Традиционни сюжети
Обредност и вярвания
Мартинки
Дента спроти Марта сучат цървено и бело, предено со цело; и утрината го клавает на децата на гърло, на ръце и нодзе за здравье. Тие се викает мартинки и …
Мартинки
Записано в Кукуш и Струга. В: Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А.Якича, 1861 г., с. 522.
Мартеници
През последния ден от февруарий момите усукват „наедно” червен и бял конец от вълнена прежда и го оставят да пренощува завръзват за стъблото на червен…
Мартеници
С. Бобошево, Дупнишко
В: Сборник за народни умотворения, 42, 1936 г., с. 122.
Марта
Март е най-опакият месец, ама той носи здравето. Тогава идат щъркелите, лястовиците, техните гнезда не ги събаряме – да не разсърдим Марта …
Марта
Т.К. род. 1918 г., с. Кацелово, Русенско
В: Архив на отдел „Етнография” при Регионален исторически музей – Русе, запис от 1987 г.
Марта
На първия ден на Марта майката на рано ще върже нещо червено – да се засмее баба Марта, ще сложи ситото до него – да е сита годината. Майка ми не даваше …
Марта
С.С., род. 1923 г., с. Кацелово, Русенско
В: Архив на отдел „Етнография” при Регионален исторически музей – Русе, запис от 1987 г.
Марта
Изнасят навън бяла риза, червена престилка – стоят само един ден. Всички дрехи изваждат навън – обикновено ги мятат на тел. Правят това, за да имат …
Марта
И.К., род. 1919 г., с. Червен, Русенско
В: Архив на Катедра Българска литература при ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Велико Търново, запис от 1980 г.
Празник на марти
Кът видим цвят на сливите, мартите ша са вържат на дървото – бяло и червено. Едното – бялото, са пази още от Заговезни, когато се зашива кокошката …
Празник на марти
М.А., род. 1904 г., с. Червен, Русенско
В: Архив на Катедра Българска литература при ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Велико Търново, запис от 1980 г.
Марта
На Марта (1 март) най-старата жена излиза от къщата на прага и пита:
– Какво имате?
…
Марта
На Марта (1 март) най-старата жена излиза от къщата на прага и пита:
– Какво имате?
Друга от къщата отговаря:
– Имаме агънца, яренца, пиленца, детенца.
С.М., род. 1928 г., с. Червен, Русенско
В: Архив на Катедра Българска литература при ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Велико Търново, запис от 1980 г.
Посрещане на баба Марта
Бабите кат излязат по-рано малко го заголват – гащи нямат, да почерней дупето. Да не се повредили те. Кат стане мама, най-напред ще сложи алена …
Посрещане на баба Марта
На агънца, на ушичките сме праили. Ний (децата) пък си играеме – на котетата слагаме. И само алено конче пък: “Я, мама, вържете на всичките овошки, че да родят здрави плодове”.
П.Г., род. 1936 г., с.Старо село, Тутраканско
В: Архив на отдел „Етнография” при Регионален исторически музей – Русе, запис от 2004 г.
За първи март
На първи март – аз тъй съм запомнила – изтърсва се юргана, завивките, дет спиш, за да нямаш бъхли, и се мята червен парцал. Вържеш го на телта си или …
За първи март
А мартенички правехте ли?
Да, правехме си – тъй – от конец.
Кой ги правеше?
Аз съм си ги правила, усучеш конец бяло и червено и си слагаш.
Кога се слага мартеницата, по кое време на деня?
На сутринта, като дойде първи март – то беше голяма радост.
На домашните животните слагахте ли?
Слагах аз и на агънцата и…ама после…
Кога се маха мартеницата?
Е, казват – като видиш щъркел.
А едно време?
И едно време пак тъй – като видиш щъркел или лястовичка, върже се на някое плодно дръвче.
Д.Д., род. 1941 г., с.Варненци, Тутраканско
В: Архив на отдел „Етнография” при Регионален исторически музей – Русе, запис от 2018 г.
Марта си дере ризата
У нас преди Баба Марта да дойде, започваше да ни се разказва – тя как ше дойде, как тя има двама братя: Малък Сечко и Голям Сечко и ако те са й …
Марта си дере ризата
М.Н., род. 1949 г., с. Брестовица, Русенско
В: Архив на отдел „Етнография” при Регионален исторически музей – Русе, запис от 2021 г.
Пословици и поговорки
Пословици и поговорки
Времето през марта като малко дете.
Изменява се като през марта времето.
Като пръдне Марта в армея , вече не се яде.
Марта до деветините е сърдита …
Пословици и поговорки
Времето през марта като малко дете.
Изменява се като през марта времето.
Като пръдне Марта в армея [1], вече не се яде.
Марта до деветините е сърдита.
Марта жена и аз жена, тръч коза на планина. (вж. Приказките „Бабини дни”, Откъде води името си горската местност „Баба” в Ботевградско”, „Защо Баба марта ту се сърди, ту се смее”).
Марта не се дели от Сечка.
Марта са е запънала пак да прави някой сиромах болярин. (вж. Приказката „Един сиромах и Баба Марта”)
Марта са начумери, женят я за старец.
Марта са сърди за ерген.
Марта ще прави сиромаха болярин. (вж. Приказката „Един сиромах и Баба Марта”)
Мартин дъжд, да го налееш в оцет, става лют.
Мартина работа (Господ я има хабер, я не).
Мартино слънце (не топли).
Сечко сечат, марта влачет, април носит, препродава. Валманци, Мак. И Желез.река.
Сечко сече, марта дере, април кожи продава.
Тръч коза на планина; Марта жена и аз жена. (вж. Приказките „Бабини дни”, Откъде води името си горската местност „Баба” в Ботевградско”, „Защо Баба марта ту се сърди, ту се смее”).
В: Български притчи или пословици и характерни думи. Събрани от П.Р. Славейков, С, 1972 г. За първи път сборникът е отпечатан в две части през 1889 и 1897 г.
Приказки
Бабини дни
Последните дни от Марта се викает бабини дни, кои обикновено сет студени, и ветарливи. Тие дни се зедени от Априля ево како. Една стара жена по излегвенйето от Марта, како виде, че времето беше …
Бабини дни
Последните дни от Марта се викает бабини дни, кои обикновено сет студени, и ветарливи. Тие дни се зедени от Априля ево како. Една стара жена по излегвенйето от Марта, како виде, че времето беше топло и много хубаво рече: „Циц козица на планина, пърдни Марту на брадина”; и си излезе со козите на планина. На Марта падна тешко да се презират от една баба и рече на Априля:: „Априле, лиле, мой побратиме, придай ми три дни да згрубам баба.” Април му даде; и захвати таков студ, лапавици и ветрища, що бабата со се кози замързнала. И денеска велет, стоят каменообразни бабата и козите на Шар планина.
Записано в Струга.
В: Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А.Якича,1861 г., с. 523-524.
Откъде води името си горската местност баба в Ботевградско
Има един камик в гората, та му казват Баба. Една бабичка си имала кози, та ги пасла. Като дошла да си върви марта, тя тогава казала: Циц, козе, на планина! …
Откъде води името си горската местност баба в Ботевградско
– Циц, козе, на планина! Баба на баба какво ще да стори?
Изкарала козите на планината, изградила страга [1], изнела ведрата. Тогив Баба марта се докачила. Казала на Сечко:
– Брайно, Сечко, заемни ми макар току три дена, да умора таа бабичка, дек ами се смее.
И Сечко й заемнал три дена. Като вейнало оня студ, оня снег: валило, веяло – трите дена, – та са смразнале и кози, и бабичка, и ведра, и страга. Вкамениле са, та са познават и сега. От вкаменената бабичка тече от газа й вода, ама ората от смех не могат да пиат. [1] Страга – прелез, проход на кошара за овце и кози, когато минават за да ги доят или броят.
В: Сборник за народни умотворения, ХХХVІІІ, 1930 г., с.54, записано от Г. Попиванов по разказ на майка му.
Същата публикувана и в Българско народно творчество, 11 том, 1963 г., изд. „Български писател”, с. 204.
Защо баба Марта ту се сърди, ту се смее
Някога имало саде единайсе месеца. И оние били се мъже. Най-голям бил Голям Сечко, най-малък – Малък Сечко. И като били саде мъже, требало и да си къщуват самички. Докът били млади, шетнята …
Защо баба Марта ту се сърди, ту се смее
– Айде, бе братя, да земем, да са оженим, та да има кой да ни къщува!
Другите рекли:
– Убаво, е да се оженим, ама кат са народат ного месечета и людете ич нема да ни
почитат! По-арно е да зи земем една сестрица и тя да ни върти къшата!
И така направили. Земали си за сестрица баба Марта. И секи месец отделил по два-три дена и ги дал на баба Марта, та и онаа да си има деньове в годината. И така на баба Марта са събрали дваесе и пет-шест дни. Саде Малък Сечко ни щял да й даде дори и един ден. Оня викал:
– Яз съм и без тва малък и като ти дам деньовете си, щу ща остане за мене!
И кък да е, заживяли месеците. Един ден кат се върнали и поискали да едът,
немало щу да едът, оти баба Марта ни била нищо сготвила. Месеците рекли:
– Е, сестрице, ами оти ни си ни сготвила манджата.
Баба Марта казала:
– Кък да ви сготва, като нема масло? Отидох да искам масло от овчарката, а онаа
ми вика: „От тебе ич ни ма й страх! И ти жена, и яз жена!”. Ех, да имах още четири-пет дена, та да видите, кък щех да накажа таа овчарка, та да има да ма повни!
И месеците тогай рекли:
– Е, сестро, ния ни можем веке да ти дадем, оти ни са малко веке деньовете! Ама
аку иска Малък Сечко, нека ти даде от неговите. Него му са ного дните!
Баба Марта рекла на Малък Сечко:
– Дай ми, бре братче, четири-пет дена!
Малък Сечко рекъл:
– Абе ша ти дам, ама като си свършиш работата, треба да ми ги върнеш!
Баба Марта рекла:
– Е, иска ли тва няшо заръка, братче!
И земала пет дни от Малък Сечко.
И като задуала едни ми ти виялици, едни ми ти ветрища, едни ми ти студища, та замразила цалото стадо, барабар с овчарката.
Овчарката тогава са покаяла и помолила баба Марта да й отмрази стадото. И баба Марта, нали била с добро сърце, отмразила стадото и пак пуснала слънцето по земнята.
Като си отишла, Малък Сечко рекъл:
– А сега ми давай деньовете!
Баба Марта рекла:
– Е, братче Малък Сечко, ного бързаш! Нека са намират, та да можа да ви готва
навреме!
И ни му давала деньовете.
Малък Сечко са оплакал на другите месеци. Те му рекли:
– Е, Малък Сечко, ти и без тва си Малък Сечко и ни ти требват повеке дни! Нека
да са на баба Марта, та да може да ни готви сладки манджи и да може да са разправа с овчарките.
Ама Малък Сечко рекъл:
– Е, та що са дваесе и осум дена? Яз за кашмер ли съм на света?
И тогава месеците рекли:
– Е, айде, Малък Сечко, ни са сърди! Кога годината е високосна, на тебе ша
даваме още по един ден, та да ти станат дваесе и девет!
И така станало. Малък Сечко си останал с дваесе и осум дена, а през високосна
година му са придава още по един, та му стават дваесе и девет.
Ама Малък Сечко ного са ядосал на баба Марта и решил да си отмъсти. Баба
Марта си имала убаво сипано винце в избата и се си го чувала за убави дни. И Малък Сечко я извардил, кога она изленала откъщи и земал, та й пресушил бъчвата. Изпил го до капчица.
Вечерта на баба Марта са припило винце, оти била одила по света и са била ного уморила. Ама де ти винце? Сленала да си наточи, а то нема и капчица. Сетила се, че това ще е работа на Малък Сечко, ама що можала да направи, нищо! И затова като изленала на другия ден по света, била толкова лоша и зла, че от нея пропищяли всички люде. Духала, валила снег, виялици пращала. Добре ама, сетне си рекла:
– Е, изпил, го изпил, ама нали не е чужди човек, а брат ми, нека да му е сладко!
И са засмяла. И веднага изгреяло слънце. На другия ден пак й докривяло, пак
задухала, един кърчан [1] фанал, щял да измори людете. Па сетне пак опростила брат си и са засмяла и слънцето изгреяло.
И оттогава все така. Кога са сети за винцето, се разлютва, разфучава и дори от
лютина и снег профърква. А като опрости брат си – засмее се, слънце грейне. [1] Кърчан-диал.- в случая лошо, студено време.
18.12. 1956 г., разказала Спасия П. Джуренова, род. 1890 г. в Пазарджик. – В: Сборник за народни умотворения, 56, 1980 г., с. 396-397.
Един сиромах и баба Марта
На първия ден на Марта майката на рано ще върже нещо червено – да се засмее баба Марта, ще сложи ситото до него – да е сита годината. Майка ми не даваше …
Един сиромах и баба Марта
Тека човеко сдобил си млого овци и станал чорбаджия. Ка, да види късмето му, що си бил на човеко, зачудил и рекъл: „Майкя, я на мойо сейбия ни му работим, ни му пак помагам; откъде ли е спечелил това толку големо стадо!”Чекай, он го е спечелил без мене; ама я барем д`им [2] да донесем сипаницата [3], та да го затрие.” Късмето отишел за сипаницата, а баба Марата явила се на човеко и му казала: „Теквая и теквая работата; късмето ти млогу завиде, оти си спечалил толку овци без него, та отиде, да доведе сипаницата да ги изтрие [4]; ама ти да мениш овците за говеда.” Човеко послушал баба Марта и разменил овците за говеда. Ка довел късмето му сипаницата – що чеш! [5] Овци оставил, говеда затекъл [6]. Връне се късмето, та отиде, да доведе болестта, да измори говедата; оти сипаницата них ги не трие [7]. А Марта пак се явила на човеко и му казала: „Късмето ти отиде да доведе болестта да измори говедата; затова мени ги за коньи [8]. И он менил сичките говеда за коньи. Дошел късмето и довел болестта, гледа – майкя! Говедата станали на коньи! Пак си рекъл: „Шанасана [9]! Киква е тая работа?! Първо ойдох за сипаницата – оставих овци, найдох говеда; сега оставих говеда, затекох коньи! Чекай д`им баре да доведем шугата за коньите”. Баба Марта пак казала на човеко, та разменил сичките коньи за едно големо лозье. Ка довел късмето шугата, гледа – коньите станали на лозье; а он рекъл: „Оно по сега на мой сейбия нема що да му се чини [10] да засиромашее, чекай барем ютре, като отиде да подрижа лозьето, а язе да се препраим на заек, па да се стръкнем [11]: та около нодзете му [12], та около нодзете му, и он че маха косеро да ме заколье; та бар да си пресече нодзете, да остане сакат.” Баба Марата, като чула това, она пак дошла при човеко и му приказала: „Късмето ти, като не може да ти изтрие стоката, да станеш сиромах, млого го е яд, затова заканил се е от ютре, ка отидиш да подрижаш лозьето, да се напраи на заяк; па че се стръкне къде нодзете ти, да те мами, да мааш с косеро, да го заколиш, та да си пресечеш нодзете – да се осакатиш. Затова тизе, щом видиш заяко, връли [13] косеро настръна, па земи, та разгръни един чувал между нодзете си, та като се залети, да улезне у чувало, па после удари му един кьотек [14] додека очеш [15]”. На ютрото човеко отишел да подрижа лозето. Поминало се малко, туку изишло берия [16] – изокали човеци: „Я, заяк!” А човеко врълил косеро и си рагрънал между нодзете един чувал. Заяко, кико тръчал, туку се залетел къде човеко и се бухнал у чувало, а човеко тогай връзал чувало, па кото му ударил един кьотек, а късмето изокал [17] : „Пущи ме! Я че радим [18] отсега повече и от тебе, да станеш още по-богат”.
[1] на нея; [2] да отида; [3] дребна шарка; [4] да ги погуби; [5] що да види!; [6] заварил; [7] защото сипаницата тях не ги убива; [8] коне; [9] късмет; [10] Да му се направи; [11] Да се втурна, да се стрелна; [12]Около краката му; [13] хвърли; [14] бой; [15] колкото искаш; [16] вдигнала се врява; глъч; [17] извикал; [18] работяС.С., род. 1923 г., с. Кацелово, Русенско
В: Архив на отдел „Етнография” при Регионален исторически музей – Русе, запис от 1987 г.
Девойчето и дванадесетте месеца
Една жена имала две дъщери: едната била нейна, а другата — заварена. Своята дъщеря тя обичала много, а заварената, да би могло, в капка вода би удавила …
Девойчето и дванадесетте месеца
Послушало я момичето, взело менците и кобилицата и тръгнало. Щом приближило до дървото, то видяло единадесет мъже и една стара жена. Те били насядали в кръг под него. Сред мъжете имало и стари, и млади, и ниски, и високи, но един бил много нисък. Старата жена пък изглеждала доста начумерена. Тя била баба Марта, а мъжете били единадесетте месеца. Най-ниският бил най-късият месец Сечко. Девойчето се престрашило и им рекло:
— Добър вечер, чичовци, как сте, живо-здраво ли сте?
— Дал ти Бог добро, девойче — отговорили й месеците, — добре сме, живи и здрави. Ами ти как си и какво търсиш по никакво време за вода? Не те ли е страх?
— Какво да правя? Страх, не страх, като ме накара мащехата, как мога да не дойда! — казало девойчето.
— Така си е, девойко. Там, дето има сила, правда няма — рекла баба Марта. — Слушай, искам нещо да те попитам: кои месеци в годината са по-хубави и кои по-лоши?
— О, мари златна бабо — рекло девойчето, — ами че всички месеци в годината са от хубави по-хубави, няма ни един лош месец.
— Хайде със здраве, пиле — рекли й месеците, — върви си и да си благословена от Бога и от нас. Щом проговориш, по един алтън винаги да пада от устата ти.
Девойчето наляло вода, отишло си вкъщи и почукало на вратата. Като го видяла, че си идва с пълни менци, мащехата много се разлютила. Попитала го нещо и й причерняло пред очите, защото колкото думи казала завареницата, толкова алтъна паднали от устата й на земята и девойката се навела и си ги взела. В чудо се видяла мащехата — та нали тя я пратила да загине, а не да вади на всяка дума алтън от устата си.
— Кой те омагьоса, мари никаквице — викнала мащехата, — та вадиш алтъни от устата си? Кажи ми, че ако те хвана, ще те пребия!
И сиротото девойче й разправило за месеците и за тяхната благословия.
На другия ден вечерта мащехата пратила своята дъщеря на чешмата да налее вода, за да благословят и нея месеците, да падат алтъни от устата й.
— Хайде, щерко, ще те изпратя на чешмата — рекла й тя — да налееш вода и да те благословят месеците, та да вадиш и ти алтъни от устата си като оная никаквица.
Отишла девойката на чешмата и когато поздравила мъжете и жената, те я попитали кои месеци са по-добри и кои по-лоши. Позамислило се малко момичето и се сопнало:
— Ами вие не знаете ли кои са по-добри, та мене ме питате? То и малките деца знаят кои месеци са по-добри — Коложег [1] и Сечко [2] са най-злите, а пък Марта е много сприхава и невярна. Ето тия са най-лошите. То и другите не са по-добри, ама какво да правим — паднали сме им в ръцете и ще ни правят, каквото си щат.
— Ха да си благословена змийчета да вадиш от устата си на всяка дума — рекли й месеците.
Тръгнало си момичето с празните менци, за да не му тежат по пътя, и щом влязло вкъщи и проговорило, от устата му изпаднало змийче.
— Мари дъще, защо змийчета вадиш от устата си? Защо не вадиш алтъни, както сестра ти? Леле, дъще, за срам и резил станахме! Какво ми дойде до главата!
Мащехата намразила още повече завареницата си, ала нямало какво да й направи, защото правдата била на нейна страна, макар и да било момиче сираче.
След няколко дни си дошъл братът на девойчето, което бълвало змийчета, и като разбрал каква е работата, осъдил майка си за това, че мразела така завареницата си, и рекъл:
— Който копае гроб другиму, сам пада в него. [1] Коложег – Януари; [2] Сечко – Февруари
В: Български народни вълшебни приказки. Първо издание. ИК „Дамян Яков“, София, 1995, с. 111- 112.