Експозицията е своеобразна панорама на рекламното дело в България от началото на 20 век до края на Втората световна война. На 37 тематични табла могат да се видят репродукции на около 900 реклами. Те обхващат всички области от всекидневието на българина в посочения период. Показани са реклами от вестници, списания, афиши, брошури. Представени са не само най-големите компании като AEG, Krups, Siemens AG, които предлагат своята продукция на българския пазар, но и по-малки фирми в областта на кинкалерията, модата и други. Показани са реклами, описващи градския живот в страната по онова време, но и такива, свързани със селото. Любопитно е графичното оформление, което е съвсем различно от днес, а някои от рекламите са шедьоври с хумористичен привкус на посланията. По-ранните реклами са рисувани, а по-късно навлиза и черно-бялата фотография. Друг специфичен елемент е съдържанието – старите реклами акцентират върху продукта – какво представлява сам по себе си и неговите качества.
Целта на изложбата е да подкани публиката да усети духа на епохата от началото на ХХ век.
Изложбата е дело на Държавен архив – София. Осъществена е със спонсорството на AEG.

Първата по рода си изложба ще представи спасени от сдружението бездомни котки, които могат да бъдат осиновени.
Котетата могат да бъдат видени в Екомузей с аквариум в периода 01 – 03 декември от 9:00 до 18:00 часа.
Посетителите на музея ще могат да се запознаят очи в очи с част от моделите от благотворителния календар на Сдружение „Германо-българска помощ за животните“ за 2024 г., в който освен котки има и кучета, също питомци на кастрационния център. Календарът може да бъде закупен на място.
Ако някой от посетителите реши да приюти коте, ще може да попълни анкета за кандидат-осиновител и ще получи ценна информация за целия процес на осиновяване.
Всички котки са кастрирани, обезпаразитени, ваксинирани и здрави!

Експозицията проследява, както процеса на зараждане на горите, така и пъстрия растителен и животински свят, който пазят. Изложбата съдържа важна информация за биоразнообразието по нашите географски ширини, както и любопитни детайли за залесяванията. Представени са четири типа гори, които са приоритетни за опазване в цяла Европа. Посетителите ще се запознаят и с най-съществените заплахи за тях, предизвикателствата пред тяхното съхраняване и възстановяване.

Русе е третата спирка от турнето на изложбата „Чудесата на природата: от семе до гора“ след София и Бургас. Може да бъде видяна в Екомузей с аквариум до 28 декември.

Горите са най-големите складове за въглероден диоксид след океаните и играят ключова роля за регулирането на климата на планетата. Освен това те осигуряват ресурсите, необходими за съществуването на живите организми – питейна вода, чист въздух и суровини за енергия. Също така горите са ценни природни екосистеми и дом на богато биологично разнообразие, което намира в тях храна и подходящи местообитания за създаване и отглеждане на потомство.

Книгата съдържа 32 доклада, разпределени в пет тематични групи – градски места и личности, музеи и наследства, женски места на памет, всекидневие и празници през социализма, интерпретиране на културни наследства. Научните постановки са дело на специалисти от музеи от цялата страна, експерти от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, преподаватели в университети и учебни заведения, докторанти. Съставител е проф. д-р Николай Ненов, а рецензенти – доц. д-р Валентина Ганева – Райчева от Института по етнология и фолклористика с етнографски музеи и д.н. Росен Малчев от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“.
Том XXVII може да бъде закупен от музейния магазин на пл. „Княз Александър I“ в Русе.

Изданието излезе на книжния пазар през миналата година и спечели сърцата на десетки хиляди читатели с историята за монаха Тих и вдовицата Добрана. Групата от 40 човека пристигна от София, за да извърви част от пътя на героите от романа. Освен Червен, участниците в пътуващия семинар преминаха и през други емблематични места от долината на Ломовете като пещера Орлова чука, Пътека на исихастите в село Пепелина, манастира „Света Марина“ в Каран Върбовка, Крепчански скален манастир, Басарбовски манастир и Ивановските скални църкви.
За да създаде „Сърце“, Виктория Бешлийска посещава Русенският музей и долината на Ломовете, а един от основните й консултанти и водач тогава е уредникът Евгени Георгиев. При осъществяване на настоящото пътуване с почитатели на романа, Бешлийска отново се опира на експертната помощ на Евгени Георгиев като съдействие й оказва и екскурзоводът Велизар Великов, както и хора от туристическо дружество „Приста“. „Дълбоко благодарна съм на Регионален исторически музей – Русе в лицето на Евгени Георгиев и Велизар Великов, които със своите знания, професионализъм и лична харизма успяха да ни потопят в автентичната атмосфера на долината на Ломовете и да ни разкрият част от духовните богатства на Средновековна България. Не спирайте да работите усърдно за популяризирането на този край! Всеки българин трябва да се докосне до него.“, споделя Бешлийска.

Те са част от съвместен проект на Регионалните музеи в Русе и Силистра, посветен на 80 години от спасяването на българските евреи. Реализацията става възможна с подкрепата на Министерство на културата.
Дипляните представят разработени културни маршрути в градовете Русе и Силистра, които очертават ключови топоси, обвързани с живота и дейността на еврейските общности. Информационните материали са следствие от теренни проучвания и интервюта, направени от музейните специалисти от Русе и Силистра – проф. Николай Ненов, Ренета Рошкева, Искра Тодорова, Силвия Костадинова, Вера Милева и д-р Наталия Минчева. Представени са възлови обекти, свързани с местната памет за евреите.
Русенският културен маршрут е от осем спирки. Стартира от Историческия музей и преминава през еврейския квартал и блок „Вулкан“, построен на мястото на кино „Цанко Церковски“ на улица „Дондуков-Корсаков“ 101, родната къща на Елиас Канети, къщата, в която е живял Жул Паскин, Паметника на жертвите на холокоста на площад „Д-р Мустаков“, клуб „Шалом“, паметника на нобеловия лауреат и завършва при Дом Канети на ул. „Славянска“ 12.
Силистренският маршрут се състои също от осем спирки като началото е от Историческия музей, след което продължава по улица „Христо Смирненски“, на която са били домовете на много от заможните евреи в Силистра. Следващите места са Катедралната църква „Св. св. Петър и Павел“ в близост до която е домът на Жак Ешкенази, от чийто балкон звучал шофар, с който евреите възвестявали настъпването на Новата година, гробът на Елиезер Папо, ул. „Капитан Кърстев“, Синагогата, сградата, позната като Дом на техниката и Дунавският парк.
Двата културни маршрута ще бъдат интегрирани в екскурзоводските услуги на музеите в Русе и Силистра, но благодарение на дипляните, посетителите ще могат да посещават местата и самостоятелно. Предстои двата музея да проведат промоционални турове по така конструираните маршрути, както и провеждане на образователни занимания с подрастващи.

Конференцията беше с тема „Биосферни паркове и природно наследство“ и се проведе в рамките на проект „Образователни и културни аспекти при представянето на природното наследство – обекти на ЮНЕСКО – в център „Биосфера“ на Природонаучен музей с. Черни Осъм“.
Магдалена Трифонова и Виктория Друмева представиха пред аудиторията обучителните програми, които Русенския музей предлага на своите посетители. В конференцията участваха специалисти от Австрия, Финландия, Германия, Франция и България.
Конференцията има за цел да проучи модели на най-добри практики от различни биосферни резервати по темите за образование за ученици, както и за образование за устойчиво развитие на всички възрасти. Тя се фокусира върху работещи модели за информиране и включване на населението, които ще спомогнат за създаването на функциониращо управление с участието на биосферния резерват Централен Балкан. Друга важна цел е повишаването на обществената осведоменост, както и повишаването на ангажираността на местните общности с фокус върху младежта.

Посетителите ще имат възможност да се включат в образователни игри и работилници.
Участниците в събитието ще научат, че прилепите не са никак страшни, а напротив, различни и симпатични. Те притежават сетива и възможности, за които не сме и подозирали. Ехолокацията се използва от някои животни, например делфините, китовете и прилепите, за ориентация и намиране на храна. Прилепите са способни да летят в пълна тъмнина в убежищата, в които живеят – пещери, фуги в жилищни сгради, пукнатини, хралупи на дървета и др. Те генерират ултразвук, който варира от 14 000 до 100 000 Hz, което е над прага на човешкия слух (обикновено между 20 Hz и 20 000 Hz). Отделни индивиди от човешкия вид могат да чуват в ниския спектър на ултразвука, но това е рядко срещано.
В България се срещат 33 вида прилепи от установените 35 в Европа и всички те са насекомоядни. Прилепите са много полезни, защото голяма част от насекомите, с които се хранят са вредители в селското стопанство, а тези в градовете помагат в борбата с комарите. Едно малко кафяво прилепче може да изяде 1000 комара на вечер!
Нека всеки един от нас помогне с разпространяването на информация за важното значение на прилепите, за опазването им в бъдеще. Един от начините да защитим прилепните колонии е като запазим и над 6000 пещери в България. Много от тези пещери попадат в местообитание, което е обект на защита в мрежата НАТУРА 2000 по Директивата за хабитатите – местообитание 8310 Неблагоустроени пещери. В Област Русе това са пещерите Орлова чука, Зоровица и Гъбарника.
Информационната кампания Нощ на прилепите в Европа/България ще се отбележи през 2023 година благодарение на приноса и доброволния труд на всички партньори в кампанията.
Какви събития предстоят?
Демонстрация на ехолокация, игри със звука и за ума, ориентация в пространството, „прилепни игри“, занимателни ателиета, арт работилници, презентации, ще провокират интереса към тайнствения живот на прилепите.
 
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РУСЕ
27-ма МЕЖДУНАРОДНА НОЩ НА ПРИЛЕПИТЕ 2023 г.
07 ОКТОМВРИ
(ПРОГРАМА)

17.00 – 18.00 ч. – “В ръкавиците на прилепаря” – маркиране на „прилепи“ и методи за улавянето им
Място: Лапидариум
17.00 – 19.00 ч. – Занимателна работилница за изработване на домино на прилеп
Място: Лапидариум
17.00 – 19.00 ч. – Ателие за изработване на макети на прилеп от глина
Място: Лапидариум
17.00 – 19.00 ч. – Образователна игра “Какво не знаем за прилепите?”
Място: Лапидариум
17.00 – 19.00 ч. – „Да изследваме прилепите” – игра в тунел за опознаване на убежищата на прилепите
Място: Лапидариум
18:00 – 19:00 ч. – Кулинарна работилница – украса на сладки с форма на прилеп
Място: Лапидариум
17.00 – 18.00 ч. – Една година от живота на прилепа – образователна игра
Място: Лапидариум
17:00 – 19:00 ч. – „С лице на прилеп“ – фейспейнтинг
Място: Лапидариум
19.00 – 20:00 ч. – Прoвокация с Ехолокация – презентация, демонстрация, предизвикателства и интерактивни игри – Красимир Киров и Андрей Тотев.
Място: Лапидариум

Партньори: Сдружение „Приятели на музея“, Регионален исторически музей – Русе, EUROBATS.
При неблагоприятни метеорологични условия, събитието ще се проведе в Екомузей с Аквариум – ул. Етър 3.

Той предостави на музея три цветни проекта, ръчна изработка, за възстановяването на Концертната зала в оригиналния ѝ вид – таван с пластична украса и стени с арки и колони.
Дарението включва и два албума, съдържащи фотоси от процеса на консервация и реставрация в началото на 80-е години на ХХ век, на три емблематични русенски сгради – Търговско-индустриалната камара (днес – Регионална библиотека „Любен Каравелов“), Немското училище и протестантски пансион (бивше Музикално училище, днес – Нумизматичен музей) и къщата на Моско Калми (бивш Дом на русенските писатели).
Към албума за сградата на бившето Музикалното училище е и една снимка с участници в реставрацията – от ляво надясно: Божидар Йорданов, Стефан Колев и Елена Ставракова.

Събитието ще се проведе в събота, 23 септември, от 16.30 ч. Реализира се в партньорство с Българско дружество за защита на птиците (БДЗП).
И тази година за малките посетители на музея са организирани образователни ателиета за изработване на макети и маски с образа на египетски лешояд, интерактивни предизвикателства, познавателни игри, фейспейтинг, викторина. В анималистичната работилница ще бъдат представени дигитални инструменти и подходи за научна илюстрация на животни.
Акцент в тазгодишното издание на събитието е опазване на лешоядите от отровите, които хората поставят, за да унищожават животински видове в природата. По тази причина специален гост на проявата ще е кучето Барс – немска овчарка, обучена да търси и открива отрови. Под ръководството на водача си Николай Терзиев, Барс ще демонстрира работата си на терен пред присъстващите в Лапидариума.
Българското дружество за защита на птиците разполага с единствения към момента екип за борба с отровите. Вече седем години специалистите водят борба с незаконното поставяне на отровни примамки в дивата природа, които нанасят непоправими щети върху популациите на редки и защитени видове хищни птици. През 2021 г. в България влезе в сила Национален план за борба с незаконното използване на отровни примамки в дивата природа, а тази година се сформира и специализирано звено за борба с престъпленията срещу природата към Министерство на вътрешните работи. Част от него са и два новосъздадени екипа с кучета, разположени в град Берковица.
Международният ден на лешоядите се отбелязва от 2006 година като начин да се подчертае значимата роля на вида. Известни като „санитарите на природата“, лешоядите заемат ключова роля в борбата с разпространението на заразни болести по животните и хората.
В миналото в България са гнездили четири вида лешояди – брадат, черен, белоглав и египетски. Днес брадатият лешояд не се среща в страната.
Популацията на египетския лешояд на Балканите за последните 30 години е намаляла с повече от 80%. Основните заплахи за вида са унищожаване на местообитанията му, безпокойство и бракониерство, поставяне на отрови, както и необезопасени електрически стълбове.

Научният форум се провежда в периода 30 ноември – 3 декември. Панелната сесия е озаглавена “Български мигрантски истории в контекста на колонизацията и деколонизацията: културни идентичности между Изтока и Запада”, организирана от Асоциацията по българистика и приета от АСИЕИ за годишната им конференция през 2023 г. В рамките на събитието г-жа Тихолова ще представи темата „Случаят „Еберхард Унджиян” – от семейна миграция към мобилност”. Познатият на повечето русенци Еберхард Унджиян – биолог, изследовател, публицист, преводач и бивш музеен служител в отдел „Природа”, публикува своята автобиография в Известията на Регионален исторически музей Русе. Този текст, заедно с текстовете на две интервюта относно житейските му пътища и препятствия, конструират специфичен мигрантски модел, който задвижва механизми на мобилността и културната адаптация в една винаги нова (чужда) среда. Роден в Германия от баща арменец и майка германка, той емигрира в България в годините на Втората световна война, където попада в съвършено различна среда – „трябваше да уча три езика – арменски, защото съм дошъл в арменско семейство, български, защото е езикът на държавата и френски, защото е езикът на търговията. И изобщо всички от семейството говореха френски”, разказва спомените си Унджиян.

Проф. д-р Николай Ненов говори за Сливенските етнографски музеи, а д-р Искрен Великов направи опит за реконструкция и прочит на археологическите експозиции на Русенския музей през 50-те години на ХХ век. Етнографът Десислава Тихолова представи концепция за наратив за изложбата “Разкази от окопите”, а експертът “Връзки с обществеността” Силвия Костадинова се фокусира върху експонатите с истории и съвременното изкуство като предизвикателство пред българските музеи.

Маршрутът ще се проведе в Силистра, а началната му точка е Археологическият музей в града. Събитието е част от проект, посветен на 80 години от спасяването на българските евреи, който се реализира от музеите в двата крайдунавски града с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Промоционалният тур е част от разработени културни маршрути, свързани със съхраняване на знанието за българските евреи на територията на градовете Силистра и Русе. Идейната концепция разгърна експертния потенциал на екип от историци, етнографи, специалисти по комуникации и куратори от музеите в двата града, които в продължение на няколко месеца извършиха теренни проучвания на градските пространства, за да систематизират ключови топоси, обвързани с живота и дейността на общността. Паралелно с това бяха реализирани и поредица от интервюта с евреи, а техните разкази от първо лице допълват теоретичните постановки като правят съдържанието по-близко, разпознаваемо и достъпно за аудиториите, а повествованието динамично и адекватно към възприятията на съвременната публика. Така формираните културни маршрути ще бъдат интегрирани в екскурзоводските услуги на музеите в Силистра и Русе, което ще обогати техния съдържателен репертоар.
Културните маршрути намериха своя визуален израз в създадените за целта дипляни. Информационните материали ще се раздават безплатно в музеите и благодарение на тях заинтересованите ще могат да обхождат местата и самостоятелно без участието на екскурзовод.
Във вторник, 31 октомври, от 11.00 ч. културните маршрути и издадените дипляни ще бъдат представени в Пресклуба на БТА в Силистра.
Предстои промоционален тур, свързан със знанието за евреите, да бъде направен и в Русе.

Снимките визуализират моменти от теренните проучвания на екипа по проекта в град Силистра.

Св. Литургия по повод честването паметта на Св. Теофана Басараб, канонизирана от Румънската православна църква на 21 май 2022 г. ще се състои в Скалната средновековна църква „Св. св. Теодор Тирон и Стратилат“ в комплекса Ивановски скални църкви. Литургията ще бъде отслужена от свещеници от Русенска епархия и от Румъния.
Честваната светица е известна в българската история като царица Теодора, първа жена на цар Иван Александър, впоследствие приела монашество под името Теофана. Нейно старинно изображение има запазено в скалната църква, където ще бъде отслужена св. Литургия. Там тя е представена като ктитор на храма.
За желаещите да вземат участие в богослужението ще бъде организиран автобусен превоз от град Русе до Ивановски скални църкви. Цената на транспорта в двете посоки е 6 лева. Записването се осъществява в Катедрален храм „Св. Троица“. Броят на участниците е органичен до 20 души.
Необходимо е участниците да са с подходящи обувки за ходене и самите те да имат възможност и сили да вървят пеша – от паркинга до църквата разстоянието ще бъде изминато пешеходно и трае около 20 минути. Автобусът тръгва в 8,00 часа от паркинга на Катедрален храм „Св. Троица“ и се връща след отслужването на Литургията и кратък обяд, осигурен на място.

Експонатите ще бъдат подредени в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей. Откриването ще е в сряда, 18 октомври, от 18.00 ч.

Изложбата „Дарени предмети, споделени истории“ е продукт на дарителска кампания, обявена от музей „Етър“ през 2019 г. по повод 55 години от своето създаване. Тогава на призива на музейните специалисти се отзовават множество хора от цяла България, които предоставят вещи и разкази, съдържащи спомени и емоции за процеси, събития и хора. Предметите и техните истории създават предпоставки за интегриране на различни интерпретационни модели в експозиционната среда, които обогатяват музейното повествование – правят го живо, експресивно и лесно достъпно.

Изложбата „Дарени предмети, споделени истории“ на музей „Етър“ се вписва в цялостната политика на Русенския музей за споделяне на наследства чрез лични разкази и вещи.

С пленарен доклад на директора на Регионален исторически музей – Русе започна тринадесетото издание на Арнаудовите четения в Русенския университет. Проф. д-р Николай Ненов представи образите на културните наследства по река Дунав. Те са част от мащабното му проучване за рибарите и рибарските общности и свързаните с тях пейзажи, разкази и установени практики.
В Арнаудовите четения свои изследвания ще представят също историкът Ренета Рошкева и етнографът д-р Стефана Йорова. Докладът на г-жа Ренета Рошкева разглежда стъпките на развитието на изследванията върху женската проблематика у нас и публикуваните първични източници, способстващи тези проучвания, а д-р Стефана Йорова ще говори за символиката на венеца във фолклорната култура.
Научният форум, посветен на именития български фолклорист и литературовед Михаил Арнаудов, събира специалисти в сферата на литературата, културологията, и езикознанието от музеи, университети и научни организации от Русе, София, Велико Търново, Шумен, Варна и Сърбия. Организатор е Русенски университет „Ангел Кънчев“ в партньорство с Регионален исторически музей – Русе, Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе и Философския факултет на Новосадския университет в Сърбия.

Как да опазваме водите на река Дунав, кои са основните замърсители и какво е въздействието им върху живите организми, обитаващи нейните води, бяха сред основните акценти в образователното занимание проведено в Екомузей с аквариум. В него се включиха ученици от Първо частно училище „Леонардо да Винчи“ в Русе. Занятието се ръководи от екип на Асоциация за дивата природа е.V. (AWP) – немска неправителствена организация, която осъществява проект, наречен Ден на река Дунав, в рамките на който се реализират поредица от обучителни модули в държавите по поречието на голямата река. Преминали през училища и институции от Германия, Австрия, Сърбия и Румъния, асоциацията намери своя естествен партньор за България в лицето на Екомузей с аквариум.
Заниманията се проведоха изцяло на английски език. Освен за опасностите от замърсяването с пластмаси, обучителите и децата говориха за държавите, разположени на реката, за хората и техния начин на живот, дунавската идентичност, биоразнообразието и естествените местообитания. След дискусиите, свързани с Дунав, учениците от „Леонардо да Винчи“ се впуснаха в поредица от предизвикателства в зелената каравана на проекта – своеобразна подвижна лаборатория за знания, която бе позиционирана в Лапидариума на музея. В поредица от игрови елементи младите хора търсиха кодове, отключваха секретни пространства и намираха съдържание, което им помагаше да финализират успешно отправените провокации.

Експозицията ще бъде открита в сряда, 20 септември, от 18.00 ч. в Екомузей с аквариум.
Ина Ребиган е визуален артист – график, живописец, фотограф. Има национални и международни изложби в Румъния, България, Испания и Република Молдова. В Русе Ина Ребиган ще покаже творби акрил върху платно.
Мойзе Буланса е артист, художник, музикант. Той работи с акрил и масло върху платно като претворява своите образи посредством използването на смесени техники и лак.
Изложбата „Цветовете на приятелството“ ще остане в Русе до 20 октомври.

Знаят ли музеите кои са техните посетители?
Какви са очакванията на публиките към съвременните музеи?
Съобразяват ли местата на памет репертоарните си програми с желанията на своите потребители?
В каква степен аудиториите участват във формирането на културните политики на институцията?
Доколко теоретичните постановки на Новата музеология намират своето приложение в реалната практика?
Теренното проучване представя наблюдения и анализ на нагласите и желанията на посетителите при пребиваването им в пространствата на Русенския музей.
Анкетирани са 347 човека в периода януари-юли 2023 г.
Изследването е реализирано по проект „Музей в постковид: от идентифициране към съучастие на аудиториите“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Публики“ 2022. А резултатите от него можете да откриете в секция “Колекции и каталози” -> “Дигитални колекции” или тук.

Д-р Владислав Живков от НАИМ-БАН е ръководител на обекта, заедно със стария приятел на Русенския музей д-р Свен Конрад от университета „Еберхард Карл“ в Тюбинген, който е ръководител на гостуващия от Германия екип. Интересът им бе привлечен от място, което смятаха за римска кула, докато сега вече е ясно, че археолозите проучват римско село. Разположено в близост до римската крепост „Ятрус“ селото се явява важен ориентир за живота в Античността, за производителите на храни и животни, за местните рибари. Д-р Върбин Върбанов от Русенския музей, зам.ръководител на експедицията, също е впечатлен от мястото и показва един от всекидневните предмети, открити на терен. Това е малко огледало, на гърба на което има надпис. Предстои неговото разчитане от специалисти.