Пантеон

Като най-голям град в Княжество България непосредствено след освобождението, Русе е притегателен център за значителна част от участвалите в борбите за свобода и независимост на българите.
Русенското поборническо-опълченско дружество е учредено на 30 септември 1884 г. То обединява дейци, които имат принос за освобождението на България. Членовете на дружеството се делят на „поборници без оръжие“ и такива, които с оръжие в ръка са допринесли за политическата свобода на българите.
През 1890 г. Русенското поборническо-опълченско дружество се заема с инициативата да увековечи паметта на загиналите за отечеството. Започва набиране на средства за строеж на паметник. Основният камък е положен в началото на Алеите на 4 септември в присъствието на княз Фердинанд. Пет години по-късно той е преместен в оформящия се нов градски център. Официалното откриване на паметника е на 11.VІІІ.1909г., а автор на статуята и трите барелефа е италианският скулптор Арнолдо Цоки.
Следващ етап в идеята за отдаване на почит на загиналите е от средата на ХХ век. На дневен ред излиза тезата за строеж на пантеон на възрожденците и революционерите, погребани в Русе. Първоначално комисия от специалисти разработва проект да се използва и пригоди за целта гробищния храм „Всех Святих“ („Вси светии“). Църквата (1884-1889 г.) е строена по проект на градския архитект, австриеца арх. Едуард Винтер, в Крайненските гробища. Св. Синод отстъпва „Вси светии“ за пантеон-костница с единственото условие, намиращите се в предверието на храма гробове на трима русенски митрополити да се запазят и да бъдат добре поддържани.
На 25 октомври 1964 г. след последната света литургия отслужена тук, Доростолски и Червенски митрополит Софроний съобщава: „Русенският градски народен съвет има идеята да се съберат останките на възрожденците в този храм „Всех Святих“ и той да стане като Пантеон – свещен паметник-костница, а около него да се уреди „Парк на възрожденците“.“ (Паркът на възрожденците е старото русенско гробище. То датира от края на ХVІІІ век и е действащо до началото на 60-те години на ХХ век.)
След десет години, постепенно е изоставен вариантът преустройство на църквата и се преминава към осъществяване на искането на партийните власти за изграждането на Пантеон. На 26.Х.1975 г. (Димитровден) „Вси Светии“ е разрушена.
Пантеонът на възрожденците е дело на авторски колектив: арх. Н. Николов, арх. Д. Кънев, скулптор Н. Терзиев, художник Д. Бойков.
Официалното откриване на монумента е на 28.ІІ.1978 г. във връзка с честването на 100-годишнината от освобождението на България от османско владичество. В Храм костницата са изписани имената на 453-ма радетели на българското национално освобождение („бащите и майките“ на нашето възраждане): революционери и опълченци, четници и културно-просветни дейци.
След 10.ХІ. 1989 г. проблемите около съдбата и състоянието на Пантеона са сред най-болезнените теми за русенци. Създаването на музейна експозиция и параклис в Пантеона на възрожденците по повод обявяването на 2000 година за година на Християнството бе стъпка към по-широкото му приемане. Освещаването на параклиса „Св. Паисий Хилендарски“ стана на 17 април 2001 г.
В периода 2019-2021 г. се осъществи ремонт на Храма-костница, позлатяване на купола по проект ROBG-424 „Реконструкция и представяне на значими културни забележителности с висок туристически потенциал в Еврорегион Русе-Гюргево“ – проект на Община Русе и Община Гюргево по Програмата за трансгранично сътрудничество „Interreg V-A Румъния – България“ 2014-2020 г.

Екскурзоводи – Хачик Лебикян и Йордан Василев