Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Всекидневието на хората през каменно-медната епоха в Русенската селищна могила

Димитър Чернаков

От древното поселение до нас са достигнали две селищни могили, намирaщи се на територията на частна фирма. Северните им периферии са измити от водите на реката, които до скоро са текли покрай тях. По-голямата селищна могила е едно от най-значителните праисторически селища в Североизточна България. Разположена на брега на река Дунав, тя е имала височина 10 м, ширина 50 м и дължина 98 м. Могилата е изцяло проучена по археологически път, поради което тя вече не съществува. Благодарение на това имаме известна представа за измененията в планировката, жилищната архитектура, всекидневието на древните земеделци, техните религиозни представи и вярвания. Откритите над 20 строителни хоризонта дават богата информация за отделните аспекти от живота на хората тук през цялата каменно-медната епоха, за началото, развитието и упадъка на селището с течение на времето.

 Малката селищна могила е ориентирана в посока изток-запад, с диаметър 60 м и в посока север-юг с максимален диаметър 70 м. Последната има форма на пресечен конус със средна височина 5 м и максимална височина 6 м с диаметър на повърхността 60 м. Културният й пласт е сериозно засегнат почти от всички страни, което е показател, че древният терен е бил значително по-голям. Могилата е частично проучвана посредством археологически сондажи. Въз основа на тях е установено, че територията й е била плътно застроена. В източната, южната и западна периферия са разкрити основи на едноетажни жилищни и стопански постройки. От обекта има публикувани малък брой материали, добити от теренни обхождания и наблюдения. Материалите са характерни за късния халколит. Това е показател, че Малката селищна могила се е развивала синхронно с голямата такава поне през финалния етап на късния халколит и вероятно малко след това.

 Двете селищни могили са разположени върху слабо наклонена към река Дунав ниска тераса, която през VI хилядолетие пр. Хр. е била заливна, блатиста, поради което е необитаема. Колонизирането на тази тераса през ранния халколит явно е свързано с окончателното налагане на “примитивното земеделие” като водещ поминък на населението тук, което от своя страна е имало за резултат предимно вертикалното развитие на селището. При пълноводие водите на реката са миели северните склонове на селището.

Появата на поселение тук през каменно-медната епоха е обусловено от няколко взаимнозависими фактора: почвено-климатичните, природо-географските условия, както и ресурсната обезпеченост. Наличието на плодородни черноземи, по-хладен климат, отколкото на юг, и голяма река стават притегателна сила за хората, заселили се тук в началото на петото хилядолетие пр. Хр.. Контингенти население от Тракия се премества към Североизточна България, където основава първите укрепени селища положили началото на селищните могили. Те до този момент са непознато явление тук. Така от продължителния уседнал начин на живот селищата придобиват вид на широки плоски могили - една традиция, възприета от региона на Тракия. Така възниква и първото земеделско поселение на тертиторията на съвременния град Русе, ностител на нови културни тенденции, прояви на които срещаме в раннохалколитната култура Боян и къснохалколитният културен комплекс Коджадермен-Гумелница – Караново VI.

Всекидневието на хората от каменно-медната епоха в селището протича по сравнително разноообразен за времето си начин. Изконното им занимание е земеделието, тъй като то осигурява около 2/3 от прехраната. За това съдим по намерените в могилата земеделски сечива – сохи и мотики, изработени от еленов рог, кремъчни ножовидни пластини, използвани като съставна част на сърпове. Между находките са и 13 броя сегменти от диканя, открити за пръв път у нас. Наличието на сохи и дикани подсказва практикуване както на мотично, така и на орно земеделие, и вероятно употребата на впрегатен добитък за оран и вършитба. При проведените разкопки, са намерени отпадъци от животински и растителен произход, включително овъглени зърнени храни и варива.

В една от ситуациите зърното е било поставено в керамичен разлат съд. Направения палеоботанически анализ на находката показва, че тук става въпрос за видовете еднозърнест и двузърнест лимец, мека пшеница, ечемик. Зърната от еднозърнест лимец от Русе са подобни на тези от Азмашката селищна могила при Стара Загора, но по-дребни от тези, открити в селищната могила Караново. Това е довод да се мисли, че почвите в близост до Русенската селищна могила не са били толкова плодородни, колкото в Тракия.

Освен житните култури древните земеделци са познавали и някои видове бобови растения. Обработваемите площи са около селището и в близост до реката. Реколтата е била прибирана с помощта на дървени или изработени от еленов рог сърпове с жлеб в извитата дъговидна част, в който са били закрепени кремъчни резци. Почистеното и изсушено зърно се е съхранявало в специално изградени за целта зърнохранилища.

Животновъдството също е неизменна част от ежедневието. То е неразделно свързано със земеделието, тъй като го предполага и допълва. Древните жители на селището отглеждат овцата, козата, свинята, говедото, кучето. Доказателства за това са откритите костни останки от изброените животни, измежду които преобладават говеждите. Домашните животни осигуряват месо, мляко, вълна, кожи. За месо са били колени само в напреднала възраст, което ясно проличава при обработката на откриваните при разкопките костени остатъци от трапезата на праисторическия човек.

Важен източник на месо е и ловът, обект на който са елени, глигани, тур (диво говедо), мечки, вълци, язовци, различни видове птици и др. Въз основа на данните от остеологичния материал може да се предположи, че ловците са имали най-големи предпочитания към елена, след това дивата свиня, сърната. Ловни оръжия на древните обитатели на праисторическия Русе са лъкът, копието и стрелите с кремъчни и костени върхове. Към тези средства тряба да се добавят и кремъчните брадви и правилно направените каменни бойни топки, които са били хвърляни с помощта на прашки. Откритите в селището предмети, изработени от кост с форма на бумеранг, вероятно са били оръжия за лов на птици.

Река Дунав, която в древността тече край самата могила, дава възможност за развитието на риболова. Той е упражняван с мрежи и харпуни, както и с въдици, направени от кост или мед. Откритият досега голям брой продълговати тежести за рибарски мрежи, костени върхове на харпуни, както и голямо количество кости от риба и мидени черупки са доказателство, че риболовът е бил един основните поминъци в това селище през халколита.

Наличието в древността в околностите на селището на растителни ядливи съобщества е предпоставка за развитието на събирателство, чийто обект са различни видове растения, гъби, охлюви, черупки от които са откривани в изобилие при разкопките на могилата, най-вече в боклучените ями.

Дърводобивът и дървообработването също са неделима част от халколитно стопанство на селищната могила при Русе. Дърветата са отсичани с помощта на каменни брадви, изработени предимно от жълт кремък, по-рядко от мед. Фината обработка на дървения материал става посредством малки каменни теслички и длета. Той е необходим за построяването на жилища и укрепителни системи, както и за изработка на мебели, на някои сечива или на дръжките към тях, за огрев и др.

 Металургията е била също много важен поминък за хората от халколитното селище Русе. Изработването на медни сечива рязко повишава ефективността на цялата древна индустрия. Досега не са правенни изследвания от къде е вземана медната руда за изработването на различни сечива в Русенската селищна могила. Доказано е обаче, че медта от Варненския халколитен некропол е добивана от големия рудник при Стара Загора в местността Ай Бунар. Съществува теза, че погребаните в богатите гробове на Варненския некропол са търговци на мед. Медта е най-престижната по онова време суровина, а голяма част от тогавашна, праисторическа, Европа се е снабдявала с този метал от рудниците край днешна Стара Загора. Металът се е обработвал недалеч от мястото на добиването на рудата и се разпространявал на територията на Балканите и по Черноморието. В онази епоха медните късове са високо ценени и не е изключено да са служели като разменни единици. Най-вероятно търговците на мед са натрупали значителни състояния. Център за тази търговия може би е бил районът на днешна Варна, което обяснява и богатствата, открити в некропола. По всяка вертоятност медта за производството на сечива и накити в праисторическото селище при Русе също е набавяна от рудника при Стара Загора. Рудодобивът включва няколко последователни етапа на работа като разкриване на жилата, нагряване, охлаждане, първично разпукване на скалите, сепариране на рудата и промиване. Етапът на същинския металургичен процес почва с топенето на рудата, както и следващото изливане на заготовките до окончателното им доработване. Разтопения метал се съхранява в керамични потички. Такива са откривани често в Русенската селищна могила, както и различни по вид и предназначение медни предмети – клинове, брадви-клинове, брадви-чукове, кирко-мотики, длета, шила, игли, пръстени, обици и др. Металните оръдия навлизат в отделни отрасли на стопанството. През халколита медта става главен източник на икономическа мощ.

Кремъчните оръдия на труда са изполвани най-вече за обработка на кожи и направата на керамични съдове. Големият брой открити прешлени за вретена, костени и медни игли и шила, както тежести за тъкачни станове са свидетелство за активното производство в селището на тъкани за облекло и предмети на бита. Суровини за тъканите са вълната на домашните животни, влакната на лена и конопа, растящи в диво състояние. В постройка на дълбочина 2,50 м по време на археологическите разкопки през 1921-1922 г. е открита находка от 12 бр. керамични тежести за тъкачен стан. В жилище № 1 на дълбочина 1,20 м е открита друга колективна находка от 17 цели и фрагментирани керамични тежести за тъкачен стан. На същата дълбочина в друго жилище са намерени 6 керамични прешлена за вретено. Отново в сграда на дълбочина 1,80 м е открита колективна находка от 9 медни игли и едно медно шило с костена дръжка. Това са археологическите доказателства, че тъкачеството в селището през халколита се е оформило като домашен занаят.

Безспорно най-голямо количество от археологически материали през цялото време на разкопките е керамиката. Това е показател, че грънчарското производство през халколита в Русенската селищна могила е доста добре развито. Изработката на съдовете от тази епоха се отличава с голяма прецизност, простота на линиите и богата орнаментация. Съдовете са изработвани в самото селище. Правени са на ръка и чрез употербата на ръчно грънчарско колело. Изпичани са били в грънчарски пещи, които са били рарушавани впоследствие. Практически се делят на 3 вида: фина трапезна керамика, груба – кухненска керамика и големи съдове – хранилища. В жилище № 1 на дълбочина 1,80 м е открит керамичен предмет с конусовидна форма, който вероятно е използван като калъп за правене на съдове.

Раннохалколитният пласт на селищната могила е представен от няколко вкопавания (9 бр) в първия, най-долният хоризонт - XVIII, в които са констатирани археологически материали. Открити са доста фрагменти от керамични съдове, както и няколко цели такива, които са със сферични, биконични или овално-биконични форми. При тънкостенната и фина керамика украсата е представена от канелюри, врязани линии и насечки по устийния ръб. При дебелостенната керамика украсата е барботинна, релефно-пластична и букели. От този хоризонт произхождат 36 фрагмента със сиво-черен и черен цвят и украса от тесен кербшнит (изрязани ивици), запълнен с бяла боя. Някои от съдовете са имали кухи столчета, орнаментирани също с кербшнит. Материалите са характерни за култура Боян, фаза Джулещи.

Среднохалколитният пласт обхваща XVII и XVI жилищни хоризонти.

 Фината и тънкостенната керамика от този пласт се характеризират със сивочерен и сиво-кафяв цвят, често с полирана повърхност. Формите са цилиндрично-конични, полусферични и сферично-конични, украса от врязани линии, насечки по устийния ръб, канелюри, графитен орнамент, показан в негатив. В някои случаи вътрешния ръб е украсяван с широка хоризонтална ивица, изпълнена с червена охра. Дебелостенната керамика е със сиво-кафяв цвят, формите са биконични, сферични, повечето са с цилиндрична средна част, орнаментация от барботина, широк кербшнит, въжести дръжки в най-широката част, релефни пъпки. Материалите от XVII, XVI хоризонти са характерни за последната фаза на култура Боян – Спанцов, а тези от XV за преходната фаза между културите Боян и Гумелница.

 Къснохалколитният пласт е с най-голяма мощност на напластяванията – той е изразен от общо от 14 строителни хоризонтa. Отнася се за целия късен халколит, представен от трите му фази: XIV – I фаза на КГК VI, XIII – XII – II фаза на КГК VI, XI – I – III фаза на КГК VI. Керамичният комплекс е изразен предимно от форми с остра биконизация, цилиндрично-конични форми, рядко се срещат съдове с етажиран профил, както и такива с овални форми. Открояват се плитки и дълбоки паници с профилиран навън или навътре устиен ръб, съдове с издута средна част, други такива с висока устийна шийка, понякога със слабо извит навън устиен ръб, съдове цедилки и др. Появяват се съдове с високи дъна (тип “фусбоден”), графитните композиции се усложняват, нанесени предимно в подустиийната част, която в доста случаи е профилирана навън. Мотивите са хоризонтални пояси и зигзаги, негативни триъгълници и ромбове, спирало-меандри. Рисуваната украса по-рядко е постигана посредством бяла или червена боя. Понякога този тип украса е нанасян по цялата повърхност на съдовете – предимно върху паници или похлупаци. Орнаментацията от кербшнит, запълнен с бяла боя, е значително по-рядко срещана, отнася се предимно за дълбоките похлупаци или дълбоките съдове-хранилища. При дебелостенните съдове много често срещана е барботинната украса, изпълнена чрез провлачване на пръсти по все още мократа глинена повърхност на съдовете понякога в комбинация с букели, често явление е и нокътната и мидената орнаментация. В този пласт са открити три цели аскоса (съдове за загребване на вода), както и фрагменти от подобни такива, чаши с две дръжки и др. Открити са също няколко дълбоки съда с овално-биконична форма и по две дръжки в горните им участъци.

 Освен изяществото на изработката им, керамичните съдове от могилата са безписмен извор за етнокултурната и хронологическа принадлежност на древното население тук. Благодарение на тях въз основа на някои тенденциозно повтарящи се компоненти са установени контактите между различните поселения както от двете страни на река Дунав, така от района на Тракия, Добруджа и Северозападна България към района на днешна Североизточна България.

 В могилата са намерени множество предмети, използвани най-вероятно като накити – предмети изработени от керамика, кост, зъби на глиган, мидени черупки, охлювчета и по-рядко от мрамор, мед и злато. Особено ценни са гривните, изработени от черупките на средиземноморската мида Spondylus. Тя служи и за разменно средство. Интерес представляват откритите предмети от злато, синхронни по време с находките от Варненския халколитен некропол. Това са една халка, корубеста пластинка с 2 дупки за окачване и антропоморфен женски идол, направен от тънък златен лист. Халката е открита в югозападната периферия в струпване от горели мазилки на жилище № 1, което е разположено в източната половина на могилата на дълбочина 4,70 м (къснохалколитния пласт). Предметът е направен от тънка пластинка със слабо извит двустранно навътре ръб, оформящ жлеб. Пластинката е открита в западния сектор на могилата на дълбочина 1,10 м, външната й повърхност е излъскана. Със същата форма от керамика и мрамор са били изработвани и други подобни предмети в селището. Вероятно те са били пришивани върху дрехи и са имали функцията на амулети. Възможно е семантичната им натовареност да е свързана с показването в стилизиран вид бременна жена, материална изява на древния култ към плодородието.

 Антропоморфната фигура от злато е открита през 1928 г при изкопаването на яма за лед, намираща се на 25 м южно от селищната могила. При изкопните работи са намерени фрагменти от керамични съдове, както и кости от човек. Фигурата е изработена от самородно злато с червеникав оттенък. Чрез изчукване, вероятно с каменно сечиво, златото постепенно е било трансформирано в гладък лист, от който е изрязан предметът, след което посредством изчукване и пробиване са нанесени отделните детайли. Главата е с овална форма, върху лявата и дясната й части има по три малки отвора, носът е показан посредством отвесна изпъкнала линия, очите чрез две малки издатини. Две подобни издутини показват ноздрите, а други шест, организирани в хоризонтална ивица – устата. Шията е къса и широка. Ръцете са представени с по две странични удължения, в краищата на които има пробит по един отвор, те са разперени в страни. В средата на фигурата в коремната област има голям отвор, под него се намира малка издатина. Половият триъгълник е показан в долната половина на фигурата чрез три линии в релеф, всяка от които ограничена с по един ред издутини. Краката са отделени един от друг чрез вертикална разделителна линия, долната им част е фрагментирана. В стилово отношение предметът се доближава до откритите в къснохалколитния пласт на селищната могила плоски костени идоли. Друга такава фигура на територията на културния комплекс Коджадермен – Гумелница – Караново VI не е открита. Подобен предмет, но представен в доста по-стилизиран вид и с по-малки размери, има единствено известен от с. Кошарица, Бургаска област.

 Двата амулета от Русе са изработени от злато с повече примес на мед (поради червеникавия им оттенък), вероятно металът е с произход от Тракия или Македония. Халката е с жълто-зелен оттенък, характерен за самородното злато в Западна Трансилвания с повече примес от сребро в сплавта.

 Измежду голямото количество накитни предмети заслужава да се обърне внимание на още два.

 Първият от тях е открит в XVII строителен хоризонт, представлява стилизирана зооморфна фигура (вероятно жаба), изработена от нефрит с полирана повърхност, в горната част е пробит отвор. Фигурата има огледална симетрия. Предметът вероятно е използван като амулет. В различните митологии по света жабата е символ на хтоничните сили, на плодородието и пазител на водата. В Древен Египет с глава на жаба е изобразявана богинята Хекет (богиня на плодорието, асоциирана с раждането и свързана с подземния свят). Тя може да има и негативни функции, свързани с магии (например в някои страни от Югоизточна Азия жаба или дух поглъща Луната по времена лунни затъмнения). На Балканите досега няма открити находища на нефрит, поради което е неизвестно от къде е внасяна суровината за изработката на предметите от този вид (. На територията на Балканския полуостров има открити едва 7 подобни находки, това ги прави изключителна рядкост.

 Вторият предмет от тази група е открит в XIV строителен хоризонт представлява керамична плочка с ромбична форма (нагръдник), в четирите края на която има по един отвор, вероятно за пришиване към дреха. Размери: шир. 7,5 см, деб. 0,9 см. Върху двете повърхности са нанесени врязвания, които може би имат магическо предназначение и са носители на информация (предписмени знаци).

 Накитите и амулетите имат както декоративно, така и магическо предназначение. Те са парадни атрибути и са показател за естетическите изисквания на своите притежатели, а също и за техния социален статус. При разкопките се откриват керамични предмети, подобни на печати (пинтадери), като в долната им плоскост са врязани орнаменти. Те по всяка вероятност служат за татуиране по тялото или за орнаментиране на хлябове, пряко свързани с праисторическата обредност.