През 1967г. във фонда на Исторически музей – Русе е заведена под номер 682н сабя, на която се чете гравиран със злато надпис в два реда: “Сава С. Раковски 1 май 1854год”. Дръжката липсва. Дължината е 96,5 см, а дължината на клина е 63 см. Сабята е намерена в стара къща в с. Ново село, Русенско през 1955г. от Гьоко Йорданов. Собственикът предал откритото ръждясало острие на селския ковач, за да направи от него нож. Когато ръждата пада, става ясно, че лошо запазеното острие не е обикновено. Надписът говори недвусмислено за факта, че това е лично оръжие на видния наш възрожденец и родолюбец, идеолог на четническата тактика в българското национално-освободително движение Георги Стойков Раковски. За интересуващите се от биографията на този знаменит българин не е тайна неговото рождено име – Съби (или Сава в гръцкия му вариант). Дата, изписана на острието насочва вниманието към времето, когато Раковски, след избухването на Кримската война, решава, под прикритието на преводач при главния щаб на турската армия, да работи за подпомагане на руските войски. Той застава начело на образуваното от него и негови приятели “тайно общество” и посещава няколко български градове с цел създаване навсякъде на разузнавателни групи за набиране на информация. От спомените на Н. Обретенов разбираме, че пак това е времето, когато той гостува и в семейството на легендарната русенка – баба Тонка и с пламенното си слово запалва фамилията за “святото дело”. През 1854г. Раковски е разкрит, арестуван и изпратен в Цариград, но по пътя успява да избяга. Известно време в очакване на русите се подвизава с чета от 12 души в Котленския балкан, след което заминава за Нови сад. Като сръбски поданик (от ноември 1861г.) Раковски е притежавал документ към паспорта си, с който му е разрешено да носи револвер, сабя и двуцевна пушка и да пътува със своя слуга. Въоръжен по този начин, изпълнявайки различни поръчения на сръбското правителство, той пътува из балканските страни, посещава Атина, Цетина, Букурещ и др. Трудно може да се стигне до еднозначен отговор на въпроса кога и как тази сабя се разделя със собственика си. Една от възможните хипотези е, че при арестуването му през 1854г. личното оръжие на Раковски остава у някой от турските чиновници и през превратностите на времето достига до русенското Ново село. Не по-малко вероятно е това оръжие да му е служело в Балкана, когато е предвождал четата от 12 свои съмишленици, след бягството му на път за Цариград; както и в Сърбия, при ръководството на основаната от него Легия през 1862г. Тезата за някаква (макар и не пряка) връзка на Раковски с роднина на Гьоко Йорданов, за когото в семейството се знае, че е бил хайдутин, е недоказуема на настоящия етап.