Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
За преподаването в немското училище в Русе (1926 – 1944 г.)

Надежда Цветкова, уредник Връзки с обществеността в Регионален исторически музей - Русе

Като най-голям пристанищен град по река. Дунав и център на Дунавския вилает (от 1864 г. до Освобождението ), през втората половина на 19 век Русе се превръща във важен търговски, стопански и културен център, както и в средоточие на консулства на европейските държави.От тогава датира заселването тук на немскоговорящи групи хора, свързани главно с търговия и разкриване на различни производства в крайдунавския град.
С течение на времето се явява естествена необходимост родените в русенските чуждестранни колонии деца да получат възможност да се научат да четат, да пишат и да изучават редица предмети на своя роден език.

През септември 1883 г. в помещения под наем на ул. “Цар Калоян” отваря врати Немското училище в Русе. Голяма заслуга за това има младата учителка Анна Винтер, сестра на първия главен инженер на града Едуард Винтер. През следващите десетилетия се налага Немското училище на няколко пъти да сменя своето местонахождение, директори, преподавателски състав, начин на финансиране, променят се и учебните програми. Пагубно се отразява на неговото съществуване Първата световна война, след която обаче то се въздига и става едно от най-добрите немски училища извън Германия. От проучваните материали за написване на история на Немското училище в Русе се установява, че това възраждане се оказва възможно благодарение на активността на Германско-българското дружество за културно сближение и на Германската академия в Мюнхен, отговаряща за разпространение на немския език в България. То е подкрепено и от русенското гражданство , което гласува доверие на компетентността на училищното ръководство и съставената от него програма на просветното заведение. Доказателство за това доверие е фактът, че от 270 новозаписани ученици през 1926 г. едва 15 са германчета.

Изучаването на немски език започва в детската градина към училището, в която постъпилите деца се подготвят за преминаване в първи клас. Това се осъществява чрез различни игри, песни, кратки стихотворения. По стените на учебната стая са окачени големи картини с различни изображения, които след многократни посочвания и описания се превръщат неусетно в разказ. В спомените си за първата година в Немското училище Любка Василева споделя: “Цяла година висеше от тавана голяма картина с едно семейство, където всеки върши нещо – дядото чете вестник, бащата нещо поправя, бабата плете, майката готви, едното дете играе, другото учи ...Всичко по нея се описва, а това е хубав метод на обучение, много думи се употребяват, усвояват се и се запомнят завинаги.” Според учителката в детската градина Отилие Матичка, германка от чешки произход, към Коледа децата до такава степен напредват, че разбират разказваните им на немски език кратки приказки. Самите те успешно и с удоволствие драматизират на немски език “Снежанка” и “Червената шапчица”. Едно от любимите занятия в детската градина е ежедневното рисуване. В спомените оживяват “задачите”, които възлага г-жа Матичка на своите възпитаници – напр. да нарисуват на отделни картончета различни плодове, които впоследствие “да напълнят” в кошничка. Учителката насочва какво и как да се рисува, едновременно с това поощрява въображението на малките ученици.

В четирите години на началните класове учениците се учат да четат и пишат едновременно на български и немски език. Обучението все така е обогатявано с игри, песни и стихчета, както и онагледявано с картини и таблици по стените на класните стаи. Говори се само на немски, за да могат децата да употребяват вече научените думи, а и много от учителите не владеят български език. На специално табло има списък на учениците в класа и срещу всяко име се поставя точка – черна, ако са чули разговор на български и червена, ако се говори на немски.

В трите прогимназиални класа се изучават немски и български език, математика, история, география, природознание, краснопис, рисуване, пеене, гимнастика, ръчен труд. И сега възрастните вече възпитаници на Немското училище в Русе помнят часовете по ръчен труд, и снимките ги връщат към тъкането на малки станчета, шиенето на пижами, плетенето на шалове. В тези часове по ръкоделие момичетата изучават бродерия и сами си измайсторяват красиви блузи с традиционни български шевици, които стават част от тяхното официално, представително облекло.

В петте класа на горния курс на Търговската гимназия се получава отлична подготовка както по всички общообразователни предмети, така и по тези, които са специфични за гимназията – българска и немска търговска кореспонденция, търговско знание, счетоводство, търговско смятане, стокознание, търговска история,икономическа география, политическиа икономия, финансова наука, кооперативно дело, гражданско, търговско и морско право, политическа аритметика, българска и немска стенография, машинопис (на български и немски език), образцова кантора, плакатопис. Учебните занятия продължават и следобед с по-леки предмети, като стенография и машинопис – всеки ден, с изключение на сряда. Периодично в училището се провеждат своеобразни състезания по стенография и машинопис – едновременно с такива в Германия. Изискванията са абсолютно еднакви за българските и за германските ученици, резултатите се изпращат в Германия и, в зависимост от постиженията, най-добрите получават свидетелства ( Urkunde ). Тази малка диплома се оказва добра препоръка при кандидатстване за работно място.

В разказ за ученическите си години в Немското училище в Русе една от възпитаничките (Любка Василева) си припомня, че физика и химия в 4 и 5 клас са учили само за обща култура и че в последните три класа – 6, 7 и 8 класове тежестта пада главно върху търговските предмети. “Учехме стокознание, което за нас беше много важно. Правехме разни опити как да познаваме стоките, тъканта как да познаваме...”Френски се изучава като втори език в училището. Без значение какъв е успехът на ученика през годините, всеки държи матура по горните предмети с писмени и устни изпити.
Към всичко казано дотук за учебната програма следва да се добави още нещо – добре застъпените в нея часове по физическо възпитание. Сутрин, преди влизане в училище на двора се правят упражнения по 15 минути,“за ободряване” под ръководството на учител. Два пъти в седмицата се играе физкултура –през лятото на двора, през зимата – във физкултурния салон. В единствения свободен от следобедни занятия ден – сряда – се спортува задължително на игрище “Напредък”. Там се организират различни състезания по лека атлетика, народна топка и т.н., като най-дейно участие в тяхното осъществяване взема преподавателят по френски език и самият той спортист - д-р Бринкман. В края на всяка учебна година се провеждат спортни състезания за постижения според възрастта. Те са съобразени във всяко отношение с тези, провеждани по същото време в Германия. Резултатите се изпращат в Германия и русенските победители получават същите награди като германските ученици.

Преподавателите в Немското училище в Русе са добри педагози, с богати познания, с интереси в много области на живота. Със своите ученици те работят в тази посока – максимално оползотворяване и на извънучилищното време за тяхното физическо укрепване както и обогатяване познанията по история и география на България, за да бъде проявен интерес и любознателност по-късно и към Германия, чийто език и култура изучават.