Михаил Халваджиев е роден на 13.09.1914 г. в с. Самоводене, окръг Великотърновски в средно земеделско семейство. Детството му минава през Първата световна война в голяма бедност. Това е и причината основното и прогимназиалното си образование да получи в родното си село. Средното си образование завършва през 1935 г. с отличен във Великотърновската Мъжка гимназия. През март 1936 г. постъпва като войник в Школата за запасни офицери в София. Следващата година завършва школата и е разпределен като помощник-взводен командир в 5-ти артилерийски полк в Шумен. Уволнява се октомври 1937 г. Веднага след това е приет в СУ – специалност естествена история. След завършване през 1941 г. е мобилизиран в армията като офицер. 1943 г. постъпва като стажант учител в 3-та Мъжка гимназия в София. 1944 г. е мобилизиран в гр. Ниш (Югославия), а от април същата година е на турската граница. Където и да бъде изпращан, Халваджиев никога не изпуска възможността да наблюдава природата и да се учи от нея. След демобилизацията през 1944 г. е назначен като учител в Русенската Мъжка гимназия. От 1944 – 1949 г. заема поста заместник-директор на Мъжката гимназия. От 1952-ра до 1954-та г. е директор на Вечерната гимназия. През 1954 г. в Русе е основан отдел “Природа” към Народния музей и Михаил Халваджиев е негов пръв уредник. Посещавайки Мъжката гимназия той намира хербария на Ковачев, както и други негови материали и ги прибира в музея. Събраните от Ковачев зъби и кости от мастодонти и мамути го вдъхновяват да продължи в тази посока и му дава желание за научна работа. Упоритият му труд и ентусиазъм му позволяват да събере богата палеонтологична сбирка от фосилни бозайници. Освен това е работил и по възстановяването на Червенската крепост. Занимавал се е и с пещерно дело, дело на което е издадената дипляна за пещерата Орлова чука. От 1959 до 1977 г. е секретар на Природонаучното дружество – секция Русе. Работил е като директор на 5-то единно средно училище, инспектор по биология и химия към Окръжен отдел “Просвета”, а също така и като директор на Техникум по зърносъхранение и зърнопреработка “Асен Златаров” в Русе, където се пенсионира. “Да си палеонтолог не е никак лесно. Изкопаването на една вкаменелост и правилното ѝ определяне са само началните етапи на работата на палеонтолога. Най-увлекателната страна на палеонтологията е пресъздаването на вече изчезнали екосистеми, разбирането на процесите, протичали в миналото, на еволюцията и миграциите на различните групи животни и причините за това, на взаимовръзките между измененията на средата и измененията на животинския свят. Всяка находка потенциално може да накара установени концепции да се сринат, и това наистина се случва нерядко. По принцип догмите в науката са лоша идея, в палеонтологията те са абсурдни – просто заради естеството на работата ни” (цитат от очерк за Михаил Халваджиев). Във фондовете на отдел Природа към Регионален исторически музей – Русе днес се съхраняват над 7000 експоната от разделите – гръбначни, безгръбначни, ботаника, палеонтология и геология, както и над 5000 бр. диапозитиви, негативи снимки и над 8000 бр. книги и списания. Безспорно колекцията от фосили е с най-голяма научна стойност. Михаил Халваджиев посвещава научната си кариера в събиране и изследване на останки от фосилни бозайници. В периода 1950 – 1965 г. поради засилено строителство и търсене на нови кариери за пясък и чакъл става възможно на много места в Русенско да се открият останки от фосилни бозайници, някои от които се оказват неизвестни досега в европейската литература. От направените досега проучвания в Русенско са открити останки от 18 вида фосилни бозайници. Това са фосилни видове, които се срещат в седиментите на плиоцена и плейстоцена. Палеонтоложките материали са събирани в продължение на 12 години успоредно с разработване на пясъчните кариери. Това дава възможност да се установи точното място, откъдето произхожда фауната, и да се установи точният разрез както на плиоцена, така и на плейстоцена в Русенския край. По цялостта на тяхното запазване някои са уникални за страната. Палеонтоложкият материал се съхранява като сбирка в отдел „Природа” при Регионален исторически музей – Русе. В резултат на събраните находки Михаил Халваджиев публикува няколко труда: “Няколко нови находки от Dicerorhinus schleiermacheri, Kaup. от с. Босилковци”, “Находка от Anacus arvernensis , Croizet et Jobert 1828 в с. Тръстеник” публикувани в Известия на Народния музей – Русе кн. 5/1970 г. (със снимков материал); “Находка от Zygolop h odon borsoni (Hays) от с. Босилковци, Русенско” публикувана в Годишник на музеите от Северна България, кн. 12/1986 г.; “Терциерна бозайна фауна в Русенско”- Известия на Народния музей – Русе кн. 2/1966 г. Безценната фосилна колекция дава предпоставка за организирането на изложба “Геоложкото минало на нашия край” с палеонтоложката сбирка на Михаил Халваджиев през 1975 г. в Дома на Техниката в гр. Русе. Създадена е по случай неговата 60-та годишнина и 32 години учителска, природонаучна, изследователска и събирателска дейност. Регионален исторически музей – Русе откри на 17.04.2003 г. изложбата “Бозайници на 6 000 000 г.” включваща 68 експоната от сбирката на Михаил Халваджиев, които бяха консервирани в Палеонтологичния музей в Асеновград, филиал на Националния природонаучен музей – София през 2001 – 2003 г. Изложбата представя хоботни бозайници от три семейства обитавали земите ни през последните няколко милиона години – мастодонти, мамути, носорози. В оригинална експозиционна мебел са представени челюсти, зъби, бивни, бедрени и други кости на скелета от мастодонти, мамути и праисторически носорог. Чрез диорама е представено естествено находище на вкаменелости. Аудио разказ ще Ви потопи в атмосферата на отдавна отминали времена и ще Ви разкрие развитието на природната обстановка по нашите земи през последните 10 000 000 години. Музеят притежава една от най-пълните колекции от фосилни хоботни. В България са известни поне 14 вида хоботни, а във фондовете на отдел “Природа” се съхраняват останки от 9 вида. Най-ценна е долната челюст (mandibula) от Mammuthus rumanus, която е единствената в света най-цялостно запазена част от представителя на най-ранните мамути. Две трети от останките на Elephas antiquus у нас се съхраняват във фондовете на отдел “Природа”.