КАТАЛОЗИ
Мартеницата като културно наследство –
научни интерпретации и музейни репрезентации
Искра Тодорова
Мартеницата като културно наследство
В българската менталност мартеницата е възприемана като един от символите на етничната ни идентичност. Независимо от отпадането на повечето елементи от първомартенския обреден комплекс, съдържащи се във фолклорния календар, устойчиво до днес остава носенето на мартеници от всички членове на българската общност.
Във фолклорната традиция от ХІХ в. мартениците не се разменят, не се подаряват, приготвя ги обикновено най-възрастната жена в дома и връзва по една усукана червено-бяла вълнена нишка на ръката или на врата на най-уязвимите членове в семейството – децата, младите моми и булки, а също и на новородените домашни животни (Миков 2018: 26). Във времето на модерността празничните практики започват да се урбанизират, развиват се нови културни модели, а мартеницата променя функциите си, променят се формата и материалите, от които е направена (Миков 2018: 29-30). В началото на ХХ век започва размяната на мартеници между роднини, познати, приятели, колеги. Тя става търговска стока, започват да я произвеждат занаятчии и специализирани цехове в различни предприятия. Нова форма на празнична размяна на поздравления е и изпращане на благопожелания с пощенски илюстровани картички, на които е прикрепена мартеница. Тази практика става масова след 60-те години. Макар и в по-голяма степен виртуални, картички за Баба Марта си разменяме и днес (Тодорова 2020: 141–144)…
Традиционни сюжети
Модерни текстове
Автор: Йордан Стубел
В: Листило клонче. Стихотворения, Поемки. Весели истории. Изд. […]Автор: Йордан Стубел
В: Листило клонче. Стихотворения, Поемки. Весели истории. Изд. […]