Средновековен град Червен

Средновековният град Червен е внушителна крепост от Второто българско царство. Намира се на 30 км южно от Русе, в пределите на с. Червен, което се явява негов естествен наследник. От 1965 г. районът е обявен за Национален археологически резерват.

Скалите на Червенския рид предоставят удобно място за заселване. Най-ранното укрепление е изградено при управленията на императорите Анастасий І и Юстиниян І през VІ век, в опитите им да възпрат варварските нашествия от север. Крепостта е спомената с името „Червен“ за пръв път по време на въстанието на цар Петър ІІ Делян (1040-1041).

В периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.), средновековният град достига най-големите си размери. Той покрива цялата територия на скалния рид, както и подножието край реката. Крепостта има сложна укрепителна система и плътно застрояване. На мястото на ранновизантийското укрепление е изградена цитаделата със замъка на червенския болярин. Изцяло запазена е триетажната бойна кула на западната вътрешна стена. Градът израства като голямо търговско и занаятчийско средище, с развити железообработване, златарство, строителни и художествени занаяти. След 1235 г. той става седалище на Червенската митрополия. В околността му възникват множество скални манастири. Разположен стратегически в долината на Черни Лом, градът е пряко свързан с близкия царски манастир „Св. Архангел Михаил“ край Иваново и със столицата Търновград.

През 1388 г. османските турци превземат Червен, а две столетия по-късно той е опожарен от влашкия войвода Михай Витязул. Населението на града се преселва в подножието на скалите, а Червенският епископ се премества в Русе.

През вековете, Червенската кула неизменно доминира над околността. През 60-те години на ХІХ век, тя вдъхновява революционера Раковски и пътешественика Феликс Каниц. През 1914 г. руините на средновековния град са описани от Карел Шкорпил.

Първите разкопки на Червен са осъществени през 1910 г. от проф. Васил Златарски. Редовни проучвания на територията на града се провеждат от 1961 г. насам, под ръководството на археолозите Виолета Димова, Димитър Иванов, Димитър Станчев и Стоян Йорданов от Русенския музей. Разкрити са замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, 16 църкви, административни сгради, жилища и значими археологически находки. Сред тях се открояват няколко монетни съкровища, накити, епиграфски паметници, керамика, въоръжение.