Освобождението на България от османско иго. При построяването му е разрушена църквата Вси Светии – това става на Димитровден 1975 г. През 1977 г. започва строежа на Пантеона, проектиран от авторски колектив, начело с арх. Никола Николов. Събуждаща негативни мисли в съзнанието на русенци, сградата през 2000 г. стана обект на християнизация. С помощта на Лайънс клуб и художника Йоаний се изгради параклис и музейна документална експозиция. Пантеонът съхранява костите на революционери и опълченци, четници и културно-просветни дейци. Тук са първите русенски учители – даскал Драгни, Даскал Тони, Нил Изворов, Цани Гинчев, Драган Цанков – основател на читалище “Зора”, участник в църковните борби, русофил, министър-председател в първите години на свободна България. Тук са костите на Любен Каравелов и Захари Стоянов – до него и тези на политическите му противници, защото преди да бъдат разстреляни като организатори на Бунта на русофилите, Тома Кърджиев, Атанас Узунов и Олимпи Панов са видни участници в национално-освободителното движение, герои от Сръбско-българската война. В Пантеона са увековечени имената и на участниците в Червеноводската чета, в Сръбско-турската война от 1876 г. Отдадена е заслужена почит и към достойната фамилия Обретенови, от които знаменателната Баба Тонка придобива почти митологични черти, превърнала се сякаш в майка на българската Свобода.

Част от културната памет на града, Пантеонът днес е една от точките, където се преплита наследството и гражданската активност. Актуалността на обекта, притежаващ измерения, значими за локалната общност, му определя устойчиво място в градската история, което легитимира неговото бъдеще.