Отдел „Нова история“ на Регионален исторически музей – Русе получи дарение юбилейна кърпичка с лика на Христо Ботев. Дарението е направено от Мария Митева Йовчева от Русе. Кърпичката е от 1926 г. и е “спомен по случай 50 годишнината от смъртта на поета (1847-1876)”. Принадлежала е на дядото на дарителката – Йовчо Митев Маринов, който е участвал в ПСВ. Тази кърпичка му е подарена по време на честването на празника.

Програма

13 май 2023
17.00 – 24.00 ч.

ВХОД СВОБОДЕН

17.00 – „Да се облечем в историята“ – посетителите влизат в образа на римски легионери с помощта на характерното за Римската империя военно облекло.
Място: Лапидариум /зад Историческия музей/

17.00 ч. – „Да се заровим в миналото“- Детска експериментална лаборатория по археология с ръководител Кристина Янакиева
Място: Лапидариум /зад Историческия музей/

17.30 – „Да нанижем гердана на Калиопа с мъниста против уроки“ -пърформанс с участието на специалисти-етнографи
Място: Лапидариум, зад Исторически музей

18.00 – „Медицината през римската епоха в днешните български земи (по археологически данни)“ – презентация на археолога Деян Драгоев
Място: Екомузей с аквариум, втори етаж

18.30 – „Живата гора“ – презентация на биолога Красимир Киров от отдел „Природа“
Място: Зала за временни изложби, Екомузей с аквариум

18.30 – „Животът в праисторията“ – екскурзоводски тур в експозиция „Русенска селищна могила“, с водач д-р Димитър Чернаков от отдел „Археология“
Място: Зала „Праистория“, Исторически музей, първи етаж

19.00 – „От старите русенски ателиета“ – представя Йовчо Стоянов от „Русчук. Бг“
Място: Фоайе, Исторически музей

19.00 – Музейни разкази: антропологичен поглед към съвремието
– 19.00 ч. – Прожекция на филма „Театрална ваканция в музея: Ерна и Маму“, Арена медиа и Регионален исторически музей – Русе (3’43”)
– 19.35 ч. – Прожекция на филма „При аязмото на Света Марина“, продукция за теренните проучвания в с. Пороище, Разград (9’58”)
– 19.45 ч. – Прожекция на филма „Фестивал на обредните хлябове“ – моменти от първото издание на фестивала на Средновековен град Червен, Арена медиа и Регионален исторически музей – Русе (3’20”)
– 19.50 ч. – Прожекция на филма „Влашка саламура“ – теренни проучвания на рибарските общности в Оряхово (12’32”)
– 20.15 ч. – Прожекция на филма „Ленин и рибарите“ – истории, спомени, разкази, Арена медиа и Регионален исторически музей – Русе (27’00”)
– 20.42 ч. – Прожекция на филма „Рибари и пейзажи“ – теренни музейни проучвания в Лом и Орсоя, Арена медиа и Регионален исторически музей – Русе (15’00”)
– 20.57 ч. – Прожекция на филма „Одисеята на Египетския лешояд“ – театър в музея, Арена медиа (28’48”)
– 21.30 ч. – Прожекция на филма „По пътя…на юг от Дунав“ – теренни проучвания, Арена медиа и Регионален исторически музей – Русе (28’23”)
Място: Eкомузей, зала за видеопрожекции (след Пещерата), втори етаж

19.30 – „Животът в Късната античност“ – екскурзоводски тур в експозиция, с водач д-р Никола Русев от отдел „Археология“
Място: Зала „Ятрус“, Исторически музей, първи етаж

19.30 – „Дивите животни на Русе – любопитни факти, вярвания и опазване“ – презентация на Венцеслав Петков от отдел „Природа“
Място: Зала за временни изложби, Екомузей с аквариум

20.00 – „Животът в Средновековието“ – екскурзоводски тур в експозиция, с водач Светлана Великова от отдел „Археология“
Място: Зала „Червен“, Исторически музей, втори етаж

20.00 – „Музикални етюди“ – изпълнения на ученици от китарните класове на НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, с ръководител Антон Йовчев
Място: Екомузей с Аквариум, втори етаж

20.30 – „Срещу течението: Българската текстилна промишленост, 1800 – 1912 г.“, среща-разговор с Мартин Иванов, доц., д.н., Софийски университет
Място: Зала за временни изложби, Екомузей с аквариум

21.30 – Демонстрация на Аудиогид за експозицията Екомузей с аквариум – представя Венцеслав Петков от отдел „Природа“
Място: Екомузей с аквариум

22.00 – Интерпретации в музея: VR очила с 3D реконструкции на Средновековен град Червен
Място: Зала „Червен“, Исторически музей, втори етаж

22.30 – Интерпретации в музея: VR очила с 3D реконструкции на Ивановски скални църкви
Място: Зала „Духовност“, Исторически музей, втори етаж

23.00 – Пърформънс: Етюди от „Плешивата певица“ по Йожен Йонеско, Група за детски театър „Камила“.
Място: Екомузей с аквариум, втори етаж

Събитието „Двадесета нощ в музея“ се провежда по проект „Нощ в музея и Детска нощ в музея“ на Регионален исторически музей – Русе с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ за подпомагане на малки творчески проекти в областта на изкуствата и културата на Община Русе

На 29 април група ученици от училището, членове на читателски клуб с ръководител Катя Кованецко, ще проведе една от една от срещите си, които се организират всяка седмица, в залата за временни изложби на Екомузея. Катя Кованецко е американски помощник-учител в рамките на програма “Фулбрайт”.
Книгата, която в момента обсъждат в читателския клуб е „Цирцея“ на Маделин Милър. В нея е разказана историята на момиче на име Цирцея. Тя е презряна, отхвърлена и най-накрая изгонена от дома на баща си заради мрачните си дарби. Цирцея пристига на отдалечения остров Айя без нищо друго освен своя разум и магия, които да ѝ помогнат. Различна и независима тя си навлича гнева, както на хора, така и на богове. За да се защити, Цирцея трябва да реши дали принадлежи към божествата, от които е родена, или към смъртните, които е обикнала. Сложна и наранена, надарена и страстна, завладяваща главната героиня излиза от мита и влиза в настоящето.
Маделин Милър е млада авторка с предпочитания към историческите романи, преподавател в Кеймбридж. Романът „Цирцея“ е вторият на авторката и е издаден през 2018 година.
Освен вълнуващия допир с англоезичната литература, участниците ще имат възможност да почувстват и духа на миналото и природата, запечатани по неповторим начин между стените на музея.
Посещението се осъществява със съдействието на Регионален исторически музей – Русе.

Екипът се ръководи от проф. д-р Барбра Хореш, заместник директор на Австрийския археологически институт и д-р Михаел Брандъл, придружавани от доц. д-р Христо Попов, директор на Национален археологически институт с музей – БАН.
Обект на изследване е изцяло запазен амулет от редкия минерал нефрит, който е част от постоянната експозиция на Регионален исторически музей – Русе. Извършен бе спектографски анализ с цел определяне на типа и произхода на суровината на находката. Резултатите от него ще бъдат известни по-късно.
Предметът е открит по време на археологически разкопки през 1986 г. на Русенската селищна могила в пласт от средната каменно-медна епоха (халколит 4650-4500 г. пр. Хр.). Находката е с размери: вис. 3,2 см, деб. 0,5 см. Представлява стилизирана зооморфна фигура (вероятно жаба), изработена от нефрит с полирана повърхност, в горната част е пробит отвор. Фигурата има огледална симетрия. Предметът вероятно е използван като амулет.
Проблемът с локаизирането на находища на нефрит на Балканите и в частност на територията на днешните български земи засега остава отворен, както и от къде е внасяна суровината за изработката на предметите от този вид. От територията на България има открити едва 12 подобни находки (без тази от Русе), което ги прави изключителна рядкост. Всички амулети от нефрит с ясен археологически контекст към момента от българските земи се датират от новокаменната епоха (неолит). Поради тази причина е възможно и амулетът от Русе да има по-ранна датировка и да е бил използван през по-продължителен период от време.

Изложбата представя черно-бели и цветни хартиени илюстрации, голяма част от които са част от сборник с драматизации за куклен театър и учебно помагало за деца в детските градини.
„Хартията има невероятни пластични възможности, но аз се интересувам от историите, които могат да бъдат разказани с нея. От богатството на светове и персонажи, които живеят в паралелна „приказна“ реалност във всеки лист хартия. Живеят невидими и чакат да бъдат освободени. Нужна ми е само една ножица и да оставя мисълта и въображението да водят ръката ми.“, споделя авторката.
Ще ви очакваме!
Афиш: Михаил Миновски

След успеха на изложбата от оригинални творби на Салвадор Дали в Полша, Чехия, Латвия, Естония, Литва и Словакия, Колекция Кесаури от Франция – „Салвадор Дали. Дизайнерски работи”, ще бъдат представени в Русе за първи път в България. Изложбата е отворена от 15/03/2023 до 06/06/2023 и включва около 230 оригинални творби на Салвадор Дали.
Изложбата включва уникален и иновативен аудиогид, специално създаден за безопасност срещу COVID-19.
Изложбата се състои от оригинални произведения, направени от Салвадор Дали: литографии, произведения от сребро, злато, бронз, гоблени, сериграфии върху коприна, дизайнерски произведения. Изложбата подчертава ключови аспекти от творчеството на този велик художник на нашето време – Салвадор Дали.
За да разберем Дали, е необходимо да усетим неговия интелектуален потенциал. Картините му илюстрират неговите теории и идеи. За него е важно да представя не това, което се вижда, а това, което се усеща, мисли, може би без дори да се осъзнава.
Целта на изложбата е да помогне на публиката да види и разбере как Дали материализира възгледите си чрез своя художествен език под формата на изображения, които често придобиват нематериален вид, но се усещат ясно от зрителя. Отвъд това, което вижда окото, винаги има широка гама от нещо неизразимо, но много по-важно от това, което виждаме.
ТЕМИ
Изложбата е разделена на осем тематични раздела:
Раздел 1 – Салвадор Дали в приложните изкуства.
Първият раздел показва произведенията на Дали в областта на козметиката. Многостранен талант, съвсем естествено за Салвадор Дали е да проявява интерес към ароматите – тъй като той попада някъде между изкуството и модата – друга форма на артистично изразяване. През 1981 г., след като завършва картината „Привидението на Афродита от Книдос“, той скицира бутилка за парфюм, черпейки вдъхновение от чувствените устни и нос на богинята на красотата и любовта. Именно тази скица ще вдъхнови козметиката Dali, лансирана през 1983 г.
Раздел 2 – Рекламни произведения на Дали.
Метеоритният възход на Салвадор Дали към славата в популярната култура му спечели репутацията на знаменитост като „първата поп звезда на живописта“. Дали беше несравнимо проницателен, когато ставаше въпрос за самореклама и публичност; той създава корици за Vogue, Town and Country и American Weekly и дори стартира свой собствен вестник Dalí News (пиеса в New York Daily News), посветен на неговите изложби, картини и други негови творчески изследвания. Ето защо не е изненадващо, че при преместването си в Ню Йорк през 40-те години на миналия век той е затрупан с търговски задачи. Сред рекламните му проекти е работата му за Bryan Hosiery, фирма, която използва новоразработена и високо оценена синтетична тъкан, изработена от найлон. Дали създава петнадесет дизайна за компанията, всички включващи колажни елементи и игриви аранжировки на елегантни преплитащи се крака.
Раздел 3 – Дизайнът на Дали работи в помощ на неговите приятели.
Салвадор Дали е помогнал много на приятелите си и в този раздел са показани някои примери – като корица на Lonesome Echo от Джаки Глийсън и рисунка с мастило и дизайн за изложба на Miette…
Раздел 4 – Сериграфи върху коприна на Салвадор Дали.
Салвадор Дали харесва идеята за превод на творбите му в различни форми на изкуството – графика, скулптура, медали и представените творби върху коприна. Той е привлечен от идеята да създава произведения на изкуството, които да бъдат достъпни за възможно най-широка аудитория от зрители, което го вдъхновява да представи серийни произведения и различни дизайнерски произведения, подобни на тези сериграфии върху коприна. Оригиналността на представените на изложбата сериграфии върху коприна се потвърждава от договорите, сключени между техните производители и Салвадор Дали, като тези сериграфии върху коприна са публикувани приживе. Има много фалшификации на произведенията на Салвадор Дали, пресъздадени на хартия, но няма неоригинални произведения върху коприна.
Раздел 5 – Вратовръзки от Салвадор Дали.
След войната Салвадор Дали транспонира фантасмагоричния свят на своите картини, създаден от мания, обсесии и чувственост, към приложните изкуства, както и към всички форми на художествено изразяване, филми, литература, поп арт. Пример за това са настоящите копринени мъжки вратовръзки, които Салвадор Дали прави между 40-те и 70-те години в САЩ и Италия.
Раздел 6 – Популяризиране на Фигерес от Дали.
Популяризиране на Фигерес. Представените експонати показват уникален случай в историята на човечеството на превръщането на един неизвестен, провинциален град – в световен център на културата и изкуството, единствено благодарение на художествения гений само на един човек. Представена е само малка част от това, което Дали направи за това – той извърши гигантска работа, за съжаление досега известна на широката публика само с крайния резултат.
Раздел 7 – Сувенири на Гала и Салвадор Дали, на сестрата и чичото на Салвадор Дали.
Оригинални артикули с автографи на Гала, свързани с покупката от Салвадор Дали на Кадилак от 1975 г. за нея в Ню Йорк. Две красиви игли, собственост на Салвадор Дали. Чичото на Салвадор Дали – братът на баща му, Салвадор Дали и Кузи – ръкописно писмо-пощенска картичка на Хосе Дали, написано на каталунски. Книгата на Ана Мария Дали (сестрата на Салвадор Дали) за Дали – Salvador Dalí: vu par sa soeur, с посвещение и автограф, написани на каталунски…
Раздел 8 – Други различни творби на Салвадор Дали.
Сребърни барелефи, бижута, скулптури, гоблени, етикети от поредицата “Mouton Rothschild” (Салвадор Дали, Жорж Брак, Андре Масон, Леонор Фини); комплект карти за игра на Дали и много други.
Всички произведения, представени в изложбата, са оригинали на Дали, признати от него за такива. Автографът на Дали върху тях е общоприето доказателство за авторството и оригиналността на произведението и е защитен от всички съществуващи закони за авторското право.

Цени за посещение на изложбата:

Категория А Билет само с текстова поддръжка – Възрастен -> 12,00 лева
Категория В Билет само с текстова поддръжка – Деца ( от 7 до 17 години); Пенсионери; Студенти -> 8,00 лева
Категория C Билет само с текстова поддръжка – Деца на възраст от 7 до 17 г. (включително), придружени от минимум 1 възрастен, купуващ билет от категория A, B, D или Е; Деца от училищна група (над 10 деца) -> 4,00 лева
Категория D Билет с текстова и аудио поддръжка – Възрастен -> 14,00 лева
Категория E Билет с текстова и аудио поддръжка – Деца ( от 7 до 17 години); Пенсионери; Студенти под 26 г. -> 10,00 лева
Категория F Билет с текстова и аудио поддръжка – Деца на възраст от 7 до 17 г. (включително), придружени от минимум 1 възрастен, купуващ билет от категория A, B, D или Е; Деца от училищна група (над 10 деца) -> 6,00 лева
Категория G Билет само с текстова поддръжка – Деца – от 0 до 6 г., включително; Учител с училищна група -> 0,00 лева

Експозицията ще бъде открита в Екомузей с аквариум в понеделник, 06 март от 18.00 ч. и ще остане до 31 март 2023 г.
Николай Боев е известен зоолог, орнитолог, учен от световно равнище, основоположник на опазването на природата и околната среда в България. Освен това той е сред първите илюстратори на научни издания у нас и автор на голям брой карикатури на учени от цял свят.
Изложбата е създадена от Регионален исторически музей – София в партньoрство с Националния природонаучен музей при БАН и ДАФНИ, благодарение на проф. Златозар Боев, син на Николай Боев и притежател на негови оригинални илюстрации, проекти, скици, шаржове, документи.
В изложбата са показани избрани оригинални илюстрации, карикатури, декоративни проекти, рисунки, съхранени и предоставени от семейството. Към тях има табла с фотографии, кратки биографични данни и информация за важния принос на Николай Боев.
Изложбата ще открие проф. Златозар Боев. Той ще презентира новото издание на книгата „Песента на чучулигите“ и ще говори и по темата „Бележити български орнитолози на ХХ век“.

Изложбата ще се открие на 23 февруари от 18.00 ч. от директора на музея проф. Николай Ненов и от колекционера Марин Лесев. Гости на събитието ще бъдат Георги Събев – заместник-министър на земеделието и храните и Цветан Димитров – кулинарен изследовател и производител на зеленото сирене от тетевенското село Черни Вит. Експозицията „Кулинарната история на България“ ще бъде отворена за посещения до средата на март.
Целта на изложбата е да се даде видимост на позабравените български продукти и рецепти, които да стимулират развитието на кулинарния туризъм в България.
Марин Лесев от Габрово събира стари български готварски книги повече от 30 години. Неговият интерес към готварските книги започва в студентските години, а днес притежава около 8000 броя от печатни български кулинарни издания – книги, списания и вестници. В тях има близо 10 000 рецепти, записани в тетрадки и тефтери. Според Лесев рецептите между 1921 г. и 1944 г. описват българската кухня най-сполучливо. Над 4000 рецепти от този период той успява да преиздаде във фототипни издания – както са записани в книгите преди 100 години. Тези книги ще се продават по време на изложбата.
Най-старата книга в колекцията на Лесев е „Готварска книга или наставления за всякакви гозби според както ги правят в Цариград и разни домашни справи“, издадена от Петко Рачев Славейков в петницата на „Македония” в Цариград през 1870 г. Същата година излиза и кулинарното издание „Златни извор“, а през следващите 30 години от печат излизат още няколко български кулинарни книги.
Първата стара книга, с която Марин Лесев се сдобива, е „Готварница“ от 1912 г. Името й впоследствие става име и на неговия сайт. Той притежава и първия български учебник по кулинария от 1903 г., а негова авторка е Кина Касева – преподавателка в девическото училище „Мария Луиза“ в София. Тя нарича помагалото си „Учебник по домакинство за 4-ти и 5-ти клас на девическите гимназии“, където една част от книгата е кулинарна, а другата е за домакинството, за подредба, за приготвяне на дрехи.
Марин Лесев се опитва и да възроди някои позабравени традиционни рецепти от българската кухня. Сред тях е и сиренето в стомна, чиято рецепта възстановява заедно с Цветан Димитров, който е производител на популярното „зелено сирене“ от село Черни вит, Тетевенско.
В експозицията в Русе ще бъдат показани рецепти, свързани с региона на Русе, както и с традиционното местно сладкарство. Ще могат да бъдат видени 150 уникални кулинарни издания. Присъстващите ще могат да видят и десет съвременни фототипни издания на книги от периода 1927 – 1940 г. на авторите Пенка Чолчева и Ана Хаканова.

Презентацията ще се проведе в четвъртък, 16 февруари, от 18.00 ч. в Историческия музей. Представянето има за цел да покаже как климатичните промени и дейността на хората променят поведението и разпространението на няколко вида прилепи – Нощник, Широкоух прилеп и Средиземноморско прилепче. Въз основа на направените от него многобройни теренни проучвания, Красимир Киров изследва и сравнява видовото многообразие, изучава летателната, денонощната, хранителна и социално-комуникативна активност на летящите бозайници, акцентира върху необходимостите към местата за размножаване, временните и постоянни убежища. По този начин се извлича информация и се формулират изводи за тенденциите в разпространението на прилепите и влиянието на заобикалящата среда за тяхната популация, което е важно условие за опазване на видовото разнообразие.

Избрани са 20 сентенции по актуални проблеми, свързани с всекидневие, политика, нравствени и етични възприятия.
Хачик Лебикян, който е част от екипа на Регионален исторически музей – Русе, се занимава с писане на афоризми от 15 години. Събрани са досега в две книги „Мисли от вековете“ (2001 г.) и „Неоседлани мисли“ (2015 г.). Публикува във вестник „Стършел“.
Официалното представяне на новата книга „Сол и пипер“ ще се проведе на 14 юни в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе.
Линк към публикацията в “Етна” – https://www.aforizmi.org/…/strani-autori-za-etnu-hacik…/

Конференцията ще се проведе в университета Eötvös Loránd в гр. Будапеща, Унгария на 25 и 26 май. Участници от русенския музей са уредниците д-р Върбин Върбанов, д-р Никола Русев, д-р Искрен Великов и Светлана Великова. Докладите им са посветени на най-новите археологическите проучвания в гр. Русе и региона и са свързани с римските крепости Ятрус, Тримамиум, Скаидава, Сексагинта Приста и Тегра. В конференцията ще вземат участие специалисти по археология, нумизматика и епиграфика от Унгария, Полша, Словакия, Словения, Хърватия, Сърбия и Румъния.

Периодът на изпълнение е от септември 2022 година до май 2023 година.
Проектът „Аудио-театрален гид. Иновативно представяне на музейно съдържание“ включва създаването на аудиогид за експозицията на Екомузей. Аквариум. Гидът е с атмосфера, разказ със съпътстващо озвучаване с привнесен драматизъм и акцентиране върху важното по подходящ начин. За целта са използвани уменията на актьори, композитори и режисьори, които създадоха от всяка тема един кратък, но запомнящ се аудиотеатър. Всяка тема представлява кратък, до три минутен аудиоспектакъл. Както всички подобни продукти и този е с възможност да се избират конкретните теми според начина на обхождане на експозицията на Екомузей. Аквариум. Всяка тема е номерирана с уникален номер. Създадени са 13 теми с продължителност от 3 до 4 минути всяка. Продуктът е изработен на пет езика – български, английски, румънски, френски и немски език. Самият аудиогид е достъпен след сканиране на генериран QR код, разпечатан върху рекламна картичка.

Официалното откриване на изложбата ще се състои на 22 май 2023 г. от 17:30 часа в Екомузей с аквариум и ще бъде съпътствано от презентация на тема: „Как да снимаме птици“, представена от автора на снимките, включени в нея.
Д-р Мачей Шимански, посланик на Република Полша в България, е любител на природата, но проявява най-голям интерес към птиците, които наблюдава активно вече почти 35 години. Приключението с фотографията той започва през 2001 година и оттогава не си представя излизане сред природата без фотоапарат.
Фотографирането на птици е една от най-трудните области. „Mоделите” често обитават трудни и недостъпни места, много са плашливи, мобилни, активни и правят всичко, за да не се получи снимката. Затова методите, които използва авторът, за да се доближи до тях, са сходни с тези, използвани от ловците или специалните отряди: търпение, концентрация и специално оборудване: мрежи, палатки и костюми в маскировъчни цветове. Всичко това е в пълен контраст с костюма и вратовръзката, които са ежедневното облекло в неговата професия.
Д-р Мачей Шимански е любител на птиците и техен наблюдател от 35 години и фотограф от 15. Както той самият подчертава, и в двете области е любител, но има дългогодишен опит и знания, натрупани както по време на наблюденията и фотографирането, така и благодарение на обществената си дейност в полза на птиците. Бил е зам.-председател на Варшавската орнитологическа секция на Полското зоологическо дружество, представял е репортажи на терен в рамките на телевизионната програма „Animals” на полската държавна телевизия. Автор на редица образователни изложби, негови фотографии са публикувани в природонаучни списания, атласи и определители за птици. Участва в акции в полза на бързолетите, негови любими фотографски обекти.
Авторът на изложбата и водещ на работилницата няма намерение да се съсредоточава само върху техническия и фотографски аспект на заснемането на птиците. Презентацията е открита за всички, които проявяват интерес – любители и професионалисти, и не си поставя за цел присъстващите да овладеят основите на фотографията или да им бъдат предадени знания по орнитология. Идеята е да бъдат посочени ползите, произтичащи както от умелото използване на знанията по фотография, така и от познаването на героите на фотографиите – птиците. Крайната цел е да бъде посочено, че съчетаването на занаята и артистизма на фотографа със знанията за функционирането и биологията на птиците може да донесе прекрасни фотографски резултати и да предотврати нанасянето на вреди на главните герои – птиците.
Фотографирането на птици е една от най-трудните и взискателни области на фотографията, много емоционална и не винаги удовлетворяваща. Фотографът трябва да има или изключителен късмет, за да направи невероятна снимка на птицата, или да жертва своето време, умение и нерви, за да „победи“ избрания крилат герой, който прави всичко, за да не се получи фотографията.
Когато говори за фотографиране на птици, Мачей Шимански неизменно подчертава, че винаги трябва да помним, че безопасността на птиците и стремежа да не смущаваме живота им, особено през размножителния период, са много по-важни, отколкото заснемането на най-красивата фотография в света.
Посланик Мачей Шимански, учредител на Клуба на посланиците, които говорят български, ще представи презентацията на български език.
Гостуването и показването на изложбата е осъществено от Регионален исторически музей – Русе, с подкрепата на Посолството на Република Полша в България.

Колоквиумът има за цел да стимулира дебат и да изгради компетентност на музейните служители относно същността, формата и методологията на регионалните изследвания. Предвид функциите на регионалните музеи като институции, които имат за цел да проучват и популяризират локалната история, развитието на дискусия в това поле ще даде насоки за новите възможности, които предоставят регионалните изследвания. Музеите са тези, които съхраняват записите (материални и нематериални) на местната памет. Съвременните методи на изследване предоставят възможност на своите публики да видят една нова интерпретация на съхранявания в музейните фондове културен капитал, което би могло да допринесе за нови форми на интерпретиране и представяне на културните ценности.

Събитието ще се проведе на 28-29 април 2023 г., а негов домакин е Регионален исторически музей – Силистра. Крайдунавският музей е партньор на музея в Добрич за реализацията на проект за повишаване капацитета на музейни специалисти в сферата на регионалните изследвания, финансиран от Национален фонд „Култура“.

Изданието се спира на отделните теми, които каменните артефакти в музея образуват. Русенския музей съхранява почти 100 каменни експоната, с надписи и изображения, които представляват безценни свидетелства за миналото на региона. Те са изложени в двора на музея – Лапидариума, където могат да бъдат видени. Създаденият Водач ще послужи на всеки един посетител индивидуално да разбере предназначението на отделните находки.
Водачът съдържа 20 експоната, които са репрезентативни за цялата колекция. Предстои да бъде издаден Каталог, който ще обедини всички артефакти, ще покаже разчетените текстове и ще датира елементите в колекцията. По този начин каменните артефакти най-после ще се превърнат в оригинален и сигурен източник за историята на Русе. Проектът „Каменна летописна книга“ е подкрепен от Министерството на културата.

Витрината се намира във фоайето на Историческия музей, което я прави видима за всички посетители на музея. Размери: ширина – 100 см., дълбочина – 70 см. и височина 145. Всяка година в тази витрина музеят показва теми, свързани с първомартенската обредност.
В аранжирането на музейната витрина могат да се включат всички изкушени от местното наследство или такива, които имат иновативни и провокативни проекти, които биха желали да споделят с аудиториите. Своята идейна концепция могат да развият приятели на музея, за които експозиционните пространства и дейността на културния институт са добре познати, а също така и любители колекционери – хора, които през годините са събирали различни любопитни за тях вещи, или пък такива, свързани с техни лични преживявания и интереси. Визията си за витрината могат да представят също млади или утвърдени вече творци, ученици, студенти, работещи, пенсионери.
Във витрината могат да бъдат експонирани цели сбирки или част от тях, единични предмети, които са ценни с разказа, който носят или съвременни Арт решения – продукт на интересите на своите създатели.
Музеят се ангажира да направи информационен плакат, който ще бъде поставен в аранжирана от посетителя витрина. Чрез него аудиториите ще получат информация какви са изложените предмети и с какво са ценни за своя притежател.
Всички, изкушени да работят с музея, могат да заявят желание за участие на телефон 0879127183 или да се свържат с нас на e-mail: pr.museumruse@gmail.com .

Експозицията представя повече от 700 културни ценности на 26 институции от 11 държави.
Изложбата „Първи владетели на Европа“ изгражда строен разказ за появата на йерархии между древните хора в Южна Европа. Тя показва не само съкровища, злато и сребро, но и разнообразни предмети, които свидетелстват за обмен на материали, за търговия и пътувания между отделните области на древния свят.
Русенският музей участва в изложбата с два броя кремъчни ядра от периода на Късния халколит (4500-4200 г. пр. Хр.), един меден слитък във формата на разпъната кожа, използван като домонетна форма през късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.) и Боровското съкровище от IV в пр. Хр., употребявано в ритуални царски празненства. „Наистина българското културно наследство заслужава да бъде видяно в световен мащаб, тъй като то представлява съществена част от многообразието на културни изяви, които представят развитието на човешката цивилизация“, коментира проф. Николай Ненов.
Поканата за участието в международната изложба „Първите владетели на Европа“ идва от Музея „Фийлд“ в лицето на Уилям Паркинсън, уредник по антропология в Музея Фийлд и професор по антропология в университета на Илинойс в Чикаго. Познанството му с проф. Ненов датира от 2014 г., когато за първи път водят разговори за възможно бъдещо гостуване. По това време Уилям Паркинсън има редовни проучвания в Гърция и интересът му е насочен към праисторията, а тъкмо оттам тогава тръгва интересът към йерархиите в древните общества. „Решихме да се включим, тъй като важно е не само участието на наши експонати в такава изложба. „Първите владетели на Европа“, ще може да бъде основание българите там, както и техните американски приятели, да разберат достойното място на родината им. Чрез участието си в изложбата ние показваме културна политика, разбиране за стойността на артефактите, както и смисъла от научното сътрудничество“, казва проф. Ненов.

Тази вечер в Къща музей „Иван Вазов“ в Сопот етнографът Искра Тодорова ще открие изложбата „Жените в обществото“, която проследява проявите на Модерното време и промените в живота на българските жени в последното столетие. Експозицията включва 11 постера с фотоси и текстове и 13 уникални кукли, които представят различни умалени копия на автентични костюми от музейната колекция в Русе, свързани с модните тенденции в градското облекло – рокля „шантеклер“, бални и вечерни рокли, всекидневни дрехи, униформа на прислужница, облекло в стила „Български модерн“, абитуриентски рокли. Множество текстове представят различните ментални модели, свързани с образа на жените, тяхното присъствие в обществения живот, еманципацията до съвременни проблеми на социума. Идеята на изложбата е да илюстрира прехода от традиционна към модерна представа за жената и пълноценното ѝ участие в обществените процеси.
На осми март уредникът Ренета Рошкева ще открие в Историческия музей в Петрич мобилната изложба „Жените в историята“. Експозицията представя вдъхновяващи примери на жени, отстояващи правото си на избор, визуализирани са образи и имена, довели до промяна в мисленето и нагласите на обществото по отношение на мястото и ролята на жените в съвременното общество. Знанието за процесите на развитие и формиране на модерните концепции за жената и нейните лични и професионални достижения е важна част от паметта за миналото и е съществена елемент от местното културното наследство и неговата употреба.
Изложбата е съставена от 15 постера, оформени в две тематични направления – възникване, развитие и утвърждаване на идеята за еманципираната жена и примери от конкретни области на науката, културата и спорта, демонстриращи стремежите на нежния пол към успех. Експозиционните платна развиват темата за възникването на феминизма и неговите първи проявления в световен мащаб. Във фокуса на изложбата попада зараждането и историята на женското движение в България като акцент е поставен върху някои от най-значимите организации, осъществявали дейност на територията на Русе като дружествата „Стопанка“ и „Добродетел“. Особено внимание е обърнато на конгресите на Българския женски съюз, където акцент отново е върху избирателното право на жената, говори се за ролята на жените в първите масови протести срещу хлорните обгазявания в Русе през 80-те години на ХХ в., извеждат се на преден план имена и образи на родни и световни лидерки, чиято житейска кауза е промяна на стереотипите, свързани с жените. Изложбата представя и кратка хронология в световен мащаб на възможността дамите да упражняват правото си на глас по време на избори. Втората тематична линия в експозицията разказва за постиженията на жените в областта на медицината, литературата, сценичните изкуства и спорта.
Автори на изложбата са Ренета Рошкева от Историческия музей и Цвета Ненова от Сдружение „Европейски пространства 21“.
Изложбата „Жените в историята. Образователен модул с културен маршрут“ се случи по проект на Сдружение „Европейски пространства 21“ и Лидл България „Ти и Lidl за по-добър живот“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи” и Български дарителски форум.

Темата тази година е посветена на растенията. Техните семена са важен източник на витамини и минерали, както за хората, така и за различни видове животни. Необходими са за птиците, зимуващи в България – врабчета, синигери, кълвачи, някои от които могат да бъдат видени в Екомузей с аквариум.

Посетителите ще имат възможност да си изработят мартеници от семена, филц, зебло, бял и червен конец.

Заповядайте!