Месец юли 2005 г. бе отбелязан с едно забелележително събитие за археологията на Русенския край – проведените археологически разкопки в пещерата “Водна” край с. Табачка, община Иваново. Инициативата бе от страна на Регионален исторически музей – Русе, която намери подкрепата и партньорството на Археологическия институт с музей – БАН, гр. София. Проучвателският екип бе под вещото ръководство на археолога от АИМ - ст. н.с. д-р Сергей Торбатов. Успешно се включиха и археолози от музеите в Пловдив, Търговище, Попово, както и докторант и по археология във Великотърновски университет “Св св. Кирил и Методий” и Софийски университет “Климент Охридски”. Всеки един от членовете на експедицията бе тесен специалист в отделен дял от археологическата дисциплина, респективно Праистория, Желязна епоха, Античност и Средновековие.
Резултатите не закъсняха още след първите дни на проучванията. Направените преди това теренни обхождания на района, както и проверената литература за археологическите обекти тук, бяха опорната точка на нашите проучвания.
Пещерата “Водна” се намира на 5 км източно от с. Табачка, на левия бряг на река Черни Лом. Носи това име може би от малкото изворче, което се намира в дъното й. Местно предание гласи, че водата от него има лечебни свойства. Пещерата представлява голяма естесвена плукръгла ниша на два етажа, образувана в отвесните към реката скали. Широчината на нишата при основата е около 90 м. До нея води пътека, кръжаща около скаллното плато, в най-голямата си широчина достигаща до 4 м, където образува малка площадка непосредствено преди входа на пещерата. От външната страна на пътеката се виждат няколко гнезда, изсечени в скалата, вероятно предназначени в миналото за отвесно стоящи греди на парапет. В същинската част вече на скалният навес, вътре в нейния център, се намира голям скален блок, издигащ се на около метър над пода на обекта, с изсечено кръгло корито в горната му част с диаметър 0,51 м и дълбочина 0,20 м . Въпросното съоръжение е разрушено до голяма степен от иманярски и нтервенции . За последен път снимка на все още непокътнатия жертвеник направихме през есента на 2002 г. По стените и тавана на Водна има изсечни няколко латински и гръцки надписи, забелязани и публикувани още от Карел Шкорпил в началото на миналия век. В повечето от надписите добре се виждат собствени имена на римски ветерани, вероятно посетили и оставили информация за себе си върху скалния обект през Античността. От лявата страна на пещера Водна се намира малка ниша в скалата, във вътртешността на която има скални изображения от праисторически епохи, както и такива от Средновековието. След това надолу по пътеката се намира още една малка пещера, известна с името “Тъмно”. Представлява естествена тунелообразна пещера, широка при входа 3,80 м и висока 2,50 м, като навътре постепенно се снишава. До входа се вижда жлеб. Откритите археологически материали свидетелстват, че последните две съоръжения са използвани за първи път от човека през епохата на праисторията за култови цели, а много по късно след това и за скални отшелниески килии през епохата на средновековието.
За какво обаче е служил големият скален двуетажен навес в древността, наречен пещера Водна? Това беше основният въпрос, който най-често си задавахме преди да започнем ракопките. Очакванията бяха едни, а резултатите – съвсем други.
Заложени бяха два сондажа съответно от двете страни на каменния жертвеник в центъра на пещерата, както и един в дясно, непосредствено до подстъпите към вътрешността. Културните пластове бяха проучени и изчерпани навсякъде до скална основа. Изясни се, че скалният под на пещерата има силно изразена денивелация с наклон към югоизток, т.е. към входната част, ориентирана към долината на реката. Стана ясно, че дебелината на културните напластявания варира от 10 см до 2 м, респективно от вътре навън. Находките ( основно керамичният комплекс ) внесоха известна яснота относно датировката и хронологията на проучвания обект. Началото на човешкото присъствие тук датира от времето на късния неолит ( края на новокаменната епоха, около 5300/5200 г. пр. Хр.) като продължава непрекъснато чак до втората половина на каменно-медната епоха, а може би и малко след това, около 4500/4400 г. пр. Хр. Освен многото фрагменти от керамични съдове с разнообразна по вид украса и форма, бяха открити предмети от кост с вр я зани кръстни знаци, фрагмент от глинен идол, каменна тесличка без следи от износване по нейната повърхност и др. Материалите изцяло принадлежат към култура Боян. Интересното в случая е, че основната част от праисторическите находки открихме в пространството в непосредствена близост до каменния жертвеник. Пак там в югоизточна посока регистрирахме множество мазилки и обмазки от пещ. В горния десен край на пещерата разчистихме коритообразно съоръжение, изсечено в скалата, с умалено дъговидно оформление в единия край. Ориентацията на съоръжението север – юг и откритият в него костен амулет, характерен за каменно-медната епоха, както и множество керамика от това време, изключи първоначалната хипотеза, че тук може би става въпрос за средновековен гроб. Няколко метра по наляво, вече в близост до жертвеника, регистрирахме друго скално изсичане с формата и големината на човешка стъпка. До него директно върху скалата разчистихме деструкциите на огнище. В дясната част на скалния навес върху отвесната скала се виждат изсечени три ниши с различна големина и форма. Първоначалното предположение бе, че те са гнезда за напречно закрепени греди на покрив. Направения допълнителен сондаж под тях не регистрира гнезда в скалата за напречни подпорни греди. Това отхвърли първоначалната ни хипотеза. В e роятно тези ниши са били в някакво отношение с древните култове. Любопитното относно археологическия обект е, че в проучената от нас над 130 м 2 площ никъде не попаднахме на основи на жилища или подови обмазки, които са типични за епохата, било то и за пещерни обиталища. Това недвусмислено показва, че въпросният скален навес през праисторическите епохи определено не е бил използван за жилищни цели. От друга страна строежът на каквото и да е било жилище върху силно наклонената към пропастта скала на практика е невъзможен. Този факт, както и наличието на описаните по-горе находки, показва, че вероятно обект Водна през праисторическите, а може би и през по-късни епохи, е бил пригоден за скално светилище. Ако това е така, то тогава е първото засега открито в Северна България от праисторическата епоха. Нещо повече - в близост до Водна, в местността Бей чифлик в непосредствена близост до реката, проведените неотдавна археологически разкопки показват наличието там на селище от началото и средата на каменно-медна епоха, каквито синхронни материали открихме и във Водна.
Намерени бяха и незначителен брой находки от Античността и Средновековието. Запазените следи от каменни стъпала, гнезда за подпорни греди и графити по стените позволяват да се допусне предположението, че вторият етаж на Водна е използван за скален манастир през епохата на средновеоквието. Направени бяха и екстампажи на античните надписи по стените и тавана на първия етаж от пещерата, което бе свързано с прецизирането на тяхното съдържание. Изготвена бе цялостна графична и фотодокументация на проучения скален обект.
Димитър Чернаков,
археолог при РИМ - Русе