Мартеницата като културно наследство –
научни интерпретации и музейни репрезентации

Искра Тодорова

Мартеницата като културно наследство

В българската менталност мартеницата е възприемана като един от символите на етничната ни идентичност. Независимо от отпадането на повечето елементи от първомартенския обреден комплекс, съдържащи се във фолклорния календар, устойчиво до днес остава носенето на мартеници от всички членове на българската общност.

Във фолклорната традиция от ХІХ в. мартениците не се разменят, не се подаряват, приготвя ги обикновено най-възрастната жена в дома и връзва по една усукана червено-бяла вълнена нишка на ръката или на врата на най-уязвимите членове в семейството – децата, младите моми и булки, а също и на новородените домашни животни (Миков 2018: 26). Във времето на модерността празничните практики започват да се урбанизират, развиват се нови културни модели, а мартеницата променя функциите си, променят се формата и материалите, от които е направена (Миков 2018: 29-30). В началото на ХХ век започва размяната на мартеници между роднини, познати, приятели, колеги. Тя става търговска стока, започват да я произвеждат занаятчии и специализирани цехове в различни предприятия. Нова форма на празнична размяна на поздравления е и изпращане на благопожелания с пощенски илюстровани картички, на които е прикрепена мартеница. Тази практика става масова след 60-те години. Макар и в по-голяма степен виртуални, картички за Баба Марта си разменяме и днес (Тодорова 2020: 141–144).

През 2017 г. номинацията за елемента „Мартеница“, свързан с културните практики на Първи март, е вписана в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. Номинацията е мултинационална и включва България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония. Чрез този акт първомартенските културни практики и мартеницата, като основен обреден атрибут, получават международно признание.

В българската наука интерпретациите на първомартенската обредност и в частност на мартениците, са ориентирани предимно към фолклорния вариант и към възстановяване на митологични представи и архетипи (Йорданова 1972; Василева 1985; Миков 1985; Вълчинова 1994; Баева 2012; Байчинска 2016; Виденова 2020). В някои изследвания темата присъства в обобщаващи и заключителни текстове само като констатация на промените. В заключителния абзац на монографията на Л. Миков „Първомартенска обредност“ са направени изводи за съвременното състояние на празника, за промяната на функцията на мартеницата от амулет в предмет с художествена функция (Миков 1985: 81). Авторът прави същите констатации и в друг текст (Миков 2018: 26–30), без да се описват и анализират подробно урбанистичните и новопоявилите се празнични практики и обредни атрибути.

При обзор на традиционната календарна празнично-обредна система и анализ на промените в нейните функции и състав някои автори констатират, че Първи март продължава да се отбелязва, макар с редуциран обреден комплекс (Симеонова 2000: 91; Ройдева 2004: 159), но и при тях конкретика за появилите се нови форми на отбелязване и нови празнични атрибути липсва. В повечето сборници на БАН за отделни региони и етнографски групи [1] в коментарите за промените в традиционния празничен календар, първомартенската празничност изобщо не се споменава.

В последните години, макар и рядко, заповат да се появяват научни текстове, в които погледът е насочен към конкретни промени, свързани с празничното поведение, както и с формата, употребите и осмислянето на мартеницата като материален носител на традицията, случили се през последното столетие. Тези процеси след демократичните промени в България, коментира в своя статия Ирина Седакова от Института по славяноведение към Руската академия на науките (Седакова 2009: 139–148). Сравнявайки ситуацията от времето на социализма (края на 70-те год. на ХХ в.) и периода от началото на ХХI в., тя установява видимите и в градската среда следи от увеличаването и демонстрацията на практиките, свързани с мартениците (закачането им по дървета и храсти). Статията коментира и провокираните от новите технологии явления: виртуалните поздравления подменят обичайните реални пощенски честитки. В интернет започва тиражиране на информация за „новата стара“ митология на мартеницата и първомартенската обредност в сериозен мащаб. Но като цяло вниманието е насочено най-вече върху семантиката и прагматиката, която българите приписват на мартениците в наши дни. За авторката случаят с мартениците в България е важен индикатор за процесите в развитието на обществото и неговите ценности и ориентири (Седакова 2009: 139).

В своя текст „Мартеницата – минало и настояще” Джени Маджаров представя фолклорната традиция и проследява развитието й до наши дни. В направените наблюдения и констатации се визират новопоявилите се през ХХ век изменения в обредния атрибут и се анализират причините за това. Обект на интерпретация е и митологизирането на мартеницата и трайното й обвързване само с българската култура – процес, ориентиран към 60-те год. на ХХ в. Негово следствие, според автора, е създаването и налагането на Легендата за мартеницата, свързана с хан Аспарух. Осмислянето и използването на мартеницата като етноспецифичен маркер е проследено и в поведението на емигрантите и техните общности по света. Констатирани са и видимите в градските пространства нови практики: за Първи март се украсяват дървета и сгради в бяло и червено; създават се различни инсталации с фигурални композиции на Баба Марта, Пижо и Пенда или друг вид мартеници, които стават част от урбанистичната украса. (Маджаров 2018: 8-25)

В своя статия, представена на научната конференция „Пролетта в празничния обреден календар: традиция и модерност” в София през 2019 г., В. Лозанова-Станчева прави опит да проследи генезиса на съвременното митотворчество, чрез което са манипулирани функциите на мартеницата като „български национален символ с безспорен знак за автентичност“. В статията се търсят основните варианти на псевдо-мита за прабългарския произход на мартеницата и неговата история. Проследени са корените му, възхождащи към разказа на Николай Райнов (1889–1954) „Царица Ахинора“ (1918 г). Очертани са етапите на генерирането му в съответните политико-идеологически ситуации в развитието на българското общество и държава и неговото експлоатиране в контекста на манипулациите върху националната идентичност на българина (Лозанова-Станчева 2019: 45-72).

Обект на изследване на Б. Петкова е новопоявилата се в последните години тенденция на „преплитане“ на символно натоварени елементи в ритуалите на фолклорния празник Баба Марта (1 март) и националния праз­ник Ден на Освобождението на България от османска власт (3 март) и към новосъздадения културен феномен, условно наречен „патриотична мартенциа”. Наблюденията са фокусирани върху съвремен­ните употреби на мартеницата и по-специално използването на мартеница­та-трибагреник в контекста на все по-засилващите се процеси на заявяване на национална принадлежност и афиширане на различни форми на патриотизъм. Освен „патриотичната“ мартеница, на анализ е подложена и празнична картич­ка за отбелязване на Първи и Трети март (Петкова 2021 : 387 – 402).

Конкретните проявления на празнично поведение и развитието на нови културни практики и атрибути в периода на най-новата ни история са представени в статията „Първомартнески празници през социализма”, публикувана в кн. ХХІІ на Известията на Регионален исторически музей – Русе (Тодорова 2020: 139-152).

[1] Например изданията с теренни материали „Добруджа“ (Василева 1974: 341–344), „Пирински край“ (Дражева 1980: 453–456), „Ловешки край“ (Попов 1999: 319–320), „Странджа“ (Гребенарова 1996: 348–350), „Капанци“ (Василева 1985а: 230–235).

Мартениците в музейните репрезентации [2]

До голяма степен музеите следват развитието на теренните изследвания и научните подходи при работа с мартениците, както и свързаните с тях празнични практики, характерни за ХХ век. Репрезентациите и интерпретациите им в експозиции и активности са ориентирани към традиционния им наследен вариант – като материална ценност и като нематериално културно наследство.
Къде са мартениците в музея? Наличие във фондовете на българските музеи
В основата на всеки реален музей стоят неговите колекции. От тяхната пълнота, разнообразие и степен на проученост до голяма степен зависи изпълнението на основните цели на институцията – да съхранява, проучва, популяризира, показва и споделя знание. При издирване на материали по темата в музеите се оказа, че до този момент само Британският музей притежава колекция от български мартеници, която е дигитализирана и виртуално достъпна [3]. Повечето от тях са от 90-те години на ХХ в. Британските специалисти са ги класифицирали като културно наследство, определено като „амулет” и свързано с България.
Ситуацията в българските музеи е доста по-различна. В по-голямата си част те не притежават мартеници, заведени в основен фонд. Почти всички етнографски отдели вписват мартеници в научно-спомагателния фонд – в него се включват оригинали, но не с качества на културна ценност. Мартениците в музеите у нас са копия на традиционни образци, изработени от музейните специалисти, по описания в теренни материали. Идеята е да се илюстрира обреден реквизит в експозиционен разказ за пролетната календарна обредност или това са обичайни модели, изработени от представители на изследваните и представяни общности. Други случаи на заведени в същия фонд образци са дарени от деца, изработени по време на ателиетата за мартеници. Има случаи, в които се завеждат и дарени от занаятчии мартеници, които са инспирирани от традиционните, но са иновативни като техника на изработка или визия. Следователно според Закона за културното наследство, повечето от наличните в музеите мартеници не са културни ценности [4] .
Поради спецификата на изработване и употреба на мартеници в домодерната култура и поради факта, че голяма част от наследените, описани от етнографите практики отдавна са преустановени, в музея е невъзможно да бъдат придобити по какъвто и да е начин автентични експонати от периода на ХІХ в. Стремежът на кураторите етнографи да покажат „най-истинския“ вариант на фолклорната традиция, както и следването на научните интерпретации по темата за първомартенската обредност, измества погледа на музейните специалисти от променящата се жива традиция и води до гореописаните методи на работа, които реконструират мартеницата от миналото. Все пак, трябва да отбележа, че макар и рядко, музейни специалисти вписват в основен фонд мартеници и поздравителни картички от ново и най-ново време – Регионален етнографски музей –Пловдив, регионалните музеи на Шумен и Русе. Има музеи, които не притежават мартеници във фондовете си и не провеждат събирателска и изследователска работа по темата – например в регионалния музей в Ловеч, в общинския музей в Етрополе.
Парадоксално е, че мартеницата като обреден атрибут и в международен план, и в българската ценностна система е безспорно културно наследство, а в музейните ни фондове, с малки изключения, тя твърде рядко присъства като културна ценност. Ясно е, че мартеници от ХIХ в. няма да се появят, но тези, които функционират като елементи от празнична обредност, свързана с устойчива и развиваща се празнична практика през ХХ в., все още имаме шанс да издирим, съхраним и представим в музеите.

[2] Предлаганите тук наблюдения и анализ са публикувани за пръв път в статията „Мартеници в музейните интерпретации”, публикувана в сб. Местни общности, културни наследства и музеи. 2021 г. (Тодорова 2021). Свободен достъп на: http://iefem.bas.bg/mestni-obshtnosti-kulturni-nasledstva.html

[3] https://www.britishmuseum.org/collection/search?place=Bulgaria (20.06.2021)

[4] Определените като културни ценности вещи, придобити от музея, се завеждат в Основен или в Обменен фонд.

Мартениците като експонати

От обследваните музейни обекти [5] мартеници в постоянни експозиции бяха
установени в три регионални музея – Враца, Велико Търново и Кърджали. И на трите места мартениците са копия на традиционни образци и са част от музейния разказ за календарните празници в съответния регион. Извадени от собствения си обреден контекст те илюстрират подтемата „Обреден реквизит“ и имат анотации с текст: „Традиционни мартеници“.
Във Враца и Велико Търново експозициите са създадени през периода на социализма (80-те год. на ХХ в.), в Кърджали – от 90-те г. на ХХ в. (Иванова 2016: 159–185). По своята същност тези експозиции са варианти на големия национален разказ и показват етноспецифика на регионално ниво. Създадени от общността, която представя себе си, този вид експозиции разчитат и на предварителните познания на своите публики, затова множеството от предметите в тях са носители на информация сами по себе си. За липсващите елементи от цялостния разказ се разчита на беседата на екскурзовод или уредник.
За разлика от минималния брой постоянни изложби с наличие на мартеници, временни се реализират ежегодно в периода преди Първи март в почти всички музеи с етнографска насоченост. Обикновено те са експонирани в малка витрина или на табло и съдържат мартеници от научно-спомагателния фонд или са изработени от деца в работилниците, организирани от музея в съответната година. Често, за да подсилят стойността на мартениците, във витрините се експонират други вещи от традиционната култура –носии, тъкани с шевици, керамични съдове, кратуни и др [6]. Временните изложби не са съпроводени с текстова информация на постер, рядко имат и анотации. В повечето случаи, тези изложби служат като илюстрация на традиционни мартеници за работилниците и ателиетата, организирани от музейните специалисти.
Друго основание за организиране на временна изложба е гостуване на частни колекции с мартеници и първомартенски картички, както и на образци, изработени от майстори, занимаващи се с приложно изкуство, или така наречените народни художествени занаяти [7]. Макар и все още много рядко, реализират се и изложби, в които музеите показват в съчетание традиционни и модерни мартеници и първомартенски картички. В Шумен музейните специалисти организират работилница за мартеници и правят изложба през 2015 г. под надслов „Живата традиция“, в която показват мартеници, изработени в ателиетата за деца в периода 1998-2002 г., и картички от 20-30-те години на ХХ в. от собствения си фонд в съчетание с частни колекции съвременни мартеници [8]. В историческия музей в Русе през 2019 г. показахме мартеници и картички от времето на социализма, през 2020 – румънски мартеници от Гюргево, а през 2021 г. – първомартенски картички от ХХ в [9].

[5] Наблюденията на музейните експозиции и активности съчетават личен опит и опосредствано наблюдение на визуални материали, публикувани в интернет. Проведени бяха и интервюта със специалисти– уредници или директори от следните музеи: НЕМ – София, НИМ – София, РЕМ – Пловдив, ЕМО – Етър, Регионалните музеи във Видин, Враца, Плевен, Ловеч, Шумен, Велико Търново, Стара Загора, Варна, Търговище; Общинските музеи в градовете Тутракан, Полски Тръмбеш, Горна Оряховица, Елена, Етрополе. В хода на изследването във връзка със заявената тема са обследвани официалните сайтове и фейсбук страниците на НЕМ-София, НИМ-София, почти всички регионални музеи, както и на много от общинските.

[6] Вж.: Етнографски музей в Берковица: https://www.berkovitsa.bg/изложба-мартеници-за-здраве-и-сила (11.02. 2021); Регионален исторически музей в Габрово:https://sever.bg/Представяме –ви/Мартеници-по-автентични -образци-от-11-региона в-страната-_l.a_c.29916_i.266090.html. (11.02. 2021).

[7] Вж.: изложба на Задругата на майсторите в ИЕФЕМ – БАН: http://pochivka.com/n19-43416–Софийският_етнографски_музей_открива_пролетна_изложба-базар_на_мартеници; изложба на майстор на мартеници, гостуваща в Регионалния исторически музей в Стара Загора – https://bnr.bg/starazagora/post/101081943/izlojba-sas-svoi-martenici-shte-otkrie-za-osmi-pat-jurnalistkata-tana-ivanova (11.02. 2021).

[8] http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1020335 (15.02.2021);

[9] https://www.facebook.com/museumruse/posts/2122141741172491 (15.02.2021), и от 2021 г. с https://www.facebook.com/museumruse/photos/a.141461815907170/3760715997315049/ (01.03.2021).

Мартеници в музейните дейности

В повечето музеи устойчиви през последните 20 години се оказват музейните дейности преди Първи март, насочени предимно към детска аудитория. Те са плод на желанието да се разчупи стереотипната представа за музея като „място, където нищо не се пипа“ и на публиките да се поднася знание и съприкосновение с традицията по забавен начин. Най-често на територията на музея се организират работилници или ателиета за мартеници. Подобен тип занятия са познати от времето на социализма като част от интерактивното обучение в традиция и са включени в образователните програми на детски градини и училища. В периода след 1989 г. с демократизирането на музейната институция и на достъпа до музейните територии музейните специалисти започват да работят по този модел. Задължителна част от занятието е беседа, в която се разяснява мартенската обредност, символиката на мартеницата, фолклорните представи за Баба Марта. В някои случаи има елементи на театрализация, като водещият занятието или друго лице, се облича в народна носия и играе ролята на Баба Марта [10]. Изработените мартеници остават за участниците, но нерядко участниците даряват някои от тях на музея. Именно тези мартеници попадат в научно-спомагателния фонд на съответния музей. Все още повечето колеги предпочитат да презентират традиционните фолклорни варианти и участниците имат задача да направят такъв тип мартеници [11]. По същия начин се правят и изнесени беседи от музейни специалисти, които се провеждат в различни институции за работа с деца.
Много рядко се появяват примери на разчупване на характерния за втората половина на ХХ в. етнографски поглед към културното наследство във всичките му форми (Казаларска 2016: 89–90; Иванова 2016: 159–185; Ненов 2018: 191–202; Шаренкова 2020: 399). В последните десетина години започват да се появяват и нови практики, при които участниците са стимулирани да експериментират с различни форми и материали. Целта е вдъхновението от традиционните модели да ги мотивира да създават модерни мартеници. През 2019 г. в историческия музей в Пазарджик се изработват мартеници по традиционни образци, но успоредно с това на участниците се предлага демонстрация за направа на иновативни мартеници от тесто, а на следващата година от царевична шума [12]. В Екомузея в Русе участниците изработват мартеници от ръчно направена хартия със семена на цветя [13].
Организираните от музеите конкурси за създаване на мартеници също добиват популярност. Те са организирани или на локално ниво – музеят е домакин, а музейните специалисти влизат в ролята на жури [14], или на национално, също с жури от представители на музея организатор, в някои случаи с членове художници и майстори занаятчии [15].
Благотворителни базари са друг вид активност, насочена към по-широк кръг участници. В този случай музеят е организатор, домакин и/или съучастник в благотворителното събитие [16]. Работилници, изложби, конкурси за мартеници организират и музеи, които не притежават в нито един от фондовете си мартеници.
Работата с различните публики в полето на музейните активности съчетава интерпретацията на материално и нематериално културно наследство по отношение на първомартенските празнични практики. Едновременно с това се създават нови, ако приемем, че тези активности са събитийно ориентирани към Първи март, и се вписват в съвременната градска култура. В последните години се наблюдава тенденция за вписване на национално-патриотични изяви – Първи и Трети март се обединяват [17], а често мартениците съдържат и зелен конец, за да наподобяват националния трикольор.
В по-голямата си част музейните дейности са насочени предимно към детската аудитория, но това се дублира с подобни изяви в училища, читалища и други институции за работа с деца. Възниква въпросът дали подобни събития са необходими на музеите и доколко се вписват в музейното образование.

[10] Вж.:изложба на мартеници с театрализация и програма от деца в етнографската експозиция във Видин – https://bnr.bg/vidin/post/100526559/150-rachno-izraboteni-martenici-sa-predstaveni-v-krastata-kazarma-vav-vidin (15.06. 2021); работилница за мартеници с елементи на театрализация в музея в Хасково – https://www.parvomai.net/news/487808/martenichki-v-muzeya (12.06.2021);

[11] Вж.: РИМ – София:https://www.az-deteto.bg/atelie-za-izrabotvane-na-avtentitchni-martenitsi-sabira-detsa-v-regionalniya-istoritcheski-muzey-v-sofiya/17157/view.html (12.06.2021); РИМ – Търговище: http://targovishte.tv/targovishte/kultura-targovishte/item/1772-atelie-za-avtentichni-martenitzi-v-muzeya-v-targovishte (12.06.2021).

[12] РИМ – Пазарджик:https://www.marica.bg/region/pazardjik/deca-pravqt-martenici-v-muzeq (15.06.2021); https://www.pz-topnews.bg/етнографската-експозиция-на-музея-в-п/ (15.06.2021).

[13] Екомузей – Русе:https://bntnews.bg/bg/a/posadi-si-martenitsa-novata-initsiativa-na-ekomuzeya-v-ruse (15.06.2021).

[14] Вж.: РИМ – Смолян:https://www.haskovo.net/news/416833/konkurs-za-martenichki-da-vpletem-balgariya-v-evropa-obyaviha-v-smolyan (15.06.2021); РИМ – Ловеч: https://lovechtoday.eu/konkurs-za-avtentichni-martenici-objav/(15.06.2021).

[15] Вж.: РЕМО – Етър: https://dnews.bg/napravete-martenici-ot-gaitan-i-uchastvaite-v-nacionalnia-konkurs-na-muzei-etar.html(15.06.2021);

[16] Вж.:РЕМО – Етър:https://dnews.bg/baba-marta-v-etara-podkrepa-balgarskata-koleda.html (10.02.2021); РИМ – Хасково: https://www.haskovo.net/news/487148/blagotvoritelen-bazar-veselite-martenichki (10.06.2021).

[17] Заниманията на музея в град Бяла черква през 2021 г. обхванаха посрещане на Баба Марта и изработване на мартеници и отдаване на и почит към Трети март – с провеждане на революционна клетва пред нож и револвер, с разказ за Руско-турската освободителна война.

Споделен опит или за мартениците и тяхната интерпретация в Регионален исторически музей – Русе

Активната работа в Регионален исторически музей – Русе с мартениците като културно наследство е провокирана от дарение, получено в началото на 2007 г. То се състои от над 100 мартеници, събирани от Марианка Де Монтис в продължение на 50 години във Франция, където тя живее. Преди да постъпи при нас, нейната колекция е представена в Института по етнология и фолклористика с етнографския музей в София (Карамихова 2005: 85). По повод Първи март (2007) показахме дарението в мраморната зала на къща-музей „Захари Стоянов”. Три години по-късно М. Де Монтис ни осигури средства за витрина за експониране на дарението. В следващите години тя ни изпрати останалите при нея мартеници, с които колекцията достигна 324 бройки. Решението на Фондовата комисия на музея е да бъдат вписани в Основния фонд на отдел „Етнография”. Основания за това е установеното им функциониране като елемент от първомартенската обредност, който илюстрира развитието на традиционна празнична практика в съвременността. Друго основание е неосъзнаването на значението им от по-голямата част от българското общество, което крие риск те да бъдат загубени за науката и забравени като свидетелства за културния живот през ХХ в.
От 10 години в сградата на Историческия музей в Русе се поддържа витрина, която се подновява за всеки Първи март. В основата на почти всяка изложба стоят експонатите от колекцията на г-жа Де Монтис. Популяризирането й заостри вниманието на местната общност, което доведе до множество дарителски актове и обогати фондовете ни с мартеници и картички от различни периоди. С наличните експонати във фонда, като и с гостуващи експонати, репрезентираме колекцията мартеници и привличаме вниманието към различни акценти от фолклорните представи, свързани с празника. Освен традиционните сюжети [18] чрез колекцията обговаряме и теми, свързани с музеологията. Изложбата „Колекции и колекционери“ [19] запознава своите публики не само със сбирката мартеници от фонда на отдел „Етнография”. В текст на постер се говори за ролята на музейните колекции да документират различни времеви отрязъци, събития, обществени нагласи. Коментират се и ангажиментът на специалистите да разчетат и покажат характерните особености на различните периоди от съществуването на предметите и да намерят начините за споделяне на постигнатото познание. За Първи март 2016 г. темата на изложбата беше посветена на мартениците и мигрантите по света [20] , което обвързва традиционните практики с новите социални динамики. През 2019 г. предложихме изложба с мартеници от времето на социализма [21] , което провокира и научно изследване по темата. Като резултат от изследването беше публикувана и статия в Известията на РИМ – Русе, т. ХХІІ, която разгръща темата за времето на социализма (Тодорова 2020: 139–152). Така живата, развиваща се традиция влезе и в научно обращение. През 2020 г. бяха разменени изложби на мартеници с музей „Теохари Антонеску” от град Гюргево. Колегите ни от Румъния предоставиха възможността на своите посетители да се запознаят с българските мартеници [22] и първомартенските ни обичаи, а в нашата витрина гостуваха румънски мартеници. Този културен обмен е подновен и в настоящата 2022 година отново с разменени експонати между двата музея. На Първи март 2021 г. беше представена изложба с първомартенски поздравителни картички, в която представяме зараждането и развитието на свързаните с тях културни практики през ХХ в [23].
През последните десет години, макар и не регулярно, са проведени няколко ателиета и са изнесени беседи. В повечето случаи те са по желание на ръководителите на формални и неформални детски групи. Много добре е приет експериментът „Направи си мартеница-мамут”. Проведени бяха няколко занятия в два поредни дни в залата за временни изложби в новооткрития „Екомузей“. Поводът е Първи март, а целта – чрез участие в интерактивно занятие със забавно преживяване, децата да получат амулет-символ на Екомузея и по този начин да се популяризира новият обект на РИМ – Русе [24].
Работилница за мартеници отново в Екомузея с мото “Посади си мартеница” също предизвика интерес. Основният материал за мартениците беше ръчно изработена хартия, която съдържа семена на цветя. От нея децата можеха да изрязват силуети на мамут, корморан, бухал и пеликан. След това тази мартеницата можеше да бъде посадена в саксия или директно в градината, където ще израснат красиви цветя [25]. Този експеримент показа добро сътрудничество между музейните отдели. Оказа се, че комбинирането на наследства от различен характер е добра иновативна практика, която разчупи стереотипните модели за работа в работилниците за мартеници.
В контекста на темата за съвременните музейни интерпретации на мартениците се очертават основните тенденции при работа с традиционното наследство – в експозиции се представят варианти на фолклорните модели от ХІХ – началото на ХХ век; правят се работилници за мартеници, насочени предимно към детска аудитория, но създаваните модели са отново ориентирани към традиционните варианти. Въпреки че обществото ни ги определя като един от маркерите на националната ни идентичност, съвременните мартеници като че ли не са достатъчно музеално възможни за специалистите. Налице е непреодоляна инерция от наследени от социализма форми на репрезентации и интерпретации в музеите – търсене на автентичност, което води до пренебрегване на съвременни форми на мартеници; представяне на изложби само с изработени в ателиета (традиционни) мартеници.
Празничните практики свързани с мартениците са жива традиция, която е успяла да намери своето място в динамиката на общественото и културното развитие и предлага нови възможности както за интерпретиране и актуализиране на музейните политики и активности, така и за научни търсения. Необходимо е да се проведат съвременни теренни проучвания и регистрации на нововъзникналите и развили се през ХХ век първомартенски празнични практики. Това ще доведе до съхранение на паметта за тях и до възможност за интерпретирането и репрезентирането им в научен контекст, както и в музейните пространства.
В случая с мартеницата, която представлява еманация на Първомартенската обредност, знанието за Баба Марта и символиката на цветовете, демонстрира необходимостта музеите да представят пред публика не единствено форми на „автентични“ мартеници, а по възможност естествения развой на тази форма на живо наследство. Така в експозициите ще бъдат включени градските форми на първомартенска празничност от периода между двете световни войни, както и многообразието от форми, оживило мартеницата във времето на социализма. Не на последно място поставяме музейните трансформации на артефактите – присъствието им в дигитални страници, в каталози и виртуални изложби, което, вярваме, ще се случи в скоро време.
Като добро начало в това отношение можем да посочим проекта на РИМ – Русе „Мартеници и съвременни първомартенски практики – дигитализация и споделяне”, реализиран по програма „Културно наследство“ на Националния фонд „Култура“. В хода на проекта бяха осъществени множество деятелности. При теренното проучване бяха записани 30 интервюта с представители на различни общности: учителки в детски градини и училища, читалищни работници – секретари, библиотекари, самодейци, жени, играли ролята на Баба Марта в детски градини и читалища, майстори и търговци на мартеници, както и ползватели на такива. От събирателската дейност в Основния фонд на музея постъпиха 297 мартенци и 75 първомартенски картички. Респондентите от теренното проучване ни предоставиха за архива на отдел „Етнография” 76 електронни изображения от първомартенски събития. Резултатите от проекта включват виртуално достъпен двуезичен Каталог на мартеници и първомартенски картички от фонда на отдел Етнография при РИМ – Русе, представящ общо 132 експоната. Към каталога принадлежат още 4 раздела:
– Настоящият научен текст;
– Аудиоразкази – звукови файлове със записи от теренното проучване. В тях ползвателите ще могат да чуят спомените на нашите респонденти, свързани с темата за мартениците и първомартенските практики от гледна точка на различна обвързаност с темата;
– Фолклорна словесност – приказки, пословици и поговорки, вярвания и описания на обредни практики, записани от наши фолклористи и етнографи, свързани с традиционни представи за Баба Марта, мартениците и тяхната функция в домодерното общество;
– Авторски художествени текстове – съдържа произведения на български автори в стихове и проза, които интерпретират темата за Баба Марта и мартениците.
В рамките на проекта бяха създадени четири кратки филма, в които майстори от Дунавската задруга на народните художествени занаяти и специалисти от музея в Русе демонстрират съвременни ръкоделни техники за направа на мартеници. Те са качени в YuoTube канала на РИМ – Русе, а също връзка към тях има и във виртуалния Каталог на мартеници и първомартенски картички.
Реализирана е и мобилна изложба „Първомартенски празници”, експонирана в зала „Княз Александър І” на Исторически музей – Русе, открита на 1 март 2022 г. Съдържа 11 двуезични постера (на български и английски език). Във витрините е представена колекцията на РИМ – Русе от мартеници, първомартенски картички, както и други експонати, обвързани с темата. Целта на кураторите е и чрез тази музейна форма да представят развитието и съвременните културни практики на Първи март, а също и разнообразието от форми, техники и материали за направа на мартеници и първомартенски картички през последното столетие. Резултатите от теренното проучване и събирателската дейност по проекта също са видими в изложбата. Във времето на нейното експониране в залата ще функционира мултимедия, на която ще се презентират четирите филма, илюстриращи техники за изработка на мартеници.
Четени като цялостен текст, всички компоненти, реализирани по проекта, представят една многпластова картина на първомартенската традиция и правят видими процесите на нейната трансформация от домодерната култура до съвременното й състояние. Надяваме се, че публикуваните във виртуалния каталог материали ще са полезни както на специалисти от музеите и другите научни институти, на учители и читалищни деятели, така и на всеки, изкушен от темата.
Смятаме, че проучването и представянето на съвременното състояние на първомартенските практики, би довело до повишаване на тяхната културна стойност за обществото. Защото присъствието в музейното пространство валоризира всеки обект, избран за показ и интерпретация. Затова изборите, които правим при работата си с културните ценности, са сериозна отговорност пред обществото. Трансмисията на културна памет, експертното знание и интерпретациите на живата традиция, свързана с Първи март, поднесени чрез съвременни музеоложки методи за работа, биха спомогнали за по-доброто разбиране и отношение към това културно наследство.

[18] https://www.facebook.com/museumruse/photos/a.141461815907170/477613225625359 (12.06.21); https://www.facebook.com/museumruse/photos/a.806010932785585/806011022785576(12.06.21)

[19] http://sedmicata.com/events/подредиха-витрина-с-мартеници-в-музея/(12.06.21)

[20] https://www.facebook.com/museumruse/posts/974157632637580(12.06.21)

[21] https://www.facebook.com/museumruse/posts/2122141741172491(12.06.21)

[22] http://giurgiu-tribune.ro/ziua-bulgariei-si-martisorul-sarbatorite-in-avans-la-muzeul-judetean-teohari-antonescu-din-giurgiu/(12.06.21)

[23] От своя страна колегите от музея в Гюргево откриха изложба „С цветовете на мартеницата“, в която показаха традиционни пешкири – с червена везба на бяла основа.

[24] https://thesite.bg/rabotilnitsa-za-martenitsi-mamuti-v-ekomuzeya (12.06.2021)

[25] https://bntnews.bg/bg/a/posadi-si-martenitsa-novata-initsiativa-na-ekomuzeya-v-ruse (12.06.2021)

Литература

Баева, Вихра 2102. Мартеницата и Баба Марта. – В: Баева, Вихра.Нишката на живота. Между коланчето за рожба и Богородичния пояс. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, 217 – 226.

Байчинска, Красимира 2016. Архетиповият свят на мартеницата. -В: Анчев, Анатол (съст.) Етнографски проблеми на народната духовна култура, том 11. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, 33-59.

Василева, Маргарита 1974. Обща характериктика на календарните празници и обичаи. – В: Тодоров, Делчо, Стоян Генчев, Гина Кръстева, Максим Сл. Младенов. (ред. колегия). Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. БАН. София, 341-344.

Василева, Маргарита 1985. Календарни празници и обичаи. – В: Генчев, Стоян, Маргарита Ваасилева, Стефана Стойкова (ред. колегия). Етнография на България. Т. 3. София: БАН, 89-139.

Василева, Маргарита 1985. Обща характеристика на календарните празници и обичаи. – В: Тодоров, Д., Г. Михайлова, М. Василева, М. Младенов (ред. колегия). Капанци.Бит и култура на старото български население в Североизточна България. София: БАН, 230-235.

Виденова, Михаела 2020. Март – complexiooppositorum в българския народен календар: https://jungbg.org/blog/mart-v-balgarskiya-naroden-kalendar/ (21.02.2021)

Вълчинова, Галина 1994. Сечко и Марта – формирането на един митологичен комплекс в българската народна култура. – В: Попов, Рачко (съст.). Етнографски проблеми на народната духовна култура. Т. ІІ. София:„Клуб`90”, 33 – 77.

Гребенарова, Славка 1996. Календарни обичаи и обреди. – В: Черкезова, Марина, Рачко Попов, Стоян Райчевски (ред.колегия). Странджа. Материална и духовна култура.София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, 306-351.

Дражева, Райна 1980. Обща характеристика на календарните празници и обичаи. – В: Хаджиниколов, В., М. Велева, Г. Георгиев, Д. Тодоров (ред.колегия). Пирински край. София: БАН, 453-456.

Иванова, Ваня 2016. „Музеят отвъд нацията“ – мисия (не)желана (конкретни практики в РИМ – Кърджали и ИМ – Чипровци). – Във: Вуков, Николай, Светла Казаларска, Иглика Мишкова (съст.). Музеят отвъд нацията? Серия „Дебати в музеологията“. София: ИК „Гутенберг“.159-185.

Йорданова, Лозинка 1972. Към проучването на народните мартеници в България. – В: Известия на Етнографския институт и музей. Кн. 14. София.

Казаларска, Светла 2016. Музеите на миграциитеи мобилният обрат. Апориите на постнационалния разказ. – Във: Вуков, Николай, Светла Казаларска, Иглика Мишкова (съст.). Музеят отвъд нацията? Серия „Дебати в музеологията“. София: ИК „Гутенберг“, 75-93.

Карамихова, Маргарита 2005. Първомартенска изложба в Националния етнографски музей. – Българска етнология,1, 85.

Лозанова-Станчева, Ваня 2019. Към първомартенската обредност: традиции и (съ)временност. В: Дебрюне, Нина (съст.) Проблеми на културното наследство, том 3. Пролетта в празничния обреден календар: традиции и модерност, 45-72. Достъпен на: https://www.balkan-history.com/wp-content/uploads/2020/04/Spring-in-the-Festal-Ritual-Calendar-2019.pdf (20.01.2022)

Маджаров, Джени 2018. Мартеницата – минало и настояще. Хемус, 1. Достъпен на: http://www.bolgarok.hu/fileadmin/pdf/haemus/haemus_2018-01_WEB.pdf (15.12. 2021)

Миков, Любомир 1985. Първомартенска обредност. София: Изд. „Септември”.

Миков, Любомир 2018. Българската народна мартеница – амулет и накит. – В: Миков, Любомир (съст.) Българската фолклорна култура и възрожденското изкуство. Избрани студии. Том 3. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, 26-30.

Ненов, Николай 2018. Общуване с наследството. В търсене на музейни траектории. ИИК „РОД“, София, с. 294.

Петкова, Борислава 2021. За традиционната и „патриотичната” мартеница и „сплитането” на празниците. – Българска етнология, 3, 387-402.

Попов, Рачко 1999. Календарни празници и обичаи. – В: Михайлова Ганка и Рачко Попов (съст.) – Ловешки край. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 293-320.

Ройдева, Яна 2004. Градът, селото и модернизацията на празнично-обредната система на българите през втората половина на ХХ в. – В: Велчева, Надя (съст.).Проблеми на съвременната етнология. София: БАН, 141 – 171.

Седакова, Ирина 2009. Мартеница в современнойгородскойкультуреБолгарии. – В: Седакова, Ирина (отв. редактор), Максим. Макарцев, Татяна Цивьян.Мартеница. Mărţişor. Μαρτ’ς. Verore(МатериалыКруглого стола 25 марта 2008 года). Москва: Институт славяноведения РАН, 139 – 148: https://inslav.ru/sites/default/files/editions/2008_martenica.pdf (15.02.2021)

Симеонова, Гатя 1999. Традициите в празничността. София: ИК „Цанко Церковски” ЕООД.

Симеонова, Гатя 2000. Традиционните празници в състояние на промяна. София. Академично изд. „Проф. Марин Дринов”.

Тодорова, Искра 2020. Първомартенската празничност през социализма. – В: Ненов, Николай и Искрен Великов (съст.). Стари места, нови празници. Известия на Регионален исторически музей – Русе. Кн. ХХІІ. Русе. ТП Груп – Русе, 139 – 152.

Тодорова, Искра 2021. Мартеници в музейните интерпретации. – В: Местни общности, културни наследства и музеи. 2021 г. Свободен достъп на: http://iefem.bas.bg/mestni-obshtnosti-kulturni-nasledstva.html

Шаренкова, Радостина 2020 Етнографските музеи на кръстопът: критическа рефлексия в поствремена.– Българска етнология, 3, БАН, София, 385-404.