Предложението е подкрепено от Министерството на културата. Концепцията предвижда създаването на интерактивна изложба, която представя стила „Български Модерн“, като изява на сецесионното изкуство у нас. В периода между двете световни войни съществуват множество всекидневни вещи, обединени от “български стил” в тяхната украса, които включват обзавеждане за дома и дрехи. Формулировката “български стил” описва и назовава явлението сецесион в България от позицията на собственобългарския културен контекст. Разположено в едно по-широко пространство, явлението може да се определи като Български Модерн – изява на националното художествено мислене чрез формите на модерното изкуство, вплело в себе си фолклор и елементи от византийското и българското средновековие като етнична традиция.
Във времето между двете световни войни етнографските предмети вече присъстват в музеите, поради което на тях се гледа като на културно наследство, от което могат да се вземат елементи, теми, мотиви, които да се вплетат в съвременността. Организира се обучение в стила „Български Модерн“, при което официалните дрехи на ученичките за празника на Светите братя Кирил и Методий са изработени собственоръчно, украсени с етнографски модели. Обучението дава възможност да се закупуват готови изделия от професионалните училища – тъкани, мебели, пирографирани изделия, които създават най-прекия път за формиране на потребителски вкус.
Утвърждаването на явлението в градската социокултурна среда води до появата на други негови форми – обзавеждане на отделна стая в “национален” стил. Тъкмо тук декоративните възможности на българската шевица се проявяват в най-пълна степен. Българската стая е феномен на културата, който притежава в най-пълни елементите на стила, тъй като подчинява на градския интериор както функционалността на изделията, така и тяхната визия.
Събраната колекция на Русенския музей е най-пълната у нас и представя вариантите на стила чрез предмети, тъкани, дрехи и обзавеждане, украсени с разнообразни форми на плетеници и стилизирани етнографски орнаменти. С помощта на този проект Българският Модерн ще заеме своето място между европейските стилове и културното наследство.

Русенският музей е една от първите институции в страната, отбелязващи Международната нощ на прилепите. Още на 3 октомври 2003 г. музеят става част от VII Международна нощ на прилепите, заедно с Група за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при БАН и с експертната помощ на д-р Теодора Иванова, за да се стигне до 2024 г., когато се проведе двадесет и осмото издание.
Изложбата представя музейните активности, посветени на прилепите през годините. Инициативите имат за цел да разкажат по увлекателен и достъпен за посетителите начин малко познати факти за летящите бозайници: какво представляват, как се хранят, по какъв начин се ориентират в тъмното. Включването на аудиториите и акумулирането на знания под формата на забавни казуси, създава предпоставки за повишаване ангажираността на хората към проблемите на прилепите, тяхното опазване и защита. Изложбата визуализира забавни моменти от проведените през различните издания работилници, тематични ателиета, пърформанси, и театрални постановки.
В България се срещат 33 от възможните 35 вида прилепи в Европа. Летящите бозайници са изключително полезни, защото се хранят с насекоми, които нанасят вреди в селското стопанство. Прилепите в градовете помагат в борбата с комарите, като един прилеп може да изяде до 1000 комара на вечер. Естественото местообитание на прилепите са пещерите. В пещерата „Орлова чука“ в Русенско се срещат десет вида, сред които са голям и малък подковонос, южен подковонос, подковонос на Мехели, голям нощник и остроух нощник – много от тях познати на публиките на Русенския музей от многобройните игри и ателиета в различните издания на Международната нощ на прилепите.

През 2024 г. Регионален исторически музей – Русе отбеляза няколко паметни годишнини:
o 70 години от създаването на отдел „Природа”;
o 10 години от създаването на Екомузей с аквариум;
o 90-годишния юбилей на биолога Еберхард Унджиян – доайен на българската наука за проучване и защита на природните богатства, съхранил над 5 000 фондови единици, създател на научната библиотека в отдела, съдържаща над 7 000 заглавия;
Това провокира Русенския музей и Арена медиа да заснемат документален филм, разказващ от първо лице за дългия път и осъществената мечта на поколения изследователи и музейни работници за създаване на Екомузей, който да представя локалните форми на културно и природно наследство – съжителството на човека с природата, многообразието на животинските видове и защитените територии по поречието на река Дунав. Ключово място в разказа е отредено на местните общности като носители на знания, умения и практики за взаимодействие със средата и важен конструкт в изграждането уникален културен пейзаж. За десет години Екомузей с аквариум придоби изключителна популярност в Русе и страната с повече от 170 000 посетители.
Филмът поставя акцент и върху личността на Еберхард Унджиян – известно и утвърдено в българската наука име, професионалист, отдал 34 години от живота си на изучаването и защитата на природните богатства и превърнал създаването, развитието и популяризирането на Отдел „Природа“ в каузата на своя живот. Благодарение на всеотдайния му труд, днес Екомузей с аквариум разполага с богата колекция от експонати с вълнуващи истории.
Филмът „Екомузей. Първите 10 години“ е поредна стъпка в процесите по разпознаване и остойностяване на културните наследства, както и начин за запазването на паметта за сърцатите усилия на нашите предшественици, дали забележим принос в българската наука.
Идейната концепция и реализацията на филма са дело на
Регионален исторически музей – Русе и Продуцентска компания „Арена медиа“
сценарист и режисьор: Димитър Липовански
оператор и видеомонтаж: Теодор Мечев
асистент на продукцията: Христина Трифонова
продукция и постпродукция: Арена медиа
Филмът се реализира с любезната подкрепа на Булмаркет груп, Дунарит АД и Мегахим АД.
Заповядайте!

Презентацията ще направи Диана Ботева, уредник в отдел „Нова история“. Началото е от 18.00 ч. в петък, 29 ноември, в Историческия музей.
Албумът „За почест“ се състои от две части – „Бойната слава на Русе в Сръбско-българската война 1885 г. и Балканските войни 1912-1913 г.“ и „Пети пехотен Дунавски полк и Дунавската военна флотилия 1915 – 1918 г.“ Автор е Мариана Димитрова.
В двете части на фотоалбума са представени над 500 фотографии и пощенски картички, документи и факти от фонда на Регионален исторически музей – Русе. Книгите проследяват бойния път на Пети пехотен Дунавски полк във войните за национално освобождение и обединение, показват героичните примери на доблестните командири, условията за живот и почивка в казармите и на фронта. Интерес представляват снимките, които представят участието на Дунавската военна флотилия във войните, въоръжението и облеклото на българския войник, работата на военната болница, портретите на военачалниците и техните семейства, епизоди от живота на фронта. Обърнато е внимание на малкия човек в голямата война – на делниците и празниците на обикновения войник, на грижите за болните и ранените, на съдбата на българските и чуждите военнопленници и на всенародната почит към загиналите.
На снимка „29_P“: Български офицери през Сръбско-българската война, 1885 г

Концепцията и реализацията са дело на археолога д-р Никола Русев, който през годините участва в систематични теренни проучвания на обекта.
Изложбата представя разказ за една от многобройните римски и късноантични крепости, изградени на десния бряг на река Дунав. Тримамиум е важна част от римската укрепителна система по протежението на имперската граница. Днес руините на военния лагер заемат територия върху хълмист терен в местността „Стълпище“ на около 3 км. от с. Мечка, Русенска област.
Археологическият обект е проучван в периода 2006-2009 г. и през 2017 г. Разкопките са предизвикани от честите иманярски набези и са организирани от гл.ас. д-р Върбин Върбанов от Регионален исторически музей – Русе. По време на тези пет сезона работата е концентрирана в границите на укрепената територия, където са проучени няколко постройки и други останки, както и към разкриването на част от укрепителната система на Тримамиум. Най-ранната постройка е датирана от времето на II в., а най-късното строителство принадлежи на късната античност (IV – VI в.) и средновековието (Х – ХIII в.).
Важни за проучването на обекта са откритите тухли и керемиди с печати. Те съдържат надписи на латински език, като някои от тях дават информация за кохортата, която е била гарнизон на Тримамиум през III в. При проучване на некропола на крепостта са открити и изследвани 34 гроба, отнасящи се към три различни периода – римски (II – III в.), късноантичен (IV – VI в.) и средновековен (XII – XIII в.).

Тя премина тримесечен курс на обучение по проект Danube Guides Action 2, проведен от Национален туристически клъстер „Български пътеводител“, съвместно с Дунавски офис и съфинансиран от Държавното министерство на Баден-Вюртемберг. В него се включиха 23 участници от Германия, Австрия, България, Румъния, Хърватия, Словения, Молдова и Сърбия.
Дунавските гидове са специално обучени, за да презентират региона на Дунав като пространство за приключения. Това, което ги прави различни, са обширните им познания не само за природните богатства на териториите, но и опита им в анализирането на взаимодействията между хората и околната среда, устойчивото развитие, екосистемите и социалните въздействия. Местните експерти и водачи за гости предлагат уникални изживявания и разнообразие от обиколки за деца и възрастни или любители на спорта, като пешеходни турове, исторически и културни пешеходни разходки, обиколки с кану или колоездене. Целта е да се популяризира природното наследство и богатствата по река Дунав за системно опазване на околната среда.
За да получат своите сертификати, водачите са преминали през задължителен изпит, проведен в градовете Тутракан и Русе. В Тутракан дунавските водачи са се запознали с традиционния начин на живот и кухнята на местните рибари. В Русе, като част от изпитните модули на участниците, е изнасянето на професионални беседи в Историческия музей и Екомузей с аквариум, както и в централна градска част. С получените сертификати участниците стават част от Европейската мрежа на водачите по река Дунав.

Експозицията „Природа в риск. Интерактивна образователна изложба в подкрепа на Световната конвенция за международна търговия с редки и застрашени видове растения и животни“ е реализирана от Регионален исторически музей – Русе с подкрепата на Министерството на културата. Концепцията е на уредниците от отдел „Природа“ на Русенския музей – Венцеслав Петков и Красимир Киров.
Варненският фестивал на науката се проведе във Фестивален и конгресен център – Варна и беше организиран от Фондация Красива наука, под патронажа на Министерството на образованието и науката и в партньорство с Община Варна.
В рамките на Варненския фестивал на науката, Венцеслав Петков, уредник в отдел „Природа“ към Регионален исторически музей – Русе, изнесе две лекции, свързани с опасностите за защитените растителни и животински видове от безконтролното им използване в следствие на нерегламентираната търговия с тях. Първата лекция беше посетена от над 100 ученици, а втората от около 60 възрастни.
Изложбата показва екзотични артефакти от фондовете на отделите „Природа“, „Етнография“, „Нова история“ и „Най-нова история“ на РИМ – Русе. Експонатите образуват тематична колекция с примери от цял свят, която притежава рядко многообразие. Всички те изграждат последователен музеен разказ, който дава възможност да се представят проблеми, рискове и форми на отношение към животинското многообразие.
Мобилната изложба ще вземе участие и в Пловдивски фестивал на науката, който ще се проведе в периода 28 ноември – 1 декември в Центъра по растителна системна биология и биотехнология – Пловдив.

Презентацията ще направи нейния автор Найджъл Мидълмис. Преводът на книгата е направен от Миглена Парашкевова.
Представянето на книгата „Британски пътешественици за България” ще включва откъси и изображения от този сборник от 188 страници с пътеписи от период от пет века. Те са издирвани и събирани от книги в някои от най-големите библиотеки във Великобритания, като Бодлеанската библиотека в Оксфорд, Лондонската библиотека и Британския музей. Пътеписите представят увлекателна панорама на видяното от пътешествениците по време на приключенстването им в тази рядко посещавана и „екзотична” част на Европа между 1585 г. и 1939 г.
Пътешествениците отразяват ценностите на периодите, в които са пътували.
В началото сред хората, писали за преживяванията си в България, е имало търговци от Английската компания „Левант”, които са пътували по суша до Турция или Индия, както и дипломати на служба в Британското посолство в Цариград. След началото на ХVIII век пътешествениците често предприемат своето “Голямо пътуване” из Европа, което включва класическа Гърция и Рим, както и по-далеко, в по-далечната Османска империя. XIX век се наблюдава пристигането на посетители от „Великите сили” (Франция, Великобритания) в България при нарастване на напрежението между Русия и т.нар. „болник на Европа” – Турция. В периода между 1878 и 1900 г. има огромен прилив на пристигащи в България посетители в периода на Освобождението на България и веднага след него. Личните мотиви за Пътуване до България са многообразни: желание за приключения в „загадъчния Изток”, бягство от политически гнет в Британия, военен шпионаж, осъществяване на християнски мисии, строене на железопътни линии, изучаване на различните “характери” на народностите на Балканите от фолклористи.
Повечето от пътешествениците казват много хубави неща за България. В период на няколко века те се впечатляват от гостоприемството на народа, възхищават се на външния вид, облеклото и националния характер на хората и са привлечени от магията на нестинарките, на народната музика и танци. Не всяко мнение блести с хвалебствия; ако беше така, книгата щеше да е скучна.
Често върху впечатленията пада тежката сянка на шокиращите разкази за османското потисничество. Много от пишещите предусещат в резултат на това да има инвазия от страна на Русия в „Европейска Турция”. Българската кауза става ключова тема в британската политика. Британският либерален министър-председател Уилям Гладстон пише увод към една от книгите с пътеписи, в което изразява възмущение от факта, че има народ, „който не познава истинска безопасност или спокойствие, отровен от страх, окастрен от свободата, която е задължително условие за всякакво човешко благородство”.
За автора:
Найджъл Мидълмис през целия си живот е възторжен почитател на България. Познанството започва през 1972 година, когато със съпругата му Приска са назначени за учители в Английска гимназия „Гео Милев” в Русе. Те са впечатлени както от способностите и успехите на учениците си, така и от благородството и всеотдайността на своите колеги. След връщането си в Обединеното кралство през 1975 година Найджъл е редактор на списанието на Британско-българското дружество и се присъединява към благотворителната организация „Приятели на България”. През 1989 година заедно с Приска започват да набират в Лондон средства за нуждаещи се сираци от България чрез концерти в двореца “Фулъм”, църквата “Св. Дънстън” в Лондон и в посолството на България. Заедно със свой приятел, д-р Брайън Скип, Найджъл издирва в Бодлеанската библиотека в Оксфорд, в Лондонската библиотека и в Британския музей многобройни разкази от първо лице на британски пътешественици, посетили в отминали векове България, които впоследствие редактира и преработва, за да се появи тази книга. Приходите от продажбата на книгата са в подкрепа на ученическия театър и театралното изкуство в Английската гимназия в Русе. Найджъл е съсобственик на къща на река Дунав в близост до Русе, и с удоволствие учи български език.

Преводачът на тази книга Миглена Парашкевова е възпитаник на Английска езикова гимназия „Гео Милев”- Русе и е в числото на учениците на Приска и Найджъл Мидълмис в България. Това е причината тя да пожелае да подкрепи благотворителната инициатива на Найджъл Мидълмис с тази книга да се набират средства за талантливи ученици от гимназията, като от своя страна направи благотворително превода ú на български език, за да се разшири читателската аудитория. Миглена е дългогодишен професионален преводач в най-разнообразни сфери, а в последните десетина години се занимава най-вече с преводи в областта на музейното дело, културата и социалните дейности. Сред организациите, с които е работила, са Британският ноу-хау фонд, британските благотворителни организации „Спасете децата” и „Надежда и домове за децата”, Националният исторически музей, Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, Русенският регионален исторически музей и много други.

Изложбата „Луксът в „Малката Виена“ представя промяната във всекидневния начин на живот на гражданите, които през 19 век имат достъп до множество изделия, определяни днес като луксозни вещи. В своите първообрази, изработени от благородни метали, те наистина са били част от лукса за избрани, но предметите от 19 век се създават във фабрики по готови модели, които наподобяват оригинални скъпи изделия. За статуетки и метални съдове се използват различни метални сплави, които заменят среброто и бронза. Появяват се нови сплави, каквато е „алпака“, наричана „немско сребро“, а порцеланът постепенно измества керамиката. Това прави луксът и изкуството достъпни за широк слой граждани. Увеличаващата се средна класа и силата на модните тенденции през XIX век водят до широко производство, а луксът на ХIХ век всъщност се оказват стандартни вещи, достъпни за буржоазията и част от нейната всекидневна култура.
Появяват се каталози с различни изделия, които дават възможност за избор, но и формират вкус – показват модната линия. Каталозите на стоки от XIX век илюстрират в детайли всекидневния свят и насърчават търсенето на достъпния лукс.
Колекционирането на книги в миналото е било привилегия за управници, които създават цели библиотеки. През XIX век книгите отдавна не са непостижим лукс, а се превръщат в потребност, за да се означи социалния статус. Луксозни подвързии, редки издания, разкази за пътешествия и илюстровани истории правят общуването със света пъстро.
Фотографията и рисунките също стават достъпен лукс – картините са за богатите, а щампите (на светци, на непознати места, на битки), както и фотографиите, постепенно придобиват невиждана масовост. Фотосите в началото копират сюжети от картини и използват сценографски интериори в студио. По-късно основен акцент на снимките са хората – роднини, приятели, обитатели на далечни места или известни личности.
Изложбата представя часовници, интериорни новости, като етажерка тип Whatnot („какво ли не“), бисквитиери, яйцедържачи, сервизи за ликьор, индивидуални комплекти с прибори, модни аксесоари, които са част от битието на старите русчуклии, за които „Малката Виена“ не е ретро утопия като днес, а начин на живот.

Отличието „Най-добър славянски музей“ (The Best Slavic Museum) е една от двете големи награди, които се присъждат в надпреварата на „Жива“. Тази година тя бе дадена на Русенския музей. Другата голяма награда на форума е за „Най-добър обект на културното наследство“ (Тhe Best Slavic Heritage Site). Тази година това отличие бе връчено на Замъка Блед в Словения. Всеки един от двата музея от България и Словения получи характерна за неговата категория статуетка, сноп от житни класове и грамота. За да стимулира развитието и работата в полето на наследството, Форумът за славянски култури определя и пет специални признания – за устойчивост, за лидерство и екип, за творчество, за разказване на истории и за посетители и откритост.
„Наградата “Жива” не е просто стремеж за признание на културното наследство на славянските страни и маркиране на най-успешните практики в областта на музеите в този регион. Това също е инициатива, която насърчава устойчивото развитие в процеса на опазване и представяне на културното наследство, както и музейните достижения в региона. Този форум служи като значимо международно пространство за културни срещи, улеснява диалога, комуникацията и сътрудничеството в редица области, включително опазване на културното и природно наследство, представяне на музейни колекции, предоставяне на услуги и напредък в сферата на образованието.“, каза на церемонията директорът на Форум за славянски култури д-р Андрея Рихтер.
Наградата Жива носи името на славянската богиня Жива, която представлява принципите на живота, красотата, жизнеността и плодородието. Призът е учреден през 2012 г. от Международната фондация „Форум за славянски култури“ и се стреми да отличава динамичните подходи към наследството. Нейната цел е да идентифицира, насърчава, възнаграждава и популяризира експерименти, проекти, практики в музейния сектор в рамките на специфичната културна и географска рамка на европейските страни със славянска култура, като признава особеностите и специфичните ценности на славянския свят с неговата история, традиции, наследство, общи и понякога противоречиви корени, както и проблеми, но с безспорен и разпознаваем принос в глобалния диалог.
Кандидатстването за наградата „Жива“ се случва след покана от Форума за славянски култури до всички славянски държави чрез техните министерства с ресор култура. Кандидатстването се извършва с попълването на онлайн формуляр и визуални материали (до 10 снимки, представящи интериор и до 10 снимки, показващи активности. Задължително условие е наличието на видео, но не повече от 3 мин.). Одобрените музеи и обекти на наследството биват инспектирани от членове на международното жури, което включва 14 експерти от различни страни. За да разгледат музея и да преценят неговото ниво, в Русе в началото на месец юни пристигнаха г-н Бранислав Панис, Генерален директор на Словашкия национален музей и г-жа Елия Влаху, консултант по музеен и културен мениджмънт, музеен експерт от Европейската музейна академия. Така към професионалните оценки на журито се добавиха и индивидуални впечатления, а сред търсените критерии са изключителна и креативна употреба на колекциите, съчетана с новаторски интерпретативен подход.
Събитието по връчване наградите на най-добрите славянски музеи традиционно се предхожда от тридневни конференции в областта на музеологията, колекциите и наследството. Освен задължителни презентации на кандидатстващите за наградата институции, през дните се провеждат също лекции, семинари, излагат се последните научни постановки в областта на наследството и музеите. Заради ценността на формата тази година в него се включиха като слушатели близо 30 музея от България. Проведен бе и Market Place – презентации на местни наследства. На щанда си Русенският музей представи торта Гараш, вина на Левента, рецепти от римско време, както и сувенири и информационни материали.

Награда “Жива” за най-добър славянски музей
(Аргументи на журито)
Тази динамична и разностранна институция осъществява изключителна дейност за опазване, проучване и популяризиране на богатото културно и природно наследство на региона. Изключително активна, намираща се на границата и разположена на кръстопътя на цивилизации, съществували през вековете, организацията изпълнява нелеката задача да подчертава неповторимостта на всяко от деветте експозиционни пространства в нейната структура, като се започне от сгради с историческо значение и се стигне до обекти на световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО, обхващащи времето от праисторията до днес.
Всяка експозиция успешно изследва определена страна на местната култура и умело съчетава същината на старинните колекции и богатия набор от артефакти със съвременните методи на музеологията. Високотехнологични и нискотехнологични интерактивни експонати, временни изложби, екскурзоводски беседи, специални събития и дейности, насочени към разнообразни публики, дават живот на пространствата и предметите и позволяват задълбочено вникване в особеностите на живота на славяните в този регион.
Специално внимание се отделя на взаимодействието и взаимното влияние между хората и природата. Първопроходец в региона, тази институция редовно отваря вратите си не само за редовните си образователни програми, но и за конкретни дейности, посветени на международни чествания. Чрез постоянната си връзка с общността тя насърчава почитането на културата и традициите между славянските народи и поддържа паметта жива.
Под вещото ръководство на директора всеотдайният и енергичен екип се грижи за разнородните посетители и непрестанно се променя в отговор на променящите се потребности на местните посетители и чуждестранните туристи. Музеят успешно изпълнява регионалната си роля, като представя различни аспекти на историята на региона и местното общество, взаимодействията и обмените, които са оформяли идентичността му по бреговете на Дунав в продължение на векове.

Изданието е отпечатано в чест на 50 години от откриването на Боровското съкровище, което може да бъде видяно в Историческия музей.
Книгата съдържа 23 доклада, разпределени в четири тематични групи – археология, нумизматика, история и естествена история. Научните постановки са дело на специалисти от музеи от цялата страна, експерти от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките, преподаватели в университети и учебни заведения, експерти от Националния исторически музей, експерти от отдел „Археология“ на Регионален исторически музей – Русе, докторанти. Съставители са проф. д-р Николай Ненов и гл. ас. д-р Върбин Върбанов, а рецензенти – доц. д-р Константин Рангочев от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“, доц. д-р Николай Сираков от Департамент „Археология“ на Нов Български Университет и доц. д-р Николай Тодоров от Регионален исторически музей – Силистра.
Том XXVIII може да бъде закупен от музейния магазин на Историческия музей на пл. „Княз Александър I“ в Русе.

Тя е подредена с предмети от фонда на отдел „Етнография“ и визуализира кулминацията на празничния цикъл, която е видима на бъднивечерската трапеза – в очакване да се роди младият бог, семейството да е сито, а домът да бъде благословен от коледарите. Трапезата на празника е своеобразна система от знаци на очаквания нов космически и житейски порядък.
Върху сламата като символичните ясли на Витлеем, застлана с шит трапезник, под иконата – пазител на дома се разгръща картина на очакваното благополучие – боб и сарми, лук и чесън, орехи и люти чушки, жито и хляб, пуканки и сушенки. Лемежът от ралото с въгленчета и тамян – за пречистване на къщата или сребърна пара и червена вълна на сурвачката – за здраве и сила на хората – са все знаци на празника-средоточие на вярата и надеждата за нова година и нов късмет.
Коледната витрина представи етнографинята Десислава Тихолова.

Тридневният форум ще започне с юбилейна сесия, след което ще стартира и работата по секции, в които ще бъдат представени най-новите проучвания на археологически обекти в страната.
Археолозите на Русенския музей ще презентират дейността си през последните няколко археологически сезона. Гл. ас. д-р Върбин Върбанов ще говори за жетони за настолни игри, открити при археологическите проучвания на Сексагинта Приста. Д-р Върбанов участва и със съвместна разработка за предримски монети от археологическите проучвания във Велико Търново, заедно със своята колежка Михаела Томанова. Д-р Румяна Йорданова ще представи наблюденията си върху инвентара на къснохалколитните сгради и тяхното социално и икономическо значение. Темата на археологът Светлана Великова е свързана със Средновековен град Червен и проучвания в западната част на хълма в периода 2017–2023 г., а Деян Драгоев ще запознае присъстващите с храм от римската епоха в м. Манастира при село Широково, Русенско.
На снимката: Златен пръстен от 14 в., открита в олтарната част на Църква №16 в Средновековен град Червен.

Темата, която госпожа Тихолова ще представи, е свързана с неотдавнашната изложба „Разкази от окопите. Българският Тренч арт“, представена в Музея на градското всекидневие (Къща на Калиопа). Артефактите на Тренч арт явлението са предмети, направени от войници, военнопленници и цивилни – в условията на военен конфликт или при преживяване на последствията от него. Вази от снаряди, малки войнишки чашки на столче, свещници, пепелници, пособия за писане са част от многообразието на това явление, чиито проявления на българска почва са свързани със знаците на благотворителността и паметта – фондове за вдовици и сираци, паметници на загинали бойни другари. Интересен акцент в презентацията на госпожа Тихолова е богатата предистория на българския Тренч арт модел – вещите, правени от революционери в затворите на Османската империя след Априлското и Илинденско-Преображенското въстание. Наскоро в музея постъпи още един от тези артефакти – портмоне от мъниста с изображение на птици, имена и годината 1916.
Каталогът с артефактите на изложбата може да бъде разгледан на страницата на Регионален исторически музей, Русе https://www.museumruse.com/catalogs/

По този повод, в Парк-музей „Владислав Варненчик“ е подрдена изложба, разказваща за последния кръстоносен поход на Балканите (1443 – 1444 г.) и за трагичната съдба на армията, предвождана от крал Владислав ІІІ Ягело и войводата Янош Хунияди. Изложбата „Варна. Последната битка“ е резултат от сътрудничество между Националния военноисторически музей (НВИМ), Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), и регионалните музеи в Русе, Силистра и Шумен.
Русенският музей участва в изложбата с предмети от отделите „Археология“ и „История на България ХV – ХІХ век“ – въоръжение, всекидневна керамика, занаятчийски инструменти. Представена е и една сребърна колективна монетна находка, открита край русенското село Нисово.
Изложбата „Варна. Последната битка“ може да бъде посетена в Парк-музей „Владислав Варненчик“ до края на януари 2025 година.

В рамките на месец и половина, през септември и октомври, усилията на археологическия екип бяха фокусирани върху проучването на трасето на Междинната крепостна стена на западния хълм на Червенския скален рид.
В резултат на извършените археологически разкопки, към настоящия момент общата дължина на проучената зона от крепостната стена възлиза на 50 м. Тя е с ширина между 2,00 и 2,40 м, изградена от ломени камъни на калова спойка. Укреплението е изградено през първите години след установяването на османска власт над средновековна България (края на ХІV – началото на ХV в.) като част от усилията за засилване на отбранителните функции на западната част на Червен. Северно от Междинната крепостна стена бяха разкрити редица постройки, долепени и съществували синхронно с нея. Южно от стената – по линията на отбрана – бяха регистрирани по-ранни жилищни сгради, вкопани в скалната основа, но престанали да съществуват по време на изграждането на крепостното съоръжение.
Общият брой на находките през 2024 г. от проучванията на Червен възлиза на над 400. Сред тях може да бъде изтъкната откритата златна перпера на никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222 – 1254 г.), повече от 10 сребърни монети (на цар Иван Шишман, на султан Баязид І, на емир Сюлейман Челеби и пр.), както и стотици медни емисии на средновековни български, влашки, епирски и латински влатедели. В едно от помещенията на север от Междинната крепостна стена бяха открити и два сребърни наушника с позлата с изключително добро ниво на запазеност. Намерени бяха и десетки метални предмети, свързани с всекидневието (обков, кухненски ножове, крепежни елементи) и отбраната на съоръжението (върхове на стрели, халки от ризница). Сред многобройния керамичен масив, разкрит при проучванията през 2024 г., внимание заслужава и керамичен фрагмент от устието на съд, оформен като лице на същество с митичен произход.
Ръководител на археологическите проучвания е Светлана Великова от Регионален исторически музей – Русе, а научен консултант – доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей – БАН, Филиал Велико Търново. Разкопките се извършиха от специалисти от Русенския музей, от Сливен и Павликени, от докторанти и студенти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, както и от Русенски университет „Ангел Кънчев“. Археологическата кампания бе финансирана след спечелен проект по Програмата за теренни археологически проучвания и теренна консервация на Министерство на културата.

На срещата директора на музея проф. д-р Николай Ненов и проф. В. Сърбу обсъдиха възможности за бъдещо сътрудничество и съвместна работа относно интердисциплинарни изследвания, свързани със северните траки.
Основната тема на разговора беше идеята да се популяризират резултатите от изследванията и проучванията в областта на тракологията в Румъния и България. Планирани бяха научни събития, специализирани публикации, изложби и културни събития. Основен акцент бе поставен върху изследвания, свързани със северните траки от този район, които са населявали територията на двете съвременни държави в периода IV/II век пр. Хр. – I век сл. Хр., тъй като притежават общи характеристики в своята културно-археологическа и социално-политическа еволюция.
Планирани бяха още дейности по създаване на съвместна работна група от археолози и изследователи от двете страни, които активно ще бъдат ангажирани с проучванията. Във връзка с тях се предвижда организиране на колоквиум на всеки две години, както и работа по трансгранични проекти за проучване и опазване на археологическото наследство.

Регионалният исторически музей в Русе е единственият представител за България в проекта, в който си партнират общо 14 организации от 10 държави.
#RomansWineDanube си поставя за цел да насърчи социално-икономическото развитие на Дунавския регион, чрез прилагане на съвместни концепции за културен туризъм и изграждане на единни туристически продукти. Проектът се основава на мрежата, създадена като част от сертифицирания културен маршрут „Римските императори и Дунавския път на виното“, в която активностите в различни региони от страните участнички се реализират около археологически обекти и паметници, свързани с Римската империя през периода на Късната античност. Това не са непременно най-важните паметници, според критериите на археологията. Това са обекти, които са в състояние да осигурят на посетителите представа за римския контекст и начина, по който хората са живели, работили и се забавлявали през този период, посредством възстановки на обичаи и практики.
Отличените дейностите по анализ на условията за остойностяване на културното наследство и реализиране на добавени стойности от неговата употреба в българска среда бяха приложени за обектите Кале Широково и Римска крепост „Сексагинта Приста“. Експертите от Русенския музей очертаха силните страни на двата обекта, възможностите за подобрения и ползите за местните общности от споделеното знание и устойчивото им развитие. Паралелно с това беше извършен анализ на състоянието и потенциала на природното и културно наследство на Русе и региона по близо 140 предварително зададени критерия. Направените проучвания на Русенския музей и тези на партньорите по проекта очертават състоянието на наследството в Дунавския регион и възможностите за неговите устойчиви употреби.
През следващата година проектът #RomansWineDanube ще осъществи поредица от фестивали на римското наследство и виното, като през май 2025 г. ще се разгърне Римски пазар на Сексагинта Приста в Русе.

Находката е намерена в южното подножие на Междинната крепостна стена в западната част на средновековния град. Монетата добавя нови аспекти към познанията и вече установената хронология на обитаване на западния хълм на Червен.
Усилията на археологическия екип по време на започналият 57-и поред археологически сезон на Средновековен град Червен са съсредоточени върху разкриването на нов сектор от Междинната крепостна стена на западния хълм на крепостта. През изминалата седмица бяха проучени скални изсичания южно от укрепителното съоръжение, както и основите на сгради по северното лице на стената. Находките до момента включват монети (ХІV – ХV в.), върхове на стрели, части от украшения, трапезна и кухненска керамика.
Съществуването на укрепителното съоръжение бе потвърдено по археологически път през 2023 г., когато бе разкрит сектор с дължина от 20 м, разположен югоизточно от Църква №16. Въз основа на откритите 462 бр. находки (монети, керамика, въоръжение, предмети от всекидневието) се установи, че Междинната крепостна стена е изградена в първите години след османското завоевание на Червен през 1388 г. и е функционирала през първите две десетилетия на ХV в. – време на междуособици в Османската държава, на въстание на българите за отхвърляне на чуждата власт, както и на военни походи на влашкия войвода Мирчо І Стари на юг от Дунав. Самата сграда на Църква №16, разположена по протежение на главната улица на Червен, е била включена в структурата на укрепителното съоръжение.
Ръководител на археологическите проучвания е Светлана Великова от Регионален исторически музей – Русе, а научен консултант – доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей – БАН, Филиал Велико Търново. Разкопките се извършват от специалисти от Русенския музей, от Сливен и Павликени, докторанти и студенти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Русенски университет „Ангел Кънчев“, и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Археологическата кампания е финансирана от Министерство на културата по програмата за теренни археологически проучвания и теренна консервация през 2024 г.

ПРОГРАМА

17.00 – 18.00 ч. – “В ръкавиците на прилепаря” – маркиране на „прилепи“ и методи за улавянето им
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17.00 – 19.00 ч. – Занимателна работилница за изработване на домино на прилеп
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17.00 – 19.00 ч. – Ателие за изработване на макети на прилеп от глина
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17.00 – 19.00 ч. – Образователна игра “Какво не знаем за прилепите?”
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
18:00 – 19:00 ч. – Кулинарна работилница – украса на сладки с форма на прилеп
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17.00 – 18.00 ч. – Една година от живота на прилепа – образователна игра
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
17:00-19:00 ч. – „С лице на прилеп“ – фейспейнтинг
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум
19.00 – 20:00 ч. – Прoвокация с Ехолокация – презентация, демонстрация, предизвикателства и интерактивни игри
Място: Лапидариум/Екомузей с Аквариум

Партньори: Сдружение „Приятели на музея“, EUROBATS
*При неблагоприятни метеорологични условия, събитието ще се проведе в Екомузей с Аквариум – ул. Етър 3.

ПРИЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Информационната кампания Нощ на прилепите в Европа/България ще се отбележи за двадесет и осми път през 2024 година благодарение на приноса и доброволния труд на всички партньори в кампанията.
Нашата цел е да покажем, че прилепите не са никак страшни, а напротив различни и симпатични. Притежават сетива и възможности, за които не сме и подозирали. Ехолокация се използва от някои животни, например делфините, китовете и прилепите, за ориентация, намиране на храна и да общуват помежду си. Тези животни притежават естествен биосонар, който работи на принципа на активния сонар. Така например прилепите са способни да летят в пълна тъмнина в пещерите, в които живеят и да ловуват през нощта насекоми. Те генерират ултразвук, който варира от 14 000 до 100 000 Hz, което е доста над прага на човешкото чуване (обикновено между 20 Hz и 20 000 Hz). Отделни индивиди от човешкия вид, могат да чуват в ниския спектър на ултразвука и това ги прави доста уникални.
В България се срещат 33 вида от възможните 35 в Европа и всички те са насекомоядни. Прилепите са много полезни, защото голяма част от насекомите, с които се хранят са вредители в селското стопанство. Прилепите в градовете помагат в борбата с комарите, като едно малко кафяво прилепче може да изяде 1000 комара на вечер. Нека всеки един от нас помогне с разпространяването на информация за важното значение на прилепите, така може да ги опазим за в бъдеще. В момента един от начините да опазваме и над 6000-те пещери в България е ако в тях има прилепни колонии. Много от тези пещери попадат в местообитание, което е обект на защита в мрежата НАТУРА 2000 по Директивата за хабитатите – местообитание 8310 Неблагоустроени пещери.
В Русенско mещерата „Орлова чука“ е третата по дължина в България със своите 13,5 км Намира се на десния склон на долината на река Черни Лом на 6 км източно от Две могили и на 2,5 км източно от село Пепелина, село Широково, село Острица, на 45 км от град Русе. В нея са открити останки от праисторически хора и от мечки. Най-голямото и съвременно богатство са прилепите. Срещат се над 10 вида, като значими са летните колонии и зимни струпвания на пещеролюбивите прилепи, като голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), южен подковонос (Rhinolophus euryale), подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), голям нощник (Myotis myotis) и остроух нощник (Myotis blythii). Това я прави подземно убежище с европейска и световна значимост според EUROBATS.
Пещерата е електрифицирана и достъпна за посещения, като туристически обект в периода 1 април – 1 ноември в благоустроената й част.
В пещерата „Орлова чука“ са открити останки от късния палеолит: кости от пещерна мечка и следи от нокти, които са изложени в Екомузей с Аквариум – Русе. Намерени са следи и от живот на пещерни хора, които са ползвали пещерата заради относително високата ѝ постоянна температура от 14 градуса. Пещерата е природна забележителност и въведения режим на човешки дейности, гарантира опазването ѝ.