Автор: Александър Вутимски

В: Мартеници, изд. „Български художник”, С., 1971 г., с. 12.

Снощи всичко спяло. Над комините
гледала луната от небето
как над къщите без шум преминала
бабичка с усмивка на лицето.

Тихо през комините напускала
Мартеници бели и червени.
После тръгнала по пустите
Мокри пътища с коси развени…

А на сутринта безброй момиченца
И момченца с весели очички
Се събудили с ръце накичени
С бели и червени мартенички.