Тече проучване на Светилище на Диана при сливането на Бели и Черни Лом
През първата и втората половина на XX век, на мястото на сливането на Бели и Черни Лом, са открити три каменни посветителни надписа на Диана Плестрензис, свидетелстващи за съществуването тук на голямо светилище в периода I–III век. надписите са експонирани в Лапидариума на Русенския музей. В резултат на проведените археологически разкопки през 1985 г. от д-р Димитър Станчев и през 2018 г. от д-р Върбин Върбанов са документирани останки от две големи сгради – първата от тях е разположена в близост до левия бряг на р. Бели Лом, има правоъгълен план и дължината ѝ надхвърля 30 м. Най-ранните материали са от периода I век пр. Хр. – I век, а най-късните от II – III век. Втората постройка се състои от четири помещения, като централното има приблизително квадратен план и полукръг (апсида) от едната страна. Намерените монети, бронзово украшение и фрагменти от битова керамика отнасят функционирането на сградата в IV – началото на V в. Всички тези сгради са част от култовия комплекс на Диана.
В края на октомври и първата половина на ноември 2021 г. се извърши геофизично проучване на голяма площ от този археологически обект, който е в землището на с. Кошов, община Иваново, Русенска област. Самата местност „Смесците“ (Смесите) се намира на около 2,6 км североизточно от центъра на селото. Геофизичното проучване, извършено през 2021 г., е организирано само около втората постройка – тази, която има полукръгло пространство (апсида) в своя план. Основните му цели са локализиране и установяване на приблизителна планировка на сгради, отделни части и хронологични структури от светилището. Първоначално е почистен терен с площ над четири декара, след което проведено и същинското изследване по метода на електросъпротивителното картиране, извършено от инж. д-р Никола Тонков от Националния археологически институт с музей – БАН. Като цяло в проучената площ не са регистрирани геофизически аномалии, които категорично да говорят за наличието на някакви останки от сгради от античността. Този резултат идва в подкрепа на предположението за наличие на култово пространство, разположено в по-голяма близост до реката и спестява многогодишни усилия на археолозите-проучватели.