КАТАЛОЗИ

Мартеницата като културно наследство –
научни интерпретации и музейни репрезентации

Искра Тодорова

Към целия текст
EN

Мартеницата като културно наследство

В българската менталност мартеницата е възприемана като един от символите на етничната ни идентичност. Независимо от отпадането на повечето елементи от първомартенския обреден комплекс, съдържащи се във фолклорния календар, устойчиво до днес остава носенето на мартеници от всички членове на българската общност.
Във фолклорната традиция от ХІХ в. мартениците не се разменят, не се подаряват, приготвя ги обикновено най-възрастната жена в дома и връзва по една усукана червено-бяла вълнена нишка на ръката или на врата на най-уязвимите членове в семейството – децата, младите моми и булки, а също и на новородените домашни животни (Миков 2018: 26). Във времето на модерността празничните практики започват да се урбанизират, развиват се нови културни модели, а мартеницата променя функциите си, променят се формата и материалите, от които е направена (Миков 2018: 29-30). В началото на ХХ век започва размяната на мартеници между роднини, познати, приятели, колеги. Тя става търговска стока, започват да я произвеждат занаятчии и специализирани цехове в различни предприятия. Нова форма на празнична размяна на поздравления е и изпращане на благопожелания с пощенски илюстровани картички, на които е прикрепена мартеница. Тази практика става масова след 60-те години. Макар и в по-голяма степен виртуални, картички за Баба Марта си разменяме и днес (Тодорова 2020: 141–144)…

Каталог: Мартеници и първомартенски картички

Всички
EN

Мартеница: Инв. № 9388/1

сн. © И. Тодорова

Още информация

Мартеница: Инв. № 9216/7

сн. © И. Тодорова

Още информация

Мартеница: Инв. № 9222/3

сн. © И. Тодорова

Още информация

Мартеница: Инв. № 9218/2

сн. © И. Тодорова

Още информация

Аудио записи: акценти от теренното проучване

Видео файлове: демонстрации на техники за изработка на мартеници

Традиционни сюжети

всички

Мартинки

Дента спроти Марта сучат цървено и бело, предено со цело; и утрината го клавает на децата на гърло, на ръце и нодзе за здравье. Тие се викает мартинки и …

Прочети повече

Мартеници

През последния ден от февруарий момите усукват „наедно” червен и бял конец от вълнена прежда и го оставят да пренощува завръзват за стъблото на червен…

Прочети повече

Марта

Март е най-опакият месец, ама той носи здравето. Тогава идат щъркелите, лястовиците, техните гнезда не ги събаряме – да не разсърдим Марта …

Прочети повече

Марта

На първия ден на Марта майката на рано ще върже нещо червено – да се засмее баба Марта, ще сложи ситото до него – да е сита годината. Майка ми не даваше …

Прочети повече

Марта

Изнасят навън бяла риза, червена престилка – стоят само един ден. Всички дрехи изваждат навън – обикновено ги мятат на тел. Правят това, за да имат …

Прочети повече

Празник на марти

Кът видим цвят на сливите, мартите ша са вържат на дървото  – бяло и червено. Едното – бялото, са пази още от Заговезни, когато се зашива кокошката …

Прочети повече

Модерни текстове

Всички
  • Автор: Елисавета Багряна
    Издадено за първи път в сп. Младежки червен […]

    Към целия текст
  • Автор: Елисавета Багряна
    В: За вас, деца, любими, изд. Къща „ПАН`96”, […]

    Към целия текст
  • Автор: Елисавета Багряна
    В: За вас, деца, любими, изд. Къща „ПАН`96”, […]

    Към целия текст