Новини2021-07-06T12:00:48+01:00

НОВИНИ

302. 2025

Участие в изложба, организирана от НАИМ

3 February 2025|

Регионален исторически музей – Русе ще се включи в организираната от Националния археологически институт с музей временна изложба „Българска археология 2024“.

Ще бъде представен проучвания от археолога Светлана Великова Средновековен град Червен. Сред предоставените находки са златна и сребърни монети от ХІІІ-ХV в., наушници с позлата, част от боен нож, фрагменти от вносен съд и устие на каничка, с антропоморфно (човекоподобно) изображение.
За осемнадесета поредна година предстои откриването на изложбата „Българска археология 2024“. Тя и създаденият към нея каталог представят най-впечатляващите открития в страната от изминалия археологически сезон. В инициативата се включват десетки исторически и археологически музеи. Изложбата събира експонати с широка хронология – от Праисторията до Възраждането.
Традиционно официалното откриване, предназначено за участниците, е в Националния археологически институт с музей в София на 14 февруари – Професионалния празник на археолозите. За всички посетители изложбата ще отвори врати на 15 февруари.

Анотации към снимките:
1. Златна монета „Йоанов тип“ (1222-1254), Средновековен град Червен
2. Медни наушници с позлата, Средновековен град Червен
3. Устие на керамичен съд, с антропоморфно изображение, Средновековен град Червен
4. Въздушен кадър от проучваната Междинна крепостна стена

2801. 2025

Среща читалища и музей

28 January 2025|

Представители на читалища и музейни специалисти обсъдиха днес формите, проявленията и знанието за културните наследства на региона.

Организатори на работния форум бяха Регионалният експертно-консултантски и информационен център „Читалища“ и Регионалният исторически музей в Русе.
Срещата предизвика интереса на повече от 50 представители на читалища от Русенско, които заедно с етнографите на музея обсъдиха възможностите и предизвикателствата в процесите на идентифициране, изучаване и споделяне на местните наследства. Представени бяха успешни дейности от съвместната работа през изминалата година. Секретарят на читалище „Искра 1898“ в Борово Атанаска Иванова разказа за обичая „Варене на бяла халва за Сирни Заговезни“ в Борово, който е вписан в Националната система „Живи човешки съкровища“, а секретарят на читалище „Надежда 1908“ Силвия Стойчева от Ново село запозна присъстващите с дейностите по проект за забравените пролетни обичаи от Ново село, който ще се реализира през настоящата година, с помощта на Национален фонд „Култура“. И двете инициативи се реализират с експертните консултации на етнографите на Русенския музей Десислава Тихолова и Искра Тодорова.
От своя страна етнографите Искра Тодорова и Десислава Тихолова представиха концепцията на новия проект на музея „Местна кухня в четири сезона“, който ще се осъществи през 2025 г. с помощта на Национален фонд „Култура“ и със съдействието на читалища от осем населени места в региона на Русе и има за цел да опише кулинарното наследство на Русенско. Крайният продукт ще е изложба, която освен в Историческия музей, ще бъде показана и в населените места на читалищата партньори. Етнографът проф. Николай Ненов говори за традиционните техники за приготвяне на кисело мляко и проекта на Република Турция и Република България за вписване на киселото мляко в представителната листа на културното наследство на човечеството. Българската кандидатура стана възможна с помощта на читалищата в село Тетово и Долапите.

1301. 2025

Нов проект от Русенския музей – „Българският Модерн – изложба и каталог“

13 January 2025|

Русенският музей започва работа по нов проект – „Българският Модерн – изложба и каталог“.

Предложението е подкрепено от Министерството на културата. Концепцията предвижда създаването на интерактивна изложба, която представя стила „Български Модерн“, като изява на сецесионното изкуство у нас. В периода между двете световни войни съществуват множество всекидневни вещи, обединени от “български стил” в тяхната украса, които включват обзавеждане за дома и дрехи. Формулировката “български стил” описва и назовава явлението сецесион в България от позицията на собственобългарския културен контекст. Разположено в едно по-широко пространство, явлението може да се определи като Български Модерн – изява на националното художествено мислене чрез формите на модерното изкуство, вплело в себе си фолклор и елементи от византийското и българското средновековие като етнична традиция.
Във времето между двете световни войни етнографските предмети вече присъстват в музеите, поради което на тях се гледа като на културно наследство, от което могат да се вземат елементи, теми, мотиви, които да се вплетат в съвременността. Организира се обучение в стила „Български Модерн“, при което официалните дрехи на ученичките за празника на Светите братя Кирил и Методий са изработени собственоръчно, украсени с етнографски модели. Обучението дава възможност да се закупуват готови изделия от професионалните училища – тъкани, мебели, пирографирани изделия, които създават най-прекия път за формиране на потребителски вкус.
Утвърждаването на явлението в градската социокултурна среда води до появата на други негови форми – обзавеждане на отделна стая в “национален” стил. Тъкмо тук декоративните възможности на българската шевица се проявяват в най-пълна степен. Българската стая е феномен на културата, който притежава в най-пълни елементите на стила, тъй като подчинява на градския интериор както функционалността на изделията, така и тяхната визия.
Събраната колекция на Русенския музей е най-пълната у нас и представя вариантите на стила чрез предмети, тъкани, дрехи и обзавеждане, украсени с разнообразни форми на плетеници и стилизирани етнографски орнаменти. С помощта на този проект Българският Модерн ще заеме своето място между европейските стилове и културното наследство.

1212. 2024

Нова временна изложба в Екомузей с аквариум

12 December 2024|

В понеделник, 16 декември, от 18.00 ч. в Екомузей с аквариум ще бъде открита изложбата „Международна нощ на прилепите в музея – от митовете и легендите до науката и личното преживяване“. Автор на идеята е уредникът в отдел „Природа“ Красимир Киров.

Русенският музей е една от първите институции в страната, отбелязващи Международната нощ на прилепите. Още на 3 октомври 2003 г. музеят става част от VII Международна нощ на прилепите, заедно с Група за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при БАН и с експертната помощ на д-р Теодора Иванова, за да се стигне до 2024 г., когато се проведе двадесет и осмото издание.
Изложбата представя музейните активности, посветени на прилепите през годините. Инициативите имат за цел да разкажат по увлекателен и достъпен за посетителите начин малко познати факти за летящите бозайници: какво представляват, как се хранят, по какъв начин се ориентират в тъмното. Включването на аудиториите и акумулирането на знания под формата на забавни казуси, създава предпоставки за повишаване ангажираността на хората към проблемите на прилепите, тяхното опазване и защита. Изложбата визуализира забавни моменти от проведените през различните издания работилници, тематични ателиета, пърформанси, и театрални постановки.
В България се срещат 33 от възможните 35 вида прилепи в Европа. Летящите бозайници са изключително полезни, защото се хранят с насекоми, които нанасят вреди в селското стопанство. Прилепите в градовете помагат в борбата с комарите, като един прилеп може да изяде до 1000 комара на вечер. Естественото местообитание на прилепите са пещерите. В пещерата „Орлова чука“ в Русенско се срещат десет вида, сред които са голям и малък подковонос, южен подковонос, подковонос на Мехели, голям нощник и остроух нощник – много от тях познати на публиките на Русенския музей от многобройните игри и ателиета в различните издания на Международната нощ на прилепите.

212. 2024

Премиерна прожекция на филма „ЕКОМУЗЕЙ. ПЪРВИТЕ 10 ГОДИНИ“

2 December 2024|

Регионален исторически музей – Русе и Продуцентска компания „Арена медиа“ имат удоволствието да ви поканят на премиерната прожекция на филма „ЕКОМУЗЕЙ. ПЪРВИТЕ 10 ГОДИНИ“ в четвъртък, 5 декември, от 18.00 ч. в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей.

През 2024 г. Регионален исторически музей – Русе отбеляза няколко паметни годишнини:
o 70 години от създаването на отдел „Природа”;
o 10 години от създаването на Екомузей с аквариум;
o 90-годишния юбилей на биолога Еберхард Унджиян – доайен на българската наука за проучване и защита на природните богатства, съхранил над 5 000 фондови единици, създател на научната библиотека в отдела, съдържаща над 7 000 заглавия;
Това провокира Русенския музей и Арена медиа да заснемат документален филм, разказващ от първо лице за дългия път и осъществената мечта на поколения изследователи и музейни работници за създаване на Екомузей, който да представя локалните форми на културно и природно наследство – съжителството на човека с природата, многообразието на животинските видове и защитените територии по поречието на река Дунав. Ключово място в разказа е отредено на местните общности като носители на знания, умения и практики за взаимодействие със средата и важен конструкт в изграждането уникален културен пейзаж. За десет години Екомузей с аквариум придоби изключителна популярност в Русе и страната с повече от 170 000 посетители.
Филмът поставя акцент и върху личността на Еберхард Унджиян – известно и утвърдено в българската наука име, професионалист, отдал 34 години от живота си на изучаването и защитата на природните богатства и превърнал създаването, развитието и популяризирането на Отдел „Природа“ в каузата на своя живот. Благодарение на всеотдайния му труд, днес Екомузей с аквариум разполага с богата колекция от експонати с вълнуващи истории.
Филмът „Екомузей. Първите 10 години“ е поредна стъпка в процесите по разпознаване и остойностяване на културните наследства, както и начин за запазването на паметта за сърцатите усилия на нашите предшественици, дали забележим принос в българската наука.
Идейната концепция и реализацията на филма са дело на
Регионален исторически музей – Русе и Продуцентска компания „Арена медиа“
сценарист и режисьор: Димитър Липовански
оператор и видеомонтаж: Теодор Мечев
асистент на продукцията: Христина Трифонова
продукция и постпродукция: Арена медиа
Филмът се реализира с любезната подкрепа на Булмаркет груп, Дунарит АД и Мегахим АД.
Заповядайте!

2811. 2024

Отбелязване на 140 години от създаването на Пети пехотен Дунавски полк

28 November 2024|

Във връзка с отбелязването на 140 години от създаването на Пети пехотен Дунавски полк, Русенският музей ще припомни фотодокументалния албум „За почест“.

Презентацията ще направи Диана Ботева, уредник в отдел „Нова история“. Началото е от 18.00 ч. в петък, 29 ноември, в Историческия музей.
Албумът „За почест“ се състои от две части – „Бойната слава на Русе в Сръбско-българската война 1885 г. и Балканските войни 1912-1913 г.“ и „Пети пехотен Дунавски полк и Дунавската военна флотилия 1915 – 1918 г.“ Автор е Мариана Димитрова.
В двете части на фотоалбума са представени над 500 фотографии и пощенски картички, документи и факти от фонда на Регионален исторически музей – Русе. Книгите проследяват бойния път на Пети пехотен Дунавски полк във войните за национално освобождение и обединение, показват героичните примери на доблестните командири, условията за живот и почивка в казармите и на фронта. Интерес представляват снимките, които представят участието на Дунавската военна флотилия във войните, въоръжението и облеклото на българския войник, работата на военната болница, портретите на военачалниците и техните семейства, епизоди от живота на фронта. Обърнато е внимание на малкия човек в голямата война – на делниците и празниците на обикновения войник, на грижите за болните и ранените, на съдбата на българските и чуждите военнопленници и на всенародната почит към загиналите.
На снимка „29_P“: Български офицери през Сръбско-българската война, 1885 г

1811. 2024

Изложбата „Тримамиум – антична крепост и некропол“ е подредена в Историческия музей

18 November 2024|

„Тримамиум – антична крепост и некропол“ е името на изложбата, която ще бъде открита във вторник, 19 ноември, от 18.00 ч. в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей.

Концепцията и реализацията са дело на археолога д-р Никола Русев, който през годините участва в систематични теренни проучвания на обекта.
Изложбата представя разказ за една от многобройните римски и късноантични крепости, изградени на десния бряг на река Дунав. Тримамиум е важна част от римската укрепителна система по протежението на имперската граница. Днес руините на военния лагер заемат територия върху хълмист терен в местността „Стълпище“ на около 3 км. от с. Мечка, Русенска област.
Археологическият обект е проучван в периода 2006-2009 г. и през 2017 г. Разкопките са предизвикани от честите иманярски набези и са организирани от гл.ас. д-р Върбин Върбанов от Регионален исторически музей – Русе. По време на тези пет сезона работата е концентрирана в границите на укрепената територия, където са проучени няколко постройки и други останки, както и към разкриването на част от укрепителната система на Тримамиум. Най-ранната постройка е датирана от времето на II в., а най-късното строителство принадлежи на късната античност (IV – VI в.) и средновековието (Х – ХIII в.).
Важни за проучването на обекта са откритите тухли и керемиди с печати. Те съдържат надписи на латински език, като някои от тях дават информация за кохортата, която е била гарнизон на Тримамиум през III в. При проучване на некропола на крепостта са открити и изследвани 34 гроба, отнасящи се към три различни периода – римски (II – III в.), късноантичен (IV – VI в.) и средновековен (XII – XIII в.).

1311. 2024

Музеен педагог е вече професионален водач по териториите на река Дунав

13 November 2024|

Виктория Друмева от Регионален исторически музей – Русе вече е професионален водач по териториите на река Дунав (DANUBE GUIDE).

Тя премина тримесечен курс на обучение по проект Danube Guides Action 2, проведен от Национален туристически клъстер „Български пътеводител“, съвместно с Дунавски офис и съфинансиран от Държавното министерство на Баден-Вюртемберг. В него се включиха 23 участници от Германия, Австрия, България, Румъния, Хърватия, Словения, Молдова и Сърбия.
Дунавските гидове са специално обучени, за да презентират региона на Дунав като пространство за приключения. Това, което ги прави различни, са обширните им познания не само за природните богатства на териториите, но и опита им в анализирането на взаимодействията между хората и околната среда, устойчивото развитие, екосистемите и социалните въздействия. Местните експерти и водачи за гости предлагат уникални изживявания и разнообразие от обиколки за деца и възрастни или любители на спорта, като пешеходни турове, исторически и културни пешеходни разходки, обиколки с кану или колоездене. Целта е да се популяризира природното наследство и богатствата по река Дунав за системно опазване на околната среда.
За да получат своите сертификати, водачите са преминали през задължителен изпит, проведен в градовете Тутракан и Русе. В Тутракан дунавските водачи са се запознали с традиционния начин на живот и кухнята на местните рибари. В Русе, като част от изпитните модули на участниците, е изнасянето на професионални беседи в Историческия музей и Екомузей с аквариум, както и в централна градска част. С получените сертификати участниците стават част от Европейската мрежа на водачите по река Дунав.

3010. 2024

Участие на мобилна изложба във Варненски фестивал на науката

30 October 2024|

Мобилна изложба за заплахите от търговията със застрашени от изчезване растителни и животински видове взе участие в третото издание на Варненски фестивал на науката.

Експозицията „Природа в риск. Интерактивна образователна изложба в подкрепа на Световната конвенция за международна търговия с редки и застрашени видове растения и животни“ е реализирана от Регионален исторически музей – Русе с подкрепата на Министерството на културата. Концепцията е на уредниците от отдел „Природа“ на Русенския музей – Венцеслав Петков и Красимир Киров.
Варненският фестивал на науката се проведе във Фестивален и конгресен център – Варна и беше организиран от Фондация Красива наука, под патронажа на Министерството на образованието и науката и в партньорство с Община Варна.
В рамките на Варненския фестивал на науката, Венцеслав Петков, уредник в отдел „Природа“ към Регионален исторически музей – Русе, изнесе две лекции, свързани с опасностите за защитените растителни и животински видове от безконтролното им използване в следствие на нерегламентираната търговия с тях. Първата лекция беше посетена от над 100 ученици, а втората от около 60 възрастни.
Изложбата показва екзотични артефакти от фондовете на отделите „Природа“, „Етнография“, „Нова история“ и „Най-нова история“ на РИМ – Русе. Експонатите образуват тематична колекция с примери от цял свят, която притежава рядко многообразие. Всички те изграждат последователен музеен разказ, който дава възможност да се представят проблеми, рискове и форми на отношение към животинското многообразие.
Мобилната изложба ще вземе участие и в Пловдивски фестивал на науката, който ще се проведе в периода 28 ноември – 1 декември в Центъра по растителна системна биология и биотехнология – Пловдив.

2110. 2024

Представяне на книгата “Британски пътешественици за България” на Найджъл Мидълмис

21 October 2024|

В сряда, 23 октомври, от 18.00 ч. в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей ще бъде представена книгата „Британски пътешественици за България“.

Презентацията ще направи нейния автор Найджъл Мидълмис. Преводът на книгата е направен от Миглена Парашкевова.
Представянето на книгата „Британски пътешественици за България” ще включва откъси и изображения от този сборник от 188 страници с пътеписи от период от пет века. Те са издирвани и събирани от книги в някои от най-големите библиотеки във Великобритания, като Бодлеанската библиотека в Оксфорд, Лондонската библиотека и Британския музей. Пътеписите представят увлекателна панорама на видяното от пътешествениците по време на приключенстването им в тази рядко посещавана и „екзотична” част на Европа между 1585 г. и 1939 г.
Пътешествениците отразяват ценностите на периодите, в които са пътували.
В началото сред хората, писали за преживяванията си в България, е имало търговци от Английската компания „Левант”, които са пътували по суша до Турция или Индия, както и дипломати на служба в Британското посолство в Цариград. След началото на ХVIII век пътешествениците често предприемат своето “Голямо пътуване” из Европа, което включва класическа Гърция и Рим, както и по-далеко, в по-далечната Османска империя. XIX век се наблюдава пристигането на посетители от „Великите сили” (Франция, Великобритания) в България при нарастване на напрежението между Русия и т.нар. „болник на Европа” – Турция. В периода между 1878 и 1900 г. има огромен прилив на пристигащи в България посетители в периода на Освобождението на България и веднага след него. Личните мотиви за Пътуване до България са многообразни: желание за приключения в „загадъчния Изток”, бягство от политически гнет в Британия, военен шпионаж, осъществяване на християнски мисии, строене на железопътни линии, изучаване на различните “характери” на народностите на Балканите от фолклористи.
Повечето от пътешествениците казват много хубави неща за България. В период на няколко века те се впечатляват от гостоприемството на народа, възхищават се на външния вид, облеклото и националния характер на хората и са привлечени от магията на нестинарките, на народната музика и танци. Не всяко мнение блести с хвалебствия; ако беше така, книгата щеше да е скучна.
Често върху впечатленията пада тежката сянка на шокиращите разкази за османското потисничество. Много от пишещите предусещат в резултат на това да има инвазия от страна на Русия в „Европейска Турция”. Българската кауза става ключова тема в британската политика. Британският либерален министър-председател Уилям Гладстон пише увод към една от книгите с пътеписи, в което изразява възмущение от факта, че има народ, „който не познава истинска безопасност или спокойствие, отровен от страх, окастрен от свободата, която е задължително условие за всякакво човешко благородство”.
За автора:
Найджъл Мидълмис през целия си живот е възторжен почитател на България. Познанството започва през 1972 година, когато със съпругата му Приска са назначени за учители в Английска гимназия „Гео Милев” в Русе. Те са впечатлени както от способностите и успехите на учениците си, така и от благородството и всеотдайността на своите колеги. След връщането си в Обединеното кралство през 1975 година Найджъл е редактор на списанието на Британско-българското дружество и се присъединява към благотворителната организация „Приятели на България”. През 1989 година заедно с Приска започват да набират в Лондон средства за нуждаещи се сираци от България чрез концерти в двореца “Фулъм”, църквата “Св. Дънстън” в Лондон и в посолството на България. Заедно със свой приятел, д-р Брайън Скип, Найджъл издирва в Бодлеанската библиотека в Оксфорд, в Лондонската библиотека и в Британския музей многобройни разкази от първо лице на британски пътешественици, посетили в отминали векове България, които впоследствие редактира и преработва, за да се появи тази книга. Приходите от продажбата на книгата са в подкрепа на ученическия театър и театралното изкуство в Английската гимназия в Русе. Найджъл е съсобственик на къща на река Дунав в близост до Русе, и с удоволствие учи български език.

Преводачът на тази книга Миглена Парашкевова е възпитаник на Английска езикова гимназия „Гео Милев”- Русе и е в числото на учениците на Приска и Найджъл Мидълмис в България. Това е причината тя да пожелае да подкрепи благотворителната инициатива на Найджъл Мидълмис с тази книга да се набират средства за талантливи ученици от гимназията, като от своя страна направи благотворително превода ú на български език, за да се разшири читателската аудитория. Миглена е дългогодишен професионален преводач в най-разнообразни сфери, а в последните десетина години се занимава най-вече с преводи в областта на музейното дело, културата и социалните дейности. Сред организациите, с които е работила, са Британският ноу-хау фонд, британските благотворителни организации „Спасете децата” и „Надежда и домове за децата”, Националният исторически музей, Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, Русенският регионален исторически музей и много други.

402. 2025

Инсталация „Силоз“ на Александър Първанов

4 February 2025|

Във витрината във фоайето на Историческия музей може да бъде видяна иновативната инсталация „Силоз“ на Александър Първанов.

„Създаването на нещо ново понякога е просто преподреждане на вече стари, познати елементи, но с различна перспектива. Това е възможността на твореца да конструира съдържание, да предава знание, да изгражда разкази, да възбужда усещания и емоции, да вплита минало и настояще, опит и предизвикателство“. Така Александър Първанов представя своя проект „Силоз“.
Въпреки че съоръжението е изградено от парчетата отпадъци, то е естетически издържано. В същото време е и функционално – настолна лампа. „Изработена е от парче чамова греда, намерена под нечий навес, бутилка от ликьор, части от месомелачка и помпа, метални елементи и мелничка за подправки…, както и регистрационен номер за каруца“, споделя авторът. На пръв поглед несъвместимите детайли обаче създават един любопитен продукт, който е полезен за дома, внася колорит и в същото време е своеобразна препратка към миналото – чрез спомена за времето на употреба на лампите или за отделните нейни части и техния предишен живот.
Александър Първанов е роден на 7 ноември 1964 г. Завършва гимназия „Христо Ботев“, а след това и ВТУ „Ангел Кънчев“ (днес Русенски университет) със специалност „Изчислителна техника“. Въпреки че цял живот работи по специалността си, Александър Първанов развива интерес към красотата във всичките й форми – изкуство, природа. Част е от няколко изложби с Дружеството на художниците в Русе. Паралелно с това има подчертан интерес към историята на града, сподвижник на Сдружение „Русчук“. Дългогодишен приятел на музея, той е активен участник в археологически разкопки, а в Екомузей с аквариум показва Арт инсталация, свързана с технологичните изкушения пред съвременното общество. Темата, която най-много вълнува Александър Първанов са градските часовници – история, устройство и функциониране.

2901. 2025

“Местна кухня в четири сезона” – нов проект на музея

29 January 2025|

„Местна кухня в четири сезона“ се нарича новият проект на Русенския музей, подкрепен от Национален фонд „Култура“.

Дейностите предвиждат проучване, представяне и споделяне на всекидневни и празнични културни практики, обвързани с местната регионална наследена кухня, разбирана като форма на нематериално културно наследство. Ще се осъществят теренни проучвания в осем селища от областта – по едно във всяка община, което предлага пълен обхват на културното наследство на региона. Екипът проучватели ще издири типични за всяко населено място рецепти, както и разкази за приготвяне и споделяне на храна. Паралелно с това ще се идентифицират носителите на специфично знание, което ще бъде запазено и популяризирано с помощта на мобилната изложба „Местна кухня в четири сезона“. Тя ще представи структурирано измеренията на регионалната кухня – по сезони, като част от обреди и всекидневие, като елемент от наследени форми, а същевременно и като важна част от съвременността.
Изложбата ще има няколко интерактивни модула, като един от тях ще включва дигитални разкази, обвързани с конкретни предмети от кухнята, друг ще представи връзката между подправки, продукти и ястия, а трети ще представи фолклорни вярвания, свързани с билки, храни и техните предпазващи действия.
Етнографите на музея ще имат възможност да проследят на място и процесите по създаване на ястията, да ги фотозаснемат и да интегрират част от визуалния материал в подготвяната експозиция. Всички материали ще бъдат публикувани в дигитален каталог на сайта на музея. Проектът се явява важна стъпка в развитието на темата за локалната гастрономия и формирането на местна кухня, като предпоставка за развитие на туризма чрез културни наследства.
Приложените снимки са от първия изследователски терен на екипа по проекта – село Писанец, Община Ветово, Област Русе. Това са куркудена чорба (супа от зелев сок и свинско месо – първото ястие, което се приготвя при коленето на прасето по Коледа в Писанец), малаеник, раки и салата от азмацук.

2401. 2025

Откриване на изложбата „Памет и плакати“, представена от Държавния културен институт

24 January 2025|

В понеделник, 27 януари, от 18.00 ч. в Историческия музей ще бъде открита изложбата „Памет и плакати“, представена от Държавния културен институт.

Час преди това ще започне дискусия, посветена на паметта за Холокоста, историческите и моралните аспекти на събитията от преди 80 години. Водещи на събитието ще са г-жа Снежана Йовева – Димитрова, директор на Държавния културен институт към Министъра на външните работи и г-н Явор Койнаков, главен експерт по координация в Държавния културен институт. Презентацията в музея е посветена на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста и 80-годишнината от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер Аушвиц-Биркенау.
Изложбата „Памет и плакати“ представя колекция от 23 плаката, създадени от 12 съвременни български творци, носители на награди от Международното триенале на сценичния плакат – София и от други международни форуми – Анна Симеонова, Иван Кашлаков, Кирил Златков, Люба Томова, Маргарита Дончева, Мая Стайкова, Мила Лозанова, Ненко Атанасов, Петър Чучулигов, Радослава Боор, Страхил Димитров и Петер Поч. Художествените творби интерпретират теми като унищожението, спасението и паметта за Холокоста чрез визуалния език на плаката.
Колекцията от плакати е създадена в рамките на проекта „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“, посветена е и на темата за 80-та годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Тя е реализирана от Държавния културен институт към министъра на външните работи в партньорство с Международното триенале на сценичния плакат – София.
Очакваме ви:
Презентация – 17.00 ч.
Откриване на изложба „Памет и плакати“ от 18.00 ч.

1301. 2025

Представяне на том XXVIII на Известия на Регионален исторически музей – Русе

13 January 2025|

Заповядайте на 16.01. (четвъртък), от 18:00 ч. в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей на представянето на том XXVIII на Известия на Регионален исторически музей – Русе, който излезе от печат наскоро.

Изданието е отпечатано в чест на 50 години от откриването на Боровското съкровище, което може да бъде видяно в Историческия музей.
Книгата съдържа 23 доклада, разпределени в четири тематични групи – археология, нумизматика, история и естествена история. Научните постановки са дело на специалисти от музеи от цялата страна, експерти от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките, преподаватели в университети и учебни заведения, експерти от Националния исторически музей, експерти от отдел „Археология“ на Регионален исторически музей – Русе, докторанти. Съставители са проф. д-р Николай Ненов и гл. ас. д-р Върбин Върбанов, а рецензенти – доц. д-р Константин Рангочев от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“, доц. д-р Николай Сираков от Департамент „Археология“ на Нов Български Университет и доц. д-р Николай Тодоров от Регионален исторически музей – Силистра.
Том XXVIII може да бъде закупен от музейния магазин на Историческия музей на пл. „Княз Александър I“ в Русе.

612. 2024

Нова витрина в Историческия музей

6 December 2024|

Коледа е най-таченият календарен празник у българите, който отбелязва края на старата и началото на новата година посредством множество ритуали и текстове. По повод на това, нова витрина посреща гостите на Историческия музей в Русе.

Тя е подредена с предмети от фонда на отдел „Етнография“ и визуализира кулминацията на празничния цикъл, която е видима на бъднивечерската трапеза – в очакване да се роди младият бог, семейството да е сито, а домът да бъде благословен от коледарите. Трапезата на празника е своеобразна система от знаци на очаквания нов космически и житейски порядък.
Върху сламата като символичните ясли на Витлеем, застлана с шит трапезник, под иконата – пазител на дома се разгръща картина на очакваното благополучие – боб и сарми, лук и чесън, орехи и люти чушки, жито и хляб, пуканки и сушенки. Лемежът от ралото с въгленчета и тамян – за пречистване на къщата или сребърна пара и червена вълна на сурвачката – за здраве и сила на хората – са все знаци на празника-средоточие на вярата и надеждата за нова година и нов късмет.
Коледната витрина представи етнографинята Десислава Тихолова.

2911. 2024

Участие на археолози от музея в Национална научна конференция

29 November 2024|

Археолози от Регионален исторически музей – Русе участват в Национална научна конференция, посветена на 30-годишнината от създаването на специалност „Археология“ и 25-годишнината на катедра „Археология“ на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Тридневният форум ще започне с юбилейна сесия, след което ще стартира и работата по секции, в които ще бъдат представени най-новите проучвания на археологически обекти в страната.
Археолозите на Русенския музей ще презентират дейността си през последните няколко археологически сезона. Гл. ас. д-р Върбин Върбанов ще говори за жетони за настолни игри, открити при археологическите проучвания на Сексагинта Приста. Д-р Върбанов участва и със съвместна разработка за предримски монети от археологическите проучвания във Велико Търново, заедно със своята колежка Михаела Томанова. Д-р Румяна Йорданова ще представи наблюденията си върху инвентара на къснохалколитните сгради и тяхното социално и икономическо значение. Темата на археологът Светлана Великова е свързана със Средновековен град Червен и проучвания в западната част на хълма в периода 2017–2023 г., а Деян Драгоев ще запознае присъстващите с храм от римската епоха в м. Манастира при село Широково, Русенско.
На снимката: Златен пръстен от 14 в., открита в олтарната част на Църква №16 в Средновековен град Червен.

2511. 2024

Участие на специалист от музея в конференция в гр. Бостън, САЩ

25 November 2024|

Етнографът Десислава Тихолова е поканена за втори пореден път на конференцията на Асоциация за славистични, източноевропейски и евразийски проучвания, която се провежда в дните от 21 до 24 ноември в гр. Бостън, САЩ.

Темата, която госпожа Тихолова ще представи, е свързана с неотдавнашната изложба „Разкази от окопите. Българският Тренч арт“, представена в Музея на градското всекидневие (Къща на Калиопа). Артефактите на Тренч арт явлението са предмети, направени от войници, военнопленници и цивилни – в условията на военен конфликт или при преживяване на последствията от него. Вази от снаряди, малки войнишки чашки на столче, свещници, пепелници, пособия за писане са част от многообразието на това явление, чиито проявления на българска почва са свързани със знаците на благотворителността и паметта – фондове за вдовици и сираци, паметници на загинали бойни другари. Интересен акцент в презентацията на госпожа Тихолова е богатата предистория на българския Тренч арт модел – вещите, правени от революционери в затворите на Османската империя след Априлското и Илинденско-Преображенското въстание. Наскоро в музея постъпи още един от тези артефакти – портмоне от мъниста с изображение на птици, имена и годината 1916.
Каталогът с артефактите на изложбата може да бъде разгледан на страницата на Регионален исторически музей, Русе https://www.museumruse.com/catalogs/

1311. 2024

Участие в изложбата с предмети от фондовете на Русенския музей

13 November 2024|

На 10 ноември 2024 г. се навършват 580 години от битката при Варна.

По този повод, в Парк-музей „Владислав Варненчик“ е подрдена изложба, разказваща за последния кръстоносен поход на Балканите (1443 – 1444 г.) и за трагичната съдба на армията, предвождана от крал Владислав ІІІ Ягело и войводата Янош Хунияди. Изложбата „Варна. Последната битка“ е резултат от сътрудничество между Националния военноисторически музей (НВИМ), Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), и регионалните музеи в Русе, Силистра и Шумен.
Русенският музей участва в изложбата с предмети от отделите „Археология“ и „История на България ХV – ХІХ век“ – въоръжение, всекидневна керамика, занаятчийски инструменти. Представена е и една сребърна колективна монетна находка, открита край русенското село Нисово.
Изложбата „Варна. Последната битка“ може да бъде посетена в Парк-музей „Владислав Варненчик“ до края на януари 2025 година.

1610. 2024

Финал на археологическия сезон на Средновековен град Червен за 2024 г.

16 October 2024|

Завърши 57-ият археологически сезон на Средновековен град Червен.

В рамките на месец и половина, през септември и октомври, усилията на археологическия екип бяха фокусирани върху проучването на трасето на Междинната крепостна стена на западния хълм на Червенския скален рид.
В резултат на извършените археологически разкопки, към настоящия момент общата дължина на проучената зона от крепостната стена възлиза на 50 м. Тя е с ширина между 2,00 и 2,40 м, изградена от ломени камъни на калова спойка. Укреплението е изградено през първите години след установяването на османска власт над средновековна България (края на ХІV – началото на ХV в.) като част от усилията за засилване на отбранителните функции на западната част на Червен. Северно от Междинната крепостна стена бяха разкрити редица постройки, долепени и съществували синхронно с нея. Южно от стената – по линията на отбрана – бяха регистрирани по-ранни жилищни сгради, вкопани в скалната основа, но престанали да съществуват по време на изграждането на крепостното съоръжение.
Общият брой на находките през 2024 г. от проучванията на Червен възлиза на над 400. Сред тях може да бъде изтъкната откритата златна перпера на никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222 – 1254 г.), повече от 10 сребърни монети (на цар Иван Шишман, на султан Баязид І, на емир Сюлейман Челеби и пр.), както и стотици медни емисии на средновековни български, влашки, епирски и латински влатедели. В едно от помещенията на север от Междинната крепостна стена бяха открити и два сребърни наушника с позлата с изключително добро ниво на запазеност. Намерени бяха и десетки метални предмети, свързани с всекидневието (обков, кухненски ножове, крепежни елементи) и отбраната на съоръжението (върхове на стрели, халки от ризница). Сред многобройния керамичен масив, разкрит при проучванията през 2024 г., внимание заслужава и керамичен фрагмент от устието на съд, оформен като лице на същество с митичен произход.
Ръководител на археологическите проучвания е Светлана Великова от Регионален исторически музей – Русе, а научен консултант – доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей – БАН, Филиал Велико Търново. Разкопките се извършиха от специалисти от Русенския музей, от Сливен и Павликени, от докторанти и студенти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, както и от Русенски университет „Ангел Кънчев“. Археологическата кампания бе финансирана след спечелен проект по Програмата за теренни археологически проучвания и теренна консервация на Министерство на културата.

810. 2024

Работна среща в Регионален исторически музей – Русе

8 October 2024|

Старши изследователят проф. Валериу Сърбу от Румънския институт по археология „Василе Първан“ в Букурещ беше днес на работно посещение в Регионален исторически музей – Русе.

На срещата директора на музея проф. д-р Николай Ненов и проф. В. Сърбу обсъдиха възможности за бъдещо сътрудничество и съвместна работа относно интердисциплинарни изследвания, свързани със северните траки.
Основната тема на разговора беше идеята да се популяризират резултатите от изследванията и проучванията в областта на тракологията в Румъния и България. Планирани бяха научни събития, специализирани публикации, изложби и културни събития. Основен акцент бе поставен върху изследвания, свързани със северните траки от този район, които са населявали територията на двете съвременни държави в периода IV/II век пр. Хр. – I век сл. Хр., тъй като притежават общи характеристики в своята културно-археологическа и социално-политическа еволюция.
Планирани бяха още дейности по създаване на съвместна работна група от археолози и изследователи от двете страни, които активно ще бъдат ангажирани с проучванията. Във връзка с тях се предвижда организиране на колоквиум на всеки две години, както и работа по трансгранични проекти за проучване и опазване на археологическото наследство.

Go to Top