Събитието ще се проведе в събота, 23 септември, от 16.30 ч. Реализира се в партньорство с Българско дружество за защита на птиците (БДЗП).
И тази година за малките посетители на музея са организирани образователни ателиета за изработване на макети и маски с образа на египетски лешояд, интерактивни предизвикателства, познавателни игри, фейспейтинг, викторина. В анималистичната работилница ще бъдат представени дигитални инструменти и подходи за научна илюстрация на животни.
Акцент в тазгодишното издание на събитието е опазване на лешоядите от отровите, които хората поставят, за да унищожават животински видове в природата. По тази причина специален гост на проявата ще е кучето Барс – немска овчарка, обучена да търси и открива отрови. Под ръководството на водача си Николай Терзиев, Барс ще демонстрира работата си на терен пред присъстващите в Лапидариума.
Българското дружество за защита на птиците разполага с единствения към момента екип за борба с отровите. Вече седем години специалистите водят борба с незаконното поставяне на отровни примамки в дивата природа, които нанасят непоправими щети върху популациите на редки и защитени видове хищни птици. През 2021 г. в България влезе в сила Национален план за борба с незаконното използване на отровни примамки в дивата природа, а тази година се сформира и специализирано звено за борба с престъпленията срещу природата към Министерство на вътрешните работи. Част от него са и два новосъздадени екипа с кучета, разположени в град Берковица.
Международният ден на лешоядите се отбелязва от 2006 година като начин да се подчертае значимата роля на вида. Известни като „санитарите на природата“, лешоядите заемат ключова роля в борбата с разпространението на заразни болести по животните и хората.
В миналото в България са гнездили четири вида лешояди – брадат, черен, белоглав и египетски. Днес брадатият лешояд не се среща в страната.
Популацията на египетския лешояд на Балканите за последните 30 години е намаляла с повече от 80%. Основните заплахи за вида са унищожаване на местообитанията му, безпокойство и бракониерство, поставяне на отрови, както и необезопасени електрически стълбове.

Старата крепост ще се оживи от смели войни, красиви римлянки, местни търговци и занаятчии, от които посетителите на пазара ще могат да закупят мед, млечни продукти, вина и сокове, или бижута, сувенири, рисувано стъкло и дървени изделия.
Пазарът ще отвори врати в 11.00 ч. Първи италийски легион ще разкаже как древните римляни се превръщат във войни и стават част от кохортата, как се обучават и полагат клетва за вярност. Благодарение на ученици от Професионалната гимназия по облекло, дамите ще имат възможност да си подарят прически от римско време.
Римският пазар на „Сексагинта Приста“ е едно от устойчивите събития, организирани от русенския музей, което присъства трайно в културния календар на града. Атрактивните възстановки, представящи традиционни практики и модели на живот, имат за цел да презентират разказа за римското наследство и да споделят знанието за Античността на достъпен и разбираем за посетителите език. Те показват дейността на екипа археолози, извършващи теренни проучвания на обекта, като ги правят видими за широката общественост.
Входът за Римският пазар на „Сексагинта Приста“ е от към ул. „Цар Калоян“, а изхода – при Паметника на моряка. Демонстрацията на Римската кохорта ще се извърши на празното пространство пред Паметника на моряка. Входът за събитието е 2 лв. на човек. Децата до 7 г. влизат, без да заплащат входни такси.

Усилието на организаторите е сложно вплетено в по-широкия контекст на кооперативно начинание, известно като Дестинация Дунав. Девет партньора от седем страни представят различни места по Дунав, които се рекламират в Инстаграм и Фейсбук и търсят индивидуални млади пътешественици.
Организаторите използват комбинация от графични реклами, реклами с въртележки и сбито, анимирано видео, реклами във Facebook, Instagram и дисплейната мрежа на Google. Създадени са различни рекламни послания за платформи, включващи пост-базирани реклами, истории и видеореклами. Във втората част на кампанията са представяни реклами, водещи към партньорски сайтове, а други видео реклами са показани на хора, които вече са ги посетили.
Получени са 15 335 реакции, а достигнатата аудитория е над 3 500 000 души. Отделните продукти събират 65 000 уникални посетители. Кампания като Дунав на открито тепърва ще дава своите резултати, защото не се цели само в един обект, а представя река Дунав като специална дестинация.

Древното селище е разположено в непосредствена близост до река Баниски Лом, която в миналото е била естествена преграда и е осигурявала безопасност на праисторическите хора. Към настоящия момент археолозите – британски и български студенти, проучват останки от две сгради, както и прилежащи към тях части от огнища, подове, стени, огради от времето на ранната Каменно-медна епоха (4800 – 4600 г пр. Хр.).

Изданието е следствие от проведената през 2021 г. едноименна научна конференция, ознаменуваща няколко годишнини: 800 години от основаването на Скалния манастир „Св. Архангел Михаил“ при с. Иваново от Св. Йоаким Търновски, 150 години от създаването на музея във Велико Търново, 110 години от началото на археологическите проучвания на Средновековния град Червен, 1100 години от кончината на Светия отец Антони от Крепченския скален манастир и в памет на изследователя Стоян Йорданов от Русенския музей. Форумът с международно участие се проведе под патронажа на Националния комитет на Република България за ЮНЕСКО.
Книгата съдържа 27 публикации на учени от музеите в Бургас, Силистра, Русе, Търговище, Плевен, Севлиево, на представители на Националния археологически институт с музей при БАН, Софийски университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет, Кирило-Методиевския научен център, художници и реставратори. Изданието предлага няколко раздела, свързани със скалните обители, средновековния град, средновековния свят и интерпретации на Средновековието. Последният раздел е посветен на паметта на археолога и един от бившите директори на Русенския музей Стоян Йорданов.
Новият том на Известията на Регионален исторически музей – Русе може да бъде намерен в библиотеката на музея или закупен от музейния магазин на пл. „Батенберг“ 3.

До момента такъв прецедент в музея не е настъпвал, поради което специална комисия обследва електрическите системи в Екомузея. Днес сутринта екипът, който поддържа аквариумите, с потрес открива есетровите риби с кореми нагоре. Сред екземплярите има чига и руска есетра. Според експертите кислородът в аквариума се е изчерпал, тъй като е спряла системата за циркулация и аерация на водата.
В аквариума с есетровите риби има и една малка червеноперка, която е останала жива. В останалите аквариуми всички риби са живи. Есетровите риби са живели във времето на динозаврите, а от десетилетия уловът им в Дунав е забранен, тъй като популацията е много малка. Поради тази причина есетрите имат специално място в разказите на Екомузея, тъй като те показват крехкото равновесие в природата. Дори този странен инцидент показва тяхната уязвимост и необходимостта от грижи за опазването на този изключително ценен животински вид.
Есетрите в Екомузея са от 2014 г., а сега предстои да се намерят нови екземпляри от развъдници за есетрови риби.

В продължение на месец младите хора и техният надзорник ще участват в археологически проучвания на праисторическата селищна могила при с. Бъзовец. Ръководител на разкопките е д-р Димитър Чернаков.
Британските студенти започват работа на важен обект, който показва начините на обитаване от древните земеделци в селища край река. Всеки от студентите вече има опит от предишни включвания в археологически проучвания. Едни от тях учат в Кентърбъри, други в Ливърпул и Абърдийн. Един от студентите е участвал в разкопките на Тримамиум през миналата година и познава Русе. Във времето на пребиваването им в България студентите ще осъществят и поредица от пътуващи обучения – до Варна, до Ивановските скални църкви, както и градски тур из русенските музеи. Предвижда се кратък курс по български език, както и представяне на историята на страната, региона и начина на живот по Долен Дунав.
Повече от десет години Регионалният музей в Русе посреща британски студенти на свои археологически обекти. Сътрудничеството с европейски организации и университети подпомага както студентите им в процеса на усвояване на практики за теренни проучвания, така и местното наследство в полето на споделянето и интерпретацията.

Благодарение на Роси Миновска-Деведжиева и Илия Деведжиев децата се учат да пишат, да правят декори и сценография, да играят и пеят, като в резултат се появява цяло представление, създадено от всички тях заедно. Но това не е просто театър, а начин за досег с русенското културно наследство, с музейните артефакти, пространствата на музея, които служат за вдъхновение и творчество. Благодарим ви! И до нови срещи!!!

Отдел „Нова история“ на Регионален исторически музей – Русе получи дарение юбилейна кърпичка с лика на Христо Ботев. Дарението е направено от Мария Митева Йовчева от Русе. Кърпичката е от 1926 г. и е “спомен по случай 50 годишнината от смъртта на поета (1847-1876)”. Принадлежала е на дядото на дарителката – Йовчо Митев Маринов, който е участвал в ПСВ. Тази кърпичка му е подарена по време на честването на празника.

Експозицията ще бъде открита в сряда, 20 септември, от 18.00 ч. в Екомузей с аквариум.
Ина Ребиган е визуален артист – график, живописец, фотограф. Има национални и международни изложби в Румъния, България, Испания и Република Молдова. В Русе Ина Ребиган ще покаже творби акрил върху платно.
Мойзе Буланса е артист, художник, музикант. Той работи с акрил и масло върху платно като претворява своите образи посредством използването на смесени техники и лак.
Изложбата „Цветовете на приятелството“ ще остане в Русе до 20 октомври.

Знаят ли музеите кои са техните посетители?
Какви са очакванията на публиките към съвременните музеи?
Съобразяват ли местата на памет репертоарните си програми с желанията на своите потребители?
В каква степен аудиториите участват във формирането на културните политики на институцията?
Доколко теоретичните постановки на Новата музеология намират своето приложение в реалната практика?
Теренното проучване представя наблюдения и анализ на нагласите и желанията на посетителите при пребиваването им в пространствата на Русенския музей.
Анкетирани са 347 човека в периода януари-юли 2023 г.
Изследването е реализирано по проект „Музей в постковид: от идентифициране към съучастие на аудиториите“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Публики“ 2022. А резултатите от него можете да откриете в секция “Колекции и каталози” -> “Дигитални колекции” или тук.

Д-р Владислав Живков от НАИМ-БАН е ръководител на обекта, заедно със стария приятел на Русенския музей д-р Свен Конрад от университета „Еберхард Карл“ в Тюбинген, който е ръководител на гостуващия от Германия екип. Интересът им бе привлечен от място, което смятаха за римска кула, докато сега вече е ясно, че археолозите проучват римско село. Разположено в близост до римската крепост „Ятрус“ селото се явява важен ориентир за живота в Античността, за производителите на храни и животни, за местните рибари. Д-р Върбин Върбанов от Русенския музей, зам.ръководител на експедицията, също е впечатлен от мястото и показва един от всекидневните предмети, открити на терен. Това е малко огледало, на гърба на което има надпис. Предстои неговото разчитане от специалисти.

Те се проведоха през месец юли и август с научен ръководител д-р Димитър Чернаков (Регионален исторически музей – Русе) и Десислава Христова, заместник ръководител (Регионален исторически музей – Добрич). За пръв път тази година проучванията се осъществиха с финансова подкрепа на Grampus Heritage & Training Limited, което включваше и обучение на седмина британски студенти по програма Erazmus +. В разкопките взеха участие и двама български студенти, както и неколцина работници от селото.
И тази година продължи изследването на пласт от ранната каменно-медна епоха (4800 – 4600 г. пр. Хр.). Затвърди се напрaвеното предположение, че най-източната периферия на селищната могила е била използвана за производствена дейност. Частично бяха проучени останките от две сгради, както и на други две по-късни ями, разположени сред сградите, които се оказаха вкопани съоръжения за съхранение на глина.
Проучена е изцяло разкритата от предходните години пещ за изпичане на керамични съдове. Пещта се състои от две една над друга камери – горна за поставяне и изпичане на керамични съдове и долна за гориво. Този сезон е изследвана нейната долна камера, която е изградена върху глинен под на едното от общо две помещения на голяма постройка (сграда № 7). Сградата е била изградена от глина и дърво и впоследствие унищожена от пожар. Тя е с дължина 10,50 м и неустановена все още широчина, ориентирана по дължина в посока север – юг. Намира се почти под основите на по-късна сграда със сходни параметри и ориентация също от ранния халколит, регистрирана през 2020 г. и интерпретирана като сграда за производство на керамика. Така пещта за керамика е била използвана за един доста по-дълъг период от време, тъй като е била едно и също съоръжение вътре в две хронологически последователни постройки.
Горивната камера на пещта е с форма, близка до паралелепипед и размери височина 0,27 м, дължина 0,85 и широчина 0,75 м. Предварително е била изградена от дървено скеле, обмазано с глина и впоследствие опалено. След изгарянето на скелето и обгарянето на глината е получена и въпросната камера от опалена глина. Скелето е изградено от забити в земята дървени колони с диаметър 4-5 см, оплетени с по-тънки пръчки. Основата на камерата е изградена от глинен подиум с дебелина 0,10 м, в който при изграждането на пещта е положен малък керамичен съд на високо кухо столче, вероятно като строителна жертва. Запълнителят на камерата е тъмнокафяв седимент с останки от пепел и изгоряла дървесина – останки от многократни опалвания. Около пещта върху пода на сградата са открити няколко цели съда, счупени при рухването на постройката, както и фрагменти от зърнохранилище, открити под пода на постройката. Подобни съоръжения – грънчарски пещи от каменно-медната епоха в Североизточна България, са голяма рядкост.
През тази година продължи проучването на още една сграда (сграда № 6), в пласта от ранната каменно-медна епоха. Тя се намира непосредствено северно от предходната и е синхронна с нея. Изградена е от дърво и глина и е унищожена от силен пожар. Разкрита е само нейната южна част. Под проучения през 2020 г. слой са разкрити останки от пещ. Тя е разрушена от паднала върху нея част от източната стена на сградата. Става въпрос за куполна пещ с регистрирани размери 1,05 м и 0,50 м, с дебелина на стените 0,10 м. Непосредствено източно от нея е долепен глинен подиум с регистрирани размери 2,15/1,90 м и височина 0,30 м от пода на сградата. Най-вероятно подиумът е служил като постамент за керамични съдове и провизии. Възможно е в следващ момент заравненото място да е използвано и за спане.
През сезона са открити общо 65 находки от кремък, керамика, кост и рог. Интерес представляват фрагмент от модел на сграда и пинтадера (печат), изработени от керамика.

Последната от фамилията фабриканти на клавишни инструменти „Шидмайер” в Щутгарт – госпожа Елиане Шидмайер тръгва на екскурзия с круизен кораб към Русе. Желанието й е да посети „Малката Виена”, както и да види своя внук, оставен от родителите си (германец и българка) при русенската баба. Когато влиза в Къщата на Калиопа, заедно с останалите туристи се натъква на приятен сюрприз – малко клавирно матине за гостите. Но истинска става изненадата й, когато установява, че роялът, който свири, всъщност е един от произведените в нейната наследствена фамилна фабрика. По фабричния номер на инструмента, госпожа Шидмайер го определя като един от първите няколко партиди инструменти, създадени в средата на ХІХ век. По-късно фирмата се специализира и в правенето на челеста – ударен, клавишен инструмент, чийто звук наподобява звъна на камбанки. На един от инструментите „Шидмайер” е изпълнена част от музиката във филмите за Хари Потър.
Самата госпожа Елиане е родом от Таити. Семейството й я изпраща в Париж в пансион за благородни девици, където се запознава с бъдещия си съпруг Герд Шидмайер, а след смъртта му поема част от фамилния бизнес, основан през далечната 1735 г.

Това са будилник и джобен часовник, собственост на главния равин на Силистра Давид Ааронсон, молитвеник и шофар – духов инструмент, направен от рог на овен, с който, според дарителя, е било известявано идването на Новата година при евреите, което обикновено се случва между 16-и и 23-и септември. Предметите са подарени от Хаджи Огнян Георгиев от Силистра, който бе и един от основните информатори, споделил спомени за местната еврейска общност – всекидневие, празници, практики и пространства, които населяват.
Теренното проучване за живота на еврейската общност в Силистра се извърши от експерти от музеите в Русе и Силистра – етнографите Искра Тодорова и проф. Николай Ненов, историчките Ренета Рошкева, Вера Милева и д-р Наталия Минчева и специалистът по комуникации Силвия Костадинова. Целта на изследването е да се конструират културни маршрути за местата на памет, свързан със съхраняване на знанието за българските евреи на територията на двата крайдунавски града. В продължение на няколко месеца екипът от двата музея ще изучи градските пространства в Русе и Силистра, за да систематизира ключови топоси, обвързани с живота и дейността на общността. Паралелно с това се реализират и интервюта с представители на еврейските общности, които ще разширят т.нар. тематична карта от точки, очертани вече от специалистите. Културните маршрути, които предстои да бъдат формирани, ще се интегрират в екскурзоводските услуги на двата исторически музея, което ще обогати техния съдържателен репертоар. Проучвателските дейности ще намерят своя визуален израз в създаването на дипляна, която ще представя снимки и кратки анотации на конкретните обекти от маршрута. Целта е потенциалният потребител да може да се възползва от услугата и без прякото участие на екскурзовод. Предвижда се дипляната да се разпространява безплатно при посещение на някой от музеите. След конструирането на маршрутите, ще бъдат направени и промоционални турове.
В рамките на посещението си в Силистра, екипът описа квартала на евреите, сградата на Синагогата, гробът на Елиезер Папо, който привлича стотици поклонници, като групи имаше и по време на пребиваването на изследователите там. Проведени бяха и поредица от интервюта с представители на общността.
Проучването е част от проект „Създаване на културни маршрути, свързани с паметта за еврейските общности в Русе и Силистра“, разработен от съвместен екип от Регионалните исторически музеи в Русе и Силистра по повод 80 години от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Концепцията се реализира с подкрепата на Министерство на културата.

Аудиогидът е иновативен метод за достъп до информация и забавление и се предлага на пет различни езика. До този момент голяма част от българските и чуждестранни гости на музея се възползват от услугата и споделят своето приятно изживяване.
Аудиогидът в Екомузей с аквариум притежава звукова атмосфера и разказ с привнесен драматизъм и акцентиране върху важното по подходящ начин. Водачът се състои от 13 теми с продължителност от 3 до 4 минути всяка. Посетителят може да избира конкретните теми според начина на разглеждане на експозицията. Аудиогидът се предлага на български, английски, румънски, френски и немски език. Достъпен е след сканиране на генериран QR код, разпечатан върху рекламна картичка. Всеки QR код е валиден 24 часа след първоначалната му активация и може да се използва само на едно мобилно устройство. А след изтичането на валидността му, картичката остава като сувенир за посетителя.
Аудио водачът е създаден по проект „Аудио-театрален гид. Иновативно представяне на музейно съдържание“ с финансовата подкрепа на Министерство на културата в сесия за проекти в областта на движимото културно наследство и визуалните изкуства.

Той и брат му Карел Шкорпил са сред немалкото чужденци пристигнали в България и допринесли за просперитета на току-що освободената държава. От 1880 г. учителства последователно в Пловдив, Сливен, София, отново Пловдив, Русе и Варна, където трайно се установява и става председател на Варненското археологическо дружество. Научните му приноси са в областта на археологията, историята, геологията, хидрогеологията, карстологията, флората, полезните изкопаеми, почвите, педагогиката, музейното дело и др. След като отдава 43 години от живота си на България, умира на 25 юни 1923 г. във Варна.
От 1900 г. до 1904 г. Херменгилд Шкорпил е учител в Мъжката гимназия „Княз Борис“ в Русе. Активно се занимава с проучвателска и събирателска работа и участва в дейността на Природоизпитателното дружество. Описва и подрежда археологическите находки събрани в училището. В резултат на подадена молба за създаване на музей, Министерството на просвещението официално признава сбирката, под името Археологически музей при реална гимназия „Княз Борис“. Той, заедно с Естественоисторическия музей към същата гимназия, за чието създаване принос има и Херменгилд, поставят основите на музейното дело в Русе и представянето на живото и неживото наследство пред широка аудитория.
През 1914 г. се появява книга първа от „Материали за археологическа карта на България“. Това е „Опис на старините по течението на река Русенски Лом“, издаден от Комисията за старините при Народния археологически музей и отпечатан в Царската придворна печатница. Впечатлява с обема, точността, многоаспектността, картировката. Авторът му е Карел Шкорпил, но всъщност частта „Предисторическите селища“ е написана от Херменгилд. Реално той е съавтор на този изключителен основополагащ труд в изучаването и остойностяването на местното наследство, който на по-късен етап подтиква следващите поколения изследователи към по-подробно проучване на обекти в каньона на р. Русенски Лом.

В него ще се включат читалища от регионите на Русе и Силистра. Организатор на събитието е Регионален исторически музей – Русе.
Фестивалът има конкурсен характер, а целта му е да покаже утвърдени през годините практики за изработването на обредни хлябове. По този начин ще бъдат демонстрирано и споделено знанието за местното наследство по отношение на старинните ритуали за безкръвно жертвоприношение, своеобразен дар към Бога.
Жури ще оценява обредните хлябове, а отличените ще получат плакети и грамоти.
Паралелно с провеждане на конкурса ще има съпътстваща фолклорна програма – изпълнения на самодейци, индивидуални изпълнители и оркестър. Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, позната на изследователи и теренисти със своите кулинарни умения, свързани с местната кухня, ще приготви пред присъстващите мамалига. Ще представи и приготвен от нея обреден хляб.
Всички, изкушени от местното наследство и неговите традиционни и съвременни проявления, са добре дошли на Средновековния Червен на 24 юни от 11.00 ч.

В петък, 16 юни, от 18.00 ч. в зала „Русе“ на Историческия музей ще бъде открита фотодокументалната изложба „Събрали сме се да творим добро” на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово. Тя е посветена на 150 години от създаването на дружеството, 30 години от неговото възстановяване и 60 годишнината на Държавен архив – Габрово.
Изложбата в Русе ще представят председателят на „Майчина грижа“ Стефка Василева и нейните колеги Петя Костадинова и Кремена Антонова.
Изложбата е плод на дългогодишната съвместна дейност между „Майчина грижа“ и Държавен архив – Габрово, като чрез съхранените снимки и документи в Държавния архив се проследява дейността на Дружеството и неговата история.
„Събрали сме се да творим добро” е изготвена като летопис и чрез кратки текстове и снимки са представени емблематични моменти от създаването на Дружество „Майчина грижа” от 1869 г. до 2022 г. В тях се представят двата важни периода историята на организацията. Първият – от създаването през 1869 г. когато важна роля в неговото развитие оказва старозагорската учителка Анастасия Тошева, до 1950 г., когато Дружеството се влива в организацията на Отечествения фронт. Вторият период е от възстановяването на дейността през 1992 г. до наши дни.
Днес дружество “Майчина грижа” продължава своята активна дейност и взема участие в различни обществени прояви. Основните цели на организацията са свързани с подпомагане на физически лица в неравностойно социално положение и подпомагане на обществени организации, подпомагане на даровити деца за участие в национални и международни конкурси, осигуряване на стипендии, дейности в областта на културата.

„Изложбата е жест на признателност към всички жени, отдали сили, здраве и любов в подкрепа на самотните, страдащите и нуждаещите се от материална и морална подкрепа хора и в полза на общественото благополучие“.
Фотодокументалната изложба е представена в луксозен цветен каталог.