Възникването на името на конкретен град се обвързва с усвояването на пространството в регионален план. Селищната система на етноса изгражда основата на неговото землище. В това землище градовете са онези трайни точки на "общуване с бога", които са и средища на етнокултурни региони, и кръстопътища на икономическа, демографска и друга информация.

Тук ще посочим известните ни четири най-ранни във времето исторически извора, които фиксират имената на топоса:

• в итинерарий (пътеводител), съставен между 1380 и 1388 се споменават “Роси и Йорго”

• в грамота на влашкия войвода Мирчо Стари от 11.05.1409 г. Русе е назован “Гюрговя градя”

• в османски регистър на Никополския санджак от 1479/80 г. се споменава “Йоргьоги, на отсамния бряг, известен с наименованието Русе”

• като “Гюргево и Русе” е споменат градът в мирния договор между унгарския крал Владислав II и турския султан Баязид II, от 20.08.1503 г.

Най-старата теза за произхода на названието на града е представена от Г.С. Раковски. През 1860 г. той публикува във в-к Дунавски лебед материал за Индже войвода, където е вмъкнато предание, в което се разказва за “Русинград”, именуван така по името на “баба Руса кръчмарица, коя се е най-напред тамо установила, а по турски Рухчук.”
Един от първите изследователи, които повдигат въпроса за произхода на името на град Русе е Марин Дринов. Когато говори за войната на България с княз Светослав, Дринов споменава за превзетия град Преславец на Дунава - "този градец, види се, намирал се е на мястото на сегашния Русе (Русчук), който спроти мнението на някои изследователи, от Светославовите Руси трябва да е получил сегашното си име". По-късно, в "Южные славяне и Византия в Х веке" Дринов уточнява, че Преславец не се локализира с развалините при "нынешнего Рущука", но не се разграничава от тезата за произхода на названието му.
Ст. Младенов извежда етимологията на името от *ru – 'река, поток' или от старобългарското 'роусъ', общослав., от индоевропейското *roudh-so-s –'червен', “рус”, “риж” - синоним на “червен” и гр.Червен.
Според П. Мутафчиев Русе е основан от руски колонисти, от които получил името си, но през 11-12 век, когато се е появил и Червен. Същият произход имал и Гюргево. Така се наричал важен център в областта Поросе, погранична земя на Киевска Рус през 11-12 век. Според археологическите сондажи Гюргево е изграден през 14 век.
Й. Андреев изказва предположение, че името “Гюргев град” е възникнало във връзка с цар Георги Тертер и неговото пребиваване в Русенско - родовите му имения в Червен, и евентуалния му гроб в един от Ивановските скални манастири. Тъй като хипотезата е изградена върху убеждението за присъствието на “Цар Герги” в надписа на Иво Граматик при с.Иваново, Русенско, наличието на разночетения на надписа отхвърля категоричността на тази теза и прави неприемливо локализирането на родовите имения на Тертер в Русенско, а от това следва, че няма основания за връзка между името на царя и “Гюргев град”.
В своето изследване върху названията на селищата в Русенско Н. Ковачев и Л. Ковачева подкрепят мнението на Ст. Младенов за произхода на името на града и за пръв път се връщат към тезата на Раковски, макар да я отхвърлят като изградена върху “народна етимология”. Те не се ангажират да посочат правдоподобна етимология "поради надостатъчните археологически проучвания на Русе и Червен". Авторите предполагат чисто хипотетично съществуването на "латино-романо-гръцко название от типа Russocastrom" , от което било калкирано названието Чръвенъ градъ.
В последно време се появи още една хипотеза за номинацията на града, която визира тракийски произход. На базата на предположиение Зл. Здравкова локализира гетската стратегия Рюсике в Русенско, по течението на р. Янтра, около гр. Бяла и гр. Борово и по модела за назоваване на други стратегии (беси - Бесике) предполага наличието на етноним 'рюси', който се открива по-късно и в името селището “Рюсико, Русе".

Актът на именуване е специфична дейност и по принцип възхожда към сакралната сфера; ако дадена номинация не е дело на демиурга, то поне е съобразена със съществуващата религиозна система, формираща представата за пространството, населявано от реални и въображаеми същества. За да намерим мястото на разглеждания от нас обект, ще трябва да го поставим в широкия контекст на българските фолклорно-митологични представи и обвързаните с тях институции от времето на Първото българско царство.

 

През своето съществуване селището с название “Русе” е българско по характер и функции - тъкмо затова търсим основанията за именуването му в българската ономастична традиция. В битието си на български град, Русе има две названия, бележещи етапи от неговото съществуване - тези названия са “Русе” и “Гюргево”.
Името Русе е обвързано с традиционните празници през Русалската неделя, обреда Русалии и с дохристиянски култови практики. След приемането на християнството, денят на Света Троица става граничен за този празник, което е вероятната причина за появата на точно този патрон - Св. Троица, за едната от двете най-стари църкви в Русе.
В българската митология съществува персонажът “Руса мома”, който е обвързан с обредите и изпитанията, след които подрастващите младежи - воини преминават в групата на полово зрелите мъже и добиват право да се женят. По силата на фолклорната логика градежът на Руса е знаково равен на Русин град, а това название може да се разчете в друго време и друг контекст (при избледняване на паметта за посветителните обреди) не като “градеж”, а като “селище, град”.
Предположението за произхода на названието РУСЕ от името на фолклорния персонаж “Руса” (баба Руса, според легенда, записана от Г. Ст. Раковски), намира подкрепа в известното предание за произхода на названието на град Видин, в основата на което стои персонажът Баба Вида. Вида също е добре известен фолклорен образ, най-често е мома или самодива, познатостта й във фолклора, подобно на Руса мома, е общобългарско, присъства в обредни песни.
Със сигурност се знае, че покровител на младежките войнски формирования след приемане на християнството от българите, е Свети Георги. Това качество на светеца – да покровителства младежите – воини, е причината за подмяната на предишния (дохристиянски) местен закрилник Руса мома със Свети Георги. Тази логика изглежда странна днес, но преди 11 столетия тя подчинява реалностите на ІХ-ти век и именува селището с патрон Св. Георги – Гюргевград.
Едната от двете най-стари църкви в Русе е на името на Свети Георги. Когато през ХІV-ти век се изгражда предмостие (укрепление, а не селище) на левия бряг на река Дунав, новата крепост от укрепителната система на града също е с покровител Св. Георги и носи името
Гюргевград. Името Гюргевград е запазено в песенния фолклор на Североизточна България. В историческите извори се срещат различни варианти на името – Гюргевград, Йергьоги, Йоргово.
Официалното и фолклорното название на селището не се изключват взаимно, защото се подчиняват на културните особености на българското общество, които съдържат свои официални (“високи”) и фолклорни (“ниски”) проявления. Първите кореспондират с държавната идеология, а вторите - с утвърдените фолклорно-митологични представи, с картината за свят у българите.
Съществена специфика в названията “Русе” и “Гюргево” е техният характер на топоконфесионими – названия, които съхраняват памет за религиозната история на общността. Двете най-стари църкви в града - “Свети Георги” и “Света Троица” косвено свидетелстват за промяната на вярата (от езичество в християнство) и настъпилата в резултат на това промяна в името и патрона на града. Така първото от названията на града (Русин град, Русе) бележи времето на старобългарското езичество, а второто (Гюргев град, Гюргево) - християнското присъствие, заменило функционално един персонаж - покровител с друг.
При загубата на собствена държавност и с появата на втора крепост (на левия бряг на реката) постепенното се преодолява и двойствеността в назоваването на града. Към средата на 15 век с РУСЕ вече се означава само поселението на десния бряг на река Дунав, а с ГЮРГЕВО – това на левия бряг. Оттогава започва и самостоятелното развитие на тези два града.

Истории от Русе>>