ПЕЩЕРА
ОРЛОВА ЧУКА
За контакти:
телефон: 082/82-50-02
Пещерата “Орлова чука” се намира в живописната долина на р.Черни Лом на 35 км от Русе, край с. Пепелина. Открита е през 1941 г., а от 1957 г. е благоустроена. От 1963 г. е обявена за природна забележителност, а от 1978 г. е археологически паметник на културата от национално значение . Проучвана е частично, като картираните досега ходове са с дължина 13.5 км.

Това и отрежда второ място по дължина след пещерата “Духлата”. Образувана е в отдалечена от нас епоха, когато долината на р. Русенски Лом е била на нивото на пещерата. Тогава подпочвената вода се е оттичала в Лома през пукнатините на варовитите скали. Варовиците в района са утаени преди 120 млн. години на дъното на топлото Кредно море. В резултат на това се образували пластове с дебелина над 2000 метра.

Преди около 2 млн. години на границата между плиоцена и плейстоцена (Ледников период) нашите земи окончателно станали суша. По това време протича река Дунав с нейните притоци. Нивото на Черно море се понижило. От повдигането на пластовете реките на Североизточна България били принудени да врежат леглата си в скалите. Многобройните меандри на р. Русенски Лом са се образували именно поради ниската устойчивост на скалите към водната ерозия. В началото р. Черни Лом е текла по пукнатините, образувани от карстовите процеси. Посоката им определяла и тази на коридорите в пещерата. Формите на стените са дело на течащата вода. Когато издигането на пластовете се забавяло или спирало, тя започвала да дълбае встрани.

Вследствие на по-нататъшно задълбаване на долината, най-горния етаж на пещерата останал сух. Днес единствено той е достъпен за посещение и изследване. Водата, просмукала се през скалите, отлагала разтворения варовик. Така се образували капници: сталактити - ако висят от тавана, сталагмити - ако се издигат от земята и сталактони - образувани при срастване на сталактит и сталагмит.

По стените се срещат още и драперии. В по-недостъпните и дълбоки части на пещерата могат да се наблюдават красиви калцитни кристали, образувани от наситен разтвор на калциев карбонат, изпаряващ се бавно в затворено пространство.

При археологически разкопки са открити кости от пещерна мечка, вълк, елен и др., а също и кремъчни остриета от ранния палеолит и каменна брадва и керамика от енеолита. Към входа на пещерата водят 124 каменни стъпала. От входа се върви 10. м навътре и се стига до Големия вестибюл, в началото на който е надвесена грамадна пирамида.

През 1977 г. Русенският симфоничен оркестър изнася там концерт при много добра акустика. Днес тази част от пещерата се нарича Концертната зала. В нея се откроява Големия сталактон, висок 3,5 метра. В дясно продължава ниска зала, в дъното на която се намира Пчелина – сталагмит, приличащ на кошер от стар тип. На излизане от залата могат да се видят група сталагмити, наречени Десетте каменни войника. Стените и тавана са украсени с драперии от прозрачен калциев карбонат. От Големия сталактон може да се влезе в Малкия вестибюл, в дъното на който се намира Изворчето. От него излизат сталагмити, наречени Гейзера. По обратния път се навлиза в широките ходове от дясно и се стига до Сухото езеро, Еленчето, Трионите и др. образувания. След това се стига отново до Големия сталактон и оттам се поема пътя за Сипеите. Коридорите за тях наместа са много тесни. Големите и Малките сипеи са 11 грамадни зали, високи на места около 40 метра. Хилядолетия наред водата е утаявала варовиковото си съдържание в пещерата, създавайки многобройни и чудни образувания.

Общата дължина вероятно е над 20 км, като броят на залите и галериите е над 40. “Орлова чука” е една от най-големите и красиви пещери в България.

Обитатели на пещерата са някои пещеролюбиви безгръбначни, както и от 8 вида прилепи. “Орлова чука” е най-значимото убежище на пещеролюбиви видове прилепи в Североизточна България и е с европейска значимост за опазване на прилепите като цяло.