В съзнанието на повечето българи името на баба Тонка се свързва с борбата на българското възрожденско общество за духовно и политическо освобождение. Немалка заслуга за това има и съществувалия до 1992 г. музей, носещ нейното име. Заради реституция на къщата на Н. Обретенов музейна къща “Захари Стоянов” приюти експозицията, посветена на жизнения път на Тонка Обретенова и нейното семейство, като илюстрация на националното съзряване на българина и ролята на тази фамилия и русенци в национално-освободителните борби. Експозицията е разположена в четири зали. Една от тях е възстановка на кабинета на Никола Обретенов, който е летописец на семейството и на Русе в годините преди 1878 г. Той пише своите “Спомени по българските въстания”, оставя богата кореспонденция с историци, литературни историци, политици, съмишленици, благодарение на което може да бъде възкресена картината на отминалите години.

Следваща зала е посветена на семейство Обретенови – в нея се разказва за събитията довели до открояването на тази фамилия, обърнато е специално внимание на ролята на Раковски за революционната пробуда на русенци. Щрихиран е пътят на всеки един от членовете на Тиховия род (Тихо Обретенов е съпругът на Баба Тонка), показан е и макет на къщите на Обретенови, разположени на високия дунавски бряг. Акцент са и запазените лични вещи.

Друга зала отрежда заслужено внимание на четничеството като тактика в борбите за Освобождение и на най-изявените й поддръжници: П. Хитов, Ф. Тотю и най-вече Х. Димитър и Ст. Караджа. Четата от лятото на 1868 г., водена от последните двама воеводи е разгледана обстойно, поради факта, че двама от синовете на Баба Тонка участват в нея. Петър загива, а Ангел е осъден на вечно заточение. Стефан Караджа е заловен, докаран в Русе и окачен на бесилото (според спомените на Обретенов) на площада при днешните градски хали. В тази зала е експонирана и револверната сабя на Караджата.

В четвъртата зала е отредено място на участието на семейство Обретенови в следващите етапи от развитието на революционното движение. Русе заема място в мрежата от комитети, когато по инициатива на Ангел Кънчев в дома на Баба Тонка е основан Русенският революционен комитет. Начело е сина й Никола Обретенов и неговите съмишленици: Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Ради Иванов, Ганчо Карамаждраков. След смъртта на Левски този комитет постепенно започва да придобива първостепенно значение – на два пъти той е обявяван за централен за вътрешността на страната. Не случайно въстанието от септември 1875 г. има едно от най-силните си проявления в Русенския край, а участието на Обретенови в подготовката му е илюстрирана и от копие на знамето, шито от дъщерята Петрана. Априлското въстание, апогей в национално-освободителните борби, взема още жертви от семейството – най-малкият от синовете, Георги, загива в Сливенския балкан, а Никола, Ботев четник, е заточен. В тази зала е отделено внимание и на Освободителната война. Петрана Обретенова участва в нея като медицинска сестра в болницата на руската армия при Свищов. Акцент е освобождението на Русе (20.02.1878г.) и следосвобожденския период от живота на Обретенови.

Музейна къща "Захари Стоянов" отваря врати за посетители през март 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението на България от османско владичество. Захари Стоянов е пряко свързан със семейство Обретенови. Духовното съзряване на Джендо в Русчук, благотворното му приятелство с Никола Обретенов, са определящи за по-късния жизнен път на любознателния медвенец. Считащ Русе за свое второ родно място, Захари Стоянов след Освобождението се установява за втори път тук - 1878/1882 г. На 31. I .1882 г. той се жени за най-малката от децата на баба Тонка - Анастасия. През 1883 г. излиза книгата му за Левски, написана с много обич и преклонение пред личността на Апостола. Една година по-късно е отпечатан и първият том на най-крупното му дело - "Записки по българските въстания". Следват "Четите в България..." и книга за живота и дейността на Л. Каравелов.

С пламено слово и ярка публицистика Захарий възпламенява и подготвя общественото мнение в Източна Румелия за предстоящото Съединение на областта с Княжество България - 6.9.1885 г. След тази дата З. Стоянов се установява за трети път в Русе. През пролетта на 1886 г. се кандидатира за народен представител. Депутат в IV ОНС, той е избран за подпредседател, а по-късно и за председател на Народното събрание.

Захари Стоянов завършва своя жизнен път твърде рано - едва 39 годишен, на 2. I Х.1889 г. в парижския хотел "Сюез". Тленните му останки са посрещнати и погребани в Русе, в построена за целта гробница. Костите му са преместени в Пантеона на възрожденците.

От брака на З. Стоянов и А. Обретенова остава жива единствената им дъщеря - Захаринка, носеща името на баща си. Тя предоставя строената през 1898-99 г. къща за музей.