Посетителите ще могат да разгледат мащабни 3D принтирани експонати, пресъздаващи семена и костилки от българската флора в човешки ръст (1–2 м). Всяка творба е придружена с информация за нейното наименование, местообитание, разпространение и любопитни факти, свързани с представения растителен вид.

Откриването на изложбата ще се състои в понеделник, 13 юли, от 18:00 ч. в Екомузей с аквариум. През целия следобед авторът на проекта Николай Маринов ще бъде в музея, за да се срещне с посетителите и да разкаже повече за тези впечатляващи „скулптури на природата“ и идеята зад тях.

Изложбата „Скулптури на природата: Голямото начало“ се реализира по Програма „Създаване и/или разпространение – малки проекти“ 2025 на Национален фонд „Култура“.

Ще ви очакваме!

Представянето ще се състои на 8 юли, сряда, от 18:00 ч. в зала „Русе“ на Историческия музей.
Роден и израснал в Русе, авторът вплита в своята първа книга любовта си към крайдунавския град, превръщайки го не просто в място на действието, а в жив и неразделен участник в сюжета. „Престъпление край Дунав“ предлага увлекателно разказана съвременна криминална история, в която атмосферата на Русе и богатото културно наследство на региона се преплитат с напрегнато полицейско разследване.
След пожар в един от спортните комплекси на града е открито тялото на местен спортен деятел. Разследването е поверено на опитния комисар Деян Шилов и неговия екип. На пръв поглед случаят изглежда лесен за разрешаване, но постепенно се превръща в сложен пъзел, изпълнен с неочаквани обрати и опасни предизвикателства. Какво е правила жертвата в опожарената сграда? Защо не е успяла да се спаси? И как една незаконна археологическа находка отпреди четири десетилетия се оказва свързана със събитията в настоящето?
Сюжетът отвежда читателя през различни епохи и към някои от най-значимите културни забележителности в Русенския край. Сред героите оживява и образ, вдъхновен от реално съществувала личност, което придава на разказа допълнителна автентичност и емоционална сила.
По време на срещата гостите ще имат възможност да се запознаят с автора, да научат повече за историята зад романа и да станат част от едно заплетено криминално разследване, в което миналото и настоящето се преплитат по неочакван начин.
Заповядайте на представянето на „Престъпление край Дунав“ и открийте тайните, които се крият зад страниците на тази вълнуваща история.

То съдържа газов генератор, който се е използвал за поддържане на осветлението в стара русенска къща. Марката е „Амберг“, а производител е Gasmaschinenfabrik от Германия. Представител за България е Л. Шпетр от Русе. Това изделие, което е произвеждало газ за нуждите на семейна къща в стария еврейски квартал в Русе, все още се разучава.
Дарението съдържа и два грамофона в куфари – български „Орфей“ и „His Master’s voice“. Грамофонът „Орфей“ се предлага от фирма „Симонавия“, собственост на русенеца летец Симеон Петров. Колекцията на музея ще допълнят и два радиоапарата „Стасфурт“ от 30-те и „Радиопром“, българско производство от 50-те г. на ХХ век. Сред предметите има също два чекръка за предене на вълна и един дарак/ чепкало. Дарението се допълва от шевна машина „Грицнер“ – тази марка шевни машини са предлагани от магазина на братя Бъклови (по-късно на това място се намира магазин „1001 стоки“, след това DM, а днес – ресторант на площада с цигуларчето.

В нея могат да се включат деца от първи до пети клас. Заниманията ще се провеждат на три етапа: 22 – 26 юни; 06 – 10 юли и 24 – 28 август от 09.30 до 13.00 ч. в сградата на Историческия музей. Максималният брой на участниците в група е 15. Записването се извършва на телефон 0886072085 и продължава до запълване на бройките. Таксата за участие е 5 евро на ден.
„Лято в музея” е част от образователната програма на Регионален исторически музей – Русе. С помощта на музеен педагог децата научават любопитни факти за историята на града, за емблематични места и личности, разкриват тайните на археологията. Програмата включва още творчески занимания, съвременни интерактивни игри. Целта е децата да се запознаят с музейните пространства, да се забавляват и същевременно да придобиват нови знания.

Ще участват над 150 археолози от страната и чужбина. Подобен форум не е гостувал в Русе от 50 години, а провеждането му е свързано и с друг юбилей – 50 г. от началото на проучванията на римската крепост Сексагинта Приста. Точно това е ключовото събитие, за което е изготвена специална изложба – в Нощта на музея хиляди русенци вече се запознаха с експозицията, наречена „Шестдесет кораба“.
Научният форум ще се проведе в Голямата конферентна зала на Гранд хотел „Рига“, а пръв лектор на 27 май от 09.00 ч. ще бъде гл. ас. д-р Върбин Върбанов, който ще представи хронологията на проучванията на Сексагинта Приста. До обяд на първия ден ще бъдат представени знакови места от региона на Русе – Средновековния Червен, кале Широково, Таш баир при Новград.
В следващите дни ще бъдат обособени секции по Тракийска, Антична и Средновековна археология, интердисциплинарни изследвания и работа по археологическата карта на България. Ще бъдат изнесени важни моменти от проучванията по трасето на магистралата Русе – В. Търново.
На 28 май ще бъде открита изложбата „Frontiers of the Roman Empire – Danube Limes (Eastern Segment)“ в Гранд Хотел Рига. Това е същата изложба, която бе показана в Централата на ЮНЕСКО в Париж през 2025 г. по време на българското председателство и у нас се показва специално за русенци.
На 28 май ще се проведе и Работна среща, свързана с номинацията за разширението на обекта на световно културно наследство на ЮНЕСКО „Граници на Римската империя – Дунавски лимес“ в България, Хърватия, Сърбия и Румъния. Същият ден следобяд ще бъдат и презентициите, свързани с Дунавския Лимес – на проф. Людмил Вагалински, на Йоан Оприш, Университет Букурещ, на Неманя Мрджич, Археологически институт – Белград, на Тино Лелекович, Хърватска академия на науките и изкуствата, Влатка Ревалд-Радолич, Министерство на културата и комуникациите, Хърватия, на Ирменгард Майер, Федерално министерство на жилищното строителство, изкуствата, културата, медиите и спорта, Австрия и на Рене Плойер, Федерална служба за опазване на паметниците, Австрия.

Участие в XVIII издание на традиционното за град Русе състезание взеха ученици от 6 основни и средни училища в Община Русе, които мериха сили в две възрастови групи: 5-7 клас и 8-11 клас в категориите “Есе” и “Мултимедийна презентация”. Събитието се организира от Народно читалище „Гоце Делчев 2009“ – Русе, Регионален исторически музей – Русе и Сдружение „Воеводи“.
Компетентно жури в състав Ренета Рошкева, зам. директор на Регионален исторически музей – Русе (председател на журито), д-р Росица Георгиева, Искрен Веселинов, Магдалена Трифонова, Юлиян Гюрчев и Траян Тотев оцени представянето на участниците, които се бяха готвили усърдно по разнообразни теми, свързани с миналото на град Русе и Русенския край.
В тазгодишното издание се включиха ученици от СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“, СУ „Васил Левски“, ОУ „Отец Паисий“, ОУ „Братя Миладинови“, АЕГ „Гео Милев“ и ПГПТ „Атанас Ц. Буров“.
В категория „Есе“ от първа възрастова група първо място получи шестокласничката Мина Мехмедова от СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ с темата си за „Стефка Евстатиева – златният глас“. Второто място в категорията получи Иван Минчев от СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ – „Русе – град на първите неща и първият метален кораб“. На трето място беше класирана Лорета Георгиева от VI клас на СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ с темата „Русе – люлката на първия професионален театър“. Поощрителна награда получи Искренна Кирякова от ОУ „Отец Паисий“ за есето си „Къщата на градския бит“.
В същата категория от втора възрастова група първо място получи Радост-Йоана Любенова, Х клас на СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ с темата „Първата корабостроителница в България“. На второ място беше класирано есето „Хор Родина – гласът на традицията и духа“ на единадесетокласничката Ева Касабова от АЕГ „Гео Милев“.
В категория „Мултимедийна презентация“ от първа възрастова група бяха отличени:
• първо място – учениците от VII клас на СУ „Васил Левски“ Емир Зюлкяр и Делян Пенев – „Русчук като имперска лаборатория на модерността“;
• второ място – учениците от ОУ „Васил Априлов“ – Костянтин Хлусов и Теодор Конакчиев – „Известни русенки „извън сянката на историята““;
• трето място си поделиха два екипа, а именно: Мариана Стоянова, М. Ангелова, М. Димитрова, Р. Капнилов и М. Анастасова от ОУ “Братя Миладинови” с презентация „Известни български спортисти, родени в Русе“ и Димана Коева, Полина Манушкова, Симона Иванова от VI „в“ клас на СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ с „Първият плаващ басейн-ресторант в България“.
• Поощрителна награда бе връчена на Максим Стоянов и Мартино Енчев от VI „а“ на ОУ „Отец Паисий“ за презентацията „Паметникът на моряка и българският флот“.
В същата категория от втора възрастова група бяха отличени на първо място Ева Касабова и Християн Колев от АЕГ ,,Гео Милев” за „Исторически преглед на дейността на Русенската търговско-индустриална камара” и на второ място – Евелина Сабриева и Даниел Тодоров от ПГПТ „Атанас Ц. Буров“ – Русе за „Книжарят Иван Грозев Русинов“.
Освен призови грамоти, всички отличени получиха и парични награди.

По този повод Регионален исторически музей – Русе обявява свободен вход за посещение на експозицията на Историческия музей, разположен на пл. „Александър Батенберг“ 3. Работното време на музея е от 9.00 до 18.00 ч.
Сградата на Историческия музей е построена през 1882 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Първоначално е предназначена за Окръжно управление. През 1946 г. в нея се настанява Окръжния съд, а от 2007 г. след преустройство, тук се помещава Историческия музей. Експозиционните зали са разположени на два етажа и представят експонати от археологическите обекти от Русе и региона, както и част от въоръжението от периода на Освобождението до Втората световна война.
Освен постоянната експозиция, посетителите ще могат да разгледат и две временни изложби. В зала „Княз Александър I“ е представена гостуващата експозиция „Поглед към началото. Най-старият некропол на Деултум”, създадена от Общинския исторически музей в Средец. Тя показва находки от проучванията в Националния археологически резерват „Деултум – Дебелт” и представя част от богатата колекция на музея в Средец от керамични и стъклени съдове, бижута, медицински инструменти, детски играчки и фрагменти от всекидневните игри на римляните.
В зала „Русе“ е подредена гостуващата изложба „Раннохристиянски римски мозайки, открити на българска земя“ с автор Катя Лекова. Експозицията представя вдъхновяваща интерпретация на античните мозайки – своеобразни „килими“ от камък с разнообразни форми и цветове, създадени от мраморни фрагменти, изкусно подредени в интериора на римски домове и обществени сгради. Подобни образци на изтънченото римско изкуство са открити на множество места по българските земи и представляват културно наследство с изключителна стойност. Съхраняването им обаче изисква значителни ресурси и грижи, тъй като често са изложени на открито в труднодостъпни райони, а пренасянето им в музейна среда е сложно и в много случаи невъзможно. Изложбата включва 33 картини, създадени с алкидни бои върху стъкло, всяка от които е ръчно изработена по авторска методология, целяща максимално дълготрайно съхранение на изображението.

През 2025 г. е учреден организационен комитет за българо-румънско сътрудничество в областта на изследване на Елинистическата епоха на Балканите (IV – I век пр. Хр.). Негови членове са Регионален исторически музей – Русе, заедно с музеите в Бузъу и Питещ, Румъния. Основната задача на комитета е представяне на нови археологически обекти от епохата и анализиране на информацията от вече проучените места. На фокус ще бъдат актуални научни дискусии, свързани с проблемите на епохата на Елинизма. Планирани са срещи на учени от България, Румъния и други заинтересовани страни на всеки три години, във формата на колоквиуми, конференции или кръгли маси. Първата среща е настоящата международна конференция в Русе. Предвижда се издаването на представените доклади в научен сборник.
Проф. Валериу Сърбу от Археологическия институт „Василе Първан“ в Букурещ ще представи обобщен доклад за периода на късния елинизъм от територията на южна Румъния. Нумизматът Габриел Талмацки ще презентира основните проблеми на монетната циркулация в областите Северна Добруджа и Мунтения. Ще участват и други археолози, които ще представят различни аспекти от разглеждания период за територията на Румъния. Участват и двама археолози от Държавния университет в Кишинев, Молдова. Те ще представят обекти от най-северната част, обитавана от тракийско население в древността.
От българска страна ще участват редица млади археолози, които ще представят предимно новопроучвани обекти от последните години. Обобщаващ доклад за изследванията в гетската столица Хелис при „Сборяново“ до Исперих ще представят проф. Тотко Стоянов, Даниела Стоянова и колектив от Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Експозицията представя вдъхновяваща интерпретация на античните мозайки – своеобразни „килими“ от камък с разнообразни форми и цветове, създадени от мраморни фрагменти, изкусно подредени в интериора на римски домове и обществени сгради. Подобни образци на изтънченото римско изкуство са открити на множество места по българските земи и представляват културно наследство с изключителна стойност. Съхраняването им обаче изисква значителни ресурси и грижи, тъй като често са изложени на открито в труднодостъпни райони, а пренасянето им в музейна среда е сложно и в много случаи невъзможно.
Темата за античната мозайка отдавна вълнува Катя Лекова – химик и университетски преподавател, но и отдаден ценител на класическото изкуство. Вдъхновена от идеята за съхраняване на тези ценни шедьоври на античността, тя посвещава години на проучване, фотографиране и творческо пресъздаване на откритите фрагменти. Чрез собствена техника художничката пренася изображенията върху стъкло, като едно от основните предизвикателства в работата ѝ е постигането на устойчивост и високо качество на творбите.
Изложбата включва 33 картини, създадени с алкидни бои върху стъкло, всяка от които е ръчно изработена по авторска методология, целяща максимално дълготрайно съхранение на изображението. Проектът вече е представян в редица културни институции, сред които Регионалните исторически музеи в Стара Загора (2023) и Поморие (2022), Софийска галерия (2019), както и галерия „България“ в Рим (2024).
Основната мисия на изложбата е да популяризира богатството на българското културно наследство, като насочи вниманието към раннохристиянските римски мозайки, открити, реставрирани и експонирани в български музеи и институции при спазване на международните стандарти за опазване.
Експозицията може да бъде разгледана в Историческия музей в Русе до 16 май.
„Тази изложба е пътуваща и е с мисия да популяризира римските мозайки, разкрити по нашите земи. Започнах съвсем случайно да рисувам и да пресъздавам римски мозайки от подове върху картини. Първата пресъздадена мозайка е от Малката базилика в Пловдив, а първата изложба беше през 2019 г. в старинен Пловдив. През 2021 г. исках да направя експозиция и в Малката базилика, но COVID-пандемията тогава попречи”, казва авторката Катя Лекова.
Катя Бадинска-Лекова е завършила Химико-технологичния университет, София през 1965 г. (магистър по химическо инженерство). През 1973 г. е доктор по науки в областта на инструменталния анализ в органичната химия. От 1985 г. е доцент в същата област. От 1996 до 2016 г. е преподавател в Югозападния университет „Н. Рилски“, Благоевград. Катя Лекова е автор на повече от 60 научни публикации, една книга и 7 патента. Участва активно в научни форуми в България и чужбина, свързани с анализа и контрола на различни химикали и продукти. Член е на Съюза на учените в България, Съюза на хранителната промишленост и др. Катя започва да рисува в началото на 70-те години на 20-ти век, а първата ѝ изложба с маслени бои е през 1981 г. в София. След това продължава с пастели, а по-късно използва алкидни бои върху стъклени повърхности. Картини на Катя Лекова са в частни колекции в България, Австрия, Чехия, Германия, Англия, САЩ и др. Тя се вдъхновява не само от процеса на рисуване, но и от фотографията, пътуванията, музиката и най-вече от семейството си.

Тя се опира на дългогодишно проучване на рибарските общности по реката, въз основа на което са формирани културните наследства, обвързани с темата. За пръв път у нас се проследяват измеренията на рибарските общности – извън историята им и класическата етнография, която описва лодки, мрежи, техните названия и начини на изработка. Поставен е акцент върху начин на живот, който е остойностен и представен като основа, върху която се проектира нематериално културно наследство, разгледано като знания, умения и културни практики, свързани с риболова и река Дунав.
Рибарите са тези, които ловуват с лодка и мрежи, както са го правили дедите ни от хилядолетия. Дунав е мястото на изява на техните знания, умения и културни практики, но едновременно с това са важни и местата, на които рибарите принадлежат. Те са част от градския наратив и от културната парадигма на всяко едно място по реката. Те познават брега и реката, както и нейните острови, променливи заливни места, появяващи се, изчезващи животински видове и разказват за тях.
Рибарите и тяхната дейност принадлежат към домодерната култура, която пряко зависи от природните цикли и е подчинена на сезоните. Едновременно с това разказите на рибарските общности представят групата в настоящето като част от зависимите от околната среда, от индустриализация и урбанизация, от войни и замърсявания, от регламенти и забрани.
Проучването за рибарите и техните културни наследства дава възможност да се погледне към измеренията на река Дунав и нейното непрекъснато конструиране и въобразяване в последните две столетия, при което са намерени множество свидетелства и примери за превръщането й в ценност. С експонирането на изложби и музейни експозиции по Дунав, чрез последяване на знанието за острови и места на памет по реката, са очертани процесите на антропологизиране на реката.
Безспорно приносен елемент в проучването е формулирането на културния пейзаж по Дунав като елемент от местните културни наследства, който стъпва на знание и практики, притежавани от рибарските общности, но се гради и върху паметта за места и хора, които са обвързани в своите изяви с формите на културен пейзаж.
Текстът се разгръща върху познанието на отделните места от Силистра до Видин, като стъпва върху 126 интервюта, събирани през различно време. Тези свидетелства също са публикувани в книгата, за да покажат общото знание за риболова, за реката, за места и пейзажи, за музейни активности, които подкрепят процесите на разпознаване и споделяне на наследства.
Честит Ден на река Дунав!

Експозицията съдържа материали от фондовете на Регионален исторически музей – Русе и Регионален исторически музей – Велико Търново. Тя представя тухли и керемиди, произвеждани от римските кастели по Долния Дунав, върху които са запазени отпечатъци от хора, домашни и диви животни, както и птици. Изложбата е допълнена от интерактивен модул, чрез който посетителите могат сами да направят отпечатъци в пясък с помощта на специално изработени печати.
Установяването на римската власт в провинция Долна Мизия бележи важен поврат в развитието на региона. Срещата между местните тракийски традиции и добре организираната държавна система на Рим води не само до политически промени, но и до ново отношение към природата и животните.
За траките домашните животни са били част от свят, в който всекидневието, вярванията и обредите са тясно преплетени. Римляните обаче въвеждат по-прагматичен подход. За легионите по Дунавския лимес животните са преди всичко стратегически ресурс, необходим за придвижването, снабдяването и поддържането на военната инфраструктура.
Тази промяна може да бъде проследена дори върху най-обикновените предмети – тухлите и керемидите, произвеждани за нуждите на римските военни съоръжения. Върху все още меката глина са останали отпечатъци от кучета, котки, птици, селскостопански животни и хора. Днес тези следи предоставят ценна информация за живота в и около римските кастели.
Римската администрация организира производството на строителни материали в голям мащаб, за да отговори на потребностите на военните центрове в Нове, Сексагинта Приста и Никополис ад Иструм. Всеки кастел изработвал собствени тухли и керемиди, които носели характерни печати и отличителни белези. В производствения процес често участвали и самите легионери.
След оформянето им от влажна глина тухлите били оставяни на открито, за да изсъхнат преди изпичане. Именно тогава върху тях оставали следи от животни и хора, преминаващи през работните площадки. Сред най-ценните находки са отпечатъците от боси детски крачета, които свидетелстват за присъствието на семейства в близост до военните лагери. Те подсказват, че децата на занаятчии и помощен персонал са играели или са помагали край местата за производство.
Особено редки и интересни са отпечатъците от римски военни обувки (caligae), оставени върху неизсъхналата глина. Характерните метални капси по подметките образуват специфични следи, които позволяват на изследователите да определят дори размера и типа на обувката. Тези отпечатъци често могат да бъдат свързани с легионери, участвали в контрола или организацията на производствения процес.

Днес тези случайно съхранени следи се превръщат в ценен източник на информация за археолозите. Те разкриват подробности за животинския свят, околната среда и всекидневието около римските кастели – сведения, които костните останки невинаги могат да предоставят в пълнота.

И тази година римската крепост „Сексагинта Приста“ ще предложи на своите посетители атрактивни възстановки от антично време с характерните за периода облекла, вкусове, игри и продукти. Ще бъде представен един пазарен ден, в който занаятчии и производители ще демонстрират разнообразни изделия, ще разкажат за начините на тяхното създаване и предназначение. Първи италийски легион ще покаже пред гостите на крепостта как се въоръжават млади легионери, по какъв начин войската се подготвя за битка, как изглежда бойното снаряжение. Малките и големи посетители на Сексагинта Приста също ще имат възможност да се превъплътят в образите на легионери с адаптирани сетове от щитове, мечове, брони и шлемове.
Ще ви очакваме на 30 май, от 10.30 ч. на римската крепост. От 11.30 ч. ще започне първата демонстрация на Първи италийски легион!
Вход свободен!

Негов автор е Даниела Костова, творец, живеещ в САЩ, който от години е почитател на Екомузея и следи отблизо неговата активност. Събитието е част от програмата на Фестивал за съвременно изкуство на Художествена галерия – Русе.
“Екологичен барок” е фасадна интервенция, която активира зазиданите прозорци на Русенския екомузей с образи, комуникиращи климатично напрежение. Тези архитектурни отвори стават драматична сцена – там, където погледът е спрян, се появяват големи детски фигури с гнездящи щъркели върху главите им. Косите им се превръщат в барокови прически, натрупващи отпадъци и тежест (на времето).
Децата не са просто декоративен елемент, а свидетели и носители на моралната и генерационна тежест на климатичната промяна. Те са будни, уязвими и категорични, понякога мълчаливи, понякога гневни. В тези „слепи прозорци“ бъдещето се материализира, поставяйки под въпрос самата архитектура на настоящето. Вместо да спира погледа, изображението го ангажира и активира мисълта.
Косите на детските фигури са едновременно скулптурни форми и терен за натрупване – там гнездят щъркелите, които заедно с традиционните клонки, носят пластмасови сламки и отпадъци, символ на човешката дейност. Гнездото се превръща в архив на антропоцена – барокова излишност, но от пластмаса и консуматорски отпечатъци, а не от злато и дантели.
Щъркелът, дълбоко вкоренен в българската културна памет като символ на завръщане и плодородие, тук се превръща в символ за разклатен екологичен баланс. Миграционните модели се променят, местообитанията се сриват, тревожността за това, което ще се случи утре е навсякъде. Ако щъркелът не се върне, губим не само природния ред, но и културния ритъм.
Децата стават временни домакини на изчезващи видове, поставени в рамките на архитектурните отвори, които някога са били прозорци към света. Те активират не само фасадата на достолепната сграда, но и вътрешното, невидимо отвън съдържание на Екомузея, като го свързва с проблемите на деня.
„Екологичен барок“ е разказ за свят, в който визуалната показност и натрупване на излишества (прически и отпадъци), контрастират с ограничената перспектива и крехкото равновесие на природата. В тази интервенция децата и щъркелите се срещат в общата си тревога – едните като бъдеще, другите като природен компас, в метафора за свят, който се бори да не загуби посоката си.
Арт-проектът е с временен характер. Почистването на изображенията става само с вода.

Тя е в крайдунавския град като част от проекта #RomansWineDanube, който представя културния маршрут „Римските императори и дунавския път на виното“, сертифициран от съвета на Европа. Русенският музей е представител на този маршрут за България. Част от дейностите предвиждат дестинацията да бъде популяризирана чрез фестивала Римски пазар на Сексагинта Приста сред останалите крайдунавски региони с описания от блогъри.
Първата точка от русенската обиколка на Елена съвсем естествено беше Римската крепост „Сексагинта Приста“, която е представителния обект за европейския културен маршрут. Освен че се запозна с историята на кастела, тя научи за съвременните възможности за развитие на културния туризъм чрез археологическата експозиция, като част от обектите на Дунавския римски Лимес. Елена Посети Историческия музей, след което се отправи на разходка в централна част на Русе, за да разгледа архитектурата, да опита местни вкусове, да усети атмосферата на града и да ги опише в платформата Creativelena.
До този момент Елена е била в Кошице, Словакия, за да проучи нейния винен фестивал, Алба Юлия, Румъния, където има римски фестивал и през Букурещ дойде в Русе.

Тя е подготвена от уредниците в отдел „История на България XV–XIX век“ на Регионален исторически музей – Русе.
Изложбата представя синтез от свидетелства на участници в Априлското въстание, публикации от периодичния печат (както от издания, свързани с официалната османска власт, така и от български емигрантски вестници в Румъния), както и от най-ранните историографски изследвания, посветени на епохата на Възраждането. Чрез прецизно подбрани цитати от епохата се създава усещане за „глас“, „отглас“ и „ехо“, които пресъздават събитията от въстанието, случили се географски далеч от региона на Русе.
Свидетелствата в изложбата са обособени в три основни раздела:
„Гласове“ – разкази за изявени участници във въстанието, представени през спомените на техни съратници. Героите са групирани по двойки според сходства в съдбите им или в ролята, която изпълняват по време и след въстанието.
„Периодичен печат“ – преглед на отразяването на събитията в местния, емигрантския и чуждестранния печат. Наред с официоза на Дунавския вилает – в. „Дунав“, са включени и откъси от издания, списвани от българи в Румъния (Браила, Плоещ, Гюргево, Букурещ), базирани на достигналата до тях информация.
„Памет“ – свидетелства от мемоарни издания на поборници и общественици, публикувани скоро след Освобождението, които поставят събитията в по-широк исторически контекст.

Проучването стъпва върху непубликувана досега информация от търговски тефтери и кондики, съхранявани в архива на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, единадесет държавни архива и тридесет и шест исторически музея, прегледани лично и на място от автора.
„Събраните в това изследване дълги ценови серии позволяват с по-голяма увереност да са потърсят отговорите на важни въпроси, свързани с миналото ни през епохата на Българското възраждане. Например – заражда ли се национален пазар преди Освобождението? Или – какъв е вещният свят, заобикалящ възрожденския българин, какви са потребителските му предпочитания, нови моди и стари традиции. Появата и навлизането на нови стоки, при това не само вносни (като кафето, памучното платно, алафрангата), но и автохтонни (напр. постепенната замяна на виното с ракията или на грубата аба с относително по-финия шаяк). Без съмнение цените и заплатите представляват важен градивен материал за реконструкция на стопанските динамики и за подобряване, дори удължаване назад във времето, на съществуващите оценки за брутния вътрешен продукт. Представените тук сурови цифрови данни, надявам се, биха могли да послужат и за отговори на много друг въпроси – от макроикономиката през ежедневието чак до стандарта на живот.
Всички таблици обхващат и първите осем години след Освобождението, за да се „застъпят“ с много по-стройните ценови редици, събирани от нашата статистика след 1887 г. За да се хвърли мост между двата формално отделени исторически периода – османски и княжески, наред с оригиналните стойности в грошове (на ока, лакът, аршин, метикал и пр.) съм представил всички цени и в левове (франкове) спрямо въведената през 1888 г. метрична система.“ (проф. М. Иванов)

Събитието ще бъде водено от доц. д-р Мира Душкова и Теодора Бакърджиева.
Изданието събира поредица от проучвания, свързани с миналото на жените в крайдунавския град, участието им в обществения живот от Възраждането до наши дни, като обхваща проблематика, която все още не е достатъчно представена в научните среди.
Книгата е с обем от 480 страници, съдържа над 30 статии и повече от 280 изображения. В нея са представени личностите на жени, родени или свързали живота си с Русе по един или друг начин – Димитрана Иванова, Екатерина Каравелова, Рада Петрова, Стоянка Драгнева, Евгения Димитрова, Леокадия Регутенко, Хилда Искович, Анастасия Обретенова, Екатерина Манчева, Мария д-р Бисерова, Станка Икономова, Недялка Гатева, Райна Гатева. Представени са и женските дружества „Стопанка“, „Добродетел“, „Закрила“, „Любов към родината“, „Милостив кръст“, „Славянка“. Изследвани са теми за жените в благотворителността, в медицината, в спорта, в образованието. В част от разработките присъстват и мъжете, защото е трудно да си представим историята, без тях.
„Жените винаги са били равностойна част от миналото на човечеството, но векове наред официалната „История” е представяла единствено миналото на царе, папи, патриарси, пълководци, т.е. тя е била история на мъжката линия. Жените, дори най-заслужилите представителки на женския пол, остават неизвестни за поколенията“, казва авторката.
Ренета (Даскалова) Рошкева е историчка, завършила специалност „История и теория на културата” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Повече от тридесет години работи в Регионалния исторически музей в Русе и изследва различни аспекти на историята на жените и взаимоотношенията между половете на прехода от традиционната към модерната епоха. Авторка на „Албумът Искович” (Русе, 2022), съавторка с Румян Ганчев на „Жива традиция” т. I и II (Русе, 2013 и 2018) и с Надежда Цветкова „Училището на Notre Dame de Sion в Русе (1897 – 1948)” (Русе, 2008).

От 23 февруари до 27 февруари от 9.30 ч. до 17.00 ч. всяко дете ще може да си изработи мартеница. Темата тази година е посветена на мамута. Работилницата ще бъде като допълнителна атракция за посетителите на музея. Децата, които посетят Екомузея през седмицата 23 – 27 февруари, ще могат да изрежат шаблон от филц под формата на мамут, към който да прикрепят и мартеничката.

Желаещите да се включат в работилницата за мартенички заплащат единствено входна такса за музейния обект.

„Реките на времето“ разказва за съдбите на два рода, преживели Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, както и за ужасите, сполетели „бившите хора“ в лагерите Куциян и Белене. Всяка представена история в романа е истина, основаваща се на реални спомени и документи от семейството на автора. Пътищата на главните герои се преплитат с тези на някои от най-славните личности от началото на века като Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров-Майстора. Пред читателя оживява цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето – от омнибусите и глъчката на София от началото на ХХ век, през трамваите, заведенията и старите улички – до еднопосочния влак с крайна дестинация Белене.
„Реките на времето“ е много повече от разказ за съдбите на два рода. Вплетено в страниците на романа е миналото на националната памет. По думите на историка Стефан Иванов „най-голямата ценност на романа е, че се опитва да пренася ценностите и душевното богатство на една изгубена България в днешното безчестно време“.
„… Реките на времето“ е майсторски написана книга, която се чете като откровение. Тя е реквием за едно отминало и неповторимо време на страдание и възторг, за поколение, градило с ентусиазъм и вдъхновение една България, смачкана от ботуша на комунистическите издевателства и възкръснала за нов живот, но осакатена и без необходимите устойчиви житейски ориентири… Романът напомня пъстър калейдоскоп, пъзел, класьор с грижливо подбрани случки и истории с вкусен ретро аромат, с неподправен патос и умело поддържана интрига и образна система. Героите на сагата не само заживяват свой собствен живот, но и стават привлекателни като пример на подражание за благодарния читател. „Реките на времето“ е важен и необходим опус за днешното ни време и ярко достижение на българската историческа проза…“.
/Борислав Гърдев/

„… Наративите в тази книга текат в сложна времева структура. Така че ти в нито един момент не си само в едно време. Влиза се по различни пътеки. Както казва Борхес, движиш се по разклонените пътеки на текста. И романът е белетристично постижение, защото успява да създаде тази градина с разклонени пътеки на текста…“.
/Георги Лозанов/
Авторът на романа Евгения Кръстева-Благоева е доцент, доктор на науките и преподавател в Департамент „Антропология“ на Нов Български университет.