кънчев били предадени 1000 гроша от събрани суми, за което по-късно получили разписки.

103. 2022

„Седмица в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“

1 March 2022|

„Седмицата в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“, организирана от Регионален исторически музей – Русе, продължава с обща биография на Ангел Кънчев, кадри от родната му къща (музей) и паметник в Трявна.

Ангел Кънчев е роден на 11 ноември 1850 г. в Трявна. Учи в родния си град, при Петко Славейков, до началото на 60-те години, когато семейството му се преселва в Русе. След завършването на четвърти клас в русенското мъжко училище продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия в Бесарабия (1865 – 1866). В периода 1866 – 1869 г. е във Военното училище в Белград, Сърбия. Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и Втората българска легия (1868). По-късно публикува Възвание до българския народ във в. „Дунавска зора“, с което призовава за борба:
„Българине, юнашки сине, престани да бъдеш роб! …Пробуди се и извикай юнашки: Свобода! Земята ще отекне: Свобода! Посвети се и извикай: Правда и небето ще се отзове: Правда, ще подскаже и затръби: Народност! Хиляди юнаци ще се провикнат: Народност!“
През 1870 – 1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в Табор (тогава в Австро-Унгария). След завръщането му, пред него се разкрива блестящата перспектива за осигурен живот като турски чиновник, но той отказва да приеме поста управител на „Образцов чифлик“ недалеч от Русе, създаден в резултат на реформените действия на вилаетския управител Мидхат паша. Включва се дейно в националнореволюционното движение и през 1871 година е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за помощник на Васил Левски във Вътрешната революционна организация (ВРО). В края на август същата година се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време успява да разгърне широка революционна дейност.
На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли в Румъния, но на русенското пристанище е обграден от османски полицаи. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си. Според Захари Стоянов последните му думи са: „Да живее България!“.

2802. 2022

„Седмица в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“

28 February 2022|

На 05.03.2022 г. се навършват 150 години от гибелта на Ангел Кънчев. Във връзка с това, Регионален исторически музей – Русе организира седмица с информационни активности в дигитална среда за популяризирането на героя, и местата на памет в Русе, свързани с него.

„Седмицата в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“ започва на 28.02.2022 г. с информация за годишнината от откриването на Пантеон на възрожденците, както и за отварянето на гроба на Ангел Кънчев по повод пренасяне на неговите кости.
Пантеонът на възрожденците
Пантеонът на възрожденците е открит на 28 февруари 1978 г. по повод стогодишнината от Освобождението на България. Разположен е в Парка на възрожденците, намиращ се на мястото на старото русенско гробище, което датира от края на ХVІІІ век и е действащо до началото на 60-те години на ХХ век. Паметникът-костница почита паметта на 453 фигури от националноосвободителното движение, сред които 30 национални герои. Пантеонът е дело на авторски колектив: арх. Н. Николов, арх. Д. Кънев, скулптор Н. Терзиев, художник Д. Бойков. На 17 април 2001 г., по повод обявяването на 2000 година за година на Християнството в Пантеона е създадена музейна експозиция и отворен параклис в „Св. Паисий Хилендарски“.
Гробът на Ангел Кънчев
През януари 1978 г., във връзка с изграждането и откриването на Пантеона на възрожденците в Русе, започва изваждането и пренасянето на костите на героите от Възраждането, погребани в града. Гробът на Ангел Кънчев се намира в двора на църквата „Възнесение Господне“ на Разградското шосе. В архива на отдел „История на България ХV – ХІХ век“ в Русенския музей се съхранява документация, свързана с отварянето на гробните камери и констатираните в тях останки. Става ясно, че гробът на Ангел Кънчев е преизползван многократно. В стъклена бутилка е открит Протокол от 1 декември 1932 г., положен при погребването на Кина Кесякова – сестра на Ангел Кънчев. Открита е и каменна плоча с надпис АНГ. КЪ…, положена във вътрешността на гробната камера. В Пантеона на възрожденците, на Ангел Кънчев е отредено място на един от 30 национални герои. Неговата гробна камера е разположена между тези на Любен Каравелов и на Захари Стоянов.

2202. 2022

Какво произвеждат музеите?

22 February 2022|

Независимо, че по-голямата част от работата в музеите е невидима, тя е свързана с дейностите по опазване, изучаване и представяне на стотиците хиляди експонати в музея, както и на множество важни места на памет, музеите имат и своите публични дейности.

Нашият публичен музеен продукт за 2021 г. се измерва с:
Нови експозиции за Средновековния Червен и Ивановските скални църкви
42 културни събития през годината
20 изложби – в Русе и гостуващи
40 публикувани научни статии
Работа по 19 проекта
35 изследвания на терен
10 места за археологически проучвания
900 нови идентифицирани експоната
53 000 посетители (66% от 2019 г.)

Едновременно с това музейните специалисти са работили с множество други експонати, фотодокументирали са ги, изучавали са ги, пренасяли са ги и са ги охранявали, пръскали са откритите площи срещу насекоми, косили са треви и бурени, търсели са начини да бъдат по-добри в своята професия. Трудът на музейните експерти е зле оценен. Музеите сякаш не са важни за мнозина, но без музеите всички ние няма да имаме места за общуване с изкуства и културни наследства, които са ни нужни днес, за да покажем пред останалите кои сме ние и да живеем по-добре. Музеите не само съхраняват, те произвеждат културен продукт – на за себе си, а за обществото като цяло. Тъкмо затова имаме нужда от подкрепа в своите искания – за да покажем, че музеят е важен за съвременното българско общество.

1305. 2022

Днес, 13 май 2022 г., се навършват 125 години от основаването на френския девически колеж в Русе

13 May 2022|

Началото на католическото училище на Конгрегацията „Notre Dame de Sion“ е свързано с името на монсеньор Хенрих Дулсе – член на ордена на пасионистите. С неговото име се свързва и изграждането на католическия катедрален храм „Св. Павел на кръста“ в Русе.

Френските монахини-сионки се установяват в Русе и основават девическия колеж с пансион, след като през 1897 г. русенският католически епископ Хенрих Дулсе търси съдействие от Конгрегацията „Notre Dame de Sion“, (създадена в Париж през 1843 г.). През същата година съществуващото от 1874 г. в Русе към катедралния храм католическо училище, се предава на „Notre Dame de Sion“. Първите възпитателки – сионки са от Галац и Яш. На 13 май 1987 г. започва обучението на 50 ученички. Преподава се на френски, немски и български език. „Notre Dame de Sion“ поддържа в града девически католически пансион „Notre Dame de Sion“ и девическо католическо училище-екстернат “Sancta Maria”.
През 1908 г. е построена върху земя, закупена от Никополската католическа епархия специално здание за пансиона на „Notre Dame de Sion“. Сградата (днешната Профилирана английска гимназия “Гео Милев“) е по проект на архитект Мариано Пернигони и се намира в „Алеите“ в Русе. Според проекта сградата е трябвало да има П-образна форма, но е изпълнено само едното крило и главната фасада е останала асиметрична. Френският девически пансион е бил заграден с висока ограда. Разполагал е с най-добрата за времето материална база – класни стаи, спални, стаи за самоподготовка, физкултурен салон, шивални и перални. Дворът е бил добре оборудван с игрища и дори е имало пързалка през зимата. Разполагали са с лаборатории по физика и химия. „Notre Dame de Sion“ е осигурявал добри условия за живеене, обучение и прекарване на свободното време на ученичките.
Основаването на екстерната се свързва с името на Дамиян Теелен. Девическото католическо училище “Sancta Maria” е признато от Министерството на Народното просвещение през 1918 г. Към екстерната се обособяват също така детска градина и начално училище. През 30-те години обучението е разширено с гимназиална програма. В училището „Санта Мария“ са приемани деца в забавачница, в отделения и прогимназия. Гимназиалният курс на обучение завършва със сертификат, валиден както в България, така и във Франция. През 1932 г. училището се премества в построената за целта сграда на ул. „Борисова“. Днес в сградата му се помещава Професионалната гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“.
Възпитанието и обучението на ученичките във френското училището е било поверено на монахини-сионки. Момичетата са живеели под надзора на калугерките-французойки, спазвайки желязна дисциплина, етикет и поведение. Освен момичета католички в училището са приемани и православни, еврейки и мюсюлманки. Почти всички дисциплини са изучавани на френски език. Учебниците и наръчниците са доставяни от Франция. Всеки месец ръководството на колежа провеждало общо събрание. На него са присъствали ученичките, учителите, директорът, понякога и католическия епископ. Всеки учител по класове докладвал за успеха и поведението на своя клас и според заслугите учениците получавали панделки: широки за отлични резултати и тесни – за послушание и старание. Лентите били с различни цветове в зависимост от класа. Ако е извършено някакво нарушение, панделките били отнемани.
Колежът и гимназията са затворени през 1948 г. заедно с останалите чуждоезични колежи в България, съгласно Закона за чуждите училища в България и „Notre dame de sion“ напуска страната.

1105. 2022

Русе и регионалното културно наследство присъстват в десет европейски музея

11 May 2022|

Това се случва благодарение на проекта Дунавски археологически дигитални пейзажи

В музея Йоханеум в Грац са представени дигитални продукти за местни места на наследството – римският град Флавия Солва и мястото Гросклайн, но един от езиците на компютърната игра е български, благодарение на д-р Искрен Великов. Ивановските скални църкви и Средновековния Червен са част от експозицията на археологическия музей в Грац – както на карта с партньорите на проекта, така и на „книга“ с описание на обектите. В малка кинозала се прожектират кадри от дигиталния продукт, който може да се види само в Историческия музей в Русе. Части от това виртуално съдържание са предоставени на партньорите, поради което Русе и местното наследство присъстват както тук, така и в още девет страни по Дунав.
Йоханеум е ключов музей за областта Щирия в Австрия, както и за част от Словения и Хърватска. Бароковият замък, в който е разположен, е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

1904. 2022

Русенският музей организира презентационен тур до местността Писмата, които са част от археологическия резерват край село Иваново

19 April 2022|

Това е мястото, където през XIII в. възниква скалният манастир „Св. Архангел Михаил“. Турът се организира във връзка с навършването на 700 години от надписа на Иво Граматик.

Групата ще се запознае с основните съставни части от Ивановския скален манастир “Св. арх. Михаил”, които се намират от дясната страна на Русенски Лом, гледано по течението на реката. Ще се акцентира върху триредовия надпис на Иво Граматик в храма при Господев дол, от чието създаване се навършват седемстотин години. Той е с летописен и битов характер, дава ценна информация и е най-дългия запазен надпис в скалите на Ломовете. Авторът Иво Граматик съобщава, че е пристигнал от Тракия “когато погина цар Георги”. Голяма част от историците приемат, че става въпрос за неочакваната и забулена в тайни смърт на младия и енергичен цар Георги II Тертер. Кончината му е в последните месеци на 1322 година и това означава, че надписа е от самия край на същата година или от следващата 1323-та.
Обиколката ще се състои на 25.04.2022 г. (понеделник). Водач на презентационния тур ще е уредникът Евгени Георгиев от русенския музей. Часът на тръгване е 10.00 ч. Групата ще бъде до 15 човека, а включването в нея става чрез предварително записване на телефон 082/ 825 002. Сборният пункт е паркингът, който се намира до обекта Ивановски скални църкви. Участниците в маршрута трябва да са снабдени с удобни обувки, дълги панталони и вода за пиене. Цената за участие в един презентационен тур е 10 лв., заплаща се на място.
Снимките са от посещението на колоездачи от велогрупа „От кол и въже“, което се състоя в началото на месец април.

604. 2022

Студенти и преподаватели от Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, водени от заместник-декана проф. д-р Ивайла Попова посетиха Историческия музей

6 April 2022|

Групата се запозна с местното археологическо наследство от различни периода като фокусът попадна върху периода на Средновековието, визуализиран в залите „Червен“ и „Духовност“. Разказът в обновените експозиции представи археолога Светлана Великова, която е и един от авторите на концепцията.

Преподавателите, докторантите и студентите от Софийския университет са първите, които се запознаха с новия Каталог „Наследството на Средновековието“. Той представя ключови за разбирането на средните векове експонати, изложени във витрините на обновените зали „Червен“ и „Духовност“. Артефактите са открити при теренни проучвания, извършени на Средновековния град от екип археолози, ръководени през последните години от археолога Стоян Йорданов, а днес от Светлана Великова. В луксозния каталог могат са поместени каменни надписи, различни видове кръстове, икони, части от стенописи, богато украсена керамика, златни накити, съкровища и елементи от въоръжението.
Сред интересните и малко познати за неспециалистите предмети е реликварий от 14 в., намерен в църква №5 в западната част на крепостта Червен. Това е мощехранителница с частично запазен надпис на гръцки език, от който се разчита името Йоан. На страниците на каталога е и изображението на икона „Св. Богородица Пътеводителка“, открита при проучването на епископската резиденция от ранния османски период XV-XVI. Симетричните отвори на три от страните й подсказват, че вероятно е използвана за обков на книга или друг предмет. Изданието показва многобройни ценни находки като златния пръстен, намерен в олтарната част на църква №16, съкровището от с. Баниска, датирано от VIII в., монетно съкровище с монети на българските царе Иван Александър, Иван Срацимир, Иван Шишман и влашките войводи Владислав, Раду I и Дан I, кана с точковидна украса и чиния със „сграфито“ украса.
Каталогът „Наследството на Средновековието“ излиза от печат като част от проекта „Разказ за Средновековието със средствата на Новата музеология. Редизайн на експозиция „Иваново-Червен“ по повод 800 години от създаването на Скалния манастир „Св. Архангел Михаил“ край Иваново“, финансиран от Министерство на културата. Автори на текстовете са археологът Светлана Великова и музеологът д-р Искрен Великов.

2403. 2022

Деца от Украйна търсят съкровища в Русе

24 March 2022|

Днес те са гости на Историческия музей, заедно със своите родители.

Докато малките откриват артефакти с музейния педагог, техните възрастни придружители разглеждат музея и се запознават с любопитни инициативи на музея, местни наследства и впечатляващи експонати. Децата получиха помагала, с които отново могат да се върнат в музея.
Украинските граждани са част от групата, изучаваща български език в Регионалната библиотека “Любен Каравелов”.

1703. 2022

150 години от саможертвата на Ангел Кънчев в името на Отечеството

17 March 2022|

Да напомним, че на 5/17 март 1872 г. на русенското пристанище умира инициаторът за създаването на Русенския революционен комитет, помощникът на В. Левски Ангел Кънчев.

През 2000 г., по повод 150 г. от рождението на Ангел Кънчев е възстановен надгробния му паметник, премахнат при пренасянето на костите от гроба в Пантеона на възрожденците. А. Кънчев е погребан извън града, до тогавашния параклис на църквата „Св. Георги“ на Саръ баир (старото Разградско шосе), в двора на днешната църква „Св. Възнесение“. Гробът е възстановен благодарение на инициативата на отец Иван Стойчев.

Ул. „Видин“ № 46. Мястото, където е била къщата, в която е живяло семейството на Ангел Кънчев в Русе. (Хачик Лебикян, „Последните дни на Ангел Кънчев“, 2011 г.)

Скулпторът Георги Радулов (Авторът) и паметникът. (Хачик Лебикян, „Импресии на паметта“, 2020 г.; сн. Хачик Лебикян)

11 ноември 1994 г. Митрополит Неофит и свещеници пред паметника на ул. „Славянска“. Заупокойна молитва. (Хачик Лебикян, „Импресии на паметта“, 2020 г.; сн. Хачик Лебикян)

Освещаване на възстановения гроб. (Хачик Лебикян, „Импресии на паметта“, 2020 г.; сн. Хачик Лебикян)

11 ноември 1994 г. Кирил Блъсков открива паметника. (Хачик Лебикян, „Импресии на паметта“, 2020 г.; сн. Хачик Лебикян)

Паметникът, поставен на гроба на А. Кънчев от сестра му, Кина Кесякова, намерен в складова база на „Паркстрой“ (Хачик Лебикян, „Импресии на паметта“, 2020 г.; сн. Хачик Лебикян)

Плоча с надпис „Анг. Къ“ от гроба на А. Кънчев. (сн. Регионален исторически музей – Русе)

Полагане на цветя на възстановения гроб (Хачик Лебикян, „Импресии на паметта“, 2020 г.; сн. Хачик Лебикян)

Проф. Й. Йорданов вади поставен в шише протокол от гроба. 1978 г. (сн. Регионален исторически музей – Русе)

Разкопаният гроб, 1978 г. (сн. Регионален исторически музей – Русе)

803. 2022

„Запознай се с римляните“ (Meet the romans) e най-новата инициатива на Дунавския компетентен център (DCC) в Белград, която цели осигуряване на видимост на римски обекти и туристически места по Дунав

8 March 2022|

Организацията от Сърбия бе в основата на създаването на Европейския културен маршрут „Пътят на римските императори и дунавския път на виното“, който е утвърден в шест държави.

От 2020 г. започна приобщаването на Илирийския клон на маршрута, който включва Черна гора, Албания и Република Северна Македония. В настоящият момент се разглежда възможността към маршрута да се добави и Птуй, Словения, където в античния Петувио е провъзгласен за император самият Веспасиан. В настоящата седмица екип от Дунавския компетентен център заснема с 360-градусова камера редица обекти, свързани с културното наследство от римско време. Заедно с тях се представят и важни туристически обекти, които имат връзка с наследството – хотел „Ана Палас“ е до Римската крепост Сексагинта Приста, винарната с хотел „Седем поколения“ е до римския форт Тримамиум, винарната с ресторант „Левента“ е с изглед към Дунав. Кеят на Русе, централни градски части и площади също предстоят да бъдат заснети. Ивановските скални църкви, като обект на ЮНЕСКО, ще са един от акцентите, както и мамута от Екомузея, който отдавна се е утвърдил като местна забележителност. „Запознай се римляните“ представлява виртуален тур по пътя на римските императори и дунавския път на виното. Готовите вече филми могат да се видят тук – https://www.youtube.com/c/RomansWineDanube

103. 2022

В зала „Княз Александър I“ на Историческия музей е подредена изложбата „Първомартенски празници“

1 March 2022|

Изложбата отразява дейността на изследователите етнографи от Русенския музей

Проучването се осъществи благодарение на проекта „Мартеници и съвременни първомартенски практики – дигитализация и споделяне“, подкрепен от Национален фонд „Култура“, Програма „Културно наследство“, Модул „Съхранение и популяризиране“, 2021. Ръководител на проекта е етнографът Искра Тодорова, а консултант е проф. д-р Николай Ненов. В проучването се включиха също и етнографите на русенския музей Десислава Тихолова, Биляна Тодорова и д-р Стефана Йорова.
Експозицията обособява няколко тематични групи, които се фокусират върху отбелязването на Първи март в миналото и съвременността. Именно вторият аспект от проекта носи съществен принос, тъй като малцина изследователи у нас проследяват процесите, свързани с развитието на мартениците и мартенската обредност, както и на празничността като цяло. Размяната на мартеници е продукт на Модерността, а не е наследено от традиционната фолклорна култура.
Първи март или Баба Марта е сред най-обичаните празници в съвременността, а мартеницата е възприемана като един от символите на националната ни идентичност. При актуализиране на празника повечето традиционни елементи в него отпадат, но носенето на мартеница остава и до днес белег за българско културно самосъзнание.
През 2017 г. елементът „Мартеница”, обвързан с първомартенски културни практики, е вписан като мултинационална номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония в Представителен списък на Юнеско за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.
Първи март е свързан с прехода от зима към пролет и пробуждането на природата за нов живот. В миналото този период е изпълнен с обрeдни практики за предпазване на човека и общността. Част от тях са свързани с образа на Баба Марта и нейния непостоянен характер – жените изнасят червена тъкан навън преди изгрев слънце, за да се усмихне старицата, старите баби не излизат от вкъщи, за да не я разсърдят, не се слагат черни съдове на огъня, за да няма болести по житото.
Магичната функция на мартеницата е свързана със силата да предпазва от негативни влияния, да осигурява здраве и късмет. Мартеницата не се разменя и не се подарява. Носи се до идването на първите щъркели и лястовици. След това се връзва на плодно дръвче или се затиска под камък и с нея се гадае бъдещото плодородие.
Европейското културно влияние обогатява съществуващата празнична система с нови форми на общуване. В средите на българския елит започват да се разменят мартеници, както и картички с празнични поздравления, известни и като „честитки”. С помощта на литературата образът на Баба Марта се променя – тя „събужда“ природата, връзва мартенички на децата, оформя се представата за добронамерена старица с весел нрав.
Социалистическа идеология също обвързва празника с пролетта и обновлението на природата. Модата при мартениците се обогатява – успоредно със съществуващите мартеници-брошки с птици, цветя, символи на късмета се появяват детски мартеници с приказни, анимационни герои или играчки. Като моден аксесоар мартениците се превръщат в обект на приложно изкуство.
След средата на ХХ в. формите на първомартенска празничност стават неделима част от обучението в наследство и присъстват в програмите на детски градини, училища, центрове за работа с деца, читалища. Появата на персонажа Баба Марта и раздаването на мартеници с благопожелание за здраве се осмисля като традиция от нов тип и присъства задължително в публичната празничност.
В началото на ХХІ век нараства интересът към по-архаични модели на мартеници и използването на естествени материали – вълна, памук, мъниста, бобени зърна, кост. Мартениците се изработват в музейни ателиета, съхраняват се в музейните фондове, участват в различни тематични експозиции, включени са в празничните програми на различни общини с множество конкурси – за автентичност, оригиналност, атрактивност, големина. Инициативата „Посади си мартеница” на Екомузей с аквариум в Русе предложи на децата фигури на мамут, корморан, бухал и пеликан от ръчно приготвена хартия със семена на пролетни цветя. В други градове стават актуални така наречените живи мартеници – организирани от учениците в съответния град и представящи символи на пролетта или на местното архитектурно наследство. Има и мартеници, които се борят за рекорд в „Гинес“.
Изложбата „Първомартенски празници“ илюстрира всеки от описаните процеси, които изследователите са проследили и удостоверили. В изложбата се представят четири кратки филма за начини на създаване на мартеници, достъпни и на Ютюб канала на Русенския музей.

2402. 2022

Работилница за мартеници в Екомузей с аквариум

24 February 2022|

От 26 февруари до 1 март в Екомузей с аквариум ще отвори врати работилница за мартеници

Всеки ден от 10:00 до 12:00 ч. и от 13:30 до 17:00 ч. посетителите на музея ще могат да си изработят екомузейна мартеница.
Малките посетители ще могат сами да направят своята мартеница за празника от филц като ще избират между модели на бял и черен щъркел, пеликан, корморан, бухал, лястовица, мамут и нарцис, а за по-креативните са приготвени шаблони на червенушка и египетски лешояд.

2102. 2022

Уредникът от отдел „История на България 15-19 в.“ Ренета Рошкева ще представи новото си проучване

21 February 2022|

Проучването е свързано със семейството, личността, живота и дейността на един от основателите и главен двигател на фирмата за производство на бои и лакове от началото на ХХ в. – Алберт Искович, както и на неговия син Александър Искович. Презентацията ще се проведе на 23-и февруари, сряда, от 18.00 ч. в сградата на Историческия музей.

През 1903 г. Алберт Искович създава предприятието „Искович & Леви“, което в периода на национализацията е преименувано на „Гаврил Генов“, а от 1990 г. вече е известно като „Оргахим“ ЕООД. Въпреки мащабната за времето си дейност, той и семейството му са малко познати на широката общественост днес. Музеят ще работи със запазени фотографии, които обхващат широк диапазон от живота на семейството – от 1931-а до 1985 г. Ще бъде проучена и кореспонденцията между две дами – Хилда Искович, съпруга на Александър Искович и Мара Малчева, съпруга на инж. Петър Малчев (електрифицирал Русе). Двете споделят подробности за дома, за порядките, за хората, с които общуват, което е пряко свидетелство за динамиката на отношенията в определен кръг от общество – заможни, перспективни, влиятелни и следващи модели на поведение, характерни за посочения времеви отрязък.
Проучването се реализира в рамките на проект „Албумът Искович“ – дигитализация на визуални документи – споделяне на знание и интерпретация на наследство“ по програма “Знание и растеж” на Фондация “Русе-град на свободния дух”, която се осъществява с подкрепата на “Еконт Експрес” ООД.
След финализиране на проучването ще бъде създадено книжно тяло, което ще пресъздаде албума на фамилията Искович, като чрез него ще се проследят в хронологичен ред промените, настъпили в социалния живот по онова време. Те ще бъдат допълнени от свидетелствата на спомените, съхранени в писмата. Освен отпечатването на албум, писмата и снимките ще бъдат дигитализирани и качени в облак, достъпен чрез сайта на русенския музей.

Go to Top