Новини2021-07-06T12:00:48+01:00

НОВИНИ

1504. 2024

Презентация на резултатите от археологическото проучване на Кале Широково през 2023 г.

15 April 2024|

На 18 април, четвъртък, от 18 ч. в Историческия музей уредникът в отдел „Археология“ при Регионален исторически музей – Русе Деян Драгоев ще представи резултатите от археологическото проучване на Кале Широково през 2023 г.

Късноантичната и средновековна крепост е разположена на естествено защитен скален нос при сливането на реките Баниски и Черни Лом. С целево финансиране на Министерство на културата и Община Две могили в периода 2020 – 2023 г. е проучена значителна част от укрепителната система на късноантичния обект. В хода на археологическото проучване е установено едновременното изграждане на двете успоредни крепостни стени – основна с прилежащите ѝ кули и спомагателна стена (протейхизма). Разкритата фортификация смайва със своите размери и техника на градеж. Документираната широчина на основната крепостната стена е от 3,50 до 4,80 м, а на протейхизмата – 2,80 м. Изградени са от големи до два метра в дължина каменни блокове, върху които има множество знаци, поставяни от древните майстори каменоделци. През 2023 г. археолозите с помощта на доброволци и ученици от Математическа гимназия „Баба Тонка“, организирани в „Лятна школа по археология Кале Широково“, успяват да проучат входа на протейхизмата, охраняван от две плътни триъгълни кули и каменната стълба, отвеждаща до бойната платформа. Установено е местоположението и на входа на основната крепостна стена, който ще бъде главната цел на проучването през настоящия сезон.
През 2023 г. са проучени и няколко средновековни структури и жилища, които показват, че терена на по-ранната крепост е бил плътно застроен и обитаван по времето на Българското средновековие.

904. 2024

Работна среща по проект #RomansWineDanube се проведе в унгарския град Ниредхаза

9 April 2024|

Работна среща по проект #RomansWineDanube събра участници от 13 държави в унгарския град Ниредхаза.

Партньорите, сред които е и Регионалният музей в Русе, планират да направят по-видими туристическите места по Дунав, представящи римско наследство. Необичайно, но комерсиализацията и геймификацията ще се използват активно, за да се достигне до нови потребители. Проектът предвижда надграждане на съществуващите фестивали, като Римски пазар на Сексагинта Приста, както и създаване на нови фестивали в Печ и Зайчар. Всички инициативи са обвързани и с темата за виното, като основен символ на античната култура. Проектът е разработен в подкрепа на европейският културен маршрут “Пътят на римските императори и Дунавският път на виното”.
Прилагането на концепциите за туристически хъбове, разработването на поддестинации и създаването на широки мрежи от партньорства, представи проф. Горан Петкович от Белградския университет по време на работната среща. Русенският музей ще използва този модел, за да повиши видимостта и знанието за римското наследство в региона. Ще бъде търсена връзка между античната крепост “Сексагинта Приста” и долината на река Русенски Лом, като паралелно с това ще бъдат установени контакти и ще се насърчават взаимодействия между местни власти, културни институти и различни общности.
“Римските императори и Дунавския път на виното за теб” е важен пътеводител в света на римското наследство бе представен по време на работната среща в Ниредхаза. Водачът има над 300 страници и описва двете основни направления – по Дунав, от Хърватия до България и по Адриатика. Нашата страна е представена от Русе и Сексагинта Приста, с текст на д-р Искрен Великов.
„Съдържанието включва планиране на пътуване, проучвания и нови обиколки, създадени от професионални туроператори. Въпреки че основният акцент е върху римското присъствие и винените региони, важен елемент от историята са градовете, които дават своя ценен принос за представянето на различни форми на културно наследство“, споделя в пътеводителя проф. Николай Ненов.
Екземпляри от водача ще бъдат налични в Туристическия информационен център в Русе, в регионалната библиотека и музея.
This text supported as part of #RomansWineDanube, an Interreg Danube Region Programme project co-funded by the European Union.

2103. 2024

Нов експонат в зала “Блатна екосистема” на Екомузей с аквариум

21 March 2024|

В зала “Блатна екосистема” на Екомузей с аквариум вече е поставен препариран млад къдроглав пеликан.

Екземплярът е намерен преди месец в безпомощно състояние от рибари по Дунав и предаден в Регионалната инспекция по околната среда и водите. Въпреки усилията на специалистите, птицата не оживява. Тогава от екоинспекцията предават тялото й на музея.
Препараторът на музея Христо Христов обработва пеликана, а с помощта на реставратора на музея Даниел Кънчев се нанасят необходимите цветове по торбата на птицата. Експонатът е позициониран в близост до възрастен пеликан, при което може да се забележат разлики в оперението и в цветовете, отличаващи половозрелия екземпляр от младия. Птицата е разположена в диорамата “Блатна екосистема”, на първия етаж на Екомузея.

1503. 2024

Изследване по археоботаника, извършено на Сексагинта Приста

15 March 2024|

Излезе от печат изследване по био-археология, с акцент върху археоботаниката от ямното поле на Сексагинта Приста.

Древното светилище на траките се състои от ями, в които са полагани предмети и храна, като са извършвани и ритуали. При архелогическите разкопки са открити разнообразни органични находки, които са запазени и дадени за изследване. С помощта на процес на водна флотация, са установени отлагания от органични находки, като овъглени семена, плодове, дървесина, останки от готвена зърнена храна (каша), люспи от риби и мекотели. Тези изследвания показват широк спектър от храна, употребявана в тракийския и римския период на древната крепост, а любопитство буди сухата зърнена храна, която са яли римските войници. Тя представлява нещо като съвременните протеинови блокчета, които дават много енергия. Рибата като храна и жертва в ритуалите също е позната. Уловът на риба по това време също е много разпространен, а добрите умения на древните риболовци личат по останките на различни есетрови риби.
В изследването по био-археология участват учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН (гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски, гл. ас. д-р Стефан Казаков и доц. д-р Ивайло Дедов), от Русенския музей (д-р Върбин Върбанов) и от Тракийския Университет в Стара Загора (доц. д-р Дияна Владова).
Изследването е публикувано в престижното международно списание Environmental Archaeology (реферирано в Q1 на Web of Science) със заглавие “Растителни останки и какво още? Екологична археология на късноелинистическите ями от Сексагинта Приста, Северна България ” и може да бъде достъпно на страницата на списнието ( https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/14614103.2024.2322865?src=exp-la) , което е и официалният печатен орган на едноименната асоциация (Association of Environmental Archaeology).
За осъществяването на експеримента екипът на изследването благодари и на г-н Николай Комбев, дългогодишен служител на Русенския университет “Ангел Кънчев”, който участва в изработването на флотационната система, използвана за обработването на седиментните проби.

1103. 2024

Презентация за реликварийни камери в запазените олтарни маси на пещерните църкви по Ломовете

11 March 2024|

Презентацията ще се състои в четвъртък, 14 март, от 18.00 ч. в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей. Уредникът Евгени Георгиев ще говори за реликварийни камери в запазените олтарни маси на пещерните църкви по Ломовете.

Възможностите за оформление и местоположение на реликварийни камери в пещерни църкви са съобразени с това, че храмовете не са създадени чрез изграждане, а напротив, чрез отнемане на скала и дооформяне на естествените карстови форми. Почитането на светите реликви е много важно проявление на религиозността и те са усилено търсени и присъствали, а и досега присъстват в храмовете. Вграждането на свети мощи при освещаването на пещерна църква и наличието на други реликви е по подобие на зиданите храмове, сходно е структурирането на култовото пространство, но доколкото това е възможно и позволява наличието на монолитна скала. Презентацията предлага коментар на реликварийни камери разположени в запазени до днес олтарни маси и по-конкретно примерите са от долината на Ломовете, където концентрацията на пещерни християнски обители е изключително голяма. Очевидно тези манастири се налагат като основен характеризиращ белег на облика на средновековната култура в разклонената ветрилообразна скална речна мрежа.

503. 2024

Презентация за последните открития в „Черквата“ на Ивановския скален манастир

5 March 2024|

В четвъртък, 7 март, от 18,00 часа в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей проф. д-р Пламен Павлов и д-р Александър Стойков ще представят последните открития в „Черквата“ на Ивановския скален манастир.

Последните открития в „Черквата“ на Ивановския скален манастир са включени в доклад, изнесен от д-р Стойков на Международната научна конференция „Евтимиеви четения“, състояла се във Великотърновския университет на 18 и 19 януари 2024 г.
„Черквата“ в Ивановския скален манастир е била изсечена около 1233 г., за да съхранява най-голямата светиня в християнския свят – личната дреха на Христос.
Презентацията на д-р Александър Стойков е посветена на реконструкция на сцената „Възнесение Христово“ от западната стена на наоса в „Черквата“ в нейния автентичен вид и на нейните отражения в историята на скалната църква и на целия манастир.
Автентичният вариант на сцената „Възнесение Христово“ е включвала 17 фигури: Христос и възнасящите Го ангели, дванадесетте апостола, св. Богородица и архангел Михаил. Днес по-голямата част от тези фигури липсват. Оцелели са само фигурите на Христос, възнасян от два ангела в средата на втория живописен пояс, св. Богородица в поза Оранта в центъра и три фигури на апостоли в южния край на първия пояс.
Присъствието на всички апостоли е задължително за сцената „Възнесение Христово“, тъй като докато се възнася, Христос пророкува пред апостолите, че на Петдесетница те ще се пръснат по целия свят, за да основат Христовата Църква. Това прави сцената една от най-важните в цялата храмова иконография, чиято цялост не може да бъде нарушавана.
Реконструкцията на автентичната сцена показва, че първоначално е съществувал само наосът на „Черквата“. Почти цялата му западна стена е била заета от сцената „Възнесение Христово“. Липсващите днес 9 апостола и архангел Михаил са били изобразени върху скална стена на мястото, на което сега се намират широкия проход и прозореца между наоса и нартекса.
Между двете групи апостоли е била оформена скална ниша с ширина между 0,78 и 0,89 м. Тази ниша е представлявала западна апсида, в която е била съхранявана много ценна реликва.
Вида на тази реликва е показан чрез съседната сцена „Подялба на Христовите дрехи“. Всички храмове през средновековието са били длъжни да обозначават притежаваните от тях реликви чрез надписи и чрез изображения. Сцената „Подялба на Христовите дрехи“ е служела за етикет на реликвата, съхранявана в западната апсида на „Черквата“. Важната роля на тази иначе маргинална сцена, е ярко подчертана от нейните размери, които са най-големите за цялата западна стена. Тази сцена има по-големи размери дори от сцената с възнасянето на Христос.
При разпъването му на кръста в Йерусалим, Христос е носел две дрехи – туника и хитон. Туниката е била разделена между пазачите, а за хитона те са хвърлили жребий, тъй като не са можели да го разделят.
През средновековието хитонът на Христос е бил една от най-ценните реликви, съхранявани в императорската катедрала „Света София“ в Константинопол. Той е бил пазен в сребърно ковчеже, завит в червен плат.
Как част от една от най-важните реликви на християнския свят се е озовала в наоса на „Черквата“?
Около 1233 г. в Търново е бил свикан събор, който е трябвало да вземе решение за завръщане на България към православието. Това е било едно от условията за това важно действие, поставени от екзарха за западните византийски земи митрополит Христофор в писмо до Йоан II Асен от 1232 г. Съборът е изпратил в Никея св. Йоаким Ивановски – основател на Ивановския скален манастир, където той е бил ръкоположен от никейския (константинополски) патриарх Герман II.
През 1233 г. най-ценните реликви на Константинопол са били изнесени в Никея, за да не попаднат в ръцете на френските рицари, завладели византийската столица през 1204 г. Очевидно безценната реликва на част от Христовия хитон е била дадена на св. Йоаким в Никея като сакрален дар, имащ за предназначение да съпътства обръщането на България към православието.
Единственият пласт живопис в наоса на „Черквата“ и проектираната заедно с него западна апсида предполагат, че безценната реликва вече е била в манастира, когато е започнало планирането на „Черквата“. Тоест – „Черквата“ най-вероятно е била изсечена, за да съхранява една от най-ценните реликви в целия християнски свят. Огромна е вероятността някъде, може би през втората половина на 1233 г., наосът на „Черквата“ да е бил осветен именно с тази реликва. Това означава, че наосът на „Черквата“ е бил оформен като своеобразен трезор за фрагмента от Христовата дреха. Не случайно за тази цел е било избрано вътрешно помещение, към което няма пряк подход. Местността около „Черквата“ е била подготвена като крепост. Единствената пътека към храма е била прекъсната от дълбок скален ров, върху който е имало изграден подвижен мост. Всичко това датира наоса на „Черквата“ най-рано към втората половина на 1233 г., евентуално първата половина на 1234 г.
Изсичането на нартекса и есонартекса от цар Йоан (IX) Александър (1331-1371) в средата на XIV век, при което е била унищожена значителна част от сцената „Възнесение Христово“, е станало възможно единствено, ако неимоверно ценната Христова реликва вече не се е намирала в наоса на „Черквата“. Кога и къде е била пренесена тази най-ценна християнска вещ, не е известно.
Днес сцената „Подялба на Христовите дрехи“ и сюжета с възнасянето на Христос от сцената „Възнесение Христово“ във втория пояс живопис, следите от тримата апостоли в най-южния ъгъл на първия пояс, съседната фигура на св. Богородица Оранта и особено северният кант от нейната скална колона, който всъщност е бил южен кант на западната апсида, са единствените оцелели материални свидетелства не просто за присъствието в скалната църква на вероятно най-ценната християнска реликва, а за каноничния ред, по който България се е завърнала към православието през 1235 г., и за главната роля, която е изиграл в тази духовна революция Ивановският скален манастир.

2602. 2024

Презентация на тема „Разкази от окопите“ от Десислава Тихолова, уредник в отдел “Етнография”

26 February 2024|

Събитието ще се проведе в четвъртък, 29 февруари, от 18.00 ч. в залата за временни изложби на Екомузей с аквариум.

„Разкази от окопите” представя основни моменти в концепцията на бъдещата изложба на Регионален исторически музей – Русе в Къщата на Калиопа. Явлението Тренч арт (окопно изкуство) е широкомащабен световен феномен, свързан с изработваните в окопите по време на Първата световна война предмети, определяни в повечето случаи като сувенири. В повечето случаи тези вещи се изработват от използвани амуниции и носят инициалите на войниците, годината на изработване, както и местата на оспорвани сражения. Историите на предметите разкриват малко познат аспект от войнишкото всекидневие – този на обикновения човек, който въпреки ужасите на войната твори и създава. Българското окопно изкуство има още една особеност – предметите, които войниците изработват по време на Първата световна война участват в благотворителни изложби, които събират средства във фондове за сираци и вдовици, както и за издигане на паметници на падналите в предишните две войни бойни другари. Изложбата на Пети пехотен дунавски полк е представена както в Русе, така и в Тимишоара, Будапеща, Виена и Берлин. В общата сума приходи от всички изложби (8 на брой) на стойност 1 294 650 лв., русенската експозиция бележи най-висок приход в размер на 400 500 лв.
* На снимката – изложба на Пети пехотен дунавски полк. Фонд „Нова история“ на Регионален исторически музей – Русе.

1902. 2024

Презентация на тема „Газопровод. Албум на българските строители от СССР“ от проф. д-р Николай Ненов

19 February 2024|

Презентацията, която ще направи проф. Николай Ненов ще бъде в четвъртък, 22 февруари, от 18.00 ч. в залата за временни изложби на Екомузей с аквариум.

Разказът предлага прочит на албум, който съдържа визуалната история на група български строители, работещи в СССР по договор. Тяхната дейност е да осигурят достъп до природен газ за България. Албумът е отпечатан като специално издание само за 130 работници. Съдържа техните имена и лични снимки, кадри от работния процес, както и от културните прояви на работниците – фолклорни танци, хорови формации, които са подчинени на обща идеологическа реч. Не са забравени и политическите прояви – отбелязване на годишнини от революциите, 8 март (Международния ден на жената), като елементи от празничния календар на комунистическите общества.
Албумът е продукт на идеологическа пропаганда, която показва постигнатата комунистическа мечта, като представя желаното за реално. В рамките на тази тема конструкцията е ключов елемент, тъй като се отнася не само до реалното изграждане на съоръжения и структури, но и до социалното инженерство – създаването на „социалистическия човек“.
Албумът съдържа и голямото количество снимки от България, които нямат актуално отношение към темата за газопровода и строителните работи. Те показват емблематични места на наследството – манастири, стари къщи и туризъм – нови курортни и ваканционни сюжети. Това са част от официалните образи на страната пред света, показвани като постижение на комунистическата власт. Образите, противоречиви на пръв поглед, са комбинирани в рамките на общия пропаганден разказ на албума, който утвърждава паметта в общността на работниците и създава положителна връзка.
Участието в строителни работи извън страната е не само проява на политиката на „интернационализъм“, но и форма на лично облагодетелстване, тъй като заплащането е различно и осигурява достъп до различни дефицитни стоки, като автомобил например. Всичко това налага необходимостта свидетелствата от периода на комунизма да бъдат позиционирани в контекста, който ги е породил. Те трябва да бъдат разгледани критично, тъй като снимките в албума не само показват реалността – те не са момент, заснет във времето, а са преди всичко конструиран позитивен свят на едно общество, което не предлага алтернативи в мисленето.

1302. 2024

Виртуална разходка из скалните църкви на Иваново предлага на своите посетители Русенският музей

13 February 2024|

Организираният тур е насрочен за вторник, 14 февруари, от 14.00 до 16.00 ч.

Всички гости на Историческия музей ще могат да видят скалната света обител чрез VR очилата. Устройствата ще помогнат на посетителите да се пренесат в църквата „Св. Богородица“ и да разгледат виртуалната реконструкция на изящните стенописи от 14 в., възможни цветове и образи, които са изпъстряли храма. Необичайната разходка на конкретен участник може да бъде наблюдавана от останалите присъстващи в залата на 65 инчов монитор.
За да стане факт виртуалната обиколка, специалисти извършиха въздушно сканиране на екстериора на храма, както и наземно заснемане на неговата вътрешност. Създаденият модел представя сегашното състояние на скалната обител и позволява възстановяването с дигитални средства на неговия предишен блясък. Дейностите по заснемането и виртуалната реконструкция са част от проекта „Дунавски археологически електронни пейзажи“.
Технологичните решения и създаването на дигитално съдържание са атрактивен начин за общуване на посетителите с наследството и неговото остойностяване. Те предлагат на гостите осмисляне на археологическото наследство посредством изживяване и активна комуникация със средата – реална или виртуална.
Услугата за дигиталния тур с VR очилата е част от входния билет за Историческия музей и не се заплаща допълнително.
Виртуалната разходка е организирана по повод професионалния празник на археолозите 14 февруари.

2501. 2024

Изложбата “Лула, дизайн и дим” гостува в Историческия музей

25 January 2024|

Изложбата показва лули, аксесоари за тях, издания и схеми, принадлежащи на д-р Десислав Гечев.

Зад витрините са изложени над 100 лули, групирани в няколко раздела – дизайнерски лули, лули от бриар (дърво, използвано за изработката им), старинни лули от 18 век, мини лули, лули от морска пяна, метални, керамични лули и лули с инкрустация. В експозицията присъстват и лули от Русчук от 19 век, които са от фонда на Русенския музей. Посетителите могат да видят и лула, автопортрет на д-р Гечев, както и такава с глава на куче – един от първите екземпляри, които авторът е изработил. Експонатите са необичайни, любопитни и се характеризират с изключително разнообразие – някои от тях са богато орнаментирани и съдържат стилизирани животински и растителни мотиви, знаци, фини украси от метал, а други са изчистени и стилни. В изложбата могат да бъдат видени още различни по дизайн поставки за лули, калъфи за съхранение, както и тематични книги.
Авторът на изложбата Десислав Гечев изработва лули, може да разказва много за тях, дори дисертационният му труд, с който е придобил научната си степен доктор, е бил посветен на тази негова страст. В зала „Княз Александър I“ е показано и видео, което визуализира етапите за изработване на лули.
Паралелно с експонатите, изложбата разказва за историята на тютюнопушенето и лулите, въздействието, което актът на пушене на лула оказва върху човешките сетива, производството, структура и материали, дизайни.
Изложбата „Лула, дизайн и дим“ на Десислав Гечев ще остане в Историческия музей до месец април. Експозицията е част от политиката на музея да предоставя експозиционни площи на неспециалисти, които да показват пред публики своите колекции, сбирки, чрез които да разказват за интересите си. През миналата година бяха уредени три подобни изложби.

1104. 2024

Oткриване на изложбата „Разкази от окопите. Българският Тренч Арт“

11 April 2024|

В понеделник, 15 април, от 18.00 ч. в Музей на градското всекидневие (Къщата на Калиопа) ще бъде открита изложбата „Разкази от окопите. Българският Тренч Арт“.

Концепцията и реализацията са дело на Десислава Тихолова, етнограф в Русенския музей.
Изложбата „Разкази от окопите. Българският Тренч арт” представя артефакти от 35 музея в България с идеята да ги направи видими и различими като обекти на световно културно наследство, да акцентира върху значимостта им на свидетелства за войната, да разчете посланията за травмата от всеки военен конфликт или изолация и нейното преодоляване чрез креативността на човешкия дух.
Изложбата проследява началото на културното явление, като се обръща към артефакти, сътворени в затворите на османската империя след Илинден-Преображенското въстания. С развитието на бойните действия от Балканските и Първата световна война, се появяват и изделия от окопите. Специфика за българското явление е, че предметите се изработват целенасочено за благотворителни изложби, за продажби и събиране на дарения за пострадалите от войната. Разбира се има и множество предмети, които остават като сувенири, спомен от бойното поле.
В образите, създадени върху предметите, се откриват елементи от националната пропаганда, сред които са знамена, карти, призиви, емблеми, гербове, които символизират националната държава. Сред украсата виждаме старобългарска плетеница, заимствана от средновековни ръкописи, която художниците, които съпровождат армията, предават на обикновените войници.
Предметите често са от всекидневието на войниците, при което откриваме множество пепелници, запалки, табакери, поставки за кибрит и държачи за цигари. Това е така, тъй като цигарата е новост, моден продукт, който се разпространява масово сред мъжете, събрани на едно място. До този момент масово пушенето се случва с лула. Чаши, лъжици, канчета, подноси също се изработват, тъй като са обвързани с всекидневното хранене и пиене. Възможността да се пишат писма до дома, което масово не се случва често в мирно време е основание да се произвеждат мастилници, преспапие, лампи, рамки за снимки.
Вазата за цветя е друг моден атрибут, който се появява често, тъй като формата на гилзите от снаряди ги предполага. Тяхната форма дава възможност за създаване на по-големи рисунки и по-богато съдържание. Войнишките чаши са втората голяма група метални предмети сред различните модели на окопното изкуство. Употребявани като ракиени чаши, по тях се пишат надписи като „Наздраве“ и „Спомен от войната“.
Паметта за местата на битки и героизъм е изписана чрез топосите на селища, отвоювани и оставени отново извън пределите на родината – Дойран, Добри дял, Добро поле, завоят на Черна, Яребична. Топосите, изписани по предметите, чертаят граници на българското самосъзнание, изплакват мъката по „Майка България”.
Предметите изобилстват от символи на войната и на държавността – кръстове за храброст, царска корона, лавров венец, лъв, българско знаме, войник в атака, герб, топове, конници. Изображенията представят модели на собствено българско съзнание и чувство за принадлежност към възродената държава.

904. 2024

Представяне на книгата „Половин век под земята“ на Алексей Жалов в Екомузей

9 April 2024|

На 11 април 2024 г. (четвъртък) от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Половин век под земята“ на Алексей Жалов. Събитието ще се състои в залата за временни изложби на Екомузей с аквариум.

„Половин век под земята“ е увлекателен разказ за пътя на автора от пещерняк-любител до професионалист със съществен принос към българската спелеология. Тези страници са изпълнени с паметни открития, опасни прониквания и неуморни изследвания на впечатляващи пещери по цялото земно кълбо. Историята вплита в себе си разкази за емблематични събития като експеримента за престой под земята в продължение на 62 дни и спускането в световноизвестните пещерни кладенци Епос и Проватина в Гърция. Изпълнени с емоции са разказите за проучването на редица пещерни райони и пещери в България, Албания, Гърция, Виетнам, Иран, Куба, Китай, Косово.
На фона на споделените подземни истории изпъкват имената на много познати и непознати фигури, които по един или друг начин са оставили светла диря в историята на пещерното дело и спелеологията в България. Смелите приключения на тези подземни Колумбовци смайват, вдъхновяват и разкриват красотата на един загадъчен и вълнуващ свят.
Алексей Жалов е роден през 1953 г. в София. Възпитаник е на Националната спортна академия „Васил Левски“. Работи 34 години в Българската федерация по пещерно дело (спелеология) – повечето от тях като заместник-председател. Отделно членува в пещерни клубове „Алеко“ и „Хеликтит“, София. Придобил е многобройни спелеоложки специализации у нас и в чужбина, и се изявява като изтъкнат и желан преподавател, организатор и изследовател. Участвал и ръководил е множество национални и клубни експедиции у нас и на 3 континента, където е изследвал над 1000 пещери. Автор е на 9 книги и на над 400 популярни и научни статии на тема „спелеология“ у нас и в чужбина. Инициира създаването и ръководи дълги години Балканския спелеоложки съюз. Член-основател е на Българското пещерно дружество. Заемал е и отговорна позиция в Европейската федерация по спелеология.

304. 2024

Поредно дарение на музея направи Славейко Петров

3 April 2024|

Славейко Петров е наследник на стар местен род и приятел на музея. Той предостави везна, която някога е получил от русенска аптекарка.

„Тази везна я имам от преди четиридесет години поне, тя ми беше подарък от една възрастна жена, фармацевт. На времето аптеките правеха някои от лекарствата си сами, за което им трябваха прецизни аптекарски везни. Тази е лабораторна, полска, от Познан. Смесваха прахчета тогава, правеха мазила или пък само дозираха лекарствата, при това с милиграми – ето, вижте пинсетата и тези малки пластинки, с тях се отбелязваха грамчета и части от тях.
Тази везна е служила точно за това, но кой ти прави вече лекарства, то всичко идва от заводи с поточни линии. Възрастната аптекарка прецени, че аз ще оценя този жест и ще опазя везната, защото най-лесно е да се изхвърли на боклука, което за жалост е обичайна практика… През всички тия години аз я съхранявах опакована в кашон, за да се предпази от атмосферни влияния. И ето сега дойде момента да си намери мястото в експозицията на мерки и теглилки в Екомузея“.
С последните дарения на кантари, колекцията от мерки и теглилки на музея наброява вече 70 броя.

2103. 2024

Представяне на книгата на доц. д.н. Мартин Иванов – “Бившите хора” на концлагерна България” в Историческия музей

21 March 2024|

На 22 март в 18.00 часа в зала „Княз Александър „I на Регионалния исторически музей – Русе ще се състои представянето на книгата на русенеца доц. д.н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България“. Книгата ще бъде представена от доц. д-р Михаил Груев.

Авторът изследва съдбите на близо половин милион жени, мъже и деца, които след 9 септември са преследвани с обвинението, че са били част от стария „монархофашистки“ режим. С течение на времето т. нар. „бивши хора“ са принудени върху руините на предишния си живот да изградят своите нови биографии и да оцелеят.
Тази адаптация и трудното им битие в новата комунистическа държава са в центъра изследването.
Авторът доц. Мартин Иванов е историк и юрист, бивш председател на Държавна агенция „Архиви“, дипломат. Той има повече от 200 научни публикации върху социалнтата и стопанска история на България.

1103. 2024

Гостуваща изложба „Поглед към гнездото на скалния орел“ в Екомузей с аквариум

11 March 2024|

Екомузей с аквариум ще покаже изложбата „Поглед към гнездото на скалния орел“ на Националния природонаучен музей при БАН. Официалното откриване на изложбата ще се състои на 19 март, вторник, от 18:00 ч.

Концепцията на изложбата е на Ивайло Ангелов, докторант в Националния природонаучен музей. В периода 2021-2023 година той изследва скалния орел в България като си поставя за цел да осъществи първото в страната картиране на всички гнездови територии на този вид като паралелно с това проучи заетостта на птиците в семейни двойки, отчете възрастовата им структура, изследва храната им. Това се случва с инсталиране на фотокапан със сензори в обитаемо гнездото на скален орел, който прави 12 900 снимки за период от 45 дни – времето, в което едномесечното орле, отглеждано в наблюдаваната среда, израства и отлита. Изложбата показва именно моменти от развитието на малкото орле – от неговото излюпване до напускане на гнездото.
Проучването на Ивайло Ангелов установява 93 територии, заети със семейни двойки. Наблюденията показват също, че видът е на границата на изчезването в Югозападна България, където са се запазили единични екземпляри.
Изложбата „Поглед към гнездото на скалния орел“ ще остане в Екомузея до 7 април.

503. 2024

Участие на педагозите от русенския музей в Първата национална среща на музейните педагози

5 March 2024|

Музейните педагози Магдалена Трифонова и Виктория Друмева се включиха в Първата национална среща на музейните педагози, която се проведе на 1 март в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София.

Сред целите на форума бяха обмяна на опит, реализиране на сътрудничества и развитие на бъдещи съвместни проекти.
Дискусионните панели се фокусираха върху ролята на музеите за осигуряване на съвременна образователна среда в контекста на неформалното образование, представянето на добри педагогически модели и практики в подкрепа на общото образование, както и обсъждането на нови възможности за взаимодействие между музеите и образователните институции. Пред присъстващите Магдалена Трифонова представи образователната програма „Русезнание“, а Виктория Друмева интерактивни методи за обучение в музея.
Образователната програма на Русенския музей се нарича „Русезнание“, а фокусът ѝ попада върху местното културно и природно наследство, неговото изучаване, популяризиране и споделяне. Тя стартира през учебната 2008/2009 г. с четири образователни модула. Днес, благодарение на усилената работа на двете музейни педагожки, образователната програма реализира 19 образователни модула, които обхващат всички девет експозиции на музея. Създадени са учебни помагала и други помощни материали за всеки отделен модул, което улеснява възприемането на съдържанието, прави го динамично, атрактивно и желано от децата и техните преподаватели.
През изминалата 2023 година музейните педагози на Русенския музей са провели 80 занимания, през които са преминали 1571 деца.

2802. 2024

Русенският музей организира презентационен тур до местността Писмата

28 February 2024|

Обиколката ще се състои на 02.03.2024 г. (събота). Водач на презентационния тур ще е уредникът от Русенския музей Евгени Георгиев. Часът на тръгване е 10.00 ч.

Русенският музей организира презентационен тур до местността Писмата, която е част от археологическия резерват край село Иваново. Това е мястото, където през XIII в. възниква скалният манастир „Св. Архангел Михаил“, основан от св. Йоаким. Групата ще се запознае с основните съставни части от манастира, които се намират от дясната страна на Русенски Лом, гледано по течението на реката. Ще могат да се наблюдават стенописи, датирани от XIII до XV в., включително и две изображения на дарители, представители на българския царски двор.
Обиколката ще се състои на 02.03.2024 г. (събота). Водач на презентационния тур ще е уредникът от Русенския музей Евгени Георгиев. Часът на тръгване е 10.00 ч. Групата ще бъде до 15 човека, а включването в нея става чрез предварително записване на телефон 082/ 825 002. Сборният пункт е паркингът, който се намира до обекта Ивановски скални църкви. Участниците в маршрута трябва да са снабдени с удобни обувки, дълги панталони и вода за пиене. Цената за участие в един презентационен тур е 20 лв. Заплаща се на място.

2702. 2024

Днес се навършват 127 години от първата кинопрожекция в България

27 February 2024|

Първата кинопрожекция в България се провежда на 27 февруари 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в Русе на ул. „Княжеска“.

През 1897 г. се е състояла първата кинопрожекция в България – две години след първата кинопрожекция на братята Луи и Огюст Люмиер на ул. “Рен” в „Гранд кафе“ в Париж, през 1895 г. Първата кинопрожекция в България се провежда на 27 февруари 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в Русе на ул. „Княжеска“. Във в. „Законност“ от февруари 1897 г. е публикувано съобщение за пристигането в града на един апарат – кинематограф, изобразяващ на платно „жива фотография“. Апаратът е давал възможност да се виждат изобразените от него картини и сцени с всичките им движения. Кинематографът се е помещавал в къщата на Марин Чолаков, на площада в градската градина. Програмата с филми на братя Люмиер е била предварително оповестена, както и апаратът, с който ще се прожектират филмите. Посочено е и помещението, където ще се състои кинопрожекцията срещу платен вход от 1 лев. Марин Чолаков и неговата съпруга Мария са част от русенската общност, свързана с чужденци, говорещи предимно немски език и имащи контакти в съответните държави и култури. Приземният етаж на двуетажната къща на Марин Чолаков е бил едно голямо помещение – бирария, посещавано обществено място и именно там се провежда първата кинопрожекция в Русе.
* На снимката – момент от уреждането на изложба във връзка със 100 годишнината от първата кинопрожекция.

2102. 2024

Неизвестни лица са унищожили информационните табели на Средновековен град Червен

21 February 2024|

Част от табелите са изтръгнати от местата им, други са с отлепени принтове, трети са заличени със спрей или надраскани с графити.

През 2022 г. по проект “ArcheoDanube”, реализиран по програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020, бяха поставени 14 табели за около 10 000 лв., а налични на крепостта бяха други 12. Сред тях има планове на обекта, изображения – възстановки на отделни части – замък на болярина, архиепископска църква, стражева кула. Новите табели подчертаваха контекста на находките, които се пазят в музея, показваха от кое място са, какво е значението им. Всички табели бяха на два езика, а повечето от тях – снабдени с QR код за повече информация.
Предстои комисия от музея да установи кои от съоръженията могат да се ремонтират и кои трябва да се поръчат отново.

1202. 2024

Гостуваща изложба „Нови хоризонти в праисторията. 50 години от откриването на Варненския некропол“ в Историческия музей

12 February 2024|

На 14 февруари от 18:00 часа в зала „Русе“ на Историческия музей ще бъде открита гостуващата изложба „Откриване на Варненския некропол“. Изложбата е дело на Регионален исторически музей – Варна.

Историята на некропола, с най-старото злато в света, започва с обстоятелствата около откриването му. През м. октомври 1972 година в Западната промишлена зона на Варна случайно е открит некропол от късната каменномедна епоха (4600 – 4350 г. пр. Хр.). Разкопките му се провеждат до 1991 г. Проучена е площ от 6 500 m2. Открити са 308 гроба, 12 колективни находки и 110 единични предмета. Над половината от гробовете са унищожени в древността.
От разнообразните и многобройни гробни дарове във Варненския некропол най-интригуващи за учените са златните предмети. Те са над 3 000 на брой и тежат общо над шест килограма. Открити са само в 62 гроба. Досега за V хил. пр. Хр. другаде не е известна подобна концентрация на изделия от злато.
Дори и днес, пет десетилетия след откриването му, Варненският некропол ярко изпъква с разнообразието на погребалните практики и богатството си сред всички останали синхронни обекти от Европа и Мала Азия. Неговите особености продължават да занимават учените в търсенето на обяснението на “феномена Варна”. Според тях, появата на нови аспекти в социално-икономическото развитие – рударството, металургията и свързания с тях търговски обмен, създава предпоставки за промяната на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора – тези, които са погребани с многоброен и разнообразен инвентар. Варненският некропол илюстрира този най-ранен етап от зараждането на йерархии на територията на Североизточните Балкани, предхождащ с хилядолетие цивилизациите от Месопотамия и Египет. За съжаление, настъпилите в края на V хил. пр. Хр. климатични промени, спират разцвета на тази забележителна общност и попречват на окончателния преход към ранна държавна структура. Кризата разрушава изгражданата със столетия система от надрегионални връзки за разпределяне и обмяна на суровини и ценности и довежда до разпада на първата европейска протоцивилизация.
Половин век след находката на багериста край Варненското езеро, след тридесетгодишно прекъсване, през 2021 г., Регионален исторически музей – Варна подновява проучването на Варненския некропол. Учените се надяват с помощта на новите интердисциплинарни методи да успеят да разкрият повече подробности за изчезналата общност и детайли за социалната структура и взаимоотношения. Достиженията в областите на генетиката, палеодиетологията и други съвременни дисциплини се използват в помощ на археологията, за да помогнат учените да разберат по-добре нашите предшественици, оставили като наследство най-ранните златни и медни изделия в света. Това може да помогне за осъзнаването на мястото ни в историята и отговорността ни пред бъдните поколения, за които трябва да се опитаме да създадем един по-добър свят. С такава цел е организирана и настоящата пътуваща изложба.

Go to Top