Автор: Елисавета Багряна
Издадено за първи път в сп. Младежки червен кръст, 1931 г.
Достъпен на: https://litarch.libsofia.bg/bg/lister.php?iid=DO-8L0001312

Малък Сечко свъсен кихна
и замина си далече.
Баба Марта се усмихна
и на Слънча светъл рече:
Хайде, Слънчо, ставай, сине!
Цяла зима спа на воля,
но сега поля, градини,
тебе чакат и се молят.
Чакат да ги стоплиш, сине,
да поникнат буйни ниви.
По дворове, по градини
да разцъфнат бели сливи.
Чакат вече и децата –
те са палави и мили.
Разтвори им сърчицата,
влей им радост, здраве, сили!